Решение № 2738 от 9.6.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 13450/2022 г.

Софийски районен съд09.06.2023 г.докладчик ХРИСТИНА БОТЕВА ГАРВАНСКА

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА НП № Р – 10 – 220 / 21.09.2022г., издадено о т заместник - председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, с което на основание чл. 351 ал.1 т. 3 КСО на жалбоподателя К. С. В. в качеството му на изп. директор на ЗАД „ ••••••••“ АД е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. ОСЪЖДА К. С. В. да заплати в полза на КФН сумата от 150 лв. - възнаграждение за участие на юрисконсулт по делото. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване съобщението за изготвянето му пред Адм. съд - гр. София. Районен съдия: Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Производството е по чл.58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на К. С. В. срещу НП № Р – 10 – 220 / 21.09.2022г., издадено от заместник - председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, с което на основание чл. 351 ал.1 т. 3 КСО на жалбоподателя в качеството му на изп. директор на ЗАД „ ••••••••“ АД е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. – за това, че не е извършил съответните действия и допуснал ЗАД „ ••••••••“ АД да закупи дялове на договорен фонд „Евростабилност “, управляван от УД „ •••••••“ АД, с продавач по сделката дружество УПФ „••••••“, управлявано от ПОАД „•••••••“ АД, като страните по сделката са били свързани по см. на КСО лица - нарушение на разпоредбата на чл. 177 ал. 2 т. 2 от КСО във връзка с § 1 ал. 2 т. 3 б. „а“, „аа“ от ДР на КСО. С жалбата се претендира отмяна на НП поради допуснати при издаването му процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита. Твърди се, че не е установено нарушение на чл. 177 ал. 2 т. 2 от КСО, за допустителство на извършването на което да се ангажира отговорността на жалбоподателя. Също, че жалбоподателят е наказан с шест НП за едно и също твърдяно нарушение. Поддържа се също нарушение на материалния закон, като се твърди, че жалбоподателят не е осъществил изпълнителното деяние на претендираното нарушение и не е установено негово виновно поведение. В подкрепа на доводите в жалбата са представени и писмени съображения. Представител на административнонаказващия орган оспорва изцяло основателността на жалбата в съдебно заседание и с подробни писмени съображения по приложението на процесуалния и материалния закон и относно възраженията срещу законосъобразността на НП. Административнонаказващият орган претендира присъждането на разноските, направени по делото. Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното по делото: Към процесния период жалбоподателят изпълнявал функциите на изп. директор на ЗАД „ ••••••••“ АД и като такъв в съответствие с чл. 79 ал.3 КЗ и чл. 235 ТЗ бил оправомощен да управлява и представлява застрахователното дружество заедно с втори изпълнителен директор на дружеството. Жалбоподателят бил задължен да създава и осигурява прилагането в дейността на дружеството на необходимата организация и правила, с които да се гарантира спазването от дружеството на относимите към дейността му нормативни актове. В този смисъл според чл. 78.

