Мотиви към Решение № 898 от 23.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8299/2025 г.

Производството е по реда на чл. 17 от Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.

Съдебното производство е образувано пред СГС по искане на СГП, на основание чл.14, ал.4, т.5 от ЗЕЕЗА и на основание чл.12 от Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати - с искане за разглеждане и допускане на екстрадиция на руския гражданин С. А. И. (S. I.), роден на ••••••••., в Москва, Руска федерация, ползващ руски задграничен паспорт № ••••••••, издаден на ••••г., валиден до ••••г. по молба на Департамента по правосъдие на Съединените американски щати за провеждане на наказателно преследване срещу него по следните обвинения: заговор за нарушаване на Закона за международните извънредни икономически правомощия и Регламентите за санкции, свързани с Украйна/Русия, в нарушение на Раздел 50 от Кодекса на Съединените щати, членове 1705(a) и (с) и Раздел 31 от Кодекса на федералните разпоредби, членове 589.201 и 589.213 и за извършване на пране на пари в нарушение на Раздел 18 от Кодекса на Съединените щати, член 1956 (а)(2)(А) и член 1956(H), извършени в периода - от м.май 2017г. до м. юни 2021г.

В искането на СГП се сочи, че екстрадиционната преписката – пр.пр. № 23106/2025г., по описа на СГП, е образувана по повод на постъпило, в отдел „Международен“ на ВКП, искане - peг. № CMR-95-100-31965 от 15.09.2025г., на Департамента за правосъдие на Съединените Американски щати, за временно задържане под стража, с цел последваща екстрадиция за САЩ, на руския гражданин С. А. И. (S. I.), роден на ••••••••.в Москва, Руската федерация, ползващ руски задграничен паспорт №••••••••, издаден на ••••г., валиден до ••••г., за провеждане на наказателно преследване срещу него по следните обвинения: заговор за нарушаване на Закона за международните извънредни икономически правомощия и Регламентите за санкции, свързани с Украйна/Русия.

На основание посоченото искане, С. И. е бил обявен за национално издирване на територията на Р България, с указание – при намиране, да бъде задържан за 72 часа на основание приложеното по преписката постановление на прокурор от Върховна касационна прокуратура.

Впоследствие, компетентните власти на САЩ са изпратили молба за екстрадицията на И., ведно с останалите изискуеми документи по чл.12 от ЕКЕ, които са препратени в СГП с постановление на Върховна касационна прокуратура.

В молбата за екстрадиция на компетентните американски власти, се сочи, че съответните държавни органи на Средния окръг на Флорида, Департамента за правосъдие на САЩ, Националния отдел за сигурност на САЩ - Секцията за експортен контрол, изпиране на пари и възстановяване на активи и Федералното бюро за разследване (Federal Bureau of Investigation) са предприели и извършили разследване срещу руския гражданин С. И. за конспирация/заговор при нарушаване на санкциите на властите на САЩ, срещу Руската Федерация и за извършено транснационално изпиране на пари.

Към документите е приложена и национална заповед за арест на С. И. от 26.02.2025г. пo дело № 6: 25-cr-52-GAP-UAM на Районния съд на САЩ за Средния район на Флорида.

В хода на съдебното производство, съдът е присъединил към доказателствената съвкупност, освен горепосочените писмени документи и справка за съдимост на С. И., справка от Д“Миграция“ на МВР по отношение на статута на поисканото лице в Р България, справка от СГП за липсата на висящи досъдебни производства срещу И., Протоколно определение – Рег. № 6272/8.12.2025г., на СГС, НО, 33 състав, постановено по НЧД № 8141/25г., Протоколно определение на САС – Рег. № 1589/16.12.2025г. по ВНЧД № 1563/25г. и вербална нота от Посолството на Руската федерация в Р България.

В съдебно заседание, представителя на СГП поддържа така депозираното искане за екстрадиция на С. И., както и иска да бъдат предадени на молещата държава, иззетите от поисканото лице вещи.

Прокурорът счита молбата за екстрадиция за изготвена от компетентен и, съдържаща всички необходими реквизити, депозирана при стриктно изпълнение на предвидените в закона и договора разпоредби.

Прокурорът заявява още, че поискания И. няма какъвто и да било статут на пребиваващ на територията на Република България, нито има установени трайни връзки със страната. В Р България, срещу него не се водят висящи наказателни производства, неосъждан е и не попада в посочените в чл. 6 от Закона лица, за които се изключва допускане на екстрадиция.

Прокурорът заявява още и, че счита, че повдигнатите обвинения на поисканото лице, са за престъпления, за които е налице двойна наказуемост според правото на Р България и САЩ – деяния, които могат да се квалифицират, като съответни престъпления по чл. 233 от НК и чл. 253, ал. 3, т. 1 от НК на Република България.

Спрямо С. И. е издадена и национална заповед за задържане - от 26.02.2025 г. по дело № 6: 25-cr-52-GAP-UAM на съответен орган към съда на щата Флорида в САЩ. Налице са и предпоставките на чл. 11 от договора, както и чл. 5 и чл. 6 от ЗЕЕЗА.

Прокурорът счита, че компетентните органи на замолената държава нямат задължение да проверяват в дълбочина обосноваността и доказателствената обезпеченост на обвиненията срещу поисканото лице, тъй като действа принципа за взаимно доверие между двете държави.

Прокурорът заявява и, че не са налице основанията за отказ от допускане на екстрадиция - абсолютните по чл. 7 и тези по чл. 8 ЗЕЕЗА, като по всички гореизложени причини, моли СГС да уважи внесеното искане и да допусне екстрадиция на С. А. И., както и да предаде на молещата държава иззетите, при извършения му обиск, вещи и на основание чл. 17, ал. 7, да му вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото му предаване на молещата държава.

Адв. Т. – защитник на поисканото лице И., в съдебно заседание, заявява, че счита и двете деяния – „заговор за нарушаване на закона за международните извънредни икономически санкции, свързани с Украйна / Русия“ и „заговор за пране на пари“, за които на подзащитния му е повдигнато обвинение – за несъставомерни по българския наказателен кодекс, поради което и счита, че не следва да се допуска екстрадиция, предвид липсата на двойна наказуемост. Счита първото деяние за престъпление само по щатското право, а за второто, което би могло да се квалифицира като деяние по чл.253 от нашия НК, счита че липсва елемент от обективната му страна, доколкото продажбите на метали не са престъпление според българското законодателство и приходите от тях са законни приходи, а не такива, придобити чрез престъпление или общественоопасно деяние.

Счита още, че петгодишната давност за наказателно преследване в САЩ е изтекла по отношение деянието по Глава 18, Раздел 32-82 от Кодекса на САЩ и това обстоятелство е самостоятелно основание за отказване на екстрадицията.

Поисканото лице С. И., в съдебно заседание, поддържа казаното от защитника си, а в личната си защита пред съда заявява, че не е извършил деянията, за които е обвинен в САЩ. Твърди и, че никога не е изготвял фалшиви документи, нито е участвал в пране на пари. Счита информацията, постъпила от специален агент от ФБР Бауър, за плод на негови лични знания и анализи, съдържащи често пъти неверни и противоречиви данни. Поисканият И. заявява и, че е дошъл в Република България, за да преговаря да бъда нает на работа и се оплаква от политическа мотивация на искането за екстрадиция, както и от опасност за живота и здравето си, ако бъде разрешена. Същият не дава съгласие за екстрадиция и не се отказва от принципа на особеността. В последната си дума, моли СГС да не го предава на САЩ.

СЪДЪТ, след като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства и наведените от страните доводи, намери за установено следното от фактическа страна:

Поисканото лице е руския гражданин С. А. И. (S. I.), роден на ••••••••., в Москва, Руска федерация, женен, неосъждан, с висше образование – специалност „Финанси“, безработен, с адрес: Руска федерация, гр.••••, ползващ руски задграничен паспорт № ••••••••, издаден на ••••г., валиден до ••••г. На 26.02.2025г., Федералния разширен състав съдебни заседатели в Средния район на Флорида е издал обвинителен акт срещу С. И. по наказателно дело № 6: 25-cr- 52, за две престъпления, както следва:

1. Заговор за нарушаване на Закона за международни извънредни икономически правомощия (IEEPA) и Наредбите за санкциите, свързани с Украйна/Русия. От фактическа страна се твърди, че в периода – от м.май 2017г. до м. юни 2021г., във Флорида, САЩ, търсеното лице С. И., заедно с О.О., А.К. и трети лица, съзнателно са се обединили, участвали в заговор, сдружили и договорили да нарушат IEEPA, като са предприели действия, чрез които 1) лица от САЩ да предоставят средства, стоки и услуги на специално определеното лице С. К. и на притежаваните и контролирани от него дружества; 2) лица от САЩ да получат средства, стоки и услуги от К. и от притежаваните и контролирани от него дружества и 3) лица от САЩ да участват в транзакции и да улеснят транзакции с цел избягване и осуетяване на изискванията на законодателството на САЩ по отношение на предоставянето и получаването на средства, стоки и услуги за, от и в полза на К. и притежавани и контролирани от него дружества, без да са получили предварително необходимото разрешение от OFAC. От правна страна се твърди, че тези деяния представляват престъпления, наказуеми по - 5 0 U.S.C. §1705(a) и (с), Изпълнителни заповеди 13660, 13661, 13662 и Раздел 31, C.F.R. §§589.201 и 589.213.

2. Заговор за извършване на пране на пари. От фактическа страна се твърди, че в периода - от м. май 2017г. до м. юни 2021г., във Флорида, САЩ, търсеното лице С. И., заедно с О.О., А.К. и трети лица, съзнателно са се обединили, участвали в заговор, сдружили и договорили да извършат престъпления в нарушение на 18 U.S.C. § 1956, а именно съзнателно да транспортират, предават, прехвърлят, както и да се опитват да транспортират, предават и прехвърлят парични инструменти и средства от място в САЩ до и през място извън САЩ и до място в САЩ от и през място извън САЩ с намерението да насърчат извършването на конкретна незаконна дейност. От правна страна се твърди, че тези деяния представляват престъпления по 18 U.S.C. §1956(а)2(А) и 18 U.S.C. § 1956(h). Също така тази дейност е в противоречие и с IEEPA, съгласно 50 U.S.C. §1705(a) и (с).

За всяко едно от тези две деяния се предвижда наказание до 20 г. "Лишаване от свобода", както и други, по-леки наказания.

В обвинителния акт, издаден от Федерален районен съд, Среден район на Флорида, отдел Орландо, се посочва фактическата обстановка, при която се твърди, че са извършени двете деяния, която, допълнена със сведенията на специален агент Т.Б., се заключава в следното, като се посочват релевантните моменти:

Спрямо лицето С. К., на 30.07.2015 г., бил определен от Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC), като специално определено лице (SDN), последица от което е забрана да осъществява стопанска дейност; Този статут (SDN), от 26.01.2018 г., имат контролираното от К. дружество „Газ Алианс“, както и „Внешторгсервиз“. Второто от тях добивало и преработвало стомана от райони на Украйна, окупирани от Русия, а първото продавало готовата продукция извън страната.

