Решение № 691 от 2.5.2024 г. на Административен съд - Видин по дело № 9/2024 г.

Производството е във връзка с жалба на Н. К. Д. от гр.Видин против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23 – VI – 17 - 0111 от 17.11.2023г. на Началник на Първо РУ - СДВР, с която е наложена принудителна административна мярка на основание чл.41, т.1 вр. с чл.30, ал.1, т.1, пр.2 във вр. с чл.21, т.6 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/ - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година. Делото е образувано след прекратяването на адм.д. № 12113/ 2023г. по описа на АССГ и изпращането му по подсъдност на настоящия съд. В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована, както и че при издаването ѝ е нарушен и процесуалният закон. Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по жалбата, в писмено становище, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна. От фактическа страна съдът намира за установено следното: Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 16.11.2023г. на националния стадион „В. Левски“ в гр.София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 38 се провеждала футболна среща между националните отбори на Република България и Република Унгария. Срещата била с начален час 19: 00 часа, като същата се провеждала при закрити врати, без присъствие на публика. По същото време в района около Националния стадион “В. Левски“ се провеждал граждански протест против провежданата политика и управлението на тогавашното ръководство на Българския футболен съюз (БФС). Жалбоподателят Н. Д. също бил сред протестиращите, като се намирал в района на бул. „В. Левски“. Жалбоподателят носел в ръцете си транспарант, на който била изписана позицията на протестиращите. По повод на протеста и оглед охрана на обществения ред и превенция на безредици в района на бул. „В. Левски“ имало и засилено полицейско присъствие, като на мястото бил и свидетеля А. Т. - служител при ОСПС - СДВР, 01 сектор, 01 група. Наред с мирно протестиращите, сред дошлите да изразят недоволството си от провежданата от БФС политика, имало и лица, които започнали да хвърлят камъни и други предмети срещу полицейските служители. Посочените обстоятелства довели до ескалация на напрежението между полиция и протестиращи и полицейските служители предприели действия, за да разпръснат протестиращите. Жалбоподателят побягнал в посока ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“. Впоследствие продължил и бил задържан в района на кръстовището на бул. „В. Левски“ и ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ на 16.11.2023г. За задържането му била издадена Заповед за задържане на лице рег. № 225зз-1377/17.11.2023г., издадена от свид. А. Т., на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР вр. чл.21, т.6 от ЗООРПСМ. Бил откаран в сградата на 01 РУ - СДВР. Свидетелят Ал. Т. съставил докладна записка от 17.11.2023г., в която описал, че сред протестиращите е забелязал лице от мъжки пол, което хвърляло предмети към полицейските служители и било с агресивно поведение, след което задържал лицето и го установил като жалбоподателя Д.. На 16.11.2023. вечерта свид. И. Т. - старши инспектор, на длъжност ВПД Началник група „Териториална полиция“ - Средец на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ при СДВР, служебно ангажиран в сградата на 01 РУ – СДВР, след транспортирането на жалбоподателя в сградата на 01 РУ – СДВР, след като се запознал със съставената от свид. Ал. Т. докладна записка съставил срещу Д. АУАН № VI - 24/17.11.2023 г., с който повдигнал против него административнонаказателно обвинение за това, че на 16.11.2023 г. в гр. София по време на провеждането на футболна среща между отборите на България и Унгария на Национален стадион „Васил Левски“ с адрес гр. София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 38 с начален час 19: 00 часа, жалбоподателят хвърля камъни по полицейски служители в района на бул. „Васил Левски“ - административно нарушение по чл.21, т.6 от ЗООРПСМ. Актът бил съставен в присъствието на свид. Г. Г. – свидетел при съставянето на АУАН и на жалбоподателя. Актът бил предявен на последния за запознаване и му бил връчен препис. При предявяване на АУАН жалбоподателят посочил, че има възражения. На същата дата – 17.11.2023г. Началникът на 01 РУ - СДВР издал Наказателно постановление № VI - 24/17.11.2023г., с което на основание чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ на Н. Д. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.21, т.6 от ЗООРПСМ. На същата дата - 17.11.2023г. Началникът на 01 РУ – СДВР издал и обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-VI-17-0111/ 17.11.2023г., с която на основание чл.30, ал.1, т.1, пр. 2-ро ЗООРПСМ наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл.41, т.1 от ЗООРПСМ „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от една година. Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства. Въпреки дадената от съда възможност за ангажиране на доказателства и на двете страни, във връзка с доказателствената тежест, такива допълнителни не са ангажирани. Съдът кредитира писмените доказателства, тъй като същите кореспондират помежду си, включително и относно писмените показания, дадени от свид. Ал. Т. по реда на ЗООРПСМ, както и докладната записка, изготвена от него и сведението, дадено от жалбоподателя, съдържащо се в административната преписка по отношение времето, мястото и обстоятелствата, при които е задържан жалбоподателят. АУАН и НП са изготвени от лица, които не са присъствали на мястото на протеста. Те са изготвени въз основа на докладната записка и писмените свидетелски показания на Ал. Т.. По отношение на твърдението на актосъставителя относно агресивното поведение на някои лица, между които и жалбоподателя, както и хвърлянето от тяхна страна на предмети към полицейските служители, съдът намира, че то не е доказано. В процесните писмени показания, не е описано в какво точно се изразяват противоправните действия и агресивното поведение конкретно на жалбоподателя. На противоположното становище е жалбоподателят, според което той не е бил агресивен и не е хвърлял каквото и да било към полицаите, бил е мирно протестиращ, държал е транспарант с позиция на протестиращите. Побягнал е, защото полицаите са насочили срещу протестиращите водна струя. Впоследствие е задържан. Според разпоредбата на чл.42 от ЗООРПСМ принудителната административна мярка по чл. 41, т.1 се налага със заповед на началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението. Такъв безспорно е Началникът на Първо РУ - СДВР, тъй като ПАМ е наложена от него, като по делото се съдържа и заповед, удостоверяваща тези му правомощия. Поради това съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл.41, т.1 вр. с чл.30, ал.1, т.1, пр.2 вр. с чл.21, т.6 от ЗООРПСМ. Чл.41 от ЗООРПСМ регламентира принудителните административни мерки, една от които е тази по т.1, която е наложена на жалбоподателя - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина. Разпоредбата на чл.30, ал.1, т.1, пр.2 от закона предвижда в срок не по -късно от 24 часа от съставянето на акта по чл.26, ал.1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление и заповед за налагане на ПАМ забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 – 10. В случая разпоредбата е спазено, тъй като АУАН, НП и ПАМ са съставени на 17.11.2023г. и са връчени надлежно на жалбоподателя на същата дата. Според чл.21, т.6 от ЗООРПСМ противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: т.6 хвърлянето на предмети. Изхождайки от горното определение на противообществена проява по смисъла на ЗООРПСМ съдът намира, че този закон не би могъл да намери приложение в конкретния случай. Обстоятелствата по делото не установяват извършването на проява, която би могла да бъде охарактеризирана като спортно хулиганство по смисъла на чл.21 от ЗООРПСМ. Безспорно е, че е налице териториална близост със спортното съоръжение и с провежданата в момента на протеста и футболна среща между националните отбори на България и Унгария. Но само това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че е налице спортно хулиганство. Чл.21 от ЗООРПСМ изчерпателно посочва проявите на спортно хулиганство, като според дадена в текста дефиниция противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на НК и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. В случая нито актосъставителя, нито жалбоподателят твърдят, че конкретната проява е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие. Законът дефинира като спортно хулиганство и проява, извършена при придвижване към и от спортния обект, но в този случай поставя изричното изискване отиването или връщането от обекта да са във връзка със спортното мероприятие. Предвид горното в предметния обхват на закона не биха попаднали прояви, извършени по време на отиване или връщане от спортното съоръжение, но не във връзка със спортното мероприятие, както и протестирането в района на националния стадион „Васил Левски“. Съдът намира, че в настоящия случай не се касае за проява, извършена на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. От посоченото, както в Заповедта за налагане на ПАМ, така и в АУАН и НП, които са идентични по съдържание, не се твърди, че лицето е отивало или се е връщало от въпросната футболна среща или е било там във връзка с нея. Посочва се единствено, че „ е хвърляло камъни по полицейски служители в района на бул. „Васил Левски“, както и че срещата е била с начален час 19: 00 часа. Не се конкретизира обаче кога лицето е хвърляло предмети по полицаите. Видно както от съдържанието на АУАН, НП и Заповедта за налагане на ПАМ не е посочен час на извършване на деянието от страна на жалбоподателя. От друга страна жалб. Д. установява, че в случая той е участвал в организиран протест против тогавашното ръководство на БФС, чието време на провеждане съвпада с провеждане на футболната среща между националните отбори на България и Унгария. Твърдението на жалбоподателя е, че е бил на място, за да участва в протеста и не е имал намерение да присъства на провежданата футболна среща, тъй като е общоизвестно, че тя е провеждана при закрити врати. При това положение дори и при желание от негова страна той не би могъл да присъства на въпросния футболен мач. Не е спорно по делото, че жалбоподателят се е намирал в района на бул. „Васил Левски“ не за да присъства и във връзка със спортното мероприятие, а за да вземе участие в организирания протест срещу ръководството на БФС. Предвид горното съдът намира, че действията, описани в АУАН и обжалваната Заповед за налагане на ПАМ не осъществяват състава на спортното хулиганство по чл. 21 от ЗООРПСМ. По посочените съображения според съда е налице неправилна квалификация на действията на жалбоподателя, респ. налице е неправилно приложение на материалния закон. При евентуално доказване на твърденията на административния орган относно извършеното от жалбоподателя деяние, то тези действия биха могли да осъществят състав на административно нарушение по чл.1, ал.3 от УБДХ или състав на престъпление по чл.325 от НК, но няма как да осъществят състава на чл.21 от ЗООРПСМ, тъй като не са налице другите квалифициращи елементи за приложението на този закон, като цяло. Неправилното приложение на материалния закон представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед. На следващо място следва да се има предвид и че твърдяното нарушение във връзка, с което е наложена принудителната административна мярка не е доказано. Нормата на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 42 от ЗООРПСМ предвижда за извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 1 – 10 на нарушителите да се налага забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години, чрез принудителната административна мярка по чл.41, т. 1 със заповед на началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения. Целта на мерките по чл. 41 от ЗООРПСМ се извежда от генералната цел на закона - опазване на обществения ред и борба с противообществените прояви, извършени при провеждането на спортни мероприятия. За да се наложи процесната мярка е необходимо лицето, по време на провеждане на спортни мероприятия, да е извършило противообществена проява. Конкретната противообществена проява по смисъла на ЗООРПСМ, която се твърди, че е извършена от Д., е тази по чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ, според която норма, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в: хвърлянето на предмети (камъни), в посока към полицейски служители в района на бул.“В. Левски“, в гр.София. С оглед на което, необходимите предпоставки за налагане на тази ПАМ са: установяването по надлежен ред на хвърлянето на предмети (камъни) от конкретното лице, като самото действие/я следва да бъдат осъществени „в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие“, като доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки е изцяло на ответника. ЗООРПСМ, в чл.26, ал.1 и чл.27 е разписал правилата, че в тези случаи се съставя АУАН по реда на ЗАНН, като към него се прилагат: 1. писмените обяснения на нарушителя; 2. писмените показания на свидетелите на противообществената проява; 3. справка от Единния автоматизиран регистър; 4. други материали, които биха могли да послужат като доказателства, както и видеозаписите и фотоснимките по чл. 29, ако има такива. В случая, такъв АУАН безспорно е съставен на Н. Д., като същият му е надлежно връчен. Според съда, обаче, това не е достатъчно, за да се установи в условията на пълно доказване, възприетата фактическа обстановка. Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление имат различна правна природа от заповедта за прилагане на ПАМ. Заповедта за ПАМ не се издава като последица от АУАН, както е НП, тъй като законът обвързва двата акта единствено относно срока за издаване на заповедта. В този смисъл констатациите изложени в АУАН са част от процеса на доказване, който следва да проведе административния орган, без да изключва и визираните в разпоредбата на чл.27 от ЗООРПСМ начини на установяване на противообществената проява. По делото липсват писмени показания на свидетелите на противообществената проява, липсва справка от Единния автоматизиран регистър, липсват приложени други материали, които да послужат като доказателства за факта на твърдяното нарушение, съобразно правилата на чл. 27 от ЗООРПСМ, въз основа на които материали, именно съгласно чл.30а, ал.1 от ЗООРПСМ, административният орган следва да вземе своето решение. Наличието само на докладна записка на Ал. Т. – служител при ОСПС – СДВР, и протоколът за писмено показание на същия служител, като и двете са с идентично съдържание, с най – общо описание на случая, без конкретика, както и снетите обяснения от лицето, които сами по себе си, без подкрепа на други доказателства, не могат да бъдат ценени във вреда на лицето, са крайно недостатъчни за доказване на вмененото от административния орган. Следва да се посочи, че първата от описаните по – горе кумулативни предпоставки не е изпълнена, тъй като обстоятелството, че лицето е било в близост до Националния стадион, не е достатъчно, за да се приеме, че е бил на спортно мероприятие, а напротив. Не се установиха обаче и останалите такива. Липсват доказателства, че именно жалбоподателят е хвърлял „камъни“ по полицейски служители, за да се приеме за доказано извършването на хулиганска проява по смисъла на чл. 21, т. 6. Самото разпознаване на конкретно лице в условията на масова суматоха, каквото в случая безспорно е възникнала и не се отрича от страните, изисква надлежно установяване на извършителя и противообществената му проява (спортно хулиганство), било чрез свидетелски показания или видео запис/ снимков материал с безспорно индивидуализиране на конкретното лице, приобщени към административната преписка по надлежния ред, каквито в конкретния случай липсват и не са ангажирани въпреки изричните указания на съда. Агресивното поведение на множество лица не може да предопредели ангажиране на административната отговорност на всеки от участниците в конфликта. По делото нито с преки, нито с косвени доказателства се установи твърдяната противообществена проява /спорно хулиганство/ по смисъла на чл.21, т.6 от ЗООРПСМ, т. е. ответникът не доказва по несъмнен начин наличието на условията, с възникването на които, относимата правна норма в случай като процесния, свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се в налагането на забрана за посещения на спортни мероприятия в страната и чужбина. Ето защо съдът намира, че не са осъществени материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 30, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ. За пълнота на изложението следва да се посочи, че никъде в Заповедта за ПАМ, както и в останалите документи от административната преписка, не е спомената разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗООРПСМ, в която е посочен срокът за приложение на наложената ПАМ. Според текста на чл.25, ал.1, предл.2 забраната за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина се налага за срок от една до две години. Последното също следва да е посочено в обжалваната заповед за налагане на ПАМ. Непосочването на текста, в който е уреден срока за налагането на забраната е нарушение на процесуалните правила. Изложеното мотивира съда да приеме, че извършването на противообществената проява не е доказано, поради което жалбата се явява основателна. Оказва се, че оспорената Заповед за налагане на ПАМ, следва да бъде отменена в условията на чл. 146, т.4 от АПК. Предвид изложеното жалбата, като основателна следва да бъде уважена, а обжалваната заповед, като необоснована и незаконосъобразна следва да бъде отменена. На основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за производството в размер на 1010 лева, представляващи внесената Д.Т. и реално заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото. Направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в писмените бележки, представени от процесуалния представител на ответника, , Съдът намира за неоснователно, тъй като то е договорено и изплатено, съобразно минимума, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева.