Решение № 360 от 16.3.2022 г. на Административен съд - Бургас по дело № 182/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на И.Г.Ч.с ЕГН •••••••••• и адрес •••, в качеството му на управител на „Гартланд” ЕООД с ЕИК 147234908, против Решение № 1020/17.12.2021 г., постановено по а.н.д. № 4339/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 5083602 на ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.1 от с.з., на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. С касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи се, че на процесната дата и час автомобилът, собственост на фирмата на касатора, с който е било извършено нарушението, е бил предоставен на работник на фирмата – Г.И., поради което и нарушението е извършено от същия, а не от законния представител на фирмата. Сочи се, че последният в законоустановения срок е подал декларация по чл. 189, ал.5 ЗДВП пред органа, в която е посочил лицето, управлявало процесното МПС, но не е могъл да представи към нея СУМПС на лицето, на което е бил предоставен автомобилът за управление, понеже същият отказал да му го представи, поради което декларацията не е била зачетена и е била ангажирана отговорността на управителя на фирмата-собственик на автомобила, т.е. на лице, което не е съпричастно към нарушението, с което е постигната според касатора една несправедливост. Сочи се, че в нарушение на правилата за събиране на доказателства и въпреки отправеното от касатора искане в този смисъл, съдът не е изискал от ОД МВР Бургас да извърши служебна справка относно издаденото на работника на фирмата свидетелство за управление на МПС, с което е толерирал ответника и което, ако е било направено, според касатора би довело до промяна на крайния резултат. Твърди се още, че за извършеното нарушение липсва снимков материал и че пътният участък, където е било заснето същото, не е обозначено с пътен знак. Оспореният ел.фиш не съдържал дата на издаване, както и имена на длъжностните лица, които са го издали, като задължителен реквизит. Иска се поради това отмяна на решението и на потвърдения с него електронен фиш, както и присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата чрез упълномощен представител, не сочи доказателства, претендира присъждане на разноски. Ответникът – ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в с.з. и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, макар и не по изтъкнатите в нея съображения. С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия К № 5083602 на ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.1 от с.з. на касатора Иван Георгиев Чолаков, в качеството му на законен представител на фирма „Гартланд” ЕООД, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. Видно от описаната в ел.фиш фактическата обстановка, на 30.06.2021 г. в 07: 45 часа в гр. Бургас, ул. „Крайезерна” № 79 до фирма „Аско” ЕООД от бензиностанция „Ромпетрол” към ПВ Запад, при разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч, с отчетен толеранс от минус 3 км/ч на измерената скорост, е установено с ARH CAM S 1 МПС „Форд Транзит” с рег.№ А4814НТ, със собственик фирма „Гартланд” ЕООД, управлявано със скорост 99 км/ч, в нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, за което на законния представител на собственика на автомобила е наложена глоба в размер на 600 лв. на осн.чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП. За да постанови решението си съдът е приел, че нарушението е заснето със стационарна система за видеоконтрол, като използването й е станало при спазване на нормативните изисквания за техническа изправност на измервателния уред. Намерено е за неоснователно възражението на наказаното лице, че електронният фиш е съставен неправилно по реда на чл. 189, ал.4 ЗДвП, , като е посочено, че е спазено изискването на тази законова норма нарушението да е констатирано с автоматизирано техническо средство. Съдът е приел също за неоснователно възражението, че електронният фиш не съдържа всички необходими реквизити, като се е позовал на нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, приемайки, че електронният фиш е валиден и е издаден от компетентен орган. Прието е също, че правилно е бил определен и субектът на административнонаказателна отговорност, доколкото управителят на дружеството-собственик на автомобила, не е процедирал съгласно кумулативните изисквания на чл.189, ал.5 ЗДвП – представил е в законоустановения срок декларация пред органа, в която е посочил другото лице, което е управлявало автомобила, но не е представил неговото СУМПС, както изисква посочената норма. На последно място, по въпроса за наложената глоба, съдът е изложил съображения, че доколкото нарушението е безспорно установено, а размерът на глобата е фиксиран в закона, то наложеното наказание е съответно предвиденото в разпоредбата на чл. 189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП. Така постановеното съдебно решение е валидно, но недопустимо, тъй като съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводстнвените правила, явяващо се основание за обезсилване на постановеното решение на осн.чл.221, ал.3 АПК и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В случая нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора Иван Чолаков и за което е издаден процесният ел.фиш, е свързано с превишаване на разрешената скорост в рамките на населено място, която е до 50 км/ч, в какъвто смисъл е текстът на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Няма спор, че собственик на МПС, с което е извършено нарушението, е фирма „Гартланд” ЕООД, със законен представител Иван Георгиев Чолаков. Съгласно чл.188, ал.2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. Тоест, в случая, когато собственик на управляваното МПС е юридическо лице, санкционираното лице винаги е физическо лице – управителят, поради особеното му качество на такъв, или лице, посочено от него. Изложеното означава, че адресат на издадения ел.фиш и съответно – надлежна страна в производството по неговата отмяна, е санкционираното физическо лице, а не дружеството – собственик на управляваното МПС, с което е извършено нарушението. В случая жалбата пред РС против издадения ел.фиш е била подадена от надлежната страна – Иван Георгиев Чолаков, но съдът неправилно е конституирал и е призовавал като страна по делото дружеството „Гартланд” ЕООД. Макар в протокола от с.з. на 17.11.2021 г. съдът да е записал, че жалбоподател по делото е Иван Георгиев Чолаков, това не санира пропускът, че страната не е била конституирана по делото и че спорът на практика не е разгледан с нея, а с дружеството, на което са били връчвани призовки и съобщения, вкл. съобщението за постановеното по делото първоинстанционно решение. Този пропуск не може да бъде отстранен от настоящата съдебна инстанция, пред която не може за първи път да се конституира надлежната страна – адресат на издадения ел.фиш, тъй като това би означавало едноистанционно разглеждане на спора, а и по аргумент от разпоредбата на чл. 210, ал.1 АПК, страни пред касационната инстанция са страните пред първоинстанционния съд. Това налага постановеното от РС решение да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на РС Бургас, тъй като предходният вече е изложил мотиви по съществото на спора. При новото разглеждане на делото, РС следва да се произнесе и по претенцията на страните за разноски съгласно чл. 226, ал.3 АПК. Поради изложеното, на основание чл. 221, ал.3 от АПК вр.чл.63в ЗАНН, Административен съд - Бургас,