Решение № 488 от 25.9.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 521/2025 г.

Производството е по чл.29, ал.3 ЗОЗ. Образувано е по подадена от „Приста Ойл Холдинг“ АД въззивна жалба срещу решение № 617/01.05.25 г. на СГС, , то, VІ- 6 състав по т.д. № 545/15 г., с което е оставена без уважение жалбата му против отказ № 20250307110913/10.03.25 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията, с който е отказано вписване на залог в ЦРОЗ към АВ. Твърди, че решението е неправилно и иска се съдът да го отмени, като даде задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши вписване на заявеното обстоятелство. По делото не постъпил писмен отговор Агенция по вписванията. Софийският апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Със заявление, образец ЦРОЗ-1, вх.№ 20250307110913, подадено от законният представител, е поискано вписване на залог върху всички приращения и плодове от заложените акции по чл.2, ал.3 от договора за залог на вземанията от 17.02.2025 г. като обезпечение на вземания на „Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД, произтичащи от договор за синдикиран банков кредит от 25.03.2019 г. и последващи анекси. На 10.03.2025 г. дл. лице по регистрацията е постановило отказ № 20250307110913/10.03.2025 г. За да потвърди обжалвания отказ, СГС, ТО, VІ- 6 състав е приел че наличните поименни акции са изключени от приложението на ЗОЗ- чл.4 ЗОЗ, с оглед на това, че при договор за залог на поименни акции /съгласно нормите на ЗЗД и ТЗ/ те следва да бъдат предадени чрез използване на специалния способ за това- чрез заложно джиро, на което не е присъща транспортната функция на обикновеното джиро, поради което и не води до придобиване на правата, инкорпорирани в акцията, както и до придобиване на акцията. Посочил е, че със заложното джиро представлява обезпечение и това учредява заложното право върху вземането, което ценната книга материализира, но не води да това заложният кредитор да придобие вещта/ценната книга, респ. вземането- чл.152 ЗЗД. Залагането на самите ценни книги изключвало възможността правата от имуществен характер, които са инкорпорирани в тях, да бъдат обект на залог по реда на ЗОЗ, което било предпоставено от обстоятелството, че документът, представляващ ценна книга, и правата, които материализира, могат да бъдат залагани само заедно /чл.162-165 ЗЗД/. Нормата на чл.185, ал.2 ТЗ, уреждаща залог върху поименни акции, изрично изключвала възможността за приложение на чл.473 ТЗ, уреждащ редът за залагане на менителнични ефекти и последиците, предвидени в него. Допустимото от закона изключение било свързано с възможността заложният кредитор да упражни правото на глас на акционера, което има в общото събрание, когато това е предвидено в договора за залог. Ето защо не можело да се възприеме теза, че е възможно имуществените права, които акцията инкорпорира, да са самостоятелен обект на заложно право по смисъла на чл.4, а за налични поименни акции. Спорният въпрос по делото е дали вземанията, които могат да бъдат свързани с реализиране на определени имуществени права, съдържащи се в поименни налични акции, каквито са акциите, притежавани от залогодателят „Приста Ойл Холдинг“ АД от капитала на „Проект Русе“ АД до размер на сумата от 44 810 111 лв., могат да са обект на особен залог по смисъла на чл. 4 от Закона за особените залози /ЗОЗ/. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗОЗ, предмет на особен залог могат да бъдат вземания, безналични ценни книги и дялове на колективни инвестиционни схеми. Наличните ценни книги, каквито са поименните акции- предмет на процесния залог, са изключени от имуществото, което може да се залага по реда на ЗОЗ, тъй като за залагането им се изисква и предаване съгласно разпоредбите на ЗЗД и ТЗ. Залагането на права по налични ценни книги се отличава с особеността, че документът и материализираните върху него права могат да бъдат залагани само заедно, като съответно се прилагат правилата на залога върху вещи- чл. 156 – 161 ЗЗД, и на залога върху вземания- чл. 162 – 165 ЗЗД, поради което и по арг. от чл. 156, ал. 1, вр. чл. 163 ЗЗД договорът за залог на вземане по налична ценна книга изисква и предаването на книгата, и е свързан с договор за залог на самата налична ценна книга. От характеристиката на наличните ценни книги следва че заложните права от договора за залог възникват едновременно - както върху документа като вещ, така и върху правата, които са материализирани в него. Както е посочено и в решение № 54 от 09.10.2015 г. по т.д. № 4501/2013 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, при залога върху поименни налични акции /временни удостоверения/ заложният джиратар не може да упражнява имуществените и неимуществени права на акционера, т. е заложното джиро на поименни налични акции (временно удостоверение) има обезпечителна, но не и транспортна функция. Залогодателят продължава да бъде носител на акционерните права и може да ги упражнява. С разпоредбата на чл. 185, ал. 3 ТЗ при залога на поименни акции изрично е изключен редът за залагане на менителничните ефекти и следващите от него правни последици, предвиден в чл. 473 ТЗ. Изключение е въведено само едно относно правото на глас в общото събрание, което вместо от акционера, може да бъде упражнено от заложния джиратар, когато това е уговорено в договора за залог на акциите. С оглед предназначението на залога като вид обезпечение на вземанията на заложния кредитор, неговият интерес е насочен именно към получаване на възможност за удовлетворяване именно с имуществените права, свързани с поименната ценна книга. В тази връзка, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 73в от ТЗ, която гарантира, че плащания на съдружници и акционери, произтичащи от дялове или акции в търговско дружество, които са заложени или запорирани, се извършват, ако кредиторът със залог или запор не се противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление, като при противопоставяне дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора. По този начин законодателят е осигурил защитен механизъм спрямо заложния кредитор при сключен реален договор за залог на поименни ценни книги. Този механизъм е аргумент за недопустимостта на вписване на особен залог по реда на ЗОЗ върху бъдещи парични вземания във връзка с имуществени права по поименни налични акции, доколкото при залог по реда на Т3 и ЗЗД на тези налични ценни книги, с права на заложния кредитор по реда на чл. 73в от ТЗ, и при отделно вписан особен залог върху вземанията във връзка с тези налични акции в ЗОЗ, би възникнала неразрешима колизия между правата на двете групи кредитори в случай, че заложният кредитор по реда на ЗОЗ и заложният кредитор по договора за търговски залог по чл. 310 от ТЗ на тези акции, са различни лица. С оглед недействителността на залагането по реда на ЗОЗ на налични ценни книги, нищожно би било вписването и на особен залог върху вземания във връзка с налични ценни книги. С оглед изложеното и настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав