Решение № 304 от 2.6.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 350/2025 г.

Производството е по реда на чл. 29, ал. 3 от ЗОЗ. Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ОТП Лизинг” ЕООД срещу Решение № 291/25.02.2025 г., постановено по т. д. № 2288/2024 г., на СГС, VI-13- ти състав, с което е оставена без уважение жалбата, подадена от „ОТП Лизинг” ЕООД срещу Отказ №20241104093912/04.11.2024 г. на длъжностното лице към АВ, ЦРОЗ, постановено по заявление с вх. № 20241104093912/04.11.2024 г., подадено от „ОТП Лизинг” ЕООД за първоначално вписване на обстоятелства относно договор за лизинг. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на решението. Сочи се, че чл. 26, ал. 1, т. 1, 6. "д" от Закона за особените залози прави разлика между залогодател и лизингодател по договор за лизинг, поради което ограниченията, поставени в чл.3 от ЗОЗ за това кой може да бъде залогодател, не се отнасят за ползвателя по договора за лизинг.Основната цел на вписването на Договора за лизинг в Централния регистър на особените залози е да обезпечи Лизингодателя в случай на прекратяване на Договора за лизинг поради неизпълнение и невръщане на лизинговата вещ в срок от страна на Лизингополучателя, да бъде може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.418 от ГПК. Тя се издава въз основа на извлечение на вписан в ЦРОЗ Договор за лизинг (чл.417, ал.1, т.5 от ГПК) и служи за възстановяване на държането на вещта от Лизингодателя срещу лизингополучателя или срещу всяко трето лице, което я държи. Лизингодателят е собственик на вещта и не може да се ползва от вписването, за да пристъпи към изпълнение върху вещта, така както би било при залога върху вещ, вписано по партида на залогодателя/собственик/. Това е и основната разлика между вписването на договор за особен залог и вписването на договор за лизинг, ето защо не могат да бъдат приравнени залогодателят и ползвателят по договор за лизинг. В този смисъл спрямо Лизингополучателя не са приложими ограниченията в чл.3 от ЗОЗ, тъй като той няма качеството на Залогодател и целите на двете вписвания са съвсем различни. Счита, че въпреки че гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице, това не е пречка то да бъде страна по правоотношения, в това число Договор за лизинг. Намира, че отказът ДЗЗД да бъде вписано като ползвател по договор за лизинг поставя в привилегировано положение такива лизингополучатели спрямо останалите, които могат да бъдат вписани и съответно срещу тях да бъдат реализирани гореописаните способи за изпълнение по ГПК. Такива действия към ДЗЗД няма да може да бъдат приложени, което е в разрез с целта на вписванията на договорите за лизинг да обезпечи лизингодателя/собственик/ срещу неизпълнението на лизингополучателя. Прави се заключение, че съгласно чл. 17, ал. 2, т. 1 от Наредба № Н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози, ползвател по договора за лизинг, какъвто се явява посоченият в заявление с p e r. № 20241104093912/04.11.2024 г. субект- ЧАСТНО ЗЕМЕДЕЛСКО СДРУЖЕНИЕ „БРАТСТВО“ ДЗЗД, вписано в Регистър БУЛСТАТ, отговаря на изискванията на Наредбата и Закона да бъде вписан като лизингополучател/ползвател по Договор за лизинг. За неверни са счетени и констатациите в обжалвания отказ, че ДЗЗД не може да бъде залогодател, съгласно чл. 3 от ЗОЗ и в такъв случай следва да се откриват персонални партиди единствено на лица, които могат да бъдат залогодатели/съдружници в ДЗЗД/. Няма правна и фактическа логика да се изисква вписване на всеки от съдружниците при условие, че цитираният чл.3 от ЗОЗ въвежда изключения от изискването, като едно от тях е за юридически лица с членове - лицата по чл. 2 от Търговския закон. Моли жалбата да бъде уважена и да бъде отменен отказа на Централен регистър на особените залози към Агенция по вписванията с per. № 20241104093912/04.11.2024 г. като бъде постановено вписване на заявените обстоятелства или д бъде задължен ЦРОЗ да даде указания по Заявлението как да бъде извършено вписването по партида на всеки от съдружниците и какви документи да се представят, какви заявления да се подадат и какви действия следва да се извършат. Апелативен съд-София, като съобрази доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, приема следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 29, ал. 3 от ЗОЗ от надлежно легитимирана страна – заявителят по регистърното производство, чрез надлежно и нарочно упълномощения му процесуален представител, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения: Регистърното производство е образувано по заявление № 20241104093912/04.11.2024 г. за първоначално вписване на обстоятелства относно договор за лизинг с ползвател частно земеделско сдружение „Братство“ ДЗЗД, БУЛСТАТ 123103658. На 04.11.2024 г., е поставен отказ № 20241104093912/04.11.2024 г., с който длъжностното лице по регистрацията е приело, че лизингополучателят, който по своята правна същност е дружество по ЗЗД не може да бъде залогодател, съгласно чл. 3 ЗОЗ, а в ЦРОЗ могат да се откриват и съществуват персонални партиди единствено на лица, които могат да бъдат залогодатели, съгласно ЗОЗ. Доколкото ДЗЗД е неперсонифицирано дружество и не е самостоятелен правен субект, не е юридическо лице, то същото не може да бъде вписано като ползвател по договора за лизинг. Посочено е, че за задълженията, възникнали във връзка с ДЗЗД всеки от участниците в него отговаря до размерна на дяловото му участие, че ДЗЗД не е обособено като корпоративна единица с отделно имущество и органи, а носители на права и задължения са самите участници в него. Настоящият състав изцяло споделя мотивите, изложени от длъжностното лице, както и тези, изложени в обжалваното решение. Съгласно трайната съдебна практика, израз на която са решение № 241 от 09.03.2017 г. по т. д. 2799/15 г., решение № 131 от 21.03.2014 г. по т. д. 1121/11 г., и определение № 101 от 22.02.2017 г. по ч. т. д. 1809/16 г по описа на ВКС, I ТО, сдружаването на юридически лица в граждански дружества е форма на обединение за постигане на определена стопанска цел. Гражданското дружество не представлява правен субект. Сключеният договор за гражданско дружество между участниците в него регулира правата и задълженията по отношение на постигане на общата цел и към него, освен уговореното между страните съобразно задължението, предвидено в чл. 20а от ЗЗД, се прилагат и правилата, предвидени в чл. 357 и сл. от ЗЗД. Поради това, че е обединение, при него правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на съдружието. Когато е сключен договор, страна по договора са отделните правни субекти, тези, които са страни по договора за гражданско дружество. При изпълнение на задълженията по договора, когато не са разграничени отделните работи и дължимото възнаграждение, всички права и задължения са общи на съдружниците в гражданското дружество. Само във вътрешните отношения между съдружниците, те са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството, с оглед разпоредбите на чл. 359, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Дори при осъществено представителство от един от съдружниците, в качеството му на управител на гражданското дружество или от пълномощник, всички съдружници са страна по договора. Упълномощаването на един от съдружниците или учреденото представителство на един от тях, не изключва активната солидарност, защото не изключва качеството кредитор на всеки от съдружниците. Всеки кредитор може да упражнява правата по сключени от тяхно име и за тяхна сметка сделки. Когато договорът е сключен от името на съдружниците, дори представлявани от водещия съдружник или упълномощено лице, то отново е налице активна солидарност, произтичаща от уговореното между страните, че участниците в гражданското дружество, общо са поели задължение за изпълнение на задълженията, липсва разграничение на задълженията им, съответно имат право да получат престацията общо. От изложеното следва, че ДЗЗД, дори когато е страна по договор, правата и задълженията възникват за неговите съдружници. На следващо място, доколкото ДЗЗД не е юридическо лице, то и противно на твърдението на „ОТП Лизинг” ЕООД, не може да се приложи посоченото от последния изключение, предвидено в чл.3 от ЗОЗ. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 31.07.2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози, за всеки залогодател (купувач по договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, ползвател по договор за лизинг, лице, върху чието имущество е наложен запор) се открива персонална електронна партида, съдържаща обстоятелства и актове, вписани или обявени по реда на Закона за особените залози, а съгласно чл.26, ал.1, т.1, б. „д“ от ЗОЗ, в регистъра се вписват името, единният граждански номер и адресът, съответно фирмата, номерът и партидата на вписването в съответния регистър и адресът на управление на ползвателя и лизингодателя по договор за лизинг и описание на отдаденото на лизинг имущество и неговата цена, ако е посочена. Цитираните разпоредби трябва да се тълкуват във връзка една с друга, както и с останалите норми на ЗОЗ, с оглед на което следва да се направи извод, че законодателят е предвидил да се води персонална партида както на всеки залогодател, така и на всеки ползвател по договор за лизинг, като същите са приравнени по качества. При действието на чл. 3, ал. 1 ЗОЗ залогодател може да бъде търговец или лице по чл. 2 ТЗ. Недопустимо е вписването като залогодател/ползвател по договор за лизинг на лице без признаците по чл. 3, ал. 1 ЗОЗ. Доколкото ДЗЗД не е юридическо лице, още по-малко търговец, то и същото не може да бъде вписано в ЦРОЗ като ползвател по договор за лизинг. В заключение, настоящият съдебен състав намира, че отказът на длъжностното лице е бил законосъобразен и като такъв правилно е бил потвърден от първоинстанционния съд с атакувания съдебен акт. Последният като правилен и законосъобразен ще следва да бъде потвърден. По отношение искането на „ОТП Лизинг” ЕООД да бъде задължен ЦРОЗ да даде указания по заявлението как да бъде извършено вписването по партидата на всеки от съдружниците и какви документи да се представят, съдът намира, че мотивите, изложени в обжалвания отказ, са достатъчно ясни, точни и обосновани, а какви документи следва да бъдат предоставени е въпрос на преценка във всеки конкретен случай. Поради изложеното, Апелативен съд –София, ТО, 15-ти състав