Решение № 238 от 30.9.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 376/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. второ от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по въззивна жалба на „Групова практика за специализирана медицинска помощ – Елит“ ООД, ЕИК: 208126004, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Мизия“ № 14, чрез процесуален представител – адв. И. И. от ШАК, срещу решение № 23/04.07.2025 г. постановено по електронно дело 202536009000033 (ТД 33/2025 г.) по описа на ОС – Шумен, с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказ № 20250610102134/11.06.2025 г. на Длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление на пълномощник на управляващ едноличен собственик, поел дяловете на свой съдружник след смъртта му, за заличаването на починалия съдружник и вписване на едноличен собственик на капитала, вписване на нов адрес на управление, вписване на нов управител. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното от ШОС решение, поради противоречието му с материалния закон. Излагат се съображения, че мотивите на съда биха били състоятелни, ако заявителят е имал намерение дружеството да бъде регистрирано като лечебно заведение, осъществяващо индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по реда на чл. 40 от ЗЛЗ. Сочи се, че едноличния собственик на капитала е взел решения за прекратяване на дружеството чрез ликвидация, за избор на ликвидатор и определяне на срок, в който да завърши ликвидацията. Сочи се, че не е било подадено заявление по образец съгл. приложение Б6 за вписване на обстоятелства при прекратяване и ликвидация на юридическото лице, поради липсата на управител или друго лице, което да е легитимирано да подаде уведомление съгл. чл. 77 ДОПК. Счита, че разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от ЗЛЗ е неотносима, тъй като касае единствено регистрацията на лечебно заведение, за което следи сертифициращ орган по чл. 40 от ЗЛЗ, а не длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията. В случая, преследваната от заявителя цел била ликвидация на дружеството, а не регистрация на лечебно заведение. Изразено е становище, че при взето решение за откриване на доброволна ликвидация е без значение фирмата и предмета на дейност на дружеството. Изтъква, че чл. 7, ал. 2 от ТЗ не намира приложение в настоящия случай, тъй като при първоначално вписване на търговец с фирма и предмет на дейност в съответствие с визираните такива в чл. 36, ал. 3 и ал. 4 от ЗЛЗ, не съществува възможност длъжностното лице по регистрация предварително да знае дали ще бъде спазено правилото фирмата да отговаря на истината. При неуспешна регистрация на лечебно заведение или при непоискана такава, сочи се, ще бъде накърнен принципа, но единствено след извършване на регистрация на дружеството. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго такова, с което да бъдат дадени указания на Агенция по вписванията да извърши завените вписвания със заявление А4 № 20250610102134. Жалбата на заявителя е процесуално допустима, подадена срещу обжалваемо съдебно решение, при спазване на установените за това срокове. След служебно отстраняване на пропуск при администриране на книжата от първата инстанция, В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпило становище от административния орган Агенция по вписванията с доводи за законосъобразност и обоснованост на постановения обжалван акт. За да се произнесе по жалбата съставът на въззивния съд съобразява следното: Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на сезирането с редовна жалба срещу отказ на административния орган, постановен в рамките на регистрирано заявление, подадено като образец обр. А4 за вписване на подлежащите на вписване обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност, произтичащи от поемане на управление на дружеството от един съдружник, останал едноличен собственик на капитала след записване на освободени от починал съдружник дялове. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред Агенция по вписванията е инициирано въз основа на заявление с вх. № 20250610102134/10.06.2025 г., подадено от адв. И. И. като процесуален представител на новоизбран управител и едноличен собственик E.М.Ш. за вписване на нов адрес на управление, заличаване на починалия съдружник В.А.П., вписване на E.М.