Без да е издадено нужното разрешение от Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC), в периода юли 2018 г. – август 2020 г., били продадени и доставени на американски дружества Меtalhouse LLC и Commodity General Trading USA LLC, за сумата от 350 млн. долара, стоманени изделия, произведени от „Внешторгсервиз“, чрез посредничеството на „Газ Алианс“, както и други подставени юридически лица. С цел да се избегнат наложените санкции, били използвани мрежи от подставени лица (Вартех, Стар Капитал – българско дружество, Стоун Сейлс – чешко дружество, Феромед – кипърско дружество“) и били съставени и използвани неверни документи относно произхода на изделията. По този начин бил прикрит произхода на стоките и получателя на продажната им цена.

Американските граждани Д.К.У. и С. К., представляващи американските купувачи, са се признали за виновни (по обвинения, идентични с тези, повдигнати против търсеното лице) и са сключили споразумение с налагане на наказания от шест години и, съответно 21 месеца „Лишаване от свобода“. Също така се е признало за виновно и трето лице – назовано лицето „А“. Те дават показания относно този заговор.

Твърди се, че търсеното лице И., заедно с останалите лица (О. и К.), са координирали тези транзакции (относно изпращането и получаването на стоманените изделия и относно получаване на продажната цена), като са съзнавали, както наложените санкции, така и предприетите действия за заобикалянето им. Конкретно за И., се твърди, че е бил главния директор по износа на К. и шеф на лицето „А“ (сключило споразумение и дало показания), като са изложени множество фактически твърдения относно предприетите от него действия по прехвърляне на стоките на американските купувачи, както и получаване на продажната цена, под прикритието на неверни документи за произход.

По горе описания начин, искането лице И. е допринесъл за следното: 1) лице от САЩ да предостави на SDN парични суми; 2) лице от САЩ да получи стоки от SDN; 3) лица от САЩ да участват в транзакции с цел избягване и заобикаляне на ограниченията по IEEPA относно имущества на К. без разрешение от OFAC.

Видно от твърденията в обвинителния акт и от копието от приложимите наказателни разпоредби, американският правен режим е следният:

Законът за международни извънредни икономически правомощия (IEEPA) предоставя на Президента на САЩ чрез Изпълнителна заповед да забранява вноса на определени стоки и парични транзакции, свързани с чужди държави или чужди граждани, при определени условия.

През март 2014 г., с Изпълнителни заповеди 13660, 13661, 13662, са забранени такива транзакции относно имущества на лица, ангажирани с военната инвазия на Русия в Украйна. Посочено е, че са забранени транзакции, които заобикалят или избягват тези забрани. Също така е забранено участието в заговор за нарушение на забраните.

Чрез Наредбата за санкциите, свързани с Украйна и Русия се забранява на всички местни лица да извършват бизнес с лица, определени от OFAC като SDN, вкл. предоставяне на парични суми.

Американският наказателен закон - 50 U.S.C. §1705(a) и (с) (Глава 50 от НК на САЩ, чл. 1705а и чл. 1705с) – инкриминира нарушаването и заговорът за нарушаване на заповед или забрана, издадени въз основа на IEEPA; предвижда се наказание до 20 години "Лишаване от свобода" и 1 млн. долара „Глоба“.

1 8 U.S.C. §1956 (Глава 18 от НК на САЩ, чл. 1956) – инкриминира транспортирането, предаването и прехвърлянето на парични суми от място извън САЩ до място в САЩ с цел да насърчи конкретна незаконна дейност, се наказва с до 20 години "Лишаване от свобода" и / или „Глоба“ от двоен размер на сумата на транзакция, но не по-малко от половин млн. долара. Уточнява се, че транзакцията е свързана с приходи от незаконна дейност, ако е част от поредица от взаимосвързани или паралелни транзакции, всяка от които е свързана с приходи от конкретна незаконна дейност и, които са част от единен план или споразумение. Наказва се и участието в заговор за извършване на такова престъпление.

3 1, C.F.R. §589.201 (Глава 31 от Кодекса на федералните разпоредби, чл. 589.201) налага забрана за всякакъв вид сделки и действия с имущества на SDN, които се намират или влизат в САЩ или са предоставени на лице от САЩ, вкл. предоставяне на парични средства на SDN, чието имущество влиза в САЩ и получаване на такива имущества от SDN 3 1, C.F.R. §589.213 (Глава 31 от Кодекса на федералните разпоредби, чл. 589.213) забранява и действия, чрез които се заобикаля или избягва горната забрана, респективно участие в заговор с цел нарушаване на забраните.

31, C.F.R. §3282 (Глава 31 от Кодекса на федералните разпоредби, чл. 3282) установява давностен срок за наказателно преследване – а именно обвинителния акт следва да е предявен в петгодишен срок от извършване на престъплението.

31, C.F.R. §981 и §982 (Глава 31 от Кодекса на федералните разпоредби, чл. 981 и чл. 982) постановяване отнемане на приходите от незаконна дейност.

Горната фактическа обстановка се установи от следните материали, предоставени от американска страна:

Обвинителен акт от 26.02.2025 г., заповед за арест, извлечение от приложимия закон, Клетвена декларация на специален агент Т.Б., специален агент във FBI (същата следва да се приеме като вид свидетелски показания, доколкото по американското право разследващият орган може да прави изявления с доказателствено значение относно установеното от него в рамките на разследването; по българското право само определен вид такива изявления – а именно оформени в Протокол за съответното следствено действие – имат такова доказателствено значение).

