Решение № 242 от 24.9.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 583/2025 г.

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК. Производството е образувано по постъпила писмена жалба, с правно основание чл. 435, ал. 1, т.3, предл.2 от ГПК, от жалбоподателя „Ю.Б.” АД, ЕИК•••, представлявано от М.В. - прокурист и Д.Ш. - изпълнителен директор, чрез Адвокатско дружество "Ч., П. и И.”, представлявано от адвокат Х.И., САК, със съдебен адрес: гр.С., •••, по изпълнително дело с № 73 от 2022г. В законоустановените срокове обжалват постановление за прекратяване на изпълнително дело с № 73 от 2022г., по описа на ЧСИ И.Б., като смятат същото за неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваните действия, вследствие на които молят да се отмени постановеното Постановление на ЧСИ за прекратяване на изп. производство по делото. С обжалвания от тяхна страна акт, съдебният изпълнител е прекратил горепосоченото изпълнително дело с мотиви, че по делото няма процесуално легитимирана страна като длъжник по делото. Законът изрично е посочил основанията, на които може да бъде прекратено изпълнитленото производство в чл.433, ал.1 от ГПК, каквито по делото не са настъпили. Изпълнително дело под № 73 от 2022г., е образувано срещу длъжника М.М., съгласно приложен към молбата за образуване на делото изпълнителен лист за парично вземане. В хода на изпълнителното производство длъжникът М.М. е починал, поради което, по изрична молба на взискателя, съдебния изпълнител е конституирал по делото неговите законни наследници. Поради отказ от наследството на всички законни наследници, на основание чл.11 от Закона за наследството, ЧСИ Б. е извършила опис на имуществото на длъжника и е конституирала по делото за длъжник Община П.б.. По жалба на Общината П.б. ОС-Стара Загора е постановил, че общината не е надлежен длъжник по делото, поради което и съдебния изпълнител е постановил обжалваното от нас постановление за прекратяване. ЧСИ И.Б. е била длъжна да извършва действията по принудително изпълнение срещу наследниците на длъжника, посочен в изпълнителния лист, на оси. чл. 429, ал. 2 ГПК., като изпълнителното дело следва да продължи срещу държавата 11 от ЗН, доколкото всички законови наследници изброени в чл.5-10 от ЗН са се отказали от наследство. Д о прекратяването на изпълнителното производство поради смърт на физическото лице длъжник при изпълнението на парични вземания /какаото е вземането в настоящия случай/ не би могло да се стигне с оглед разпоредбата па чл. 11 от ЗН, а съдебният изпълнител е обвързан със субективните предели на изпълнителния лист. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че отказът от наследство от наследник на длъжника не представлява основание за прекратяване на изпълнителното производство, а препятства възможността принудителното изпълнение да се насочи върху имуществото на отказалия се наследник. В този случай изпълнението следва да продължи срещу имуществото, останало в наследствената маса, в лицето на наследниците, приели наследството по опис, и на наследниците, които са приели наследството без опис, а ако всички наследници са се отрекли от наследството, изпълнението ще продължи върху имуществото от наследствената маса в лицето на държавата, която го получава съгласно чл. 11 ЗН. Отказът от наследство на наследниците по закон, практически не може да доведе до прекратяване на производството, тъй като съгласно Закона за наследството - чл. 5 - чл. 11, никое открито наследство не може да остане неполучено от правен субект (в този смисъл и Решение № 977 от 9.04.1919 г. по гр. д. № 2379/78 г., 1 г. о. на ВС). В случая на основание чл. 11 от ЗН жалбоподателят твърди, че правоприемник на наследството става държавата, която получава безстопанственото имущество. Съгласно посочената разпоредба държавата получава наследството, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. Следователно общината получава само конкретни вещни права, придобива конкретно имущество по силата на закона, но не и пасивите, които остават в тежест на общия правоприемник -държавата. Получаването на имуществото от общината на основание чл. 11 от 3Н е сходно с придобиването на имущество от заветника, доколкото общината придобива отделни права от наследството, но не отговаря за задълженията на починалото лице. За задълженията на починалия отговаря държавата ограничено - до размера на полученото от нея имущество, тъй като приема наследството винаги по опис съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН, поради което удовлетворяването на вземането (включително лихви и разноски) следва да се извърши от включените в наследството активи. В настоящия казус изпълнителните действия следва да продължат, като за длъжник по делото бъде конституирана държавата, като в случай, че наследственото имущество не е достатъчно Държавата и общината придобиват наследственото имущество по силата на закона (чл. 11 ЗН, а не като наследници на починалия). Обстоятелството, че в хипотезата на чл. 11 ЗН общината не е универсален правоприемник на починалия, а придобива само определени негови вещи, не е пречка за придобиването на това имущество от Общината, какъвто опис е извършен по изпълнително дело 118 от 2025г., по описа на ЧСИ И.Б.. Действително, в този случай положението на общината е сходно с Положението на заветник. Приемането на посочените в чл. 11 ЗН движими вещи и недвижими имоти от общината по опис се налага не за да се ограничи отговорността на общината за задължения на починалото лице, защото независимо дали общината е приела по опис или не, тя не отговаря за задълженията на починалото лице /за тях отговоря само държавата до размера на полученото имущество, тъй като съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН държавата винаги приема това имущество по опис/, а спрямо общината е приложима по аналогия разпоредбата на чл. 68 ЗН: че полученото от общината наследствено имущество се намалява съответно, когато останалото наследствено имущество /в случая останалото в собственост на държавата наследствено имущество/ не е достатъчно за изплащането на наследствените задължения. Държавата придобива част или цялото наследство, след като съответната община придобие по силата на закона вещни права върху изчерпателно изброените в чл. 11 ЗН обекти, без да е необходимо да изразява воля за това, но и без да може да се откаже от наследството. В случая съдебния изпълнител е длъжен да се съобрази със субективните предели на издадения изпълнителен лист, като съобразявайки, че в хода на изпълнителното производство длъжникът М.М. е починал, а неговите законни наследници са се отказали от наследството, да конституира, на основание чл. 11 от ЗН във вр.чл.429, ал.2 от ГПК, държавата като длъжник по изпълнително дело 72 от 2022г., по описа на ЧСИ И.Б.. В случай, че придобитото от държавата имущество не е достатъчно за изплащане на наследствените задължения, то съгласно чл.68 ЗН, полученото от Община П.б. наследствено имущество следва да бъде намалено съответно, за да покрие паричното задължение на длъжника, което той е имал към своите кредитори съгласно приложения по делото изпълнителен лист. Предвид гореизложеното, молят съда да постанови Решение, с което да отмените като неправилно и незаконосъобразно постановление от 28.07.2025г., поставено по изпълнително дело под № 73 от 2023г., по описа на ЧСИ И.Б., с което се прекратява производството по делото. Съображенията му за незаконосъобразност на отказа за прекратяване са подробно описани в писмената жалба на жалбоподателя „Ю.Б.” АД, ЕИК•••, представлявано от М.В. - прокурист и Д.Ш. - изпълнителен директор. Молят, в случай че се уважи жалбата, съдът да присъди и разноските във връзка с производството по делото. В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение-отговор от другата страна по делото. На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са постъпили и писмените мотиви по обжалваните действия от ЧСИ И.Б., с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, с които моли жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана. Подробни съображения са изложени в писмените мотиви на ЧСИ И.Б.. Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното: По допустимостта на жалбата Окръжният съд намира, че жалбата се явява процесуално допустима, поради следните съображения: Настоящата жалба е допустима съгласно чл.435, ал.1, т.3, предл.2 от ГПК, тъй като посочената разпоредба дава възможността на кредитора да обжалва прекратяването на принудителното изпълнение. В тази насока жалбата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност. Въззивният съд намира, че подадената жалба от жалбподателя „Ю.