Решение № 8669 от 22.12.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1544/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба на К. Г. Г. от [населено място] - чрез представляващ адвокат, срещу Заповед №3286з-3039 от 28.07.2025г. на ВПД Директор на ГД Национална полиция – относно отказ за снемане на полицейска регистрация, извършена на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР. Счита се, че оспореният акт бил издаден при липса на компетентност, тъй като не било ясно от къде издателят черпи своята компетентност. Макар да съдържал фактически и правни основания, актът не бил обоснован, защото съдържанието било бланкетно и недостатъчно. При постановяване на акта не била спазена разпоредбата на чл.35 от АПК и така било допуснато нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, което било основание за отмяна на акта. Заповедта била и немотивирана, тъй като административният орган не бил изследвал необходимостта от съхраняване и обработване на данните в съответствие с изискванията на чл.4, ал.1, б.В и Д от Директива 2016/680 и Решение С-118 от 30.01.2024г. на СЕС. Съгласно Директива /ЕС/ 2016/680 събраните данни не трябвало да надхвърлят необходимото и да се съхраняват за период по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, както и администраторът следвало да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. Едва след сезиране с искането на жалбоподателя, администраторът извършил служебна корекция /22 години след извършването ѝ/ на една от полицейските регистрации. Като не съблюдавал задължението си за периодична проверка, администраторът злоупотребявал с личността и правата на жалбоподателя. Целта на полицейската регистрация била да подпомага разкриването на престъпления, а когато лицето било реабилитирано тази цел отпадала, а задържането на данни ставало непропорционално и нарушавало принципа на правна сигурност. От постановяване на акта и признаването за виновен на К.Г. в извършване на престъпление по чл.345 от НК вече били изминали 20 години, като макар да били водени други производства, то те са били прекратени поради липса на извършено престъпление. Твърди се, че наличните данни за полицейска регистрация дори били повод за преднамереност, предубеденост и тенденциозност от страна на МВР към Г.. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед, като бъдат заплатени и направените по делото разноски. Ответната страна - Директор на ГД НП, не взема становище по жалбата. Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят К.Г. е поискал със заявление вх.№272000-1271/20.01.2025г. - л.49-50, да бъдат заличени /“свалени“/ наличните спрямо него полицейски регистрации, като се е обосновал с Решение на СЕС от 30.01.2024г. по д.№С-118/22 и посочил, че бил реабилитиран, а бил и изряден гражданин за изминалите години. След извършена проверка е изготвена Докладна записка рег.№272р-10744 от 28.04.2025г., в която са установени полицейските регистрации на К.Г. – 1./ пол.регистрация №1803/03.04.2003г. по ЗМ №403/2002г. за престъпление по чл.354, чл.321 и чл.280 от НК, по която е образувано сл.д№155/2002г. на НСлС София; 2./ пол.регистрация №3449/08.05.2006г. по ЗМ №58/2006г. за престъпление по чл.345 от НК; 3./ пол.регистрация №7559/17.05.2017г. по ЗМ №516/2016г. за престъпление по чл.325 от НК; 4./ пол.регистрация №19245/12.12.2017г. по ДП №50/2017г., както и Предложение до Директор ГД НП за снемане на полицейските регистрации с №19245/2017г. и №7559/2017г. По отношение две от регистрациите - №№3449/2006г. и 1803/2003г., предложението е да бъде постановен отказ за снемането им. Двете полицейски регистрации – №№3449/2006г. и 1803/2003г., били извършени съответно в РУ Свиленград и НСлС. Полицейска регистрация с №1803 от 03.04.2003г. по опис на НСлС е за деяния по чл.354а, ал.1 и чл.321 във вр. с чл.280 от НК по ЗМ №403/2002 на РУ Свиленград, сл.д.№155/2002г., пр.пр. 1276/2002г. на ОПрокуратура Хасково, като с Присъда №88 от 14.06.2004г., постановено по НОХД №416 за 2003г. на ОС Хасково – л.126, К.Г. е 1./ бил признат за виновен в извършване на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК, като съдът му налага наказание Лишаване от свобода за три месеца; 2./ бил признат за виновен в извършване на престъплението по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, пр.1, във вр. с ал.1 и чл.20, ал.4 и чл.54 от НК, като съдът му налага наказание Лишаване от свобода за една година и три месеца и глоба в размер на 1 500, 00 лева. Определено е общо наказание на основание чл.23, ал.1, ал.3 от НК, като след обжалване пред АС Пловдив и ВКС с Решение №1080/2006г. по н.д.№198/2005г. на ВКС К.Г. е оправдан в частта на обвинение по чл.280, ал.1, т.4 от НК и отменено в частта на приложението на чл.280, ал.3 от НК по отношение отнемане в полза на държавата на ППС. Полицейска регистрация с №3449 от 08.05.2006г. по опис на РУ Свиленград е за деяние по чл.345 от НК по дознание №58/2006г. на ГПУ Свиленград, РДГП Елхово, пр.пр. №352/2006г. на РП Хасково, като с Определение от 14.07.2006г., постановено по НОХД №367 за 2006г. на РС Свиленград – л.42 и сл., е одобрено споразумение, съгласно което К.Г. е бил признат за виновен в извършване на престъплението по чл.345 от НК, като съдът му налага наказание Пробация. С Определение от 19.11.2013г. – л.114, постановено по чнд №755/2013г., влязло в сила на 26.11.2013г., ХОС на основание чл.87, ал.1 от НК реабилитира К.Г. по постановените съдебни актове по НОХД №416 за 2003г. на ОС Хасково и НОХД №367 за 2006г. на РС Свиленград. Видно от представените в преписката Постановление №2863/11.12.2024г. ОП Хасково прекратява частично ДП І50/2017г. – вкл. по отношение на К.Г., като наказателното производство продължава да се води срещу него за извършено престъпление по чл.280, ал.2, т.1, т.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 и ал.1 от НК. Наказателното производство по това ДП е прекратено изцяло по отношение на К.Гудов с Постановление за прекратяване от 07.03.2025г. на РП Свиленград, като е отменена и взетата по отношение на него МН Подписка. В преписката е приложена Справка – картон на водач, съм Справка рег.№3286р-38643 от 28.07.2025г. с данни за издадените АУАН, НП, фишове и ЗППАМ, както и присъди и решения на съда, постановления на прокуратурата и справка за протичане на нак.производства, както и Удостоверение рег.№20 от 2006г. на ОП Хасково, а също и справка за съдимост – л.107. Оспорената в настоящото производство Заповед №3286з-3039 от 28.07.2025г. е издадена от ВПД Директор ГД НП, като с нея се отказва снемането на осъществените спрямо К.Г. полицейска регистрация №3449/2006г. и №1803/2003г., тъй като настъпилата реабилитация по нохд №416 и нохд №367/2006г. не била индиция за това лицето да представлява по-малък риск с оглед целите за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. За периода от 2001г. – 2019г. срещу Г. били водени съдебни производства, бил задържан за 24ч. в РУ МВР, както и бил нарушител на правилата за безопасност на движението, което допълвало профила му на лице, незачитащо правовия ред. Поради това на правоохранителните органи било необходимо да разполагат със специфичните данни на лицето, събирани чрез способа на полицейска регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност, за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Видно от изричното отбелязване върху оспорената заповед същата е връчена на представител на жалбоподателя на 13.08.2025г. Жалбата срещу заповедта е постъпила в деловодството на АС Хасково на 26.08.2025г. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на заповедта, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, а между страните няма спор относно просрочие, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган. Съгласно чл.68, ал.7 от ЗМВР редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет, а съгласно чл.21, ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация полицейската регистрация се снема или снемането ѝ се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. Видно от представената Заповед №8121з-267/10.03.2015г. на Министър на вътрешните работи – л.161, Директор и Зам.Директорите на Главна дирекция Национална полиция са оправомощени да издават заповеди за снемане или отказ от снемане на полицейска регистрация, поради което съдът счита, че издателят на оспорената заповед разполага с необходимата материална компетентност, а възражението в жалбата в тази насока е неоснователно. Заповедта е издадена в писмена форма и е подписана от издателя си, като съдържа фактически и правни основания, послужили за издаването ѝ. В случая между страните няма спор относно фактическата страна за осъществени от оспорващия престъпления, както и че спрямо К.Г. са били осъществени полицейски регистрации №1803/03.04.2003г. по ЗМ №403/2002г. за престъпление по чл.354, чл.321 и чл.280 от НК и пол.регистрация №3449/08.05.2006г. по ЗМ №58/2006г. за престъпление по чл.345 от НК. Не е спорно и че двете производства са приключили – с присъда и с одобрено от съда споразумение, като и по двете оспорващият е бил реабилитиран по право към момента на подаване на заявлението да бъде снета полицейската регистрация. Не спорно и установеното относно образувани административнонаказателни и административни производства с правно основание по ЗДвП. Предпоставките, при които законът допуска снемане на осъществена полицейска регистрация са посочени в чл.68, ал.6, т.15 от ЗМВР – ако регистрацията е извършена в нарушение на закона – т.1; наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл.24, ал.3 от НПК – т.2; наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда – т.3; лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – т.4; лицето е починало – т.5. Като се има предвид съдържанието на представените съдебни решение, присъда и споразумение, то не може да се счита, че са налице хипотезите на т.2, т.3 и т.4, както и не се установява полицейската регистрацията да е извършена и в нарушение на закона. Действително в случая настъпилата реабилитация по право не е основание за снемане на полицейска регистрация съгласно разпоредбата на чл.68, ал.6 от ЗМВР. В Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/2022г. е възприето, че чл.4, пар.1, б.В и Д от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейският парламент и на съвета от 27.04.2016г. трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъплението или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по – конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, вкл. когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В мотивите си към решението съдът на ЕС сочи, че не за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпление, попадащо в обхвата на определението “престъпление от общ характер“, рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок за съхранение на засягащите ги данни. Поради това в някои случаи, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът, който представлява съответното лице, не дава непременно основание за запазването до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта национален полицейски регистър. В такива случаи вече не съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Поради това съхранението им не съответства на принципа за свеждане на данните до минимум предвиден в чл.4, пар.1, б.