Ш. като нов едноличен собственик и управител и оповестяване на тези промени в новосъставен дружествен акт. Към заявлението са приложени подписан от едноличен собственик нов учредителен акт, удостоверение за внесен в банка капитал, протокол от взети на 06.06.2025 г. решения на едноличен собственик на капитала, препис – извлечение от акт за смърт на съдружник, декларации, пълномощно. Длъжностното лице по вписванията е изложило мотиви, че дружеството е регистрирано Групова практика за специализирана медицинска помощ, съгл. чл. 8, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗЛЗ. След като заявените промени в състава на съдружниците след настъпилата смърт на единия съдружник, ограничават членовете на дружеството до едно лице, то вече не отговаряло на изискванията за групова практика за специализирана медицинска помощ, за която се изисква участие на поне двама лекари, съответно съхраненото фирмено наименование не кореспондира на правно организационната форма на еднолично дружество. Предвид диспозитивния характер на охранителното производство и нуждата от допълнително заявяване на други обстоятелства, с които изискванията на закона за съответствие на нормативно предвидена част от наименованието на юридическото лице с вида на лечебното заведение, длъжностното лице по регистрацията е достигнало до извод за недопустимост на вписването, която не може да бъде отстранена чрез допълнително представяне на документи. Счел е, че порокът може да бъде единствено отстранен чрез ново валидно заявяване на промените в дружеството при спазване изискванията на всички приложими закони. Първоинстанционният съд е споделил изводите на длъжностното лице, приел е, че фирменото наименование не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ. Въззивният състав отчита като безспорно и публично достъпно обстоятелството, че лечебно заведение с наименование „Групова практика за специализирана медицинска помощ-Елит“ ООД, ЕИК 208126004 е било организирано като търговското дружество, учредено от двама лекари, съответно на предвиденото за този вид извънболнична медицинска практика. Така регистрираното дружество следва да покрива изискванията на специалния закон по време на целия период, в който развива специализираната си дейност и затова изискванията за участие в дружеството на поне двама лекари като съдружници не се изчерпват само с началната регистрация на лечебното заведение. Доводите на жалбоподателя в тази насока не намират опора в закона. Изцяло ирелевантни за това производство е планираното прекратяване на дейността. Макар и да е приложил протокол, в който наред с решенията относно промяна на членския състав и покритие на капитала са взети и решения за ликвидирането на дружеството, тези факти не са заявени за вписване и затова не могат да бъдат обсъждани нито от длъжностно лице, нито от съда. Доводите на жалбоподателя, обосновани с тези решения и нуждата от предварително „подготвително“ регистриране на промените, произтекли от смъртта на съдружника, преди да се обяви вече взето решение за ликвидация не само че са извън предмета на конкретното заявление, но са и принципно погрешно обосновани с представата на заявителя за нужда от „опосредено“ вписване на промяна в управлението, въпреки че с вземане на решение за ликвидация, дейността се прекратява, функциите на управителя като орган на дружеството отпадат и се трансформират в правомощия на новоизбран ликвидатор(който би бил легитимиран да подготви документално и съответно да заяви и в регистъра тази промяна). В случая обаче, заявителят е ограничил сезирането на регистърния орган до обстоятелства, съответни на съхранена (а не прекратена) дейност на еднолично дружество след смърт на един от двамата съдружници и затова приложими са нормите, регламентиращи както статута на груповата практика като действащо лечебно заведение(чл. 14 ал.2 и чл. 36 ал.4 ЗЛЗ), така и правилата за ЕООД (чл. 7, ал. 2 и чл. 116 ал.2 ТЗ). Нормата на чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ вменява на длъжностното лице по регистрация задължителна проверка за законосъобразност на заявените обстоятелства, включително и съответствието на вече вписани (съхранени от заявителя) обстоятелства и новите промени. В случая наименованието не е променено, въпреки промените в персоналния състав, при наличие на императивни законови изисквания за това и затова сами по себе си (дори и без да се преценяват приложени доказателства) заявените промени но могат да са съответни на закона. В случая със заявено вписване на едноличен собственик на капитала, дружеството вече не отговаря на изискванията за групова практика и затова това обозначение на вида на лечебното заведение не може да се съхрани в досегашното наименование. Това несъответствие между вече регистрирано наименование и новия членски състав не може да бъда преодоляно с указания за представяне на нови доказателства (относими към допустими и законосъобразни, но неубедително доказани промени) и затова длъжностното лице не е нарушило нито правилата на закона, нито процедурата по вписването като е изчерпило компетентността си постановяване на отказ след констатиране на незаконосъобразност на исканото вписване. До същия извод е достигнала и първата инстанция при мотивиране на своя акт. Съвпадението на преценката на двете инстанции налага потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение. В настоящото производство с оглед охранителния му характер и неговия изход не се присъждат разноски /определение № 615 от 23.11.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2297/2022 г., II т.о. и др/. По изложените съображения, съставът на Варненски апелативен съд