Решение № 7 от 31.1.2020 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 168/2019 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Касационно анд № 168/2019г. е образувано по жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Ямбол, чрез процесуален представител юрисконсулт Н. К. против Решение № 264/08.11.2019г., постановено по анд № 533/2019г. на Ямболския районен съд. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 28-0000758 от 11.04.2019г., издадено от Директора на Дирекция „ИТ” – Ямбол, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ на „Сараф транс 69 “ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. В жалбата бланкетно се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, без да е конкретизирано кои касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК са налице в случая. Прави се искане за отмяна на решението и потвърждаване на издаденото НП. В съдебно заседание касаторът редовно и своевременно призован изпраща процесуалния си представител, който поддържа жалбата и направеното искане. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер на осн. чл. 63 от ЗАНН. Ответникът по касация, редовно и своевременно призован изпраща процесуален представител адв. Д. Н., който оспорва жалбата и сочи, че процесното НП правилно е отменено с обжалваното решение на ЯРС поради недоказаност на нарушението. Моли за оставяне в сила на решението и присъждане на направените разноски както пред касационната инстанция, така и пред ЯРС. Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. Сочи, че в случая не е доказано наличие на трудово правоотношение поради което правилно ЯРС е отменил процесното НП. Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното: Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните: Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 264/08.11.2019г., постановено по анд № 533/2019г. на Ямболския районен съд с което е отменено Наказателно постановление № 28-0000758 от 11.04.2019г., издадено от Директора на Дирекция „ИТ” – Ямбол, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ на „Сараф транс 69 “ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. За да постанови своя съдебен акт ЯРС е приел за установено от фактическа страна, че на 12.02.2019г. около 12, 40 часа инспектори в Дирекция „ИТ” – Ямбол извършили проверка в сечището до с. •, общ. Тунджа по анонимен сигнал, че там се извършва сеч от лица без трудови договори. По време на проверката било установено, че няколко лица, сред които и И.Б. извършват дейност свързана с претоварване на дървесина от един камион на друг. Проверяващите дали на Б. да попълни декларация, в която последният посочил, че няма сключен трудов договор и работи за Д. С., като задълженията му са свързани с товарене на дърва само за деня, за което ще му бъде заплатено възнаграждение в размер на 20 лв. Същите обстоятелства посочил и законния представител на дружеството в дадените писмени обяснения на 15.02.2019г по административнонаказателната преписка, като представил граждански договор между "Сараф транс 69" ЕООД и И.Б.. Тъй като проверяващите приели, че отношенията между "Сараф транс 69" ЕООД и Б. са трудовоправни, и не е налице писмен трудов договор между тях, на 11.03.2019 г. на дружеството бил съставен АУАН за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Впоследствие въз основа на процесния АУАН и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението срещу "Сараф транс 69" ЕООД е издадено обжалваното НП. При така изяснена фактическа обстановка, ЯРС е достигнал до извода, че при издаване на НП № 28-0000758 от 11.04.2019г. от Директора на Дирекция „ИТ” – Ямбол не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които да водят до неговата отмяна, но въпреки това същото следва да бъде отменено, тъй като от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин извършването от страна на "Сараф транс 69" ЕООД на вмененото административно нарушение. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК. За наличието на трудови правоотношения между страните административнонаказващия орган се е позовал не на конкретни факти, а на разпоредбата на чл. 232, т. 1 от ЗГ, съгласно която при извършване на дейностите в горските територии регистрираните лица са длъжни да спазват изискванията на действащото трудово законодателство, изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, за опазване на околната среда, както и други специални изисквания, определени с нормативен или общ административен акт. Съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП обаче, нямат обвързваща доказателствена сила и задължение на АНО е да установи при условията на пълно доказване тяхната законосъобразност. В случая това не е направено, тъй като в административната преписка липсват ясни и категорични доказателства, че в процесния случай се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време, т.е. не са налице типичните елементи на трудовото правоотношение, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касация. С оглед посоченото, ЯАС намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана. Решението на първоинстанционния съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и доказана с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019г. ) до размера на 600 лева, от който 300 лева съгласно представения ДПЗС № 74806 от 23.4.2019 г. в производството пред ЯРС и 300 лева, съгласно представения ДПЗС № 80927 от 10.1.2020 г. пред касационната инстанция. Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,