1

т.2 КЗ - в рамките на системата на управление застрахователят или презастрахователят създава функция, следяща за спазване на нормативните изисквания - функция за съответствие, определена в чл. 93 КЗ. Според приложения с НП чл. 177 ал.2 т.2 КСО - активи на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на фонд за извършване на плащания не могат да се придобиват от свързани с пенсионноосигурителното дружество лица; Съгласно § 1 ал. 2 т. 3 б. „а“ „аа“ от ДР на КСО - свързани лица са юридически лица, когато те са предприятие майка и/или дъщерни дружества от една и съща група (т.е. всяко предприятие майка, дъщерно дружество и друго дъщерно дружество е свързано с останалите). Съгласно § 1 ал. 2 т. 4а и т. 4б от ДР на КСО - Предприятие майка" е юридическо лице, което упражнява контрол спрямо едно или повече дружества (дъщерни дружества), а „ Дъщерно дружество" е юридическо лице, контролирано от друго юридическо лице (предприятие майка); юридическите лица, които са дъщерни на дъщерното дружество, също се смятат за дъщерни дружества на предприятието майка. Съгласно § 1 ал. 2 т. 4 б. „а“ от ДР на КСО - "Контрол" е налице, когато определено физическо или юридическо лице (контролиращият) може да упражнява пряко и/или непряко повече от половината от гласовете в общото събрание на юридическо лице. При осъществен от КФН текущ контрол за спазване изискванията при инвестиране на средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване било установено, че през месец декември 2021г на извънборсов пазар чрез посредничеството на инвестиционните посредници „••••••“ ЕООД и „••••••••“ АД били сключени множество сделки за продажба на дялове на колективни инвестиционни схеми по чл. 176 ал. 1 т. 11 от КСО от името на управлявания от ПОАД „••••••••“ АД универсален пенсионен фонд УПФ „••••••“. При извършена проверка на наличната при инвестиционните посредници информация било установено, че на 23. 12. 2021г. на извънборсов пазар чрез посочените посредници била извършена продажба на дялове на договорен фонд „Евростабилност “, управляван от УД „ •••••••“ АД, на стойност 81 781 евро с дата на сетълмент 30.12. 2021г. Продажбата била от името на управлявания от ПОАД „••••••••“ АД универсален пенсионен фонд УПФ „••••••“, притежаващ продаваните дялове и купувач бил застрахователят ЗАД „ ••••••••“ АД. Нареждането за покупката било подписано от жалбоподателя като изп. директор на ЗАД „ ••••••••“ АД и от втори изпълнителен директор на дружеството. Според данните от акционерните книги, водени в „ Централен депозитар „ АД, към процесния период „ЦКБ Груп” ЕАД е собственик на 80.99 % от капитала на ЗАД „ ••••••••“ АД и на 50, 04 % от капитала на ПОАД „••••••” АД. Към процесния период ЗАД „ ••••••••“ АД и ПОАД „••••••“ АД са дъщерни дружества на „••••••” ЕАД и свързани лица по смисъла на посочените разпоредби на КСО. При така установеното в хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е съставен АУАН по делото - за това, че наредил покупката на процесните дялове от договорен фонд в нарушение на разпоредбата на чл. 177 ал. 2 т. 2 от КСО. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. По отношение на доказателствата:

–

Така приетото за установено по делото не се оспорва от страните и се установява от непротиворечив доказателствен материал - показанията на свидетеля - актосъставител В. С., която потвърждава констатираното с АУАН и документите по административнонаказателната преписка, също от представените в съдебно заседание от жалбоподателя удостоверения от инвестиционните посредници „••••••“ ЕООД и „••••••••“ АД и от БФБ и Централен депозитар относно сключването на сделките на извънборсов пазар.

–

По отношение на правната страна:

–

При така установеното като факти от правна страна съдът прие, че законосъобразно от административнонаказващия орган е прието, че е налице основание за санкциониране на жалбоподателя за допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 177 ал. 2 т. 2 от КСО.

–

В съответствие с посочените в НП разпоредби на КСО и по силата на качество му на управляващ и представляващ застрахователното дружество жалбоподателят е бил задължен в съответствие с посочените чл. 79 ал.3 КЗ, чл. 235 ТЗ и чл. 78.

1

т.2 К З да осигури прилагането в дейността на дружеството на необходимата организация и правила, с които да се гарантира спазването от дружеството на относимите към дейността му нормативни актове, вкл. за изпълнение на инвестиционното ограничение за дейността му по чл. 177 ал. 2 т. 2 от КСО. С оглед на това и на установеното по делото, че жалбоподателят е допуснал представляваното от него дружество да наруши разпоредбата на чл. 177 ал. 2 т. 2 от КСО - законосъобразно е прието от административнонаказващия орган, че е налице основание за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 351 ал.1 т. 3 КСО, предвиждащ административно наказание глоба в размер от 3 000 лева до 40 000 лева за задължените по закон лица, допуснали извършване на нарушение на чл. 177 от КСО. Съобразно приобщените материали следва да се приеме, че нарушението е извършено при небрежност като форма на вината, тъй като жалбоподателят е бил длъжен и съобразно обстоятелствата по делото следва да се приеме, че е имал обективна възможност и е могъл при полагане на дължимата по закон грижа да осигури изпълнението на закона, като не допусне нарушение на инвестиционното ограничение. По изложените съображения неоснователно се явява възражението за допуснато при издаването на НП нарушение на материалния закон. Обосновано от административнонаказващия орган е прието, ч е като представляващ задълженото юридическо лице, което формира волята чрез лицата, които го управляват и представляват, жалбоподателят е следвало да даде указание на инвестиционния посредник да не сключва сделката с активите на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване, без да е осигурено спазването на законовата забрана по чл. 177 ал. 2 т. 2 от КСО. Нареждането за покупка на финансовите инструменти е подписано от двамата представляващи ЗАД „ ••••••••“ АД, поради което всеки един от тях е участвал в осъществяване на нарушението. За неоснователни съдът прие също и останалите възражения на жалбоподателя. Отговорността на жалбоподателя за допустителство е обоснована с фактите на нарушението по чл. 177 КСО и ангажирана в съответствие с изискванията на чл. 24 ал.2 ЗАНН и чл. 351 ал.1 т.3 КСО, поради което необосновани са възраженията за липса на установено нарушение - основание за санкциониране за допустителство. Не е установено нарушение на чл. 17 ЗАНН и на забраната за повторно съдене и наказване с издаване на посочените о т жалбоподателя четири НП, тъй като НП касаят сделки с различен предмет, сключени въз основа на отделни нареждания на жалбоподателя и поради това отговорността има различно фактическо основание. В съответствие с чл. 18 от ЗАНН за отделните деяния са наложени отделни наказания. За неоснователни съдът прие и възраженията за нарушено право на защита, тъй като във връчения на жалбоподателя акт за установяване на нарушението е изложено подробно описание на обстоятелствата от значение по делото, индивидуализиращи в пълна степен нарушението, за което се налага административна отговорност. Съдържанието на акта е възпроизведено и обсъдено в обжалваното НП, поради което несъстоятелни са възраженията, че жалбоподателят не е могъл за разбере кое е нарушението и основанието за административното наказване. Времето на извършване на нарушението е разяснено, включително с посочване на сетълмента за сделката по см. на чл. § 1, т. 16 от ДР на ЗППЦК. Точното място на извършване в случая не е от съществено значение за установяване на фактическото основание на отговорността за нарушението, поради което и свързаното с него възражение също е неоснователно. Без уважение съдът прие, че следва да се остави и искането за определяне на нарушението по НП като маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, за който жалбоподателят не следва да бъде санкциониран, тъй като няма основание да се приеме с арг. от чл. 93 т.9 НК, че случаят разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл. 177 КСО. Нарушаването на инвестиционните ограничения относно активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване представлява основание за ангажиране на адм. наказателната отговорност, без да е необходимо настъпването на друг конкретен резултат от нарушението. Тъй като ограниченията са основен способ за осигуряване на защита на активите на фонда и з а създаване на условия за развитието на справедлив и ефективен пазар на финансови инструменти. Като взе предвид, че определеният с НП размер на наказанието е минималният, предвиден в закона за извършеното нарушение, съдът прие, че НП следва да бъде изцяло потвърдено. По отношение на разноските:

–

На осн. чл. 63д ЗАНН, чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на възнаграждение за участие по делото на юрисконсулт на административнонаказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно обема на възраженията по делото и на представената писмена защита на юрисконсулт – представител на АНО съдът определи възнаграждение в размер на 150 лв..

–

По изложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН съдът

Цитирани разпоредби

18