РЕШЕНИЕ

№ 73

гр. Павликени, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евелина Карагенова при участието на секретаря Венка Миланова като разгледа докладваното от Евелина Карагенова Гражданско дело № 20234140100001 по описа за 2023 година Постъпила е искова молба от „Е.-П. П.“гр.••• по обективно предявени искове по чл.422 от ГПК и чл.79 от ЗЗД срещу „Н.-•••“ЕООД гр.••• по издадена заповед по чл.410 от ГПК по Чгд № •••/2022 на •РС. Претендира за направени разноски.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника..

Като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Въз основа на заявление от „Е.-П. П.”АД гр.••• чрез юрисконсулт В.М. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „Н.-•••“ЕООД гр.••• по ЧГрД№ •••/2022г по описа на •РС за сумите 520.28лв. главница за незаплатена ел енергия и мрежови услуги за издадени фактури от 08.11.2017-18.05.2021г, 101лв. мораторна лихва от 17.11.2017-07.10.2022г, ведно със законната лихва върху главницата от 21.10.2022г до окончателното изплащане и. направени разноски.Постъпило е възражение от длъжника и в законовия срок е постъпила ИМ с предявени обективно съединени установителни искове. В нея се твърди, че ответникът е клиент на „Е.-П. П.” АД с кл номер •••••••••• и аб № ••• за обект в с. О., община •••-•••, като облигационните отношения се регламентират ОУПЕЕЕ на ищцовото дружество, приети на основание чл.98а от ЗА, одобрени от ДКЕВР/ понастоящем КЕВР/. Твърди, че през м декември при стартиране на кампания за актуализиране на данните за предоставена мощност на стопанските клиенти на разпределителното дружество с оглед промяна на ценообразуването на услугата по предоставяне на достъп до мрежата в съответствие с предоставената и реално необходима мощност, считано от 01.07.2020г с оглед решение на КЕВР №Ц-29/01.07.2020г, за което има информационна кампания с предоставяне на информация на съществуващите в системата на дружеството данни за предоставена мощност като клиентите са поканени да потвърдят или изменят същата. Информацията е публикувана на интернет страниците на „Е.-П. В.“ ЕАД, на „Е. С.“ АД, в местен и национален ежедневник. Ответникът не е подал заявление за промяна на предоставената му мощност за обекта му, впоследствие не е сключил договор с търговец на ел енергия пи свободно цени, считано от 01.07.2020г електроразпределителното дружество му е начислявало дължимата цена на база предоставена мощност за обектите: съответно 39кВТ и 12кВТ, издадени са фактури от 11.08.2020г, 10.09.2020г, 08.10.2020г, 10.11.2020г, 10.12.2020г, 08.01.2021г, 10.02.2021г, 10.03.2021г, 12.04.2021г, 10.05.2021г, 18.05.2021г. Твърди, че ответникът се явява потребител на енергийна услуга – краен клиент, купувач енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес по смисъла на парграф 1 т.41Б от ДР на ЗЕ. За периода 10.12.2020г-31.05.2021г ищецът в качеството на доставчик на ел енергия до обекта на ответника е начислил цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност и на 08.11.2017г също е издадена фактура за потребена ел енергия, незаплатена от ответника. Претендираната главница се образува от сбора от главниците по фактура №•••/08.11.2017г с падеж 17.11.2017г на стойност 29, 95лв. с вклДДС, №•••/11.08.2020г с падеж19.08.2020г на стойност 47.35лв. с вкл ДДС, №•••/10.09.2020г с падеж 18.09.2020г на стойност 47.35лв. с вкл ДДС, №•••/08.10.2020г с падеж 16.10.2020г на стойност 45.83лв. с вкл ДДС, №•••/10.11.22020г с падеж 20.11.2020г на стойност 47.35лв. с вкл ДДС, , №•••/10.12.2020г с падеж 21.12.2020г на стойност 45.83лв с вкл ДДС, №••••••••••/08.01.2021г с падеж 18.01.2021г на стойност 47.35лв. в вкл ДДС, №•••/10.02.2021г с падеж 22.02.2021г на стойност 47.35лв. с вкл ДДС, № •••/10.03.2021г с падеж 22.03.2021г на стойност 42.77лв. с вкл ДДС, №•••/12.04.2021г с падеж 27.04.2021г на стойност 47.35лв. с вкл ДДС, №•••/10.05.2021г с падеж 20.05.2021г на стонйост 45.83лв. с вкл ДДС, № •••/18.05.2021г с падеж 28.05.2021г на стойност 25.97лв. с вкл.ДДС, за обекта на ответника. Претендира се и мораторна лихва от 101лв като сбор от мораторните лихви по посочените фактури от падежа на всяка фактура до 07.10.2022г, както и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Претендира за направени разноски.

Ответникът твърди, че не дължи претендираните суми за посочените периоди, порази изтекла 3 годишна давност по чл.111б „в“ от ЗЗД и съгласно ТР №3/2022г по тд№3/2011 на ОСГТК на ВКС. Твърди че ответникът не е потребявал електроенергия за процесния обект за процесния период и че начислените суми са без правно основание. Твърди, че заявената мощност от ищеца за обекта до 39кВТ и 13кВТ не отговаря на действителната такава. Твърди, че ищецът няма правно основани е да претендира стойности за достъп до електроразпределителната мрежа доколкото собственик на същата е „Е. С.“ АД. Липсва фактуриран ценови период посъгласно правилата..

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове по чл.415 ал.1 вр.чл.422от ГПК, вр чл.79 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, вр чл.28 ал.2 от правилата за търговия на ел енергия.

Не се спори, че ответникът е клиент на ищеца във връзка с продажба на ел. енергия за обект кл номер кл номер •••••••••• и аб № ••• за обект в с. О., община •••, а се оспорва дължимостта на сумите. Видно от представена справка от АВ процесната ••• се води на фирмата на ответника., придобита от ответника чрез покупко-продажба на •••.2017г от фирма •••.

Съдът намира, че са представени 12бр фактури, издадени за периода 08.11.2017г- 18.05.2021г на обща стойност главница 520.28лв. и начислена лихва за забава от падежа на всяка фактура до 07.10.2022г в размер общо 101лв.

Видно от справка за потреблението към дата 02.12.2022г за абоната на електроме𠹕•• на процесния обект, водещ се на клиент С. ЕООД, има потребление на ел енергия, за която са издадени фактури както следва: по фактура №•••/08.11.2017г за консумирана ел енергия от 03.10.2017г-26.10.2017г дневна и нощна тарифа на стойност 29.95лв., по другите фактури, описани по-горе за период 01.07.2020г -17.05.2021г са начислявани суми без да се отчита потребление в обекта. В представената справка извлечение на плащанията по фактури за всички процесни фактури е посочено, че сумите по тях не са заплатени.

Ищецът в исковата си молба сочи за наложена промяна в начина на ценообразуване на мрежова услуга и преминаване към изчисление на база предоставена мощност от края на 2019г. Липсват каквито е да било доказателства в тази насока относно решението на КЕВР, твърдяната „широка информационна кампания“, публикуване в местен и национален ежедневници, поканване на клиента-ответник, както и данни каква мощност е заявена от ответника, как е определена мощността, на която се изчисляват претендираните суми по фактурите за конкретния обект.

Тъй като ответникът е направил възражение за погасителна давност на основание чл.111от ЗЗД, съдът намира, че по отношение на фактура №•••/08.11.2017г е изтекла тригодишната давност-срокът за плащане на сумата по тази фактура е 17.11.2017г, следователно тригодишната давност за събиране на вземането е изтекло на 17.11.2020г. По своя характер плащанията за доставена ел енергия са периодични съгласно ТР №3/2012г по т.д.№3/2011 на ОСГК на ВКС, като за тях съгласно чл.111 б „в“ от ЗЗД давността е 3 години. Тъй като давността не се прилага служебно съгласно чл.120 от ЗЗД, съдът е обвързан от направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност за вземането за главница и лихва. Следователно претенцията на ищеца по отношение на вземането по тази фактура от 29.95лв. главница / част от общо претендираната главница от 520.28лв./ следва да се отхвърли като погасено по давност..

По отношение на останалите претендирани суми като главница по другите 11 фактури в размер на 490.33лв. / разлика от претендираната общо главница от 520.28лв. и сумата по първата фактура, за която съдът приема, че е погасена по давност от 29.95лв./ съдът намира, че претенцията на ищеца остава недоказана и следва да бъде отхвърлена. Следва да бъде отхвърлена и цялата претенция за мораторна лихва от 101лв. от 17.11.2017г-07.10.2022г като неоснователна и недоказана. С оглед отхвърлянето на исковата претенция за главниците, следва да бъде отхвърлена и претенцията за законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда 21.10.2022г до окончателното изплащане.

По отношение на направените разноски: Съгласно т.12 на ТР №4/2014г на ВКС по тд№4/2013 на ОСГТК съдът, който разглежда установителния иск по повод направеното оспорване на издадената заповед за изпълнение следва да се произнесе и за разноските по заповедното и по настоящото производство. По ЧГрД№ •••/2022г на •РС заявителят-ищец по настоящото дело е направил разноски от 75лв., от които 25лв. платена ДТ и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото следва да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за присъждането му на тези разноски.

По настоящото дело с оглед изхода на делото направените от ищеца разноски от 75лв. ДТ и 480лв. адвокатско възнаграждение -общо 555лв. следва да останат в негова тежест. Ответникът не претендира за направени разноски по настоящото производство и такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното, съдът