Решение № 9 от 28.2.2023 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 4/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от И.В.Г. ••• чрез пълномощник срещу Решение № 63/28.10.2022 г. на Тетевенския районен съд, постановено по Административно наказателно дело № 20224330200133/2022 г. По изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се иска неговата отмяна, както и отмяна на издаденото наказателно постановление ( НП ). Представено е и допълнение към касационната жалба, с което се поддържа касационната жалба. Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство не е доказано безспорно, до степен на несъмненост факта на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя в производството пред Районния съд ( сега касационен жалбоподател ). Не е установено Г. да е ловувал без писмено разрешително за лов. Посочва се, че е неправилен извода на съда, че жалбоподателят не е притежавал писмено разрешително за лов на хищници, тъй като не го е представил на датата на проверката. Такова разрешително за индивидуален лов е било налице и то е представено с възражението срещу констативния протокол, в което изрично е отбелязано, че Г. е заявил, че притежава разрешително. Изтъква се, че допълнителния реквизит, който трябва да притежава разрешителното за индивидуален лов на хищници е подпис от специалист ловно стопанство. Ловците нямат задължение да искат обяснение кой и кога е подписал съответното разрешително, тъй като никой от ловната дружинка не е ходи лично при специалиста ловно стопанство за разрешително за индивидуален лов на хищници, а такъв е бил осъществяван до конкретния случай. Взаимоотношения относно издаване на индивидуални разрешителни е имало единствено между председателя на ловната дружинка Ябланица и тогавашния специалист ловно стопанство. Ловците не са ходили индивидуално при специалиста ловно стопанство, тъй като разрешително им е било давано от председателя, подписано и от специалиста ловно стопанство. Касационният жалбоподател е получавал разрешително за индивидуален лов с всички необходими реквизити, което не би следвало да му бъде вменявано във вина за това, че е ползвал неистински или с невярно съдържание документ. Освен това се твърди, че Районният съд не е обсъдил в пълна степен възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Претендира се присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар. В съдебно заседание касационният жалбоподател лично и чрез пълномощник поддържа касационната жалба и допълнението към нея. Ответникът по делото – Регионална дирекция по горите (РДГ) Ловеч в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв. Ответникът е подал чрез пълномощник и писмено възражение срещу касационната жалба, с което оспорва същата по подробно изложени съображения. Счита, че обжалваното НП е напълно законосъобразно и правилно. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане на Тетевенския районен съд ( ТРС). Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Административен съд Ловеч, втори касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение ТРС е: 1.Изменил НП № 197/10.05.2022 г. на Директора на РДГ Ловеч, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 197/09.03.2022 г. в ЧАСТТА, в която на И.Г. на основание чл. 84, ал.1, предложение 2 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) е наложено административно наказание глоба в размер на двеста лева, като е намалил размера на глобата на петдесет лева. 2.Потвърдил е НП № 197/10.05.2022 г. на Директора на РДГ Ловеч, издадено въз основа на АУАН № 197/09.03.2022 г. в ЧАСТТА, в която на И.Г. на основание чл. 94, ал.1 от ЗЛОД е наложено лишаване от право на ловуване за срок от три години и на основание чл. 95, ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на оръжие-ловна пушка успоредка, марка ИЖ-54, калибър-12 с фабричен номер С 01125 и два броя ловни патрони. 3.Осъдил е И.Г. ••• сумата от сто лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Районният съд е приел от фактическа страна, че на 13.01.2022 г. свидетелите по делото Л.Л. и П.Х.-горски инспектори в РДГ Ловеч получили сигнал, че в землището на гр.Ябланица, Ловешка област, местността „Братевец" се извършва лов от група ловци от гр.Ябланица. Свидетелите пристигнали в посочената местност и на място с GPS координати 43.003784 северна ширина и 24.104835 източна дължина установили жалбодателя, който се движел с ловно оръжие. Свидетелите му се представили и му поискали билет за лов и членска карта, които същият представил, като свидетелите установили, че същите са заверени за 2022 година. Свидетелите поискали и писмено разрешително за лов, но жалбодателят не представил такова, като заявил на двамата свидетели, че не притежава. На място свидетелите установили, че ловното оръжие на жалбодателя е извадено от калъфа, че е успоредка марка ИЖ-54, калибър -12, с фабричен номер С 01125 и че е заредено с два броя ловни патрона. Свидетелите поискали съдействие от органите на полицията и жалбодателят бил отведен в сградата на полицията в гр.