СГС прие Клетвената декларация от Ч.Б., помощник прокурор, като източник на допълнителни правни и фактически пояснения към по-горе посочените представени и оценени от съда доказателства.

Допълнителни фактически обстоятелства, свързани със задържането на търсеното лице:

С. И. е имал самолетна резервация за полет № ДЛ12 на сръбските авиолинии, от град Белград, Р Сърбия за град София, Р България на 22.09.2025г., като се очаквало да кацне на летище „Васил Левски“ в гр.София в 15.35ч.местно време – видно от справка рег. № Б-918/19.09.2025 г.на ДАНС. Очаквало се той да отпътува обратно за Белград на 27.09.2025г.в 16.05ч. местно време с полет №ДЛ 13 на сръбските авиолинии. И. имал и резервация, за периода 22-27.09.2025г., в хотел „Хаят“, на пл.“Васил Левски“ в гр.София. Впоследствие, тези му резервации били променени и така, на 06.10.2025г., С. И. влязъл на територията на Р България през летище „Васил Левски“, където бил и задържан по повод екстрадиционната преписка.

Спрямо И., в условията на неотложност, на 06.10.2025г., за времето от 18.00ч. до 19.30ч., от разследващи полицай от ГД“НП", било извършено действие по разследването – обиск и изземване, което действие впоследствие било одобрено с определение на съдия от СГС - Определение от 08.10.2025г. по НЧД№6345/2025г. на СГС, НО, 19-ти. При извършеното претърсване на лице, у С. И. били намерени, описани и иззети конкретни вещи /мобилни телефони, сим-карти, банкноти с различни номинали, банкови карти и др./, подробно описани в надлежно съставения протокол. Иззетите от И. вещи били оставени на съхранение по предвидения за това ред в Софийска градска прокуратура, с цел последващото им предаване на компетентните американски власти.

След внесено искане от СГП, по пр.пр. № 23106/2025г., по описа на СГП, с Протоколно определение – Рег. № 6272/8.12.2025г., на СГС, НО, 33 състав, постановено по НЧД № 8141/25г., потвърдено с Протоколно определение на САС – Рег. № 1589/16.12.2025г. по ВНЧД № 1563/25г., по описа на съда, на С. И. му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за срок – до приключване на екстрадиционното производство по молбата на компетентните органи на САЩ.

При установеното по-горе от фактическа страна, съдът намери следното от правна страна:

В конкретния случай, правната рамка за екстрадиция съставлява Договора за екстрадиция между правителството на Р България и Правителството на Съединените Американски Щати, както и националния ЗЕЕЗА.

Екстрадиционното производство е формално производство. В него съдът съобразява налице ли са формалните предпоставки по чл. 5 и чл. 6 ЗЕЕЗА, за да бъде уважена молбата за екстрадиция; издадена ли е молбата за екстрадиция от компетентен орган; налице ли са основания за отказ от нейното изпълнение по чл. 7 и чл. 8 ЗЕЕЗА, както и има ли основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция на исканото лице.

Като съобрази горното, настоящият състав на СГС намери, че в настоящия случай молбата за екстрадиция е подадена от компетентен орган на молещата държава и в необходимата писмена форма. Касае се за искане за предаване на лице, намиращо се на територията на Република България, което се издирва за участие в образувано срещу него наказателно производство. Молбата/искането за екстрадиция е била издадена от компетентния орган на САЩ, като е придружена и от клетвена декларация в подкрепа на искането за екстрадиция на помощник-прокурор на САЩ към Наказателния отдел на прокуратурата на САЩ за Средния район на Флорида и е била адресирана до компетентните органи на Република България - Министерство на правосъдието в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗЕЕЗА. След като министъра на правосъдието е установил наличието на действащ договор между правителствата на Р България и САЩ за екстрадиция, Министерство на правосъдието е препратило молбата в едно с придружаващите документи на ВКП и тя е постъпила там на 2.12.2025г., в отдел „Международен“. Впоследствие, молбата-искане и материалите във връзка с изпълнението й, са изпратени на СГП, инициирала настоящото съдебно производство пред СГС.

Молбата съдържа заповед за задържане на С. И., описание на престъпленията, за които се иска екстрадиция, време и място на извършването им, правна квалификация и копие от приложимите законови разпоредби от законодателството на молещата държава, включително за давността, данни за исканото лице, придружени и от информация, позволяваща установяване на самоличността и гражданството му и документи, удостоверяващи гаранциите по чл. 7, т. 8 по ЗЕЕЗА. Молбата и приложените към нея документи са на езика на молещата държава, като е приложен и превод на български език.

Съгласно разпоредбата на чл.2 от Договора, екстрадируемо престъпление е това, което по законите и на двете държави се наказва с наказание „Лишаване от свобода“ за максимален срок повече от една година или с по-тежко наказание, като съгласно т.3 б.“а“ на чл.2 от Договора, за екстрадируемо престъпление се счита това, което молещата и замолената държава са квалифицирали като престъпление, независимо дали поставят действията или бездействията в една и съща категория престъпления или описват престъплението с едни и същи термини.

Ясно се установява, че за деянията, за които се търси наказателна отговорност на търсеното лице, се предвижда наказание "Лишаване от свобода", повече от една година – доколкото се предвижда наказание до двадесет години "Лишаване от свобода". Защитата оспорва двойната наказуемост, като твърди, че деянията, за които се иска предаването, не представляват престъпление по българското право.

Настоящата инстанция подкрепя противоположното становище. А именно приема, че е налице двойна наказуемост относно първото посочено деяние – заговор за нарушение на IEEPA. За сметка на това приема, че второто деяние, както е описано, по своето естество, от фактическа страна е идентично на първото и може да бъде определено като престъпно само до такава степен, доколкото е престъпно първото. Респективно, това второ деяние, при прилагане на българския закон, не би могло да бъде определено като друго престъпление, различно от онова, което представлява самото това деяние. При все това, доколкото и второто деяние отговаря на изискването за двойна наказуемост, следва да бъде постановено предаването на И. за провеждане на наказателно преследване и относно второто деяние, по избрана от американските власти правна квалификация. Подробни мотиви в тази насока ще се посочат по-долу.

Относно първото обвинение: Съгласно описаното в молбата за екстрадиция и съпътстващите я документи, изпратени от компетентните органи на САЩ, поисканото лице И. е обвинен в заговор за нарушаване на IEEPA. Съгласно цитираните разпоредби и обяснението им от законодателството на Съединените щати, съдържащи се в молбата, „заговорът“ е споразумение за извършване на едно или повече „съществени“ престъпления. Действието на обединяване и договаряне с едно или повече лица за нарушаване на закон на Съединените щати, е възведено, само по себе си, в престъпление, като самото споразумение за заговор, не е необходимо да бъде изразено в писмена форма или с думи, а може да бъде мълчаливо изразено. Участниците в заговора встъпват в партньорство с престъпна цел, в което всеки член или участник става партньор или агент на всеки друг член. Дадено лице може да стане член на заговор, без да е напълно запознато с всички подробности на незаконния план или самоличността на всички останали членове на заговора. Ако дадено лице разбира незаконния характер на плана и съзнателно и умишлено се съгласява с него, присъединявайки се към плана, то е виновно за заговор, дори и да не е участвало преди това и да играе само незначителна роля.

Първото обвинение на И., според обвинителния акт, е за съзнателно и умишлено участие в заговор за нарушаване на IЕЕРА - нарушение на Раздел 50 на Кодекс на Съединените щати, член 1705(a) и (с) и Раздел 31 от Кодекс на федералните разпоредби, членове 589.201 и 589.213, максималното наказание, за което е „Лишаване от свобода“ за срок до 20 години, „Пробация“ до три години, „Глоба“ до 1 000 000 щатски долара и специална такса от 100 щатски долара.

Съгласно описаното в молбата за признаците на престъплението „заговор“, съгласно законодателството на САЩ, настоящият съдебен състав намери, че те точно отговарят на признаците на престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 от НК на Р България, по следните съображения:

И съгласно нашето законодателство, престъплението по чл.321, ал.2 НК, т.е. „членуването“ в организирана престъпна група е самостоятелно престъпление, инкриминирано, независимо дали е извършено или не дори и едно вторично престъпление от тези, които са цел на групата. В чл.93, т.20 НК са описани подробно признаците на ОПГ – структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години. Макар да не се изисква изрично разпределение на функциите на участниците в групата, в документите към молбата и в самата молба за екстрадиция изрично е описана ролята на И. в престъпната дейност на групата - бил е мениджър по износа и началник на отдела за износ в „структурирана асоциация“, създадена от К. - „Газ-Алианс“ и другите многобройни фиктивни дружества, които тя е управлявала, като с преките си действия е улеснил сделки с метали на стойност 350 милиона щатски долара, използвайки фалшиви сертификати за произход, фалшиви сертификати за заводски тестове и фалшифицирани акредитиви и друга фалшифицирана документация, за да скрие собствеността на К. върху продуктите, участието му в сделките и действителния произход на стоките от Украйна. И по нашето право не е необходимо всеки един участник в ОПГ да познава и да е наясно с дейността на абсолютно всички останали участници, както и да е непроменен състава на групата за целия период на съществуването й.

Групата е била създадена и с користна цел, доколкото е осъществявала престъпната си дейност с цел реализиране на неправомерни печалби, което също е било напълно в знанието на И.. В случая, както се твърди от американските власти, И. е бил напълно наясно с наложените санкции на К., както и, че напълно доброволно и съзнателно се е съгласил да действа съвместно с останалите участници в ОПГ за осъществяване на целите на групата – извършване на престъпления, предмет на този престъпен заговор с користна цел.

Следва специално внимание да се обърне на тези вторични престъпления, за които се твърди, че е бил създаден заговора. Защитата възразява, че тези деяния не представляват престъпление по българското право.

За да се прецени основателността на тези твърдения, следва акцент да се постави на фактическите действия, които са определени от американските власти като престъпни – независимо от американската правна квалификация.

Тези действия по своето естество са: 1) извършването на забранени сделки, включващи покупка и продажба на метали и стомана с произход от Донбас, в нарушение на нормите на Закона за международни извънредни икономически правомощия (IEEPA) и Регламента за санкциите срещу Руската Федерация и 2) ползване на неистински и неверни документи, вкл. и такива, относими към създаване на система от фиктивни дружества и посредници, за да се прикрие реалният произход на стоките.

Първата група деяния по българското право могат да се квалифицират по чл. 234а НК – а именно извършване на външнотърговска дейност без разрешение, което се изисква по закон. Несъмнено се касае за стопанска дейност, която по националната терминология е външнотърговска – доколкото американска компания закупува от не- американски компании стоки, доставени на американска територия и им заплаща с американски долари. По американското право тази дейност е забранена, доколкото стоките са с произход от санкционирани лица – SDN – като тя би била разрешена само ако бъде получено преди това разрешение от компетентия орган – SDN, като изискването за това е било посочено в закон - IEEPA. Такова деяние, ако бъде извършено в нашата страна – т.е., ако според българския закон е било нужно специално разрешение, посочено в закон, но са предприети действия по прикрИ.е на действителния произход на стоките и дестинация на продажната цена без надлежното разрешение, то това деяние би се квалифицирало, като престъпление по чл. 234а НК на Р България.

Втората група деяния, посочени като поясняващи начина, по който е извършена първата група, касаят действия по прикрИ.е на произхода на стоките и пътя на изпращане и получаване на продажната цена. Доколкото елемент от тези деяния са ползването на неистински документи, които по българското право биха биха се квалифицирали като престъпления по чл.316, вр. с чл.308 НК. А именно, за осъществяването на забранените сделки, членовете на ОПГ са ползвали фалшиви сертификати за произход, фалшиви сертификати за заводски тестове, както и фалшифицирани акредитиви и друга фалшифицирана документация, за да скрият собствеността на К. върху продуктите, участието му в сделките и произхода на стоките от Украйна.

С действията си, И. е улеснил осъществяването на забранени сделки с метали на стойност 350 милиона щатски долара, в нарушение на разпоредбите на IЕЕРА - нарушение на Раздел 50 на Кодекс на Съединените щати, член 1705(a) и (с) и Раздел 31 от Кодекс на федералните разпоредби, членове 589.201 и 589.213, което съответства на престъпление по чл.234а от НК на Р България, а използвайки фалшиви сертификати за произход, фалшиви сертификати за заводски тестове и фалшифицирани акредитиви и друга фалшифицирана документация, за да скрие собствеността на К. върху продуктите, участието му в сделките и действителния произход на стоките от Украйна, е осъществил деяние, съответно по нашето право на престъпление по чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от НК на Р България.

И двете престъпления – по чл.234а и по чл.316 НК, са наказуеми с наказание „Лишаване от свобода“ повече от 3 /три/ години.

Относно второто обвинение: Доколкото при него е налице определена правна сложност, то отново следва да се посочи, че то е определено като „заговор за пране на пари“.

От фактическа страна се твърди, че в периода от май 2017г. до юни 2021 г., във Флорида, САЩ, търсеното лице С. И., заедно с О.О., А.К. и трети лица, съзнателно са се обединили, участвали в заговор, сдружили и договорили да извършат престъпления в нарушение на 18 U.S.C. § 1956, а именно: съзнателно да транспортират, предават, прехвърлят, както и да се опитват да транспортират, предават и прехвърлят парични инструменти и средства от място в САЩ до и през място извън САЩ и до място в САЩ от и през място извън САЩ с намерението да насърчат извършването на конкретна незаконна дейност.

Относно елементите на заговора се отнася всичко изложено по-горе. Несъмнено е, че този заговор отговаря на националната ни правна квалификация по чл. 321 НК.

Както се твърди в обвинителния акт, заговорът е за деяние, което се отнася до трансгранични транзакции на парични инструменти и парични суми (от място в САЩ до и през място извън САЩ и до място в САЩ от и през място извън САЩ) с намерение да се насърчи извършването на конкретна престъпна дейност.

По българското право, това деяние е вид подпомагане и подбудителство за извършване на такава дейност. А именно, това е специфично финансиране, чрез трансгранични транзакции, на бъдеща престъпна дейност. Това деяние, самό по себе си, би могло да е престъпление само при определена престъпна дейност – напр.чл. 114 от НК. В настоящия случай, обаче, не се твърди терористична дейност – а нарушение на закон, забраняващ определена стопанска дейност.

При все това, следва да се посочи, че е налице тясна връзка между първото и второто деяние. В действителност, второто деяние е елемент от първото, доколкото то се заключава в паричния поток по разплащане при доставката на стоките, чийто реален произход е прикрит. А самото това разплащане, освен че е елемент от първото деяние, също така е стимул за продължаване на доставките на тези стоки. Поради което, според българското право, би следвало да се приеме, че правната квалификация по второто деяние е погълната от първото.

При все това, правомощието на настоящия състав е да прецени дали е налице двойна наказуемост. А тя е налице, ако деянието е престъпно – дори и ако се касае за едно деяние, което би могло да бъде квалифицирано по два текста, в идеална съвкупност. В този случай, изискването за двойна наказуемост ще е налице, дори ако по българското право едната правна квалификация е погълната, а според правото на молещата държава, би могло да съществува самостоятелно.

Следователно, второто деяние, както е описано от американските власти, по своето естество, от фактическа страна, е идентично с първото, доколкото съдържа елементи от него (само относно паричното разплащане); но също така то може да бъде определено като престъпно – по американското право самостоятелно, а по българското право - само до такава степен, доколкото е престъпно първото. Поради това, независимо че при прилагане на българския закон не би могло да бъде определено като друго престъпление, различно от първото, все пак и второто деяние отговаря на изискването за двойна наказуемост.

За пълнота, следва да се посочи, че са основателни доводите на защитата, че това второ деяние не би могло да бъде престъплението „пране на пари“ по чл. 253 НК на Р България. Макар и да е налице сходство в наименованието, българският институт визира определена парична транзакция или фактически действия с престъпна облага от предходна престъпна дейност, с цел да прикрие престъпния произход. Това означава, че авторът е различен от онзи, придобил тази престъпна облага и, че целта е прикрИ.е на този произход. А по американското право, авторът на деянието може да е лицето, придобило престъпната облага и целта е насърчаване и подпомагане продължаването на престъпната дейност, от която е произтекла тази престъпна облага. Това са съществени различия.

При все това, доколкото и за второто деяние е спазено изискването за двойна наказуемост, няма пречка да бъде постановено предаването на търсеното лице за провеждане на наказателно преследване и за него, по избраната от американските власти правна квалификация, доколкото се касае за фактически действия, обхванати от първото деяние.

Следователно, формално са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА за допускане на екстрадицията, доколкото наказателното преследване, за целите на което се иска предаване на лицето И., е за деяния, съставомерни и по българския НК. От дадените в молбата за екстрадиция описания на деянията е видно, че същите се квалифицират, според законодателството на издаващата държава, като заговор за нарушаване на Закона за международните извънредни икономически правомощия и Регламентите за санкции, свързани с Украйна/Русия, в нарушение на Раздел 50 от Кодекса на Съединените щати, членове 1705(a) и (с) и Раздел 31 от Кодекса на федералните разпоредби, членове 589.201 и 589.213 и за извършване на пране на пари в нарушение на Раздел 18 от Кодекса на Съединените щати, член 1956 (а)(2)(А) и член 1956(H). Същите, съгласно българското законодателство се квалифицират, съответно като престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 от Наказателния кодекс на Република България, по чл. 234а от Наказателния кодекс на Република България и по чл. 316, вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от Наказателния кодекс на Република България. Следователно деянията, за които лицето се иска с цел провеждане на наказателно производство, съставляват престъпления, както по българския наказателен закон, така и по наказателния закон на молещата държава, като за тях и в законодателството на двете държави са предвидени наказания „Лишаване от свобода“ „за максимален срок повече от една година“, каквото е залегналото изискване в чл.2, т.1 от Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на САЩ, който е с примат пред националното законодателство – чл.5, ал.1 от ЗЕЕЗА, изискващ срока на наказанието „Лишаване от свобода“ да е „за не по-малко от една година“.

Относно доводите, свързани с липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на обвиненията:

Най-напред, следва да се посочи, че компетентният съдебен орган на замолената държава не може да обсъжда и да извежда, както фактически, така и правни изводи относно основателността и доказаността на фактическите твърдения по така повдигнатото обвинение, изложени, както в официалната молба на молещата държава, в която се съдържа искане за екстрадиция на поисканото лице, в заповедта му за задържане, а така също и в приложените документи. Това, което може да направи, е да прецени дали има достатъчно доказателства, така че да е налице сигурност, че се касае за действително наказателно преследване, образувано въз основа на обосновани подозрения, при които евентуално може да се предположи, че действително е било извършено престъпление. В случая, тези изисквания са спазени. Наведени са множество фактически твърдения, както за цялостната престъпна дейност, така и за конкретния принос на търсеното лице, с множество конкретни и фактологично установими реални негови действия, насочени към осъществяване на сделките с метали и по прикрИ.е на произхода им. Особено убедително потвърждение за наличието на доказателствена обезпеченост на обвиненията са приключилите наказателни производства относно същите тези деяния спрямо американските приобретатели на забранените стоки и платци на неправомерния доход, както и дадените от тях показания относно съпричастността на руските им контрагенти, вкл. на търсеното лице И.. Те са достатъчни за извода, че повдигнатите на последния обвинения се подкрепят в нужната минимална степен от наличната доказателствена обезпеченост в документацията, изпратена от компетентните американски власти.

В този смисъл, неоснователни са възраженията на поисканото лице и защитата, че И. няма съпричастност към деянията, за които е обвинен, както и, че липсват доказателства в подкрепа на обвиненията.

Съобразявайки ограниченията на чл.6 от ЗЕЕЗА, съдът констатира, че исканото за предаване лице не е български гражданин, не е постоянно, продължително или временно пребиваващ на територията на Р България, не се ползва с предоставено право на убежище, не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България и, съгласно българското законодателство, не е лице, което да е наказателно неотговорно.

Разглеждайки факултативните основания за отказ от екстрадиция, заложени в чл.8 от ЗЕЕЗА, съдът констатира, че съобразявайки териториалния, личния, персоналния и универсалния принцип, заложени в чл.3, чл.4, чл.5 и чл.6 от НК, не би могъл да определи, че съответните деяния се явяват подсъдни на български съд. Видно от приложената справка от СГП, в Република България не е налице висящо наказателно производство за престъпленията, за които се иска екстрадицията на С. И., като няма и доказателства за тези престъпления, както и за каквито и да било други, да е образувано наказателно производство срещу него на територията на страната ни. В случая не е и налице задочна присъда по отношение на И., доколкото същия се иска за провеждане на наказателно преследване, а в самата молба/искане за екстрадиция компетентните американски власти изрично са посочили, че поисканото лице не е било преследвано или осъждано за никое от престъпленията, за които се иска екстрадицията му. В случая и престъпленията са извършени и на територията на молещата държава, при което не е налице и предпоставката на чл.8, т.5 от ЗЕЕЗА.

Разглеждайки абсолютното основание за отказ от екстрадиция, дефинирано в чл.7, т.1 от ЗЕЕЗА, съдът преценява, че не би могъл да определи престъпленията, за които се иска екстрадицията на И. от САЩ, като политически. Същите не засягат специфични интереси само на молещата държава, доколкото се явяват и престъпления с двойна наказуемост, а не може да се направи и извод, че с конкретните престъпления се засяга политическата система или целта им е да й се навреди на исканото лице поради политическите му убеждения. В случая, самата молещата държава е заявила, че престъпленията за които се иска С. И. не са с политически характер, а и характера на самите обвинения не го предполага.

Характера на престъпленията, за които се иска екстрадицията на И. не ги определя и като военни такива. Не са налице и данни, от които може да се направи извод, че И. ще бъде съден от извънреден съд, доколкото в молбата е посочено, че това ще е Районен федерален съд на САЩ, Среден район на Флорида, отдел Орландо, нито, че екстрадицията има за цел преследване или наказване на лицето на основания като раса, религия, гражданство или етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения. Съдът не намира и основание за извод, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от посочените по-горе основания.

За съответните престъпления, за които се иска предаването на С. И., не е изтекла давността за преследване, съгласно законодателството на Република България, доколкото същите, според твърдението на властите на САЩ, са били осъществени в периода от време – м.май 2017г. – до м.юни 2021г., като според българското право абсолютната давност би била 15 години – чл. 81 ал. 3 във вр. с чл. 80 ал. 1 т. 2 НК. Според молбата за екстрадиция, подадена от компетентните власти на молещата държава, за сочените престъпления също не е изтекъл давностния срок за наказателно преследване в искащата държава, доколкото по американския закон давността е 5 години и започва да тече от 2021 г. – датата на довършване на деянията.

В Република България, за същите престъпления, не е налице влязла в сила присъда спрямо И., видно от приложеното свидетелство за съдимост на същия.

Всичко посочено дотук, води до правния извод, че описаните абсолютни предпоставки в закона - в чл.7 т.1, т.2, т.3, т.4, т.6 и т.7 на ЗЕЕЗА, в случая не са налице.

Предвидената предпоставка в чл.7, т.8 от ЗЕЕЗА, регламентира, че съдът е задължен да постанови отказ от екстрадиция, ако за престъплението законът на молещата държава предвижда или вече е наложено смъртно наказание, освен ако молещата държава даде достатъчно гаранции, че смъртното наказание няма да бъде наложено или ако е наложено - няма да бъде изпълнено или ще бъде заменено с друго. Видно от молбата за екстрадиция, престъпленията, за които е поискан И., не се наказват със смъртно наказание, а с наказания „Лишаване от свобода“ за различен срок от време, „Пробация“ за различен срок от време и „Глоба“.

Съдът е длъжен да откаже екстрадиция и при наличие на предпоставките по чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА, а именно, ако констатира, че има опасност лицето да бъде подложено, в молещата държава, на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание или не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието, съгласно изискванията на международното право.

Тук основният въпрос е, дали ако С. И. бъде предаден на САЩ, там ще бъде подложен на отношение, несъвместимо с изискванията на чл. 3 и чл. 6 ЕКПЧОС, по която Конвенция Република България е страна.

Преценявайки горното, съдът следва да проверява не само наличието на гаранции от молещата държава, но и тяхната надеждност относно спазването на стандартите, установени в ЕКПЧОС, така, както те се тълкуват в практиката на ЕСПЧ, СЕС и в тази - на националните съдилища.

Според практиката на ЕСПЧ /решения по делото „Soering срещу Великобритания“ и делото „Salah Sheekh срещу Холандия“/, ще е налице нарушение на чл.3 от ЕКЗПЧ, ако страна по Конвенцията предаде на друга държава лице “, когато има достатъчно основания да се смята, че въпросното лице е изложено на реален риск от изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание в държавата, поискала екстрадиция.“ СЕС, в своята практика, също е разисквал наличието на опасност с оглед условията в местата за лишаване от свобода, лицето да бъде подложено на нечовешко и унизително отношение, като основание за отказ от предаване /Решения по дела С- 404/15, С-659/15, С-220/18/.

В този смисъл е и националната практика, инкорпорирана в Решение по ВНЧД №198/24г. на САС, ВНЧД№907/24г. на САС, Решение по ВНЧД№1088/22г. на САС, Решение по ВНЧД№207/22г. на АС-Бургас и последователно възприемаща позицията, че при наличие на реален риск лицето да бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание или да не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието, съгласно изискванията на международното право, а именно изискванията на чл.3 и чл.6 от ЕКЗПЧ, следва да бъде постановен отказ от екстрадиция.

В случая, искащата държава е САЩ, която е с утвърдена и служеща за сравнителен стандарт демокрация и, спазваща и най-високи стандарти за защита на правата на подсъдимите и на лишените от свобода. Поради което, не може да се предположи, че ако търсеното лице бъде предадено, то би било подложено на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание или, че няма да бъдат гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието. Опасенията, изтъкнати от търсеното лице, че ако бъде предаден, е възможно, след това да бъде препредаден на Украйна, където съществува опасност да бъде лишен от живот, не намират каквото и да е обективно основание.

Не са налице и основанията по чл.18 ЗЕЕЗА за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция, тъй като спрямо поискания И. в Р България няма висящо наказателно производство или влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение, за престъпление различно от това, за което се допуска екстрадицията. Не са налице и основания за временна екстрадиция.

В молбата/искането за екстрадиция на И., компетентните американски власти са поискали да им бъдат предадени веществените доказателства, които на основание чл.15 от Договора, са иззети по време на претърсването на лицето, което също е поискано от молещата държава. Иззетите от лицето веществени доказателства са подробно описани в протокола за обиск и изземване и се съхраняват по предвидения ред в СГП.

С оглед направеното искане от компетентните американски власти и на основание чл.15 от Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати и чл.17, ал.8 от ЗЕЕЗА, съдът предаде на молещата държава – САЩ, вещите, иззети с протокол за обиск и изземване от 06.10.2025г., от поисканото лице С. И.. Предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА, СГС взе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на руския гражданин С. И. до приключване на процедурата по фактическото му предаване на компетентните власти - Департамента по правосъдие на Съединените американски щати.

Така мотивиран съдът постанови решението си.

Председател: ….…………

Членове: 1.…………..

2…………...