Б.” АД, ЕИК•••, представлявано от М.В. - прокурист и Д.Ш. - изпълнителен директор, се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения: Изпълнително дело под № 20258690400073 е образувано на датата 04.03.2022г., въз основа на изп.лист издаден на 04.11.2021г. по ЧГД с № 3286/2021 г. на PC Казанлък, по искане на Ю.Б. АД, с което лицето М.П.М., от П.б., е осъден да заплати посочените в изпълнителния лист суми. На датата 27.04.2022г.. чрез Кметството на Община П.б., е връчена ПДИ до длъжника, при отказ. Наложени са обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника МПС, запора на банковите му сметки, трудово възнаграждение. Постъпвалите суми от ТЗЛ са разплащани до 30.03.2024 год. когато от справка е установено, че длъжникът е починал, и с Постановление от 16.08.2024г.. производството по делото е спряно. Следва установяване на наследниците на починалия длъжник по закон, призоваване, респективно след представените откази от наследството от страна на всички установени наследници, до пета степен включително, на датата 05.02.2025г., до Община П.б., е изпратено Уведомление за приемането на собственост по чл. 11 от ЗН, съответно с Изх. №3407/05.02.2022г. в която са уведомени, че на датата 28.02.2025г., ще бъде извършен опис и оценка на възбраненото имущество на починалия длъжник по делото. За насрочения опис е уведомен и кредитора с наложена предходна възбрана - Банка ДСК АД, който въз основа на Молба с Вх. № 5013/18.02.2025г. с приложено Удостоверение по чл. 456 от ГПК, издадено по изп.д. под № 20227650400657 на ЧСИ Г.И., и са конституирани като присъединен взискател по делото. Междувременно, Община П.б., е поискала да приеме наследството по опис. което е и направено, по ЧГД с № 536/2025г. по описа на PC Казанлък. На датата 12.05.2025г., Община П.б. са били конституирани като правоприемник на починалия длъжник, на дата 15.05.2025г. са подали искане за прекратяване на изпълнителното производство, а на дата 22.05.2025г., е изготвена и изпратена ПОКАНА 3А ДОБРОВОЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ с Изх. №17834/22.05.2025г. и Разпореждане с Изх. №| 7835/22.05.2025г. за отказ да се прекрати изпълнителното производство, връчени на Общината чрез ССЕВ на дата 22.05.2025г. Срещу връченото разпореждане, постъпва Жалба с вх. № 17630/04.06.2025г. по описа на кантората на ЧСИ Б., съответно от Община П.б., която счита за допустима, но неоснователна. В тази насока с Решение под рег. № 209/22.07.2025 год. по възз. гр. дело с № 435/2025 год. СТОС като въззивна инстанция е ОТМЕНИЛ по жалбата на Община П.б., ЕИК № •••, със седалище и адрес на управление: гр. П.б., •••, представлявано от кмета И.Е.Б., разпореждане от 22.05.2025 г. по изп.д.№ 20228690400073 г. по описа на ЧСИ И.Б., с рег. № 869 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд - Стара Загора, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство. Съдът е ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.3 от ГПК “Ю.Б.” АД, ЕИК № •••, със седалище и адрес на управление: гр.С., •••, представлявано от действащите заедно свои законни представители: М.В. - прокурист и П.Н.Д. - изпълнителен директор, да заплати на Община П.б., ЕИК № •••, със седалище и адрес на управление: гр. П.б., •••, представлявано от кмета И.Е.Б., сумата о т 1055 лв. /хиляда и петдесет и пет лева/ - съдебно-деловодни разноски в настоящото производство. В полза на първоначалния взискател по делото, е издаден изпълнителен лист на датата 04.03.2022г., по ЧГД с № 3286/2021г. на PC Казанлък, като осъдения да заплати дължимите суми длъжник М.П.М., е починал в хода на изпълнителното производство. На основание чл. 429, ал. 2 от ГПК, в хода на изпълнителното дело, последователно ca конституирани и призовавани законните наследници на починалия длъжник, нагледниците по съребрена линия, а след отказите на същите от откритото наследство, 0 страна в производството, като частен правоприемник на починалия, е конституирана ина П.б.. Горното следва от служебно известния на ЧСИ факт, че единственото имущество посочено в наследствената маса е именно това, върху което има наложени обезпечителни мерки, а в чл. 11 от ЗН, изрично е посочено, че в този случай имуществото се придобива от съответната община, като тя е приравнена на наследник приел по опис. /Така Ж.С., IX-то издание, стр. 970, Опр. с No l48 от 30.08.1978г. по ч.гр.д. 2346/1978г., II г.о./. Аргумент в подкрепа на гореизложеното следва и от разпоредбата на чл. 432, ал. I, т. 3 от ГПК, въз основа на който, при смърт на страна, в т.ч. и длъжник, изпълнителното производство се спира, с изключение на проданта на недвижим имот, за която вече е било направено обявление. Настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата от взискателя „Ю.Б.” АД, ЕИК•••, е срещу постановлението на съдебния изпълнител, с което е прекратил производството по изпълнението, се явява допустима, но се явява неоснователна. В специалната разпоредба на чл. 433, ал. 1 от ГПК са изброени подробно и същевременно с това и изчерпателно хипотезите, при наличието на които изпълнителното производство се прекратява. Липсата на надлежната страна която да поеме задължението на починалия длъжник и съответно на всички негови наследници, които са се отказали от наследството, според жалбоподателя и взискател, е в нарушение на разпоредбите на ГПК. Въззивният съд намира, че изброяването в чл. 433 ГПК е изчерпателно и разпоредбата е императивна, от което следва, че от посочените от жалбоподателя възражения, за съдебния изпълнител възниква задължението при наличието на някоя от тези предпоставки, съответно да прекрати изп. дело. В този смисъл настоящата инстанция следва да отбележи, че Разпоредбата на чл.11 от ЗН предвижда, че когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. По реда на чл.11 от ЗН държавата придобива наследството, като съвкупността от имуществените права и задължения на наследодателя, но тя няма качеството на негов наследник по закон. За задълженията на придобитото наследство държавата отговаря до размера на наследственото имущество, поради което чл.61 ал.2 от ЗН предвижда, че държавата приема наследството винаги по опис. По силата на закона изключени от придобиваното по реда на чл. 11 от ЗН от държавата наследство представляват движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. Общината става собственика само на конкретните вещи и недвижими имоти, включени в наследството, които се намират само на нейната територия, но тя също не придобива качеството на наследник, нито върху нея преминават задълженията на наследодателя. Анализът на цитираната нормативна уредба обуславя изводът, че по силата на чл.429, ал.2 от ГПК субективните предели на издадения срещу наследодателя изпълнителен лист се простират единствено и само по отношение на неговите наследници по закон и евентуално по завещание. Изпълнителният лист, издаден срещу наследодателя и материализиращ парично вземане на негов кредитор, не може да бъде изпълняван срещу държавата по реда на ГПК, т.к. разпоредбата на чл.519, ал.1 от ГПК предвижда изрична и императивна забрана за това. Този лист не може да бъде изпълняван и срещу общината, придобила по реда на чл.11 от ЗН собствеността върху включените в наследството движими вещи и недвижими имоти, които се намират на нейна територия, т.к. тя нито е наследник, нито отговаря за задълженията на наследството на друго законно основание. В конкретният случай, след като всички призовани към наследяване наследници по закон на М.П.М. са се отказали от наследството му, съдебният изпълнител е следвало да прекрати изпълнителното производство поради липсата на процесуално легитимирана като длъжник страна. В заключение настоящият съд следва да отбележи, че дори и да се приеме, че е налице някаква неправилност на горните действия на ЧСИ, каквито действително не са налице, то това води до извода именно за прекратяването на изп. дело, тъй като не е налице надлежна процесуално легитимирана като длъжник страна по изп. производство. В тази връзка въззивният съд счита, че по съществото си подадената писмена жалба на жалбоподателя „Ю.Б.” АД, ЕИК•••, представлявано от М.В. - прокурист и Д.Ш. - изпълнителен директор, чрез Адвокатско дружество "Ч., П. и И.”, се явява неоснователна и недоказана, и като такава следва да бъде оставена без уважение, ведно с всички законни последици от това. На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение е окончателно и подлежи на обжалване пред по-горен съд. Водим от горното, Окръжен съд – гр.Стара Загора в настоящият си състав и на основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл. 435, ал. 1, т.3 и ал.3 и чл.519, ал.1, и ал.2 от ГПК и във връзка с чл.429, ал.2 от ГПК.