Решение № 8313 от 15.8.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 308/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 от АПК. Производството по делото е образувано по жалба подадена от И. Н. С., [ЕГН] със съгласието на неговия баща и законен представител Н. А. С., [ЕГН] срещу Заповед №РД-09-581/08.01.2024 г. издадена от директора на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия "В. Левски" гр. Варна, с която е наложена санкция на ученика И. Н. С. на основание чл.199, ал.1 т.4 от ЗПУО "Преместване в друго училище", до края на учебната 2023/2024 г. за нарушение на чл.30, ал.1 т.2.7 и т.11 от Правилника за дейността на училището. В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, поради допуснати процесуални нарушения по време на провеждане на административното производство, липса на извършено нарушение, както и, че е постановена в противоречие с целта на закона. Молбата към съда е за отмяна на заповедта. В съдебно заседание жалбоподателят, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Ответната страна, чрез процесуален предствател, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да се отхвърли. Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна: През учебната 2023 – 2024 г., детето И. Н. С. било ученик в ІХ-ж клас на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Левски” гр. Варна. Още с постъпването си в училището С. не бил от най-дисциплинираните ученици, като често нарушавал дисциплината в час, не проявявал нужното уважение към учителите и към съучениците си. На 15.12.2023 г., по време на час по Английски език съучениците на С. – М. и К. станали от чиновете си и се приближили към И.. Без той да ги провокира, започнали да го „боцкат“ с пръсти в областта на корема и ребрата. Това поведение станало достояние на свидетеля Т. П. – учител по английски език в училището, но докато последният успее да направи забележка или да вземе някакво отношение, И. С. станал от мястото си и ударил с юмрук в лицето съученика си К.. В следствие на удара устната на К. била сцепена. У. П. предотвратил понататъчно разрастване на сблъсъка, изпратил пострадалия в медицинския кабинет на училището и информирал свидетелката Н. – класен ръководител на учениците, която веднага дошла на място за да се запознае със случая. След деескалиране на напрежението, до края на часа П. провел беседа с класа относно дължимото поведение от страна на учениците в час и в междуличностните им отношения. У. П. изготвил докладна до директора на училището едва на 18.12.2023 г. Независимо от това, незабавно, още същия ден – 15.12.2023 г. до Н. С. – баща на жалбоподателя била отправена покана да се яви в училището на 18.12.2023 г., в 14.30 часа за среща с „Екипа за подкрепа на личностното развитие… във връзка със стартиране на процедура по обща подкрепа на личностно развитие“. Като повод за поканата бил посочен – „Проблемното поведение на Вашия син И. С.“. По делото липсват данни тази покана да е била връчвана на бащата на жалбоподателя, но в хода на съдебното дирене се потвърди, че Н. С. е бил уведомен по телефона и се е явил на въпросната среща. За провеждането й е съставен протокол № 6/18.12.2023 г., като по време на срещата са присъствали тримата ученика със свои законни представители, както и шестимата членове на „Училищната комисия за превенция на асоциалните прояви на учениците“, в състава на която са били Т. Я. – училищен психолог и Д. Г. – педагогически съветник. По време на срещата била дадена възможност на пострадалия ученик К. да разкаже как се е стигнало до инцидента. Жалбоподателя С. се съгласил с версията изложена от К., но тогава възникнало пререкание между бащата на С. и брата на К., което завършило с напускане на срещата на жалбоподателя и баща му. Видно от представения по делото протокол, срещата продължила в отсъствие на жалбоподателя и завършила със становище на последния да бъде наложено наказание „Преместване в друго училище“. За целта било насрочено заседание на педагогическия съвет на училището. По делото има приложена покана до родителите на С., с която са уведомени за датата и часа на съвета, но няма данни същата да е била връчена по надлежния ред. За заседанието на Педагогическия съвет е изпратена покана и до Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна с изх.№ РД-616/04.01.2024 г., за която също няма данни да е връчена. Съвета се е провел на 08.01.2024 г., в отсъствие на И. С. или негов представител. За заседанието е изготвен Протокол №007/08.01.2024 г. Видно от протокола М. Я. – председател на Училищната комисия за превенция на асоциалните прояви на учениците е направила предложение за налагане на С. санкция „преместване в друго училище“. В мотивите си Я. е посочила, че по отношение на С. са използвани възможностите на Наредбата за приобщаващо образование с изработване и прилагане на План за обща подкрепа с конкретни дейности и всички възможности, които нормативната уредба дава за преодоляване на проблемното му поведение. Предложението е подкрепено и от класният ръководител на С., респективно е прието от педагогическия съвет. Въз основа на горните обстоятелства директора на училището е издал процесната заповед № РД-09-581/08.01.2024 г., с която на основание чл.199, ал.1 т.4 от ЗПУО е наложила санкция на С. „Преместване в друго училище до края на учебната 2023/2024 г.“ В хода на съдебното следствие бяха разпитани св. Н. – класен ръководител на жалбоподателя и св. П. – учителят по Английски език, който е присъствал по време на инцидента. По време на разпитите им последните потвърдиха фактите около процесния инцидент, както и характеристичните данни на С., досежно проблемното му поведение в училище. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като достоверни, тъй като се подкрепят от останалите доказателства по делото, а и не бяха оспорени или опровергани от страна на жалбоподателя. По делото е приложена и Заповед № РД-09-535/18.12.2023 г., с която на С. е наложена санкция „Предупреждение за преместване в друго училище“, за инцидент възникнал на 28.11.2023 г. в час по математика. Заповедта не е била връчвана на Стоянов или на негов представител. Горната фактическа обстановка се установява както от събраните по делото писмени доказателства, така и от депозираните в хода на съдебното производство свидетелски показания. Съобразно така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата срещу заповедта е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения. Съдът намира, че в хода на административното производство по налагане на санкцията „Преместване в друго училище” на детето И. С. са били допуснати съществени процесуални нарушения водещи до незаконосъобразност на обжалваната заповед. Санкциите, които могат да бъдат налагани на учениците са изброени в чл.199, ал.1 от ЗПУО. Съгласно чл.204, ал.5 от ЗПУО Конкретните условия и ред за налагане на санкциите по чл. 199 се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. Въпросният държавен образователен стандарт е определен с Наредба за приобщаващо образование /НПО/ приета с ПМС №232/20.10.2017 г., в сила от 27.10.2017г. В настоящото производство са нарушени именно нормативните изисквания въведени с НПО. В хода на делото не бяха ангажирани доказателства от страна на ответника да е спазена процедурата по чл. 64, ал.1 от НПО. В посочената норма е въведено изискване директорът на училището задължително писмено да уведоми родителя или съответното лице по чл. 60, ал. 1 или 2 за откриването на процедура по налагане на санкция, а в случаите на налагане на санкция "предупреждение за преместване в друго училище", "преместване в друго училище" или "преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение" - и съответните териториални структури за закрила на детето. По делото не са представени такива доказателства, въпреки неколкократното отлагане на делото с цел попълване на административната преписка. Съдът приема, че приложената по делото покана изх.№РРД-558/15.12.2023 г. не може да бъде възприета като уведомление по чл.64, ал.1 от НПО. Това е така, защото в приложената покана Н. С. е поканен да се яви на среща с Екипа за подкрепа на личностното развитие, във връзка с проблемното поведение на сина му. От друга страна изискването на чл.64, ал.2 от НПО за съдържание на уведомлението е то да съдържа извършеното от ученика нарушение и условията по чл. 60, ал. 1 и чл. 65, ал. 2, при които родителят или определеното лице по чл. 60, ал. 2 може да участва в процедурата по налагане на санкцията. Тоест съдът приема, че наказващият орган не е изпратил уведомление до родител на И. С. по смисъла на чл.64, ал.2 от НПО. Не е изпратено уведомление и до съответните териториални структури за закрила на детето, съгласно изискването на чл.64, ал.1 от НПО, при положение, че е наложена санкция „преместване в друго училище“. Дирекция „Социално подпомагане“ е уведомена за предстоящото наказване на ученика с писмо изх. № РД-616/04.01.2024 г. От една страна липсват доказателства, кога това писмо е връчено. От друга страна, към него момент вече процедурата по „изслушването“ на санкционирания ученик вече е била приключила. Поради тази причина е нарушено и изискването на чл.65, ал.1 от НПО по време на изслушването ученика, на когото предстои да бъде наложена санкция, да присъства социален работник в съответствие с чл.15, ал.4 от ЗЗДетето. От една страна съдът не приема, че проведената на 18.12.2023 г. среща с „Екипа за подкрепа на личностното развитие“ /както се сочи в поканата до Н. С./ или с „Училищната комисия за превенция н асоциалните прояви на учиниците“ /както е посочено в протокол №6/л.32 от делото/, представлява „изслушване“ на ученика по смисъла на чл.65, ал.1 от НПО. Това е така, защото преди изслушването нито ученика, нито неговия родител са били уведомени, че е започнала процедура по налагане на санкция на ученика, съгласно изискването на чл.64, ал.2 от НПО. Това „изслушване“ не може да доведе до целените от административния орган последици и поради неучастието в него на социален работник в съответствие на чл.15, ал.4 от ЗЗДетето. Като не е спазил посочените разпоредби, административният орган е допуснал съществени процесуални нарушения водещи до порочност на административното производство, както и на издадената в резултат на него Заповед за налагане на санкция. Предвид горния извод, съдът не намира за необходимо да излага мотиви относно материалната законосъобразност на заповедта. Само за прецизност съдът намира за необходимо да посочи, че по делото не бяха представени доказателства за връчване на №РД-09-535/18.12.2023 г., с която на И. С. е наложена санкция „Предупреждение за преместване в друго училище“, което прави позоваването на нея в процесната заповед също незаконосъобразно, тъй като не е била влязла в законна сила. В тази връзка се споделя възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на закона, тъй като без да са налице данни за предходни санкции се прибягва до една от най-тежките такива, а именно „Преместване в друго училище“. Предвид изхода на спора, съдът намира, че на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 10 лв. за заплатената държавна такса. Предвид изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът