Решение № 4481 от 11.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 5272/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на „Б.С.Ф.” ООД срещу наказателно постановление (НП) № 696075- F696900/17.03.2023г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-София, с което на основание чл. 180а, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 20 171, 65 лева. В жалбата се твърди, че погрешно наказващият орган е приел, че данъчното събитие е възникнало на датата на издаването на фактурата, тъй като собствеността върху стоката е преминала върху задълженото лице след получаването й в България. Изтъква се, че дружеството е получило фактурата през месец ноември и е нямало как да начисли данъка по-рано. Излагат се доводи и за маловажност. Моли НП да бъде отменено. Пълномощник на жалбоподателят поддържа жалбата, като в писмен вид излага съображенията в нея. Добавя, че не е приложима нормата на чл. 63, ал. 4 ЗДДС, а тази на ал. 5, която сочи приложимост на ал. 3, тъй като фактурата е издадена за авансово плащане. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски. Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата. В писмен вид излага доводи, че данъчното събитие е възникнало не с доставката на стоките, а с последното плащане на 24.06.2022 г., тъй като съгласно договора за поръчка, тогава е била прехвърлена собствеността върху стоката. Поради това счита, че данъкът е станал изискуем на 15.07.2022 г. е следвало да бъде посочен в справката за данъчния период юли 2022 г. Сочи, че жалбоподателят е сторил това със закъснение и е налице нарушението, за което е санкциониран. Моли съда да потвърди обжалваното НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 08.11.2021г. датското дружество „Д.С.Д. А.“ /продавач/ и „Б.С.Ф.” ООД /купувач/ сключили договор за поръчка, съгласно който първото дружеството следвало да достави в България и прехвърли на второто собствеността върху соларни панели. Плащанията на покупната цена /1 031 360, 08 евро/ били извършени по банков път на няколко пъти – последното и окончателно плащане било от 24.06.2022 г. На 29.06.2022 г. за извършените плащания била издадена фактура № •••. Стоката все още не била транспортирана и доставена на купувача в България. Соларните панели – предмет на договора били доставени в България на 04.08.2022 г. На 01.10.2022 г. „Б.С.Ф.” ООД издало протокол, в който отразило извършената доставка, като цитирало издадената фактура № •••, посочило данъчна основа от 2 017 165, 15 лева и начислило ДДС в размер на 403 433, 03 лева, включило протокола в регистър „Дневник продажби“ за данъчен период октомври 2022 г. и включило размера на данъка в справка – декларация за ДДС за октомври 2022 г., която подало на 11.11.2022 г. в ТД на НАП – София. На 30.11.2022 г. „Д.С.Д. А.“ изпратило по електронен път на „Б.С.Ф.” ООД издадената фактура № •••. На 17.01.2023 г. била възложена проверка на „Б.С.Ф.” ООД. На 25.01.2023 г. св. И. – инспектор по приходите в ТД на НАП – офис Благоевград, извършила проверката, като прегледала и документите по горепосочената доставка. Приела, че данъкът е станал изискуем на датата на издаване на фактура № ••• – 29.06.2022 г. и дружеството е следвало до 14.07.2022 г. да начисли данъка, като издаде протокол посочи данъка на отделен ред, да го посочи в регистър „Дневник продажби“ за данъчен период юли 2022 г., да го включи в справката – декларация за същия данъчен период, която следвало да се подаде до 15.08.2022 г., тъй като 14.08.2022 г. бил почивен ден. Счела, че дружеството е сторило това със закъснение, тъй като начислило данъка през месец октомври и го включило в справката за този период, подадена през ноември 2022 г. Това преценила за нарушение на чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84 ЗДДС, извършено на 16.08.2022 г. и съставила на 20.02.2023 г. срещу жалбоподателя АУАН № F696900. Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Гореописаната фактическа обстановка се установи въз основа на събраните по делото доказателства - показанията на св. И. и писмените материали, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло всички, доколкото са кореспондират помежду си и дават възможност в цялост да бъде установена фактическата обстановка по делото, при анализа им в съвкупност. Видно от договора за поръчка от 08.11.2021 г. т. Iз купувачът е следвало да заплати стойността на стоката преди доставката й. От банковите извлечения се установява извършването на плащанията на стойността на стоката по тази сделка и, че последното и окончателно плащане е било извършено на 24.06.2022г. От ксерокопието на фактура № ••• е видно, че тя е била издадена на 29.06.2022 г. за това предварително плащане. Ксерокопията на международните товарителници дават възможност да се установи, че соларните панели са били доставени в България на купувача на 04.08.2022 г. От справката-декларация от жалбоподателя за юли 2022 г. е видно, че ДДС по тази доставка не е било включено в нея, а е било вписано в протокол от 01.10.2022 г. Разпечатката от електронната кореспонденция удостоверява изпращането на фактурата от продавача на купувача на 30.11.2022 г. Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по - подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр.2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Въз основа на извършена служебна проверка съдът прецени, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и не са допуснати процесуални нарушения, които да са причина за отмяна на атакуваното НП. Съгласно заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителният директор на НАП, заместник директорите на ТД на НАП имат право да издават НП за нарушения по чл. 180а ЗДДС, а органите по приходите – АУАН за нарушения по ЗДДС. Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни признаци. Правната квалификация е съответна на описанието. По същество: Чл. 86, ал. 1 ЗДДС задължава регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка- декларацията по чл. 125 за този данъчен период; посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Издаването на данъчния документ става по реда визиран в чл. 117 ЗДДС - не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем следва да се издаде протокол, в който следва да се посочат редица обстоятелства, сред които и количеството и вида на стоката или вида на услугата; датата на възникване на данъчното събитие по доставката; данъчната основа; ставката на данъка; основанието за начисляване или неначисляване на данъка от лицето по ал. 1; 8. размерът на данъка; идентификационен номер на доставчика за целите на ДДС, под който номер е осъществена доставката, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, и номер и дата на фактурата – когато такава е издадена до датата на издаване на протокола; Срокът за подаване на справката-декларация, в която размерът на данъка е следва да се включи, е визиран от нормата на чл. 125, ал. 5 - до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. С нейното подаване ще се изпълни и задължението по чл. 86, ал. 1 ЗДДС. В конкретния случай, е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В случаите на вътреобщностни придобивания, съгласно чл. 84 ЗДДС данъкът е изискуем от лицето, което извършва придобиването – в случая това е дружеството- жалбоподател. От съществено значение за това, кога за него е възникнало задължението за начисли данъка е преценката за това кога е възникнало данъчното събитие, а оттам и кога данъкът е станал изискуем. Чл. 63, ал. 1 ЗДДС предвижда, че данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В конкретния случай, с договора за поръчка от 08.11.2021 г. не е изрично уговорено кога собствеността върху соларните панели ще бъде прехвърлена. С оглед това, следва да се приеме, че собствеността е била прехвърлена с доставката на стоките на купувача в България и преминаването им в негово владение. Съдът не споделя становището на пълномощника на наказващия орган, че в съгласно договора за поръчка /т. 6.2 от Приложение А: Общи условия/, собствеността върху стоката се прехвърля с плащането на цялата цена на стоката. Цитираната т. 6.2 визира, че „всички доставени стоки остават собственост на продавача /запазена собственост/ на риск и за сметка на купувача докато купувачът не заплати всички неуредени сметки за Запазена собственост остават – т.е. касае се за стоки, които вече са били доставени, но стойността им не е била заплатена. В случая, към момента на заплащането /24.06.2022 г./ стоката не е била доставена на купувача по сделката „Б.С.Ф.” ООД, поради което не може да се приеме, че той е придобил собствеността върху нея с плащането. За да е налице вътреобщностно придобиване следва стоката не само да бъде заплатена, но и да е доставена на купувача. Поради това, прехвърлянето на собствеността върху процеснитге соларни панели е станало с доставката им на купувача на 04.08.2022 г. и следва, че на тази дата е настъпило и данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1 ЗДДС. Данъкът по тази доставка, съгласно чл. 63, ал. 3 ЗДДС е станал изискуем на 15.09.2022 г., а не както е приел наказващия орган – на датата на издаване на фактура № ••• - 29.06.2022 г. Наказващият орган се е позовал на ал. 4 на чл. 63 от закона, съгласно която независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, а когато няма задължение за издаване на фактура – на датата на издаване на документа, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, когато са издадени преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие. Следва обаче да се съобрази ал. 5 на същия член, който предвижда, че ал. 4 не се прилага, когато фактурата или документът, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, са издадени във връзка с направено плащане преди датата на възникване на данъчното събитие. А в процесния казус е налице тази хипотеза, тъй като фактура № ••• от 29.06.2022 г. е била издадена за авансово плащане /окончателно извършено на 24.06.2022 г./. Предвид това, неправилно е прието с НП, че дружеството е следвало да изпълни процедурата по чл. 117 ЗДДС най-късно до 14.07.2022 г. и да включи данъка в справката- декларация за юли 2022 г., която да подаде до 15.08.2022 г. В случая, данъкът е станал изискуем на 15.09.2022 г. с оглед правилото на чл. 63, ал. 3 ЗДДС и дружеството е следвало да впише същия в протокола по чл. 117 ЗДДС до 30.09.2022 г. включително. Поради това и е следвало да го включи в регистър „Дневник продажби“ за данъчен период септември 2022 г., да го включи в справката – декларация за същия данъчен период, която следва да се подаде до 14.10.2022 г. Дружеството със закъснение от 1 ден – на 01.10.2022 г. в издало протокола по чл. 117 ЗДДС относно тази доставка, поради което и е включило данъка в справката- декларация за периода октомври 2022 г., която е подало на 11.11.2022 г. Следва да се посочи, че съдът не възприема възражението на жалбоподателя за невъзможност за изпълнение на задължението преди получаването на фактурата на 30.11.2022 г. - макар да са налице данни, че процесната фактура е била изпратена на дружеството-жалбоподател на 30.11.2022 г., очевидно същата е била известна на същото много преди това, тъй като същата е посочена в протокола по чл. 117 ЗДДС от 01.10.2022 г. С други думи, налице е закъснение в изпълнение на задължението по чл. 86, ал. 1 ЗДДС, поради което е налице и административно нарушение. То обаче не е осъществено на датата, която е визирана с НП – 16.08.2022 г., а на 15.10.2022 г. Приемайки 16.08.2022 г. за дата на нарушението, наказващият орган е допуснал грешка в материалния закон, защото се установява, че на тази дата жалбоподателят не е извършил такова. Съгласно чл. 180а, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв. В случая, доколкото жалбоподателят е начислил данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен /ноември вместо септември 2022 г./, приложим ще е привилигерованият състав на санкционната разпоредба на чл. 180а, ал. 3 ЗДДС, съгласно който глобата, съответно имуществената санкция, е в размер до 2 на сто от данъка, но не по-малко от 25 лв. Това се отнася за деяние, извършено на 15.10.2022 г., а не за деяние от 16.08.2022 г., както е прието с НП. Наред с това, би могло да се приеме и, че случаят е маловажен, доколкото издаването на протокола по чл. 117 ЗДДС е станало само един ден след крайния срок, като този ден вече е бил в друг месец и това е предопределило закъснението в изпълнение на задължението. Данъкът е бил коректно изчислен, няма щета за фиска. Няма и данни за друг нарушения. Но тъй като е налице грешка в материалния закон - с НП се поддържа, че нарушението е било извършено на 16.08.2022 г., а се установява, че на тази дата жалбоподателят не е извършил такова, НП следва да се отмени. Жалбоподателят е извършил нарушение, но не на датата, за която е ангажирана отговорността му и, тъй като е наложена санкция за конкретно деяние, за което се твърди, че е извършено в конкретен момент, който обаче не се явява време на нарушението, следва, че НП е неправилно, защото жалбподателят не е извършил нарушение на датата, за която е санкциониран. ЗА РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на жалбоподателя на сторените от него разноски за адвокатски хонорар, който видно от договора за правна защита и съдействие във връзка с процесното НП, е 6 750 лева /по 2 250 лева за разглеждането му пред всяка инстанция – два пъти пред СРС и веднъж пред АССГ/, които са били платени. Съдът намира, че тя следва да се уважи в искания размер, който съвсем малко надвишава минималния размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения издадена от Висшия адвокатски съвет. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