Решение № 228 от 4.7.2022 г. на Районен съд - Видин по дело № 268/2022 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от КР. В. СТ., ЕГН: ••••••••••, адрес: кметство с. Б.Р., обл. В. /служебен адрес/, против Наказателно постановление № 5/28.02.2022г. на Директора на РИОСВ - М., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 151, ал.1, т.4 от ЗУО – „Глоба“ в размер на 1 400 лева /хиляда и четиристотин лева / за извършено административно нарушение по чл.112, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не се явява, като изпраща процесуален представител, който, с което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с. з. да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка: На 25.11.2021г. в с. Б.Р., обл. В., при извършена проверка от контролен орган на РИОСВ – М. е установено, че К.С., като оправомощено лице по чл. 112, ал. 1 от ЗУО-като кмет на с. Б.Р., не е упражнила контрол, като е констатирано замърсяване в землището на с. Б.Р. на терен в района на бивш стопански двор на площ от около 1, 5 дка – теренът е замърсен с разпилени отпадъци от опаковки, купчини строителни отпадъци и смесени битови отпадъци. Съставен е АУАН № УОбг-19./03.12.2021г. от свидетеля БЛ. СТ. Г. – главен експерт в РИОСВ – М., за нарушение по чл.112, ал. 1, т. 1 от ЗУО, извършено от КР. В. СТ.. Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетеля БЛ. СТ. Г. - актосъставител и административнонаказателната преписка. Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира. Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. За извършеното нарушение жалбоподателят К.С. е санкционирана по реда на чл. 151, ал.1, т.4 от ЗУО, съгласно която: 1/ Наказва се с глоба от 1400 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което: 4. не извърши контрол по управление на отпадъците съгласно чл. 112 от същия закон. На следващо място, не без значение е и факта, че след внимателен анализ на съставения АУАН е видно, че актосъставителят не е посочил какво е изпълнителното деяние, посредством което именно жалбоподателят е нарушил нормата на чл.112, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Пропускът е съществен тъй като въобще не става ясно дали това е било посредством действие или бездействие. Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. При описанието на нарушенията в наказателното постановление е налице неяснота относно самото нарушение и в какво се състои то. Последващото посочване на тези обстоятелства в НП не може да санира това процесуално нарушение, тъй като с акта се повдига обвинение на нарушителя, което следва да е описано пълно, точно и обективно разбираемо, с оглед гарантиране правото на защита на нарушителя още на този етап на административнонаказателното производство. Разпоредбата на чл. 112, ал. 1 т. 1 от ЗУО вменява задължение на кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице да контролира дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци, т.е. с неосъществяване на контрол при дейностите на управление на отпадъците, като следва да бъде конкретизирано точно в какво се изразява бездействието на длъжностното лице. Едновременно с това не е посочена и датата на извършване на нарушенията, а щом като нарушенията са свързани с бездействие коя е датата на извършване и датата на установяване на тези нарушения. Такава конкретизация няма направена както в АУАН, така и в НП, само посочването на правната норма на чл.112, ал. 1, т.1 от ЗУО не може да се приеме от настоящия състав като такава конкретизация. Чл. 112, ал. 1 от ЗУО предвижда няколко състава-дейности свързани с образуване, събиране, съхраняване, транспортиране, третиране на битови отпадъци. Съдът намира, че при издаване на наказателното постановление е нарушена и императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Дори да се приеме, при произнасяне по същество, че жалбоподателят е извършил посоченото в АУАН и в НП административно нарушение, съдът намира, че следва да отмени наказателното постановление, тъй като деянието, макар и формално да осъществява състава на административното нарушение по ЗУО, се явява маловажно, с оглед разпоредбите на чл.28 от ЗАНН. Съображенията на съда за приложението на чл.28 от ЗАНН са няколко: Досега жалбоподателят не е наказван за нарушение по този закон, ако има извършено нарушение, то е за първи път, Кметство с.Б.Р. е с малък бюджет, а АНО не е съобразил и разпоредбите на чл. 22 от ЗУО. В рамките на нейните възможности и компетентност като Кмет на Кметството е предприела мерки за прекратяване на изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани за това терени в землището на селото, в изпълнение на дадените предписания. Съдът намира, че не става ясно за какво описано нарушение в района на селото - „ …констатирано замърсяване в землището на с. Б.Р. на терен в района на бивш стопански двор на площ от около 1, 5 дка – теренът е замърсен с разпилени отпадъци от опаковки, купчини строителни отпадъци и смесени битови отпадъци.“, посочено е, че това е установено визуално от контролните органи, без в преписката да се съдържат каквито и да било доказателства във връзка с конкретизацията на визуално установеното замърсяване, се отнася наложеното административно наказание глоба в размер на 1400 лв., нито какво постановява административнонаказващият орган по отношение на наказаното нарушение. Следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл.18 от ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Предвид обстоятелството, че за няколко описани нарушения е наложено само едно наказание, без да се конкретизира за кое от същите се отнася, съдът намира, че е налице съществено нарушаване на правото на наказания да разбере за какво нарушение му е наложена глобата и да организира съответно адекватно своята защита. Съдът счита, че по този начин административнонаказателното производство е напълно опорочено и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено само на това основание. Не е без значение и че АНО наред с това възпроизвеждайки в пълен обем всички фактически констатации, обективирани в АУАН, при наличие на процесуална възможност и задължение, да прецизира фактите и административнонаказателното обвинение, не е сторил това. Съдът приема, че АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е упражнил правомощията си, съответно задълженията си в съответствие с чл.53 от ЗАНН, а като последица от това и издал НП, в пряк разрез с чл.57, т.7 от ЗАНН – като опише всяко от нарушенията, да посочи нарушените разпоредби за всяко от тези нарушения и да наложи наказание за всяко от тях. Подобен недостатък е несъвместим с правният ефект и природа на санкционният ефект на НП. В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено. По делото не е претендирано присъждане на разноски, а и от доказателствата не личи да са направени такива, поради което съдът приема, че не дължи произнасяне в тази насока.