Решение № 142 от 29.6.2023 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 140/2022 г.

Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от Л. А. Д. ЕГН ••••••••••, чрез адв. К. Д. от АК, гр. Русе, против решение № 89 от 25.11.2021 г. постановено по гр. д. №359/2021 г. на Тутраканския районен съд, в частта, с която съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответниците Е. Г. М., М. А. Г., В. Й. Г., „Адванс терафонд“ АДСИЦ с ЕИК131418187 и Л. А. Д., че ищецът Т. Г. С. е собственик по наследство на 1/2 идеална част (една втора ид.ч.) от поземлен имот с идентификатор № 73496.30.3 и местонахождение в землището на гр. Тутракан, местност „КАМБУР ГЬОЛДЖУК“, начин на трайно ползване „Нива", площ 85, 033 дка (съобразно последното изменени на КККР, засягащо поземления имот от 29.06.2021), пета категория, при съседи: 73496.30.82; 73496.30.27; 3496.30.25; 73496.30.78; 73496.30.76, номер по предходен план 030003 и ОСЪЖДА Л. А. Д. да предаде на Т. Г. С. владението върху същата нива до размера на неговата 1/2 ид.ч. (една втора ид.ч.) от нея, както и в частта с която ТРС го е осъдил да заплати на ищеца Т. С. 242 лв. разноски по делото. В с.з. пред тази нистанция се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата. Въззивна жалба срещу същото решение е постъпила и от Е. Г. М. с ЕГН ••••••••••, чрез адв. С. К. К. от САК по отношение на същата част от решението, която е обжалвана и с предходната жалба. Изложени са доводи за недопустимост на решението в тази част, алтернативно се сочат и съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят моли въззивната инстанция да обезсили постановеното съдебно решение в обжалваната му част, респективно да отмени решението в тази му част, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и допуснатият от РС Тутракан до разглеждане иск срещу него да бъде оставен без разглеждане като недопустим, алтернативно моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира и разноски за двете инстанции. В с.з. пред тази инстанция се явява адв. К., която поддържа жалбата. С протоколно определение от с.з., проведено на 21.02.2023 г. по настоящото дело, „Адванс терафонд“ АДСИЦ с ЕИК 131418187 е присъединен като жалбоподател към въззивната жалба на Л. А. Д., на основание чл. 265 ГПК. Ответникът по двете жалби и ищец в първоинстанционното производство Т. Г. С. с ЕГН ••••••••••, чрез адв. Д. А. от ДАК, е депозирал писмени отговори, с които оспорва жалбите, счита, че следва да бъде отхвърлени, а решението на ТРС в обжалваната част – потвърдено. Същото становище поддържа и в с.з. явилата се адв. А.. Въззиваемите М. А. Г. с ЕГН ••••••••••, В. Й. Г. с ЕГН ••••••••••, се представляват от адв. М., който се явява само в първото с.з. по делото пред тази инстанция, проведено на 22.07.2022 г. и завявява, че ще вземе становище по жалбите по същество, защото не може да прецени дали са основателин, но такова не последва. ОС, като съобрази становищата на страните, както и данните по делото, прие за установено следното: Жалбите са предявени от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване изискванията на чл. 258 и сл. ГПК, поради което са допустими. Пред районния съд настоящият въззиваем Т. Г. С., с ЕГН ••••••••••, в качеството си на ищец е предявил иск чрез адв. А., против Е. Г. М. с ЕГН ••••••••••, М. А. Г. с ЕГН ••••••••••, В. Й. Г. с ЕГН ••••••••••, „Адванс терафонд“ АДСИЦ с ЕИК 131418187 и Л. А. Д. с ЕГН ••••••••••, като твърди, че е едноличен собственик на поземлен имот с идентификатор № 73496.30.3 и местонахождение в землището на гр. Тутракан, местност „КАМБУР ГЬОЛДЖУК“, начин на трайно ползване „Нива“, площ 85, 033 дка (съобразно последното изменени на КККР, засягащо поземления имот от 29.06.2021), пета категория, при съседи: 73496.30.82; 73496.30.27; 73496.30.25; 73496.30.78; 73496.30.76, номер по предходен план 030003. Собственическите си претенции обосновава с протоколно Определение от 13.01.2014 г. по гр.д.№ 133/2005 на ТнРС, с което е одобрена съдебна спогодба за делба на няколко ниви, сред които и нивата от 85 дка, която му се пада в дял. Твърди, че имотът се владее от ответника Л. А. Д., поради което моли съда, след като установи по отношение на ответниците „Адванс терафонд“ АДСИЦ, М. Г., В. Г. и Л. Д., че е собственик на цялата нива, да осъди Д. да му предаде владението върху нея. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че делбата по гр.д.№ 133/2005 на ТнРС е нищожна, заявява претенция, че е сбственик по наследство, но само по отношение на на 1/2 ид.ч. от имота, като иска осъждането на Д. за връщане на тази 1/2 ид.ч. Претендира разноски за производството. По отношение на установената от първоинстанционния съд в хронологичен ред фактическа обстановка, промени пред тази инстанция няма. Въз основа на събраните по делото доказателства пред ТРС, първата инстанция е приела, че с решение № 2001 от 25.07.1994 на поземлената комисия гр. Тутракан е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Костов Кьороглу върху нивата с площ 85, представляваща имот № 030003 по плана за земеразделяне. Съгласно констативен НА № 544, том I, дело 797/95 на ТнРС Домника Т.ова М.а е собственик на процесната нива с площ 85 дка, по наследство от Т. Костов Кьороглу, като нотариусът се е позовал на решение на поземлената комисия и удостоверение за наследници № У- 183/13.02.1995 на общ. Тутракан. На 11.04.2005 г. наследодателят на ищеца – Георги Т.ов С. завежда дело за делбаа против Домника М.а, майка на сегашния въззивник Е. М., . и вписва на исковата молба още същият ден в СВ Тутракан с вх.рег.№ 956, акт 157, т. II. Въпреки това, на 21.04.2008 Домника М.а, легитимирайки се с констативния н.а. № 544/20.06.1995, сключва договор за прокупко-продажба с НА вх.рег.№ 1046, акт № 86, том III, дело 516/2008 на СВ Тутракан, с който като продавач се разпорежда с цялата нива в полза на купувача по сделката - ответникът М. Г.. Имотът е придобит в режим на СИО, защото ответникът М. Г. е в граждански брак с отв. В. Г. от 26.05.1990, видно от Удостоверение за семейно положение изх.№ АО-08- 65/15.01.2015 на Общ.Тутракан. Два дни по-късно, на 23.04.2008, ответниците Г.и продават същата нива на ответника „Адванс терафонд“ АДСИЦ с нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 1078, акт № 114, том III, дело 546/2008 на СВ Тутракан. Двете прехвърлително-придобивни сделки, описани дотук, се случват след завеждане на иска за делба, по който е образувано гр.д.№ 133/05 на РС Тутракан, и преди да е постановено решение по допускането и. С Решение № 3 от 30.03.2010 по гр.д.№ 133/05 на Тутраканския районен съд са допуснати до делба една част от имотите, включително и процесния, посочени от първоначалния ищец Георги С., тъй като само за тях съдът приема, че са съсобствени с Домника М.а. Делбата е допусната между Милка С.а и Т. С., които са наследници и правоприемници на първоначалния ищец Георги С., починал през 2006 г., при квоти по 1/4 ид.ч. и Домника М.а с квота от 1/2 ид.ч. Решението по допускане на делбата влиза в сила на 17.07.2013. На 30.03.2011 ответното дружество „Адванс терафонд“ продава процесната нива на ответника Л. Д. с нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 904, акт № 160, том III, дело 545/2011 на СВ Тутракан. На 10.04.2012, , видно от акт за смърт № 461/2012 на Община Столична, район Красно село, умира и Домника М.а. Сопред удостоверение за наследници с изх.№ 9400- 84/22.01.2015 на Община Столична, такива са нейните синове ответникът Е. М. и И. Г. М., който е починал на 03.08.2012 неженен и без деца. На 20.06.2012, т.е. след смъртта на Домника М.а, но преди тази на И. М., ответникът Е. М. е изтеглил от три банкови сметки: едната в „Банка ДСК“, а другите две в „Уникредит булбанк“, общо 4984, 61 лева. На 12.11.2012 с молба до Софийския районен съд отв. М. е направил отказ от наследството на майка си Домника М.а, като отказът е вписан в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН под № 708 от същата дата В неприключилото дело за делба № 133/05 ТнРС Е. М. е конституиран като ответник на мястото на починалата си майка. В с.з. от 20.11.2013 Е. М. участва чрез процесуален представител, е направил искане делото да бъде прекратено спрямо него, представяйки удостоверението за направения отказ от наследство по ч.гр.д.№ 22646/2012 на СРС, което е сторено от ТРС на 13.01.2014 Тутраканският районен съд, който прекратява производството по делба по отношение на Е. М. и одобрява спогодбата между Милка С.а и Т. С., според която последният става изключителен собственик на процесната нива от 85 декара. За постигнатата спогодба е направено съответно вписване в СВ с акт № 172, том I. Вписването на съдебния протокол не е извършено по личната партида на Домника М.а, което се установява от приетата справка, а е отразено в справката по имотната партида. Въззивната инстанция възпроизведе накратко и с акцент върху фактите, пряко касаещи предмета на спора по настоящото дело, хронологията на събитията в периода от предявяване на иска за делба по гр. дело № 133/2005 г. на ТРС до прехвърлянето на имота в последния приобретател – Л. А. Д., за който не се спори, че осъществява фактическата власт върху него и приключване на дебленото производство по гр. дело № 133/2005 г. на ТРС. За по – детайлно проследяване на юридическите и житейските факти, имащи значение за настоящия спор, съдът препраща изцяло към фактическата обстановка, описана от ТРС в обжалваното решение. Жалбоподателят Л. А. Д., чрез адв. Д., не е съгласен с извода на първоинстанционния съд, че въпреки нищожността на делбата по гр. дело № 133/2005 г. на ТРС, има три материално правни последици, които не са засегнати от този порок и се отнасят до това, че предявяването на исковата молба по гр.д. №133/05г. на ТРС на 11.05.2005 г. спрямо Домника М.а и нейните правоприемници прекъсва течението на придобивната давност, както и че във фазата по допускане на делбата Домника М.а е следвало да предяви своите възражения за изключителна собственост върху спорната нива, а също и че от образуване на гр.д. №133/05г. на PC Тутракан до приключването му на 13.01.2014 г. придобивна давност не е текла в ничия полза. Направеният от РС паралел между правните последици от нищожна делба и правните последици при нищожно решение имат за цел да посочат различната правна природа на двата порока, които той е определил като материалната нищожност на делбата и процесуалната нищожност на съдебните актове след което е пояснил, че няма основание да се счита, че нищожната делба отменя прекъсването на давността по чл. 116, ал.1, б. б ЗЗД с предявяването на иска, както и че не влече последиците на неуважаването на иска – отмяна на прекъсването на давността, тъй като в случая е постигната спогодба, която не се приравнява на неуважаване на иска именно поради направеното разграничение между нищожен съдебен акт и нищожна делба. В случая, по гр. дело № 133/2005 г. на ТРС нищожен съдебен акт няма, защото не са налице предпоставките на чл. 270 ГПК, а разпоредбата на чл. 116, б. б. във всичките и хипотези не прави изключение в случаите на нищожна делба. Ето защо, заявеното в жалбата на Д. становище, че съдебната спогодба е изцяло нищожна поради нормата на чл.75, ал.2 от ЗН, е незаконосъобразно, тъй като спогодбата, като съдебен акт, приравнен на съдебно решение, не страда от пороци, водещи до нищожността и и следва да бъде разграничавана от нищожността на делбата. В тази връзка следва да се разглежда и възражението в жалбата на Е. М., че решението по нищожна делба не формира сила на присъдено нещо, поради което и спогодбата по нищожна делба като приравнена на решението няма такава сила. Това, разбира се, е безспорно. Ако имаше сила на присъдено нещо тази спогодба, при която, след отпадането на наследника на Домника М.а, поради представения отказ от наследство, настоящият ищец С. и майка му Милка С.а, са си поделили имотите, то нямаше да има смисъл и от тази поредица дела, които се разглеждат понастоящем. Тук отново се смесват процесуалните последици от един съдебен акт и материално правните от една нищожна делба. Разбира се, вярно е посоченото от Д., че тя няма как да има значение на влязло в сила съдебно решение по отношение на лица, които не са участвали в нея, но такова нещо никой не твърди, най – малко ТРС.За да се елиминират последиците на чл. 116, б.б ЗЗД трябва да се приеме, че делбата няма краен съдебен акт или че същият е нищожен, а това очевидно не е така по посочените вече причини. Дори и да се възприеме тезата на жалбоподателя М., който сочи и съдебна практика в тази насока, че решението по нищожна делба е недопустимо, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да следи служебно за конституирането на всички съсобственици, то следва да се посочи, че дори и недопустимото решение, когато не е атакувано и отменено по съответния ред, придобива стабилността на един законосъобразен съдебен акт. Тук е трудно и ненужно да се разсъждава дали има някаква недобросъвестност от страните в делбеното производство или съдът е неглижирал служебното начало в делбените производства, като се е стигнало до нищожност на делбата. Важно е за настоящото дело, че процесуалните последици от делбеното производство са валидни, независимо, че материално правно нищожната делба не произвежда такива. Ето защо, заведеното дело за делба е прекъснало давността, ако, както сочи ТРС изобщо е текла за Домника М.а, която така и не се позовава на такава приживе в хода на производството. Съдът подкрепя и констатацията на ТРС, че ако Домника М.а е имала някакви основателни доводи да претендира изключителна собственост за себе си върху тази вещ, то те са преклудирани като незаявени в делбеното производство от 2005 г., или ако са били заявени в него, същите очевидно са отречени от делбения съд предвид изхода на делото. При това положение, няма как да се присъединяват владенията на нейните правоприемници към нейното или едно към друго. Тук отново жалбоподателят Д. смесва нищожната делба и нищожния съдебен акт, какъвто в случая не е налице. Вярно е, че владелецът не е участвал в делбеното производство, но поради незаявените или отречени права на собственост по давност по отношение на Домника М.а с решение № 3 от 30.03.2010 по гр.д.№ 133/05 на РС по допускане на делбата, той би могъл да претендира такава от деня, в който съдебната спогодба по гр. дело №133/2005 г. на ТРС е влязла в сила – 13.01.2014 г., поради което дори и да се присъедини към владението на предходните преобретатели на процесния имот владението на жалбоподателя от деня в който е придобил имота – 30.03.2011 до завеждане на иска пред РС – 06.07.2021 г. не е изтекла необходимата придобивна давност в негова полза. Такава давност не е изтекла в полза на М.а и до завеждане на делбеното дело на 11.04.2005 г. пред ТРС, тъй като за необезпокоявано владение поначало не може да става и дума поради факта, че между страните непрекъснато вървят дела за спорни имоти и наследствени права, като включително за този имот е било висящо и приключило с влязло в сила определение на ВКС №230/12.12.2008 г., постановено по гр. дело № 3074/2008 г., V ГО, гр. дело № 69/2006 г., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното гр. дело № 284/2006 г. на СсОС, по което е постановено решение № 35/28.03.2008 г., съгласно което процесният имот е съсобствен между Домника М.а и наследниците на Георги Т.ов С. при равни квоти и което е послужило като титул за собственост в делбеното производство. В това решение, служебно известно на въззивната и предходната инстанция, защото на него се позовава въззивния съд по допускането на делбата в решение № 3/30.03.2010 г., постановено по гр.д. № 133/2006 г. на ТРС, е посочено, че процесната по настоящото дело нива е част от наследството на тримата наследодатели Гана Кьороглу, Ганчо Кьороглу и Т. Кьороглу, откъдето и произтича наследствения характер на имота за настоящия ищец. Така че, всякакви доводи за изтекла давност в полза на Домника М.а или нейните правоприемници са неоснователни до датата на приключване на гр. дело № 133/2005 г. на ТРС през януари 2014 г. Районният съд е направил задълбочен анализ на въпроса дали владението е добросъвестно, ако придобивният акт, на който се основава то, е вписан след вписването на исковата молба, с която е оспорена собствеността на първоначалния праводател. Недобросъвестността на владението, като юридическо понятие, се определя от това дали владелецът да знае, че праводателят му не е собственик съгласно чл. 72, ал. 1 ЗС, което обуславя значението на вписването по ЗС и книгите по Правилника за вписванията като презумиращо знание у третите лица за вписаното обстоятелство. Въззивният съд не споделя разбирането, че вписването няма оповестително значение, тъй като то противоречи на разпоредбата на чл. 1 от ПВ, която гласи, че вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове. Тя се реализира чрез двата принципа, визирани в чл. 42, ал. 1 и чл. 2 ПВ - публичност на книгите за вписванията и изчерпателност на вписаните обстоятелства.Ето защо, РС правилно е приел, че М. Г., „Адванс терафонд“ и Л. Д., като всички кандидат купувачи на недвижим имот, знаейки че определена категория искови молби подлежат на вписване в книги, които са публични, се предполага, че са били известени за наличието на вписаната искова молба по гр.д.№ 133/05 ТнРС, когато са сключили придобивните за тях сделки. Тази конструкция напомня на оповестителното значение, което има призоваването чрез ДВ в определени хипотези на ГПК. И тук няма как да се гарантира, че адресатът на призовката е информиран, но знанието се презюмира по силата на това, че правовият ред е наложил такава конструкция като начин на оповестяване при липса на по – категорична възможност за информиране. В случая интерес да следят какво е вписано в имотния регистър имат най-вече приобретателите и ако има образувано дело срещу техния праводател, те са тези, които трябва да поискат да бъдат конституирани най-малкото като заинтересовани страни - помагачи на страната на праводателя им. Докато по отношение на спогодбата като краен съдебен акт по нищожната делба, жалбоподателят М. има категоричното становище, че няма сила на присъдено нещо, то по отношение на протоколното определение от с.з, проведено на 13.01.2014г. по гр.д. 133/2005г. на РС Тутракан, с което производството по делбеното дело е прекратено спрямо него, счита, че същото има за последица това, че като е изключен от делбеното производство и не е страна по него, всички актове по това дело не са му противопоставими. В крайна сметка, позовавайки са на валидността на направеиня от него отказ от наследство и като счита за непротивопоставими на него всички предхождащи гоа действия по приемане на наследство, тъй като не са част от въведените с исковата молба предмет и фактически обстоятелства по спора, поддържа искането си да бъде обезсилено обжалваното решение в частта, в която е уважен евентуалният иск по чл. 108 ЗС спрямо него и същото да бъде отменено като недопустимо. Пред райония съд са представени доказателства, от които е видно, че два месеца след смъртта на Домника М.а, нейният син, настоящ въззивник – Е. М., с пълномощно от брат си И. М. е изтеглил от три банкови сметки на покойната обща сума от 4984, 61 лева. Съдът изцяло споделя доводите на РС относно това, че с изтеглянето на тези суми, Е. М. на практика е довело до нищожност на направения отказ от наследство, тъй като го е приел с фактически действия, които не само го предхождат по време, но и за които не е доказано, че са извършени единствено в полза на другия наследник- брат му И., от който е имал пълномощно. Наред с това, със смъртта на другия наследник на Доминика М.а през август същата година, той отново е станал наследник, този път на цялото имущество, оставено от нея, тъй като брат му е нямал други наследници освен него. Ето защо, липсата на отказ от наследството на И. М. обезсмисля дебата около валидността на отказа от наследството, оставено от Домника М.а, което пък води до неоснователност на жалбата в тази част. Предвид изложените съображения в отговор на възраженията на жалбоподателите по всички техни доводи, съдът счита, че жалбите са неоснователни, а постановеното от ТРС – решение правилно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено като изцяло се солидаризира с изложените от първоинстанционния съд мотиви в добавка към изложените в настоящото решение. С въззивната жалба, предявена от Е. М., е въведено ново обстоятелство, имащо значение за изхода на делото, като се твърди, че в кръга на наследниците на наследодателя на наследодателя на въззиваемия Т. С. – Т. Христов С., има още едно лице – Христо Добрев Симеонов, който е негов и на маринка Г.а И.ова син, роден на 04.12.1924 г. в с. Звънарци, понастоящем в Община Кубрат. В тази връзка, в с.з. от 13.07.2022 г. по настоящото дело, адв. К., процесуален представител на въззивника М., представя удостоверение за наследници № АО -08 -1095/10.11.2021 г. и удостоверение за наследници № АО -08 -1096/10.11.2021 г., издадени от Община Тутракан, от които е видно, че наследодателите Т. Костов Кьороолу и Гана Костова Кьоралова имат още един наследник – Христо Добрев Симеонов, записан като син на горепосочените лица. В рамките на откритото производство по чл.193 ГПК за оспорване истинността на тези удостоверения по искане на адв. А., процесуален представител на въззиваемия С., са събрани множество официални документи, от които се установява следното: Съгласно представената справка от НБД „Население“ към 12.07.2022 г. лицето Христо Добрев Симеонов, ЕГН •••••••••• е с неизвестни баща и майка, няколко месеца по – късно – на 06.12.2022 г., същата справка сочи, че лице с идентични имена и ЕГН има баща Т. Христов С., род. на 07.07.1896 г. и майка Маринка Г.а И.ова, род. на 11.02.1897 г., т..е. същите родители, които са и на наследодателя на въззиваемия – Георги Т.ов С., който в същата справка е посочен като брат на Христо Добрев Симеонов. По отношение на родителите е записано, че роднините са намерени косвено, вероятно е описан като роднина на някой от роднините на титуляра, каквото и да значи това. По делото фигурира и удостоверение за родствени връзки от 01.11.2022 г. на Кметство с. Звънарци, община Кубрат, област Русе, съгласно което Т. Христов С., род. На 06.07.1896 г. има съпруга Маринка Маринка Г.а И.ова, род. на 11.02.1897 г., синове Георги Т.ов С., род. на 01.08.1920 г., Христо Т.ов С., род. на 04.12.1924 г. и внук Т. Г. Т.ов, род. на 13.05.1952 г., настоящия въззиваем. В удостоверението е посочено, че е издадено въз основа на стар семеен регистър, том I, стр. 302, поддържан в актуално състояние до 1947 г. и предаден от кметство с. Звънарци на Кметство с. Юпер през 2022 г. с приемо – предавателен протокол. Копие от същият е представен от Кметство с. Звънарци към писмото от 13.03.2023 г. Регистрите за населението до 1979 г. са водени в книги регистри за всяко населено място, подредени по улици и номера на сгради, като са съставяне след всяко преброяване на населението: 1905 г., 1910 г., 1920 г., 1926 г., 1934 г., 1946 г., 1956 г., 1965 г., 1965 г. Известни са като "семейните регистри", с образец определен с Правилника за водене на регистрите на населението в общините обн. ДВ, бр. 194/30.08.1935 г. и са съставяни по адреси за всяко домакинство, като са записвани лицата, живеещи в дадено домакинство и роднини на главата на домакинството и на съпругата му, които се числят към други домакинства. Актуализирани са в периодите между две преброявания.По делото са представени страниците от т. нар. „семейни регистри, като на стр. 86 от настоящото дело е представено писмо на Община Тутракан от 02.08.2022 г.до адв. А. с приложени към него страници от семейните регистри от 1946 и 1956 г. Освен, че са нечетливи, същите, очевидно, не отразяват като член на семейството на Т. и Милка С.и четвърто лице. Очевидно има противоречие между съдържанието на семейния регистър от 1946 г. и този от 1947 г., а и не намира обяснение съществуването на семейни регистри и от 1946 г., и от 1947 г., единият от Община Тутракан, другият от Кметство с. Звънарци, от които да е видно, че съпрузите Т. и Милка С.и са живели и в двете населени места в разстояние от една година, като в единия имат едно дете, а в другия – две. Съществуването на регистър от 1947 г. не намира обяснение и в нормативната уредба по гореспоменатия Правилник за водене на регистрите на населението в общините обн. ДВ, бр. 194/30.08.1935 г., както и не съвпада с годината на последното преброяване 1946 г. Никаква яснота не се внася и с проследяване на гражданското състояние на