В от Директива 2016/680 и е за период по дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват, което е в разрез с чл.4, пар.1, б.Д от тази Директива. Прието е също, че реабилитация на такова лице, в резултат на която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранение на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато обаче, съгласно приложимите разпоредби на националното наказателно право, за да настъпи реабилитация трябва през определен период след изтърпяване на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред и следователно обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение. Посочената европейска нормативна уредба имаща приоритет пред националното законодателство и даденото разрешение с цитираното решение на СЕС, съотнесени към настоящия казус, водят до извод, че обработването на лични данни - в случаите свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация, е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случаи по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено, реабилитирано ли е същото, както и при коя хипотеза – по право, съдебна или абсолютна реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. за риска, който то представлява. Едва след като извърши тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса дали е необходимо обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респ. ограничена. В чл.68 от ЗМВР не е проведено разграничение между това за каква цел по чл.27 от ЗМВР се извършва полицейската регистрация, т.е. обработването на лични данни във всеки случаи обхваща и трите цели. Наред с това нито в обжалвания акт е посочено, нито това може да се установи от останалите документи по преписката, дали обработването на личните данни на жалбоподателя касае само защита на националната сигурност. Този извод не може да бъде направен и след обсъждане на Постановлението на РП Свиленград от 07.03.2025г., доколкото същото не е нито посочено, нито изрично обсъдено в оспорената заповед. Още повече и че от Докладна записка рег.№272р-10744 от 28.04.2025г. –л.19, се установява предложение пол.регистрация №7559/17.05.2017г. и №19245/12.12.2017г. да бъде снета. Последната е именно по отношение на посоченото ДП №50/2017г. В оспорения понастоящем акт няма данни за решението на органа да снеме тези две полицейски регистрации, които са и последващи настоящите две оспорени полицейски регистрации. Разрешенията, дадени с посоченото Решение на СЕС, са изцяло приложими в настоящия случай. В оспореният акт не е извършен необходимият - съгласно постановеното по преюдициалното запитване, отправено от състав на Върховен административен съд, Решение от 30.01.2024г. по дело С-118 на СЕС, анализ, който да е по отношение личността на жалбоподателя, осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран, за целите на националната сигурност ли са съхранявани и обработвани данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, от какъв вид е настъпилата реабилитация, налице ли са други данни за извършени от жалбоподателя престъпления и противообществени прояви, какъв период е изминал от извършване на деянието за което е осъден, съответно и от изтърпяване на наказанието за същото, до датата на подаване на искането за заличаване на полицейската регистрация, а оттук и предвид общия и бланкетния характер на предвидения в закона срок за обработване и съхранение на личните данни във връзка с полицейската регистрация. При липсата на законоустановено правомощие за органа служебно периодично да извършва проверка дали съхранението е необходимо, то не става ясно дали съхранението на личните данни на оспорващия, свързани с извършената му полицейска регистрация, все още е необходимо за целите, за които те са обработвани или то понастоящем се осъществява в нарушение на чл.4, ал.1, б.В и Д от Директива 2016/680. Поради това оспореният акт се явява немотивиран и не може да се счита, че отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Немотивираността на акта се дължи на причина, че административният орган не е спазил изискването за решаване на въпроса по същество след като пълно и точно установи релевантните факти и обстоятелства, с което е нарушено основно принципно начало в административния процес, а това е принципът на истинността. В този смисъл оспореният отказ е постановен в нарушение на нормата на чл.35 от АПК - при неизясняване на релевантните факти, поради което е незаконосъобразен. Поради изложеното същият следва да бъде отменен, а преписката върната на органа за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за снемане на извършени полицейски регистрации – №1803/03.04.2003г. и №3449/08.05.2006г., като при произнасянето си органът следва да събере всички относими към казуса доказателства, които са необходими, за да бъде извършена посочената вече преценка, след което следва да бъде извършен пълен и всестранен анализ на установените факти, а в съответствие с това бъде постановен мотивиран и обоснован акт. При извода за основателност на оспорването, то на жалбоподателя следва да бъдат заплатени от ответната страна направените разноски – 10, 00 лева д.т. и 2000, 00 лева възнаграждение за адвокат /договор за правна защита и съдействие от 15.08.2025г. – л.205 от делото/. Мотивиран така, съдът