Решение № 3258 от 24.10.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 779/2024 г.

от Наредбата регламентира хипотезата на принудително задържане на ППС чрез използването на техническо средство тип "скоба", а именно в случаите при които е паркирано в нарушение на чл. 60 от същата наредба. Според § 1, т. 8 б. "г" от НОДТСО неправомерно е паркиране на специално обозначено място за ППС, превозващи хора с увреждане при: паркиране на място за ППС, превозващо хора с увреждания, за време повече от 4 часа. В този смисъл картата на лице с трайни увреждания по силата на НОДТСО му дава право на ограничено, в рамките на 4 часа, безплатно-преференциално паркиране в зоните за почасово платено паркиране. Със Заповед № РД-95-578/ 26.11.2021 г. на Кмета на Столична община се въвежда режим на почасово платено паркиране на улици, булеварди и площади – общинска собственост "Синя зона" и "Зелена зона". На 03.08.2018 г. със Заповед № СОА18-РД 95-454, Кметът на Столична община одобрява "Ред и условия за принудително задържане на колелото на неправилно паркирано ППС чрез използване на техническо средство тип "скоба". В т. 2 от приетите Ред и условия е предвидено, че след констатиране на престой на ППС, без заплащане в зоните за почасово платено паркиране от служителите на общинското дружество „Център за градска мобилност“ ЕАД, се извършва задържане на ППС чрез използване на техническо средство тип "скоба". В т. 9 от Заповед № РД-95-578/ 26.11.2021 г. на кмета на СО, е регламентирано, че в зоните за почасово платено паркиране не се допуска и се санкционира, съгласно предвидените в чл.167 и сл. от ЗДвП, действия: а) паркиране на ППС без заплащане, без да е поставен на видно място валиден талон /талони/ за паркиране със „скреч покритие …., без да е поставен на видно място валиден талон, издаден от електронно устройство за самотаксуване тип „паркомат“, по начин позволязаващ всички отпечатвания да могат да бъдат контролирани при проверка; без заплащане на електронен талон за паркиране или без изпратено кратко текстово телефонно съобщение (SMS) за заплащане на паркирането на указания върху указателната табела номер. По делото няма спор, че жалбоподателката не е заплатила кратковремемен престой за паркирането, не е изпратила мобилно телефонно съобщение липсва и залепен талон за паркиране, т. е. тя е в нарушение на изискванията за платено почасово паркиране. Съдът приема за безспорен факта, че личният автомобил на жалбоподателката, [Марка], модел „Каптива“, с рег.№ [рег. номер], е бил паркиран на 10.05.2023 г. в [населено място], на [улица]. В тази връзка жалбоподателят не оспорва, че не е паркирала на паркомясто, обозначено със знак Д21-Инвалид, а е спряла на друго място на [улица]поради липсата на свободно такова със знак Д21. Последното обстоятелство не е оспорено от страна на ответника, като релевантен по делото факт. Не се оспорва и обстоятелството, че тази улица попада в обхвата на "зелена зона", за която е задължително платеното почасово паркиране /видно от представената схема на зони и подзони попадащи в зелена зона на л.68-69 от адм.д.№ 5182/23 г. на АССГ и Схема на район за контрол Принудително задържане 23.1 и 23.2 на л.13/. По отношение на твърдението, че наложената ПАМ е незаконосъобразна, тъй като в автомобила е имало поставена на видно място от вътрешната страна на предното стъкло картата за паркиране на хора с увреждания, съдът намира същото за основателно, а оспорената мярка за непропорционална, поради следните съображения: Страните не спорят по въпроса, че жалбоподателят е лице с трайно увреждане по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗХУ и е паркирал в рамките на "зелена зона" за платено паркиране, на място, което не е обозначено със знак Д 21 и пътна маркировка като такова за паркиране на хора с трайни увреждания. Също така е установено, че картата за паркиране на хора с трайни увреждания по образец е била поставена от вътрешна страна върху предното стъкло на автомобила и е била в срок на валидност. По силата на чл.4, § 1, б. "а" от Конвенцията за правата на хората с увреждания /Ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. /, държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. За целта държавите - страни по конвенцията, следва да приемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за прилагането на правата, признати по настоящата конвенция. Изпълнението на държавната политика за интеграция за хората с увреждания има за цел създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и техните семейства. Съгласно чл.53, ал.1 от ЗХУ, хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Според ал. 2, т. 1 на цитираната разпоредба, достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сред които и достъпни места за паркиране. Въпреки изрично указаната на страните тежест на доказване на спорните по делото факти, от страна на ответника не се ангажираха доказателства за наличните места в "зелена зона", обозначени със знак Д21 – "Инвалид" в района на сградата на бившия Специализиран наказателен съд, [улица]и на [улица]в [населено място], по делото не може да се установи с категоричност, че от страна на столичните общински органи са предприети достатъчно мерки за изпълнение на условията и създаването на гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания. Настоящия съдебен състав счита, че приложената мярка по отношение на автомобил, за който не се твърди да е препятствал по някакъв начин движението с начина, по който е бил паркиран, само защото не е заплатена определената такса за паркиране, се явява непропорционална и засяга в много по-голяма степен жалбоподателя, спрямо засегнатия защитен от закона обществен интерес. В случая нормата на чл.103. (Нов - Решение № 521 по Протокол № 48 от 26.09.2013 г.) от приложимата наредба, съгласно която при недостиг на паркоместа по чл.85 и чл.86, паркирането се извършва по реда на раздел 2.1. е отменена с Решение № 1252 от 28.02.2022 г. на АдмС - София по адм. дело № 9657/2021 г., XV тричленен състав, потвърдено с Решение № 11933 от 21.12.2022 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 3626/2022 г., VІІ отделение, промяната е отразена на 23.12.2022 г. Въпреки нейната отмяна и липсата на конкретна нова регламентация на посочената хипотеза, компетентния административен орган позовавайки се на чл. 55 от приложимата наредба и на Заповед № СОА 18-РД-95-454/ 03.08.2018 г. на Кмета на СО е наложил оспорената ПАМ в противоречие на чл.53 от ЗХУ. Последният като нормативен акт е от по-висока степен, а подзаконовите нормативни актове следва да са съобразени с по-високия по степен нормативен акт – в случая ЗХУ, и при противоречие между разпоредбите им съдът прилага на основание чл.15, ал.3 от ЗНА по-високия по степен акт. А и както бе отбелязано по-горе, ответният орган не ангажира доказателства, дали определеният брой места в зелена зона, обозначени със знак Д21 "Инвалид", е съобразен и адекватен на броя на регистрираните и издадени карти, удостоверяващи правото на ползване на такова място. Настоящия съдебен състав намира, че приложената мярка по отношение на автомобил, за който не се твърди да създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, с начина, по който е бил паркиран, се явява непропорционална и засяга в много по-голяма степен жалбоподателката, която е с трайни увреждания превозвана с процесното МПС, спрямо засегнатия, защитен от закона обществен интерес. В това отношение съдът намира, че като непропорционална намеса в личната му сфера, оспорената принудителна административна мярка лишава жалбоподателя от разумно улеснение, дължимо съгласно ЗХУ и международния стандарт, утвърден с Конвенцията за правата на хората с увреждания. По тези съображения съдът намира, че наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото и своевременно отправеното искане от страна на жалбоподателя направено чрез процесуалния представител по пълномощие, както и списъка за разноски по чл.80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът счита, че следва да бъдат присъдени такива в общ размер на 1153.07 лева, от които: 500.00 лв. изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм.д.№ 594/23 г. на БлАС и куриерски услуги 28.79 лв. и 10.00 лв. внесена държавна такса; 600.00 лв. изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм.д.№ 1817/2024 г. на ВАС и 14.28 лв. разноски за куриерски услуги пред ВАС, съгласно чл.226, ал.3 от АПК, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че размерът на това възнаграждение е прекомерен, тъй като съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. В случая адвокатското възнаграждение е в предвидения от закона минимум и размерът му не може да се определи като прекомерен.