Ябланица, където бил съставен констативен протокол от 13.01.2022 година, в който е отразено, че жалбодателят не притежава писмено разрешително за лов и този протокол бил подписан от жалбодателя. Със същия протокол било иззето ловното оръжие, два броя ловни патрони, членска карта и ловен билет на жалбодателя и същите били оставени за отговорно пазене с разписка от 13.01.2022 година в РУП на МВР гр.Ябланица. В последствие жалбодателят депозирал възражение до наказващия орган против констативния протокол с дата 17.01.2022 година, към което приложил разрешително за индивидуален лов на хищници с право да ловува от 12.01.2022 година до 31.01.2022 година. След депозиране на разрешителното за индивидуален лов от жалбодателя свидетелите Л. и П. посетили гр.Тетевен и в присъствието на свид.Н.Н.-специалист по ловно стопанство при СЛРД Тетевен съставили констативен протокол от 17.01.2022 година, в който отразили, че разрешителни за лов на хищници за периода от 01.01.2022 година до 17.01.2022 година не са били издавани от свид.Н.. Жалбодателят бил призован да се яви на дата 09.03.2022 година в гр Луковит и същият се явил на посочената дата и на същата дата свид.Л. в присъствието на свид.Х. и на жалбодателя съставил на последния акт за нарушение на чл.84 ал.1 предложение второ във връзка с чл.57 ал.1 във връзка с чл.43 ал.З т.1 от ЗЛОД, затова че на дата 13.01.2022 година в 14, 46 часа в землището на гр.Ябланица, Ловешка област, на място с GPS координати 43.003784 северна ширина и 24.104835 източна дължина, като ловец в ЛРД Ябланица, притежаващ билет за лов с №311477, членска карта №097646, заверени за 2022 година е ловувал по смисъла на чл.43 ал.З т.1 от ЗЛОД, като се движел извън населеното място с извадено от калъфа, сглобено и заредено с два броя патрона ловно оръжие-успоредка марка ИЖ-54, калибър -12 с фабричен номер С 01125, без да притежава писмено разрешително за лов и няма убит дивеч, като жалбодателят подписал акта и вписал в него, че ще даде допълнителни възражения в тридневен срок, каквито депозирал. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбодателя на основание чл.84 ал.1 предложение 2 от ЗЛОД му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от 3 години и на основание чл.95 ал. 1 предложение 1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата ловна пушка успоредка марка ИЖ-54, калибър -12 с фабричен номер С 01125 и два броя ловни патрони. ТРС е приел за безспорно установено, че на посочената в акта и НП дата и час в землището на гр.Ябланица, Ловешка област, на място с GPS координати 43.003784 северна ширина и 24.104835 източна дължина, жалбодателят като ловец в ЛРД Ябланица, притежаващ билет за лов с №311477, членска карта №097646, заверени за 2022 година е ловувал по смисъла на чл.43 ал.З т.1 от ЗЛОД, като се е движил извън населеното място с извадено от калъфа, сглобено и заредено с два броя патрона ловно оръжие-успоредка марка ИЖ-54, калибър -12 с фабричен номер С 01125, без да притежава писмено разрешително за лов и няма убит дивеч. Жалбодателят не е представил на двамата свидетели писмено разрешително за лов, като заявил, че не притежава такова и не е представил разрешителното и в сградата на полицията в гр. Ябланица, където е бил съставен констативен протокол от 13.01.2022 година, в който е отразено, че жалбодателят не притежава писмено разрешително за лов и този протокол е бил подписан от жалбодателя. Впоследствие жалбодателят е депозирал възражение до наказващия орган против констативния протокол с дата 17.01.2022 година, към което приложил разрешително за индивидуален лов на хищници с право да ловува от 12.01.2022 година до 31.01.2022 година. След депозиране на разрешителното за индивидуален лов от жалбодателя свидетелите Л. и П. посетили гр.Тетевен и в присъствието на свид.Н.Н.-специалист по ловно стопанство при СЛРД Тетевен съставили констативен протокол от 17.01.2022 година, в който отразили, че разрешителни за лов на хищници за периода от 01.01.2022 година до 17.01.2022 година не са били издавани от свид.Н.. Последният е категоричен в съдебно заседание, че от дата 04.01.2022 година, когато е на длъжността специалист ловно стопанство в ЛРС Тетевен само той има право да издава разрешителни за индивидуален лов на хищници и дава същите само лично на ловците, както и че на предявеното му разрешително за индивидуален лов няма негов почерк и не е подписвано от него. Районният съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели Л. и Х. – очевидци на нарушението. Районният съд е анализирал показанията на свидетеля М., от които е установил, че същият е заемал длъжността-специалист по ловно стопанство при СЛРД Тетевен до 31.12.2021 година и че на предявеното му разрешително за индивидуален лов е положен неговия подпис и че лично на жалбодателя не е издавал такова разрешително, тъй като към 12.01.2022 година не е заемал вече длъжността, но е било практика да дава разрешителните за индивидуален лов на председателя на ловната дружина, който има право да издава такива само за пернат дивеч, но не и за хищници. Обсъдени са също показанията на свидетеля Д.-Председател на ловната дружина в гр.Ябланица, който е заявил, че е издал на жалбодателя разрешително за индивидуален лов, както и че едва в последствие е разбрал, че няма право да издава такова разрешително за хищници. При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че жалбодателят не е представил на датата на проверката-13.01.2022 година на свидетелите Л. и Х. писмено разрешително за лов на хищници, тъй като не е притежавал такова и това обстоятелство безспорно се установява по делото от показанията на свидетелите Л. и Х., които на мястото на проверката и в последствие в сградата на полицията в гр.Ябланица са изискали от жалбодателя такова разрешително и същият е заявил, че не притежава. Едва на дата 17.01.2022 г. жалбодателят е представил писмено разрешително за индивидуален лов на хищници, което е било попълнено и подписано от свид.Д.-Председател на ловната дружина гр.Ябланица, който обаче няма право да издава такива разрешителни за лов на хищници по закон, което безспорно се е установило по делото. Освен това ТРС е приел, че жалбодателят е законен ловец и е бил длъжен преди да предприеме каквито и да е действия във връзка с лов на хищници да се снабди с писмено разрешително за индивидуален лов, каквото същият е бил длъжен да притежава, но към датата на проверката не е притежавал и съответно не е предоставил на проверяващите го лица, поради което ТРС не е приел направеното възражение в писмените бележки, че такова разрешително жалбодателят е имал именно поради факта, че не е представил същото на свидетелите Л. и Х. както на мястото на проверката, така и в последствие в сградата на полицията в гр.Ябланица, като е заявил че не притежава такова, а и предвид факта, че е подписал констативния протокол от 13.01.2022 година, в който е отразено, че жалбодателят не притежава писмено разрешително за лов. Прието е също от въззивният съд, че НП съдържа подробно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени, като е налице единство както между описаната фактическа обстановка в акта за нарушение, така и тази, която е отразена в НП и е налице правно единство между посочената като нарушена норма от закона в акта и обжалваното НП. АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни лица, като компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл.96 ал. 1 от ЗЛОД, а тази на наказващият орган от представената с преписката заповед.Районният съд не е приел възражението, че случаят е маловажен, че нарушението е формално и от него няма настъпили вредни последици, тъй като в конкретния случай, съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства обуславя, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбодателя правилно не е квалифицирано като маловажен случай. В тази връзка е прието, че жалбоподателят не е осъществил формално състава на нарушението, за което му е съставен акт за нарушение и издадено обжалваното НП, както и че в случая не се обуславя превес на смекчаващите обстоятелства, както и по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи по чл.84 ал.1 предложение 2 от ЗЛОД, не е налице хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което не са налични основания за отмяна на НП. Предвид естеството на ловната дейност, изискваща всеки лов да е организиран от една страна заради отчетността на дивеча с цел запазване биологичното разнообразие в природата, а от друга за безопасността на хората, заради използването на огнестрелно ловно оръжие и характера на нарушението на ловното законодателство, извършеното нарушение не следва да се приеме за незначително и неговата конкретна обществена опасност не се явява с ниска степен. В конкретния казус, не са ангажирани достатъчно убедителни доказателства, необходими за квалифициране на деянието като маловажен случай, още повече че нарушенията на ловното законодателство са с по-висока степен на обществена опасност, без значение дали има или не убит дивеч. Освен това става въпрос за ловуване от лице- законен ловец, който най-вече следва да спазва закона, без писмено разрешително за лов, което определя високата степен на обществена опасност на деянието, което съдът приема като типичен случай на бракониерство. ТРС не е приел за обективни направените възражения в жалбата и тези в приложената писмена защита, тъй като същите не могат да бъдат приети за достоверни и такива игнориращи съставения акт, НП и показанията на свидетелите по делото-очевидци на нарушението. Прието е, че при издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на жалбодателя. Решаващият извод на въззивния съд е, че е налице нарушение по чл.84 ал.1 предложение второ във връзка с чл.57 ал.1 във връзка с чл.43 ал.З т.1 от ЗЛОД. Жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение-съставомерно по чл.84 ал.1 предложение 2 от ЗЛОД, тъй като безспорно е установено, че на посочената в акта и НП дата и час, в землището на гр.Ябланица, Ловешка област, на място с GPS координати 43.003784 северна ширина и 24.104835 източна дължина, жалбодателят като ловец в ЛРД Ябланица, притежаващ билет за лов с №311477, членска карта №097646, заверени за 2022 година е ловувал по смисъла на чл.43 ал.З т.1 от ЗЛОД, като се е движел извън населеното място с извадено от калъфа, сглобено и заредено с два броя патрона ловно оръжие-успоредка марка ИЖ-54, Ш калибър -12 с фабричен номер С 01125, без да притежава писмено разрешително за лов и сам е заявил на контролните органи, че няма такова разрешително, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран по този текст с налагане на административно наказание глоба. ТРС е приел, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27 от ЗАНН като е определил предвиденото наказание за нарушението към средния размер предвиден в закона, а именно глоба от 200 лева, без да изложи съображения защо. При преценка на всички обстоятелства по делото - от една страна поведението на жалбодателя, а от друга липсата на данни за други нарушения по ЗЛОД до този момент, ТРС е приел, че размера на наказанието следва да се определи в минимален размер, предвиден в закона, а именно глоба в размер на 50 лева в какъвто смисъл следва да бъде изменено в тази част и обжалваното НП. Предвид приетото за безспорно установено нарушение-съставомерно по чл.84 ал.1 предложение 2 от ЗЛОД, осъществено от обективна и субективна страна от жалбодателя, е прието, че правилно и законосъобразно наказващият орган на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД е постановил на жалбодателя и лишаване от право на ловуване за срок от 3 години. Съгласно разпоредбата на чл.95 ал.1 от ЗЛОД при нарушенията по чл.84 от ЗЛОД оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, поради което правилно и законосъобразно наказващият орган на основание чл.95 ал.1 предложение 1 от ЗЛОД е постановил и отнемане в полза на държавата на ловна пушка успоредка марка ИЖ-54, калибър -12 с фабричен номер С 01125 и два броя ловни патрони, поради което ТРС е приел, че в тези две части обжалваното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Решението е неправилно. С обжалваното пред ТРС НП, административно-наказателната отговорност на И.В.Г. е ангажирана за виновно нарушение от негова страна на чл. 84, ал.1, предложение второ във връзка с чл. 57, ал.1 от ЗЛОД, във връзка с чл. 43, ал.3, предложение второ от същия закон. Съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЛОД, който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв. Според чл. 57, ал.1 от ЗЛОД, за провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от Министерски съвет. Съобразно чл. 90, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (ППЗЛОД), разрешителните за индивидуален лов на хищници в ловностопанските райони на ловните сдружения се издават от специалиста по ловно стопанство към сдружението. Според ал.2 разрешителните по ал.1 се издават за срок не по-дълъг от един календарен месец, а в ал.3 е предвидено, че специалистът по ловно стопанство издава разрешителното за лов, като в него вписва трите имена, серийния номер на билета за лов и на членската карта на ловеца, вида на разрешените за отстрел хищници, ловището (местността) и датите на ловуване. Първият екземпляр от разрешителното за лов се предоставя на ловеца. В чл. 43, ал.3, т.1 от ЗЛОД е регламентирано, че ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не; Административно-наказващият орган (АНО) е приел, че Г. е ловувал, без да притежава писмено разрешително за лов. Той се е позовал на съставения Констативен протокол серия Б00А № 000897/13.01.2022 г. в присъствие на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му и го е подписал, без да е направил никакви възражения, в това число не е заявил, че притежава разрешително за лов за датата на проверката. Писмени възражения от Г. от дата 17.01.2022 г. срещу съставения констативен протокол са постъпили в РДГ Ловеч на 18.01.2022 г., където за пръв път се сочи за наличие на разрешително за индивидуален лов. В съставения АУАН от 09.03.2022 г. нарушителят е вписал, че ще даде допълнителни възражения в 3-дневен срок. С постъпилите възражения срещу съставения му АУАН същият е посочил, че не е извършил вмененото му нарушение и моли да не се издава по отношение на него НП, както и да му бъдат върнати иззетите от него ловна пушка, документи и вещи. Като доказателство е посочил наличие на разрешително за индивидуален лов от 12.01.2022 г. на Сдружение „Ловно рибарско дружество” Тетевен. Настоящият касационен състав намира, че съставянето на констативен протокол не е изрично уредено в ЗАНН, поради което не е и задължително. Това означава, че са ирелевантни всички доводи относно съдържанието на констативния протокол и неговите реквизити, включително заявленията и възраженията на нарушителя, или липсата на такива. Съставянето на констативни протоколи се е утвърдило в практиката на контролните органи, но те не оказват влияние върху законосъобразността на издадените наказателните постановления, предвид това, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно-наказателното производство се образува със съставянето на акт за установяване на извършеното административно нарушение. АНО е длъжен в административно-наказателното производство да установи има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно. За да се ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя, АНО следва да докаже по безспорен начин, че той е извършил административното нарушение. Межди страните не се спори, че И.Г. е ловувал на 13.01.2022 г. в 14: 46 часа в землището на гр. Ябланица, като се е движил извън населено място с извадено от калъф, сглобено и заредено с два броя патрони ловно оръжие – успоредка марка ИЖ 54. Спорния въпрос е дали е притежавал писмено разрешително за лов. Г. е представил с възражението си срещу съставения констативен протокол копие на Разрешително за индивидуален лов серия Ю З073012 от 12.01.2022 г., издадено от ТП Държавно горско стопанство Тетевен, с което му се разрешава да ловува хищници от 12.01.2022 г. до 31.01.2022 г. в ловностопански район Ябланица. Във възражението си срещу съставения му АУАН Г. отново е посочил, че на 13.01.2022 г. е ловувал хищници въз основа на издаденото му Разрешително от 12.01.2022 г. Същото е редовно от външна страна и съдържа изискуемите се реквизити съгласно чл. 90 от ППЗЛОД. Има печати на ТП ДГС Тетевен. В графата „издал” е вписано Директор ТП ДГС ( ДЛС ) ( специалист по ловно стопанство ) и положен подпис, без посочено име, както и печат. Отдолу в графата „Ръководител на обект по чл. 11 и § 69% ( Председател на ЛРД-на ) също има положен подпис, без посочване на име. Касационният жалбоподател е ловувал хищници с издадено му писмено разрешително за лов на хищници в разрешения му период на време и в разрешения му ловностапонски район – Ябланица. Това е посочено дори от АНО в издаденото НП. Следователно Г. не е извършил нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Ирелевентни за случая са твърденията в писменото възражение на ответника чрез пълномощник, че Г. се е запознал със съдържанието на съставения констативен протокол, връчен му е препис и той го е подписал, без да направи възражения, в това число не е посочил, че притежава разрешително за лов, тъй като както бе отбелязано, административно-наказателното производство започва със съставяне на АУАН, а не със съставяне на констативен протокол. Същественото в случая е, че касационният жалбоподател е ловувал с издадено му писмено разрешително в определените с него време и място. Това означава, че И.В.Г. не е извършил нарушение на чл. 84, ал.1, предложение второ във връзка с чл. 57, ал.1 от ЗЛОД, във връзка с чл. 43, ал.3, предложение второ от същия закон, поради което неправилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Освен това АНО е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 52, ал.4 от ЗАНН, в тежест на административно наказващият орган е да установи с допустимите от закона доказателства всички обстоятелства относно извършеното административно нарушение. Във всички случаи, когато административно наказващият орган обсъжда събраните доказателства, той е задължен да прецени необходимо ли е да извърши разследване на спорните обстоятелства и ако е необходимо, да извърши такова, за да се установи обективната истина още в тази фаза на производството. В този смисъл е Постановление №10 от 28.09.1973 г.на Пленума на Върховния съд, което не е загубило правното си действие. В конкретния случай АНО само е посочил в обжалваното НП, че са постъпили писмени възражения от Г. срещу Констативния протокол, където за пръв път се сочи за наличие на Разрешително за индивидуален лов. С постъпилите от жалбоподателя възражения срещу съставения му АУАН жалбоподателят е посочил, че не е извършил вмененото му нарушение и моли да не се издава по отношение на него НП, както и да му бъдат върнати иззетите от него ловна пушка, документи и вещи, като за доказателство е посочил издаденото му разрешително за индивидуален лов. Въпреки че тези обстоятелства са отразени в обжалваното НП, АНО в нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН не ги е обсъдил и анализирал, не е извършил разследване на спорното обстоятелство по делото, за да може да се установи по безспорен начин административното нарушение. От изложеното дотук се налага извод, че АНО е издал неправилно и незаконосъобразно НП, което е следвало да бъде отменено изцяло. Като не е направил това, ТРС е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, което налага същия да бъде отменен, както и да бъде отменено издаденото НП. При този изход на производството следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател чрез пълномощник в допълнението към касационната жалба за присъждане на направените разноски. Такива са направени в производството пред ТРС в размер на 350 лв. адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 25.05.2022 г. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Ловеч, втори касационен състав