Решение № 1402 от 7.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1459/2025 г.

Софийски градски съд07.10.2025 г.докладчик Пламен Колев

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20250707113305-2/11.07.2025г. на ДЛР при Решението подлежи на обжалване пред САС в 7 дневен срок от връчването му. Съдия при Софийски градски съд: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл.25 ЗТР. Образувано е по жалба на Е. С. Х., в качеството му на учредител и представляващ Фондация „Нашето здраве", чрез адв. З. Л., срещу отказ № 20250707113305-2/11.07.2025г. на АВ, с който се отказва първоначална регистрация на Фондация „Нашето здраве". В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като по смисъла на нормата на чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗЮЛНЦ на вписване в регистъра подлежат целите, които сдружението с нестопанска цел си поставя, както и средствата за постигането им и предметът на допълнителната стопанска дейност. Средствата за постигане на целите на сдружението и дейностите, представляват онези дейности, които то смята да развива и които ще допринесат за реализиране на очакваната обществена или частна полза. Позовава се на разпоредбата на чл. 3 от ЗЮЛНЦ постновяваща, че юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на своите цели и ограничения в дейността им може да се определят само със закон. Те могат да извършват допълнителна стопанска дейност само акр с предмета на основната дейност, за която са регистрирани. Смята, че според законовия текст предмета на спопанска дейност се определя в устава или учредителния акт, а извършването на дейността се подчинява на условията и реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност. Излага, че в чл. 5, ал. 2 от приетия Учредителен акт на Фондация „Нашето здраве” е посочена допълнителната стопанска дейност, свързана с предмета на основната дейност на фондацията, приходите от която да подпомагат постигането на целите, като конкретно в т. 5 е посочено „Други стопански дейности, разрешени от закона, свързана с целите на Фондацията”, т.е. изрично е предвидено извършването на други стопански дейности да са свързани с предмета на основната дейност на фондацията. Такова е изискването на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ. В този смисъл счита, че мотивите в оспорения отказ, че предметът на допълнителната стопанска дейност на сдружението излиза извън ограничителните предели на закона, са неправилни и противоречат на цитираните разпоредби на чл. 3, ал. 3, 4 и 5 от ЗЮЛНЦ. Позовава се на §1, т. 3 от ДР на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност е дадена за целите на този нормативен акт легална дефиниция на понятието „стопанска дейност" и това е дейността, извършвана като търговец, дейността на лицата по чл. 2 от Търговския закон (които не са търговци), както и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба. Следователно търговската дейност е вид стопанска дейност и не съществува законова забрана за извършването на такава дейност от юридическите лица с нестопанска цел. За тях е налице ограничението, че те не са търговци и не са създадени с цел осъществяване на търговска дейност, поради което осъществяваната от тях такава, следва да е свързана с предмета на основната дейност и да го обслужва, а така кумулираната в резултат на търговската им дейност печалба, не може да бъде разпределяна, а следва да бъде използвана като допълнителен приход на средства за осъществяване на основната дейност, за която са учредени. Излага, че съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Видно от чл. 5 от Учредителния акт на Фондация „Нашето здраве", това ограничение при осъществяването на стопанска дейност от фондацията е посочено, от което следва, че изброените неизчерпателно е следващата точка дейности, представляващи предмет на стопанска дейност на фондацията, следва да се извършват при съобразяване с това ограничение и в случай, че на практика фондацията не се съобразява с него при осъществяване на стопанските дейности, то подлежи на съответните санкции. Моли да се отмени отказ № 20250707113305- 2/11.07.2025г. на длъжностното лице по регистрацията към търговския регистър при Агенция по вписванията и се дадат задължителни указания на агенцията да извърши поисканото вписване по заявление вх. № 20250707113305/07.07.2025г. АВ е изразила становище за неоснователност на жалбата, като е изложила мотиви аналогични на отразените в отказа. Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Обжалваният отказ е постановен по депозирано заявление А16 вх. № 20250707113305/07.07.2025г. за първоначална регистрация на Фондация „Нашето здраве". При извършената проверка ДЛР е установило, че приложеното решение и устав не отговарят на изискванията на чл. 3, ал. 3 и 4 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като част от допълнителната стопанска дейност, а именно „Други стопански дейност, разрешени от закона, свързани с целите на фондацията.” не е конкретно определена, съгласно изискванията на ал. 4 и не може да се установи спазването на ал. 3 на чл. 3 от ЗЮЛНЦ. Общата формулировка от закона не съставлява определена стопанска дейност Посочената нередност е извън обхвата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ и е пречка за вписване на заявените промени като цяло с оглед обстоятелството, че промените касаят нов устав на фондацията. Така установеното е мотивирало ДЛР да постанови обжалвания откза. При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Жабата е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на АВ, от лице с правен интерес и следователно се процесуално допустима. Разгледаната по същество е неоснователна. Съгласно нормата на чл. 3, ал.3 и 4 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел. Както граматическото, така и систематичното тълкуване на цитираните две разпоредби предпоставят, че в устава на всяко сдружение с нестопанска цел следва да е определен конкретен предмет на допълнителната стопанска дейност - т.е. да е посочено ясно и разбираемо за всеки правен субект в какво ще се изразява тази дейност /какво ще се извършва от сдружението/. Затова и общото посочване, че ще се извършва "всякаква друга дейност, която не противоречи на закона и е свързана с основаната дейност на фондацията и не противоречи на целите и устава й" не е достатъчно, за да отговори на императива на закона. След като нормата изисква предметът на стопанска дейност да се определи в устава или учредителния акт, това изискване следва да се счете за изпълнено само тогава, когато последният е посочен по ясен, недвусмислен и конкретен начин, който на дава възможност за неограничено разширително тълкуване. Изискването по чл. 3, ал. 4 ЗЮЛНЦ за определеност на предмета на стопанската дейност означава, че трябва тази дейност да е конкретно описана по вид. Не е допустима формулировка от типа "и всяка друга незабранена дейност", обичайно използвана при описване на предмета на търговците, тъй като за ЮЛНЦ по принцип е забранена всяка стопанска дейност, освен изрично описаната в учредителния акт, а тя не може да бъде "и друга", без да е ясно каква. Когато учредителния акт на фондацията не съответства на императива на чл. 3, ал. 3 и, ал. 4 ЗЮЛНЦ, това се явява основание да се откаже регистрацията й (РЕШЕНИЕ № 275 ОТ 11.05.2021 Г. ПО Т. Д. № 434/2021 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ и РЕШЕНИЕ № 620 ОТ 04.10.2022 Г. ПО Т. Д. № 800/2022 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ). Установената нередовност не попада в приложното поле на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ и е пречка за вписване с оглед обстоятелството. Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ДЛР към АВ, отказът следва да се потвърди. Воден от гореизложеното съдът

Цитирани разпоредби

11