Решение № 4555 от 16.12.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 15142/2022 г.

Производството по делото е образувано по предявен от С. С. Я., ЕГН ••••••••••, и Н. С. Я., ЕГН ••••••••••, срещу Ц. В. В., ЕГН ••••••••••, и Н. И. В., ЕГН ••••••••••, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 700 кв.м., съставляващо поземлен имот с планоснимачен № 91 по плана на местност „•, ведно с подобренията и насажденията в имота, при граници и съседи по скица: път; ПИ №№ •, представляващо по КККР ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № • по КККР на град •, одобрени със Заповед № •14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 29.11.2021 г., с адрес: град •, Район „•“, кв. •, местност „•“, с площ от 602 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), номер по предходен план: 91, при граници: 1• както и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт № • от 30.08.2021 г. на Нотариус Борис В. с рег.№ 124 на НК и район на действие РС - •, с който ответникът Ц. В. В. е признат за собственик на посочения имот на основание давностно владение. Твърди се в исковата молба, че ищците са придобили процесния недвижим имот по време на брака си чрез покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № •, дело № • от 2004 г. на Нотариус Диана Стоянова. Излага се, че от момента на придобиването му същите са упражнявали пълна фактическа и юридическа власт върху последния, като са го обслужвали административно и за заплащали дължимите за имота данъци и такси. Заявява се, че заедно със собственика на съседния имот предприели процедура по изготвяне на ПУП-ПРЗ, за което имало влязла в сила заповед. Ищецът Н. Я., в качеството си на архитект, изработил проект за застрояване на дворното място, но административни пречки забавили реализирането му и поставянето на нова ограда. Сочи се, че въпреки пречките по застрояването, ищците са посещавали имота и са извършвали действия по поддръжката му, както лично, така и чрез роднини. Твърди се, че след развода на С. и Н. Я.и през 2013 г. имотът се посещавал предимно от техните деца, които проследявали движението по административните процедури. Излага се, че при посещение през есента на 2020 г. ищецът Н. • забелязал части от поставена ръждясала ограда, но предположил, че същата е останка от старата такава. Твърди се, че в началото на месец октомври 2021 г. с ищците се свързала инспектор •а - служител към Пето РУ – •, като ги уведомила за образувана полицейска преписка, свързана с имота им в местност „•“, в резултат на което установили, че ответникът Ц. В. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по отношение на същия. Ищците оспорват ответниците да са владяли процесния имот за периода от 2004 г. до настоящия момент, с оглед на което твърдят, че нотариалният акт за собственост се явява нищожен документ с невярно съдържание. По тези съображения се настоява за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски за производството. В открито съдебно заседание и в представена писмена защита по делото ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат предявените искове. В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците Ц. В. В. и Н. И. В., в който същите излагат становище за неоснователност на иска, като посочват че са собственици на процесния имот по силата на 10-годишно давностно владение, като давностният срок изтекъл по време на брака им, поради което имотът бил придобит в режим на СИО. Поддържа се, че с Протокол № •/08.12.2008 г. за въвод във владение на новообразувани имоти в местност „•“ Ц. В. е бил въведен във владение на имот с планоснимачен № • по ПНИ на местността, при граници: имоти с №№ • с площ от 445 кв.м. от 657 кв.м. Твърди се, че между имот № • и процесния недижим имот № • не е имало фактически обособена граница, поради което от въвода във владение ответникът Ц. В. упражнявал фактическата власт върху двата съседни имота и ги използвал като един общ. Сочи се, че през пролетта на 2009 г. същият, заедно със сина си и негови приятели, заградили двата имота с мрежеста ограда, като на северния край на имот № • поставили и портална врата, от която се осъществявал достъпът до двата имота. Вратата се заключвала със синджир и катинар, ключът от който държал В., като само той имал достъп до дворното място. Излага се, че към момента на въвода двата имота били празни и обрасли с буйна растителност, като В. решил да си направи лозе, поради което ги изчистил и засадил в тях лози, бадеми, туя и ела, като последните две растения попадали в имот № •. От момента на въвода имотът бил стопанисван единствено от В., подпомаган от съпругата му и техния син, като в периода от 2009 г. до 2019 г. без прекъсване всяка година същият подрязвал, прекопавал, пръскал и берял плодовете от образуваното от двата съседни имота лозе. Поради напредналата му възраст, от началото на 2020 г. спрял да обработва лозето, но продължил да посещава имота и да го наглежда като своя собственост. Твърди се, че от края на 2008 г. до настоящия момент ответниците владеят процесния имот и демонстрират пред всички, че го ползват като свой собствен, като до момента владението им не е било оспорвано или смущавано от никого, с оглед на което същите са го придобили по давност и са се снабдили с КНА за това обстоятелство. Излага се, че поради невъзможността им да обработват мястото, с оглед напредналата им възраст, непосредствено след снабдяването с нотариален акт за собственост са обявили двата имота за продажба. В процеса на продажбата установили, че ищците са вписани като собственици на процесния имот в Службата по вписвания, поради което се разпоредили само с имот № •. По тези съображения молят за отхвърляне на иска и претендират разноски. В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, оспорват предявения иск. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Прието за безспорно установено от съда, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е че място, цялото с площ от 700 кв.м., съставляващо поземлен имот с планоснимачен № 91 по плана на местност „•, при граници и съседи по скица: път; ПИ №№ •, предмет на Нотариален акт № • г. на Нотариус Диана Стоянова, е идентичен с имот, представляващ по КККР поземлен имот с идентификатор № • по КККР на град Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 29.11.2021 г., с адрес: град •, Район „•“, кв. •, местност „•“, с площ от 602 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), номер по предходен план: 91, при граници: 1• че ищците С. С. Я. и Н. С. Я. са били в брак до 2013 г.; че ответниците Ц. В. В. и Н. И. В. са в брак. От приложения по делото Нотариален акт № 37, том III, дело № 987 от 17.03.1966 г. на Нотариус Стоян Стоянов се установява, че П. Костов Цанов е признат за собственик на празно дворно място с площ от 700 кв.м., находящо се в землището на село Кичево, местност „Акчилар“, град •. Представен по делото е Нотариален акт № 68, том V, нот. дело № 1624 от 22.06.1977 г. на Нотариус Иван Каварджиков, видно от който П. Костов Цанов е дарил на сина си Владимир Петров Костов лозе-хавра с площ 700 кв.м., находящо се в местността „•“ в землището на град •. Видно от представения по делото Н•, дело № • от 23.08.2004 г. на Нотариус Дияна Стоянова, ищцата С. С. Я. е придобила в режим на семейна имуществена общност правото на собственост върху поземлен имот пл. № 91 по плана на местност „•“, Район •, град •, ведно с подобренията и насажденията в имота. От представения по делото Протокол № •/08.12.2008 г. на Община • е видно, че са въведени във владение наследници на Панайот В. Петров по отношение на имот № • с площ 657 кв.м., в идеални части, един от които е ответникът Ц. В.. От Заповед № •/21.02.2008 г. на Община • се установява, че е възстановено правото на собственост в идеални части, при условията на §4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследници на •В. •, един от които е Ц. В., за имот № • с площ 657 кв.м. От приобщения по делото Нотариален акт № • от 30.08.2021 г. на Нотариус Борис В. е видно, че ответникът Ц. В. В. е признат за собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор •, находящ се в местност „•“, кв. •, Район •, град •, с площ 602 кв.м. и поземлен имот с идентификатор ••, находящ се в местност •, кв. •, Район •, град •, с площ 657 кв.м. От представеното по делото Уведомление № •02.11.2021 г. е видно, че С. С. Я. е инициирала пред СГКК-• производство по изменение на кадастрални данни в КРНИ, предвид допуснато вписване с дублирани права в регистъра на собствениците, за ПИ с идентификатор •. Представено по делото е Становище от 05.11.2021 г., подадено от името на Стефания Я., от което се установява заявеното искане на молителя пред АГКК за вписване на реалния собственик на ПИ с идентификатор •. Приложено по делото е Писмо № •/2021 г. от Районна прокуратура - •, адресирано до С. Я., с което същата е уведомена, че е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 314 НК по подадена от •Я. жалба вх. № •/01.11.2021 г. срещу Ц. В. В.. Видно от приложеното Заявление вх. № •/02.11.2021 г. до Служба по вписванията - • е направено искане да бъде вписан подаден от С. Я. сигнал по партидата на Ц. В.. От представените по делото Приходна квитанция № •/13.09.2019 г. и Приходна квитанция № •/27.07.2021 г. е видно, че за процесния недвижим имот са платени данъци за периода от 30.06.2014 г. до 01.11.2021 г., с посочен данъчен субект – Н. И. В.. От приобщеното към делото ДП № •/2021 г. по описа на •РУ – •се установява, че същото е образувано по повод на подадена от •Я. жалба за това, че през 2021 г., в град •, умишлено е било допринесено да се внесат неверни обстоятелства в официален документ – Нотариален акт за собственост на недвижим имот № •г. от 30.08.2021 г., съставен, съгласно установения ред, въз основа на заявление от частно лице – престъпление по чл. 314, ал. 1 НК. По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на трима свидетели, от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства: Свидетелят Радослав Атанасов Ралев - съсед на ищците сочи, че познава ищеца Я. от преди 15 – 20 години. Излага, че никой не е бил във владение на имота, същият бил занемарен и едва миналата година (2023 г.), се появило трето за спора лице – нов собственик, който съборил частично оградата на имота на Я.. Заявява, че според него това трето лице взело част от имота на ищеца – Я.. Твърди, че знае за собственик на имота Я. и не е виждал други лица в имота преди 2023 г. Сочи, че в процесния недвижим имот имало два - три бора или туя, както и че нямало културни растения. Свидетелят • Я. – дъщеря на ищците Я.и сочи, че нейните родители закупили място в град • през 2004 г. Излага, че през 2012 г. същите се развели. Твърди, че идеята за закупения празен имот била да се застрои с вила. Сочи, че разполагали с идеен проект, който баща й – ищецът Я. направил, тъй като е архитект, но поради проблеми с водоснабдяването и регулацията не започнало строителство. Твърди, че през 2021 г. със семейството им се свързала полицай •от •РУ - •, която ги уведомила, че някакъв човек имал интерес към мястото. Впоследствие свидетелката разбрала, че това лице се е сдобило с констативен нотариален акт. Излага, че всяка година, през лятото, семейството посещавало процесния недвижим имот. Сочи, че през 2021 г. - 2022 г. забелязала, че има поставена метална врата в мястото, както и че същото било заградено с ограда, но само в едната част. Излага, че при закупуване на имота същият бил обрасъл. Твърди, че единствените дръвчета, които били налични към настоящия момент, били туи и храсти. Твърди, че предвид липсата на вода в имота, не била налице и възможност да се отглеждат други растения. Излага, че семейството й само наглеждало имота, като твърди, че не са садили нищо. Сочи, че първото посещение на имота осъществила през 2004 г., както и че семейството й продължило всяка следваща година да го посещава. Свидетелят •Ц.в В. – син на ответниците сочи, че процесният недвижим имот бил наследствен от неговия прадядо. Твърди, че не може да каже откога прадядо му го има. Заявява, че имотът нямал ограда, като не знае дали последващо същият е бил ограден. Сочи, че мястото било отнето. Твърди, че посещавал процесния недвижим имот заедно с баща си – В. и починалия си брат. Излага, че баща му поставил порта на недвижимия имот, а заедно с починалия си брат направили ограда покрай пътя. Сочи, че мястото било буренясало, семейството му го изчистило, а баща му В. засял дръвчета – туя, бор, бадеми и лозови насаждения около 2010 г. Твърди, че не е виждал друго лице в имота, както и че не е разбрал за претенции към същия. Излага, че не познава ищците. Сочи, че от 2-3 години баща му бил с влошено здраве и поради тази причина не посещавал процесния недвижим имот. Твърди, че самият той от доста време не е посещавал имота. По делото е изслушано заключение по допусната Съдебно-агротехническа експертиза на вещото лице М. И., съгласно което процесният недвижим имот е силно заплевелен; обрасъл с бурени, храсти и саморасли дървета. Констатирано е от страна на вещото лице и обстоятелството, че в имота има бор на възраст около 30 г., към средата на парцела. Отделно от горното, вещото лице установило липсата на лозови насаждения и следи от тях, както и на бадемови дървета в мястото. В южната част на имота, под колче от трасиране, били налични 2 броя туя на възраст около 30 г. Вещото лице е констатирало, че част от имота е с денивилация 2-3 м. и е налице пропадане, свличане на земна маса, както и невъзможност да се установи точната граница на процесния недвижим имот. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В настоящия случай, е налице първата хипотеза, доколкото ищците се легитимират като собственици, посредством договор за покупко-продажба, сключен по време на брака им, обективиран в Нотариален акт № •г. на Нотариус Дияна Стоянова, на поземлен имот с пл. № 91 по плана на местност „•, заедно с подобренията и насажденията в имота, целият с площ от 700 кв.м. (идентичен с поземлен имот с идентификатор № •). За да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост, ищците следва да установят, при условията на пълно и главно доказване, твърденията, с които обосновават правния си интерес от търсената защита, като установят наличието на свое защитимо материално право. В тежест на ответниците, от друга страна, е да установят противопоставимо свое право на собственост, породено на твърдяното основание - по давност (упражнявана фактическата власт върху имота постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно над 10 години, като са държали вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост), както и наведените правоизключващи възражения, от които черпят благоприятни за себе си правни последици. Безспорни между страните, а същите се установяват и от обсъдените по-горе писмени доказателства, са следните факти: че място, цялото с площ от 700 кв.м., съставляващо поземлен имот с планоснимачен № 91 по плана на местност „•“, Район „•“, е идентичен с имот, представляващ по КККР поземлен имот с идентификатор № • по КККР на град •, одобрени със Заповед № •14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 29.11.2021 г., с адрес: град •, Район „•“, кв. •, местност „•“, с площ от 602 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), номер по предходен план: 91, при граници: 1• че ищците С. С. Я. и Н. С. Я. са били в брак до 2013 г.; че ответниците Ц. В. В. и Н. И. В. са в брак. Правото на собственост върху недвижим имот се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона (чл. 77 ЗС). В настоящия случай, ответниците твърдят, че са придобили, по време на брака си, процесния недвижим имот чрез давностно владение, тъй като са упражнявали фактическа власт, с намерение за своене, считано от края на 2008 г. до настоящия момент. За установяване на соченото от ответниците придобивно основание по делото е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № • г. на Нотариус •В., рег. № 124 на НК, район на действие: Районен съд – •, съгласно който ответникът Ц. В. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор •. Защитата на ищците включва оспорване на правото на собственост, удостоверено с посочения констативен нотариален акт, поради което при решаване на делото следва да се приложи • № •/2012 г. oт 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Поради даденото в тълкувателното решение разпределение на доказателствената тежест, съдът е допуснал събиране на гласни доказателства по искане на ищците. От разпита на свидетеля • се установява, че същият притежава съседен на процесния недвижим имот и познава ищеца Я. от 15-20 години. Установява се, че никой не е бил във владение на имота, същият е бил занемарен, като едва миналата година е видяно трето за спора лице. Свидетелят заявява, че знае за собственик на имота Я. и не е виждал други лица в имота. Твърди, че в имота имало два - три бора или туя, както и че няма културни растения. Съдът намира показанията на свидетеля •за последователни, логични, без вътрешни противоречия, като посочените от същия обстоятелства не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Напротив, същите кореспондират изцяло със съдържащите се в приобщеното към настоящото дело ДП № •/2021 г. по описа на •РУ – • документи, видно от които пред разследващия орган в досъдебното производство свидетелят Ралев е заявил, че лицето Ц. В. не му е познато и не го е виждал в процесния недвижим имот. Отделно от горното, съдът намира, че същият е имал преки впечатления относно релевантните за делото обстоятелства във връзка с владението и собствеността на имота, доколкото притежава съседен на процесния недвижим имот. От разпита на свидетеля •Я. (дъщеря на ищците) се установява, че единствената растителност в имота са туи и храсти. Отделно от горното, се установява, че през 2021 г. – 2022 г. със семейството й забелязали, че има поставена метална врата, както и че мястото е заградено частично с ограда. Доказа се и обстоятелството, че по време на брака на родителите й - през 2004 г. ищците Я.и са придобили, чрез договор за покупко-продажба, процесния недвижим имот. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло посочените свидетелски показания, доколкото, макар и дадени от заинтересовано лице, същите са логични и последователни, отразяват преките впечатления на свидетеля върху обстоятелствата, предмет на установяване в производството, и се подкрепят от събраните в производството писмени документи и от заключението по изслушаната Съдебна агротехническа експертиза. Съдът не кредитира показанията на свидетеля •В. - син на ответниците, доколкото същите са вътрешно противоречиви и се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът отчете противоречие в показанията на свидетеля В., досежно въведеното от ответниците придобивно основание, както и относно обстоятелството дали заедно с ответника В. са засадили в процесния недвижим имот – туя, един бор, бадеми и лозови насаждения. Съдът взе предвид и обстоятелството, че свидетелят сочи, че от доста време не е посещавал процесния имот, но твърди да не е виждал друг в него. Съобразно заключението по допуснатата Съдебно агротехническа експертиза, неоспорена от страните по делото, което съдът кредитира като пълно, обосновано и компетентно дадено, се установи, че: процесният имот е силно заплевелен; обрасъл с бурени, храсти и саморасли дървета. Установи се, че в имота има бор и 2 броя туя на възраст около 30 г., както и липсата на лозови насаждения (следи от тях) и на бадемови дървета в мястото. Посоченото заключение опроверга твърдението, че ответникът Ц. В., заедно със своя син, е садил бор, респ. туя през 2010 г., доколкото, ако това обстоятелство беше се осъществило в действителност, следваше растенията да бъдат на 14 години, а не на 30 години, както е констатирало вещото лице. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото процесният недвижим имот представлява празно дворно място, единственият начин да се упражнява и манифестира владение пред трети лица е същият да бъде стопанисван, тоест да е видно за всички, че някой упражнява фактическа власт върху този имот. Не се установи по делото процесният недвижим имот да е владян от което и да е трето лице, включително от ответниците. За разлика от владеещия несобственик, собственикът на имота няма задължението да упражнява фактическа власт върху собствения си имот, доколкото с неупражняване на фактическата власт върху собствения си имот той не губи правото си на собственост, по аргумент от чл. 100 ЗС. В този смисъл, за да бъде придобито право на собственост върху чужд имот по давностно владение, следва владеещият несобственик да упражнява фактическа власт върху този имот, респективно да владее същия. Като владението му не следва да е изгубвано в продължение на повече от 6 месеца, по аргумент от разпоредбата на чл. 81 ЗС. Не са налице по делото и данни досежно загубване правото на собственост на ищците, по смисъла на чл. 99 ЗС, съгласно която разпоредба, правото на собственост се загубва, ако друг го придобие или собственикът се откаже от него. Обстоятелството, че собственикът (ищците Я.и) не поддържа имота си, не означава, че е загубил правото на собственост върху него. На следващо място, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност, трябва да е непрекъснато, спокойно (да не е установено и поддържано с насилие), явно (да не е установено и поддържано по скрит начин) и несъмнено (да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене). Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията, чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Само за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че ответникът В. твърди за начален момент на осъщественото от негова страна давностно владение въвеждането във владение, посредством Протокол № •/08.12.2008 г. за въвод във владение на новообразувани имоти в местност „•“, землището на град •, на имот с № • по ПНИ. Не се доказа обаче по делото осъществено владение върху съседния му такъв от север с № • (процесният такъв). Отделно от горното, в показанията си неговият син Иван В. твърди, че имотът е бил възстановен на прадядо му, което обстоятелство е опровергано, посредством Удостоверение изх. № • от 19.07.2021 г., издадено от Областна администрация – •, Дирекция „•“, представено към приобщеното по делото ДП № •/2021 г. на •РУ – З• видно от което за периода от 01.06.1996 г. до момента няма съставен акт за държавна собственост. Тоест, процесният недвижим имот не е бил отнеман в полза на държавата, за да бъде впоследствие възстановен. Следва да бъде отбелязано, че от преписката към Нотариален за собственост на недвижим имот № •г. на Нотариус Борис В., рег. № 124 на НК, район на действие: РС – •, се установява, че двама от свидетелите – •Х.ва – •и К•в използват израза „според мен“, досежно заявеното от тяхна страна обстоятелство, че ответникът Ц. В. В. владее и обработва процесния недвижим имот, повече от 15-20 години. Посоченият израз сочи наличие на субективна интерпретация у субекта, показваща, че говорещият е наясно с възможността за различни гледни точки и заявява готовност да ги обсъжда. Тоест, липсва наличие на пряко впечатление у посочените свидетели. От друга страна, заплащането на данъци за имота не е действие, представляващо манифестиране на намерението на ответниците за своене на процесния недвижим имот пред ищците. /в този смисъл Решение № 2255/29.11.2016 г., постановено по гр.д. № 3314/2016 г. по описа на Апелативен съд – София./ Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта, е необходимо да се докаже, че титулярят не е бил или е престанал да бъде собственик. В настоящия случай, от представените писмени доказателства се установява, че правото на собственост принадлежи на ищците, а от гласните такива - че те са единствените, които са възприети за собственици на процесния недвижим имот от 2004 г. до 2021 г. – 2022 г., когато в имота е забелязано трето за спора лице, което изключва признатите права на ответника Ц. В. от нотариуса, съставил констативния нотариален акт, респ. на неговата съпруга - ответницата Н. В.. Целта на производството по чл. 587 ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за доказване на правото на собственост. Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т. нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща, затова при порок в представените пред нотариуса документи е налице опорочено доказване пред нотариуса, което се отразява на решаващата му воля. Предвид горното, съдът приема, че ответниците не се легитимират като собственици на процесния имот на заявеното в отговора придобивно основание – давностно владение, осъществено в периода от края на 2008 г. до настоящия момент, и същите не са провели успешно пълно и главно доказване на възражението си, досежно притежавано вещно право на собственост, съгласно изискването, дадено в ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, относно материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК. Поради което, съдът намира, че с оглед тежестта на доказване, която носят в производството, ответниците не са установили правото си на собственост за процесния имот на заявеното от тяхна страна придобивно основание, а оспорванията на ищците, във връзка със заявеното в молбата право на собственост, съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № • дело № • от 23.08.2004 г. на Нотариус Дияна Стоянова, е противопоставимо на правото на ответниците. С оглед на изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Следва да бъде уважено и искането по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт № • от 30.08.2021 г. на Нотариус Борис В. с рег.№ 124 на НК и район на действие РС – •. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищците следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски за производството. Претендираните и доказани такива са, както следва: 130, 26 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за вещо лице, 2 000 лева – адвокатско възнаграждение. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, характера на иска – вещен, цената на уважения иск, броя на проведените открити съдебни заседания, извършените от пълномощника на ищците процесуални действия, както и размера по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, съдът