Решение № 235 от 10.7.2023 г. на Административен съд - Враца по дело № 217/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от „Ц.Е.“ ООД, ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от В. Т. Г.. – •, против Решение № 2600003 от 01.03.2023г., постановено по АНД № 161/2021г. по описа на Районен съд – Мездра. С оспореното решение е изменено НП № 1-10-РВ от 26.02.2021г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Враца, с което на касатора на основание чл. 162а, ал.1 във вр. с чл.44 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, която с Решението на РС-Мездра е намалена на 10 000 /десет хиляди/ лева. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на първата съдебна инстанция и вместо него да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да се отмени. Подадена е касационна жалба и от Директора на РИОСВ - Враца, който оспорва решението на РС-Мездра, в частта относно изменението на процесното наказателно постановление, а именно намаляване на размера на наложената имуществена санкция. В жалбата се излагат доводи, че решението е правилно по отношение на извода за извършено нарушение от „Ц.Е.“ ООД •••, но извода, че не са налице вредни последици върху околната среда в района на замърсяване, както и липса на данни за други нарушения на ЗООС е неправилен, поради което неправилно е прието, че имуществената санкция е завишена и е намалена от 30 000 лева на 10 000 лева. Желае се отмяна на обжалваното решение на РС –Мездра, в частта относно изменение на имуществената санкция, като касационния съд потвърди изцяло НП № 1-10-РВ от 26.02.2021г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Враца. Иска се с акта, касационната инстанция да присъди юрисконсултско възанграждение, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Участващият по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационните жалби са подадени в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същите са допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Мездра е НП № 1-10-РВ от 26.02.2021г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Враца, с което на касатора на основание чл. 162а, ал.1 във вр. с чл.44 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 30 000.00 /тридесет хиляди/ лева. При осъществен контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства, районният съд е приел, че при реализиране на административно - наказателната отговорност не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, което да доведе до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Изложил е мотиви за доказаност на нарушението, описано в НП, но е приел че наложената имуществена санкция е завишена, поради което я е намалил на 10 000 лева. За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че на 29.01.2021г., в база за производство на биогаз, собственост на „Ц.Е.“ ООД •••, намираща се в землището •••, ••• е настъпила производствена авария, вследствие на което е започнало изтичане на ферментационен продукт, класифициран като отпадък /вторична биомаса/. За аварията РИОСВ са били уведомени по телефона от служител на „Ц.Е.“ ООД, след което е изпратено и съобщение по електронната поща на инспекцията. На тази база служители на институцията, съвместно с представители на БДДР••• и на регионална лаборатория ••• извършили проверка на място. Констатирало се че аварията е на резервоара за съхранение на отпадъци /вторична биомаса/, собственост на „Ц.Е.“ ООД •••, и е причинена от изпуснал анкерен болт на планката, свързваща приспособлението за източване /кран и тръба/ към железобетонната конструкция на съхранителният резервоар, вследствие на което се е получил отвор, през който свободно изтича несепарирана фракция вторична биомаса и по естественият наклон на терена отпадък се е изтичал в р. •••, намираща се на около 100 м. от резервоара. Проверяващите извършили обход и оглед на р. ••• в района на инсталацията за производство на биогаз и по течението надолу до вливането й в р. ••• /дължина 2187 м./, както и по р.•• до вливането й в р. •• /дължина 3231 м./, при което било констатирано, че р. •• след инсталацията за биогаз до вливането й в р. •• е видимо силно замърсена. Р. •• след вливане в р. •• надолу по течението до вливане в р. •• също била видимо силно замърсена с вторична биомаса. При това положение били взети водни проби за анализ в Регионална лаборатория ••• от седем пункта по течението на реките, както следва: р. ••• преди биоцентралата; р.••• непосредствено под биоцентралата; р. •• след биоцентралата; р. •• след вливане на р. •; р. •• преди вливане в р. ••; р. •преди вливане в р. •• и р. • след вливане на р. ••. Резултатите от лабораторните анализи на взетите водни проби, описани в Протокол от изпитване № 060012-А/31.01.2021 година на Регионална лаборатория •••показали, че р. ••• и р. ••• до вливането й в р. ••• са силно замърсени. От констатациите на проверяващите ставало ясно, че операторът на инсталацията за производство на електроенергия от биогаз е допуснал изтичане на отпадък от съоръжение за съхраняване на отпадъци в р. ••• и в р. ••, в резултат на което е причинено замърсяване и увреждане на компонент на околната среда-водни обекти с обща дължина 5 418 м. Прието е от РС Мездра, че гласните и писмени доказателства установяват фактическата обстановка на нарушението отразено в НП. Безспорно е установено, че „Ц.Е.“ ООД ••• е собственик на инсталацията за производство на електроенергия от биогаз. Безспорно е установено, че от получилият се отвор на съхранителния резервоар, свободно е изтекла несепарирана фракция вторична биомаса по естественият наклон на терена, който отпадък се е изтичал в р.•, намираща се на около 100 м. от резервоара в резултат на което е довело до замърсяване на компонент на околната среда, какъвто представляват водните обекти в района на инсталацията. Решението на РС Мездра е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд се споделят от настоящата инстанция. Същите са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право, а възраженията на както на единия касатор – „Ц.Е.“ ООД, така и на другия касатор – РИОСВ – Враца са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и подробно и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, като е обвързал изводите си с фактите по делото. При издаване на НП и АУАН, и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят незаконосъобразността на постановлението. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, компетентността на длъжностните лица е надлежно установена. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на НП, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление в потвърдената част. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото са и изводите на РС-Мездра, че от страна на РИОСВ-Враца не е допуснато съществено процесуално нарушение, както в АУАН, така и в НП, както и че е налице административно нарушение именно по смисъла на чл. 44 от ЗООС. Правилно е изменен размера на „имуществената санкция“ до минималния размер – сумата от 10 000 лв. съгласно чл. 162а, ал.1 от ЗООС. Настоящият касационен състав счита направените в касационната жалба възражения за неоснователни. Районния съд е обсъдил всички доказателства, изложил е мотиви в подкрепа на решението си за законосъобразност на НП в потвърдената част и е обсъдил доводите и възраженията на касатора. При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо и материално законосъобразно решение. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски неоснователно се явява искането от РИОСВ-Враца за присъждане на разноски, претендирани с касационната жалба и в съдебно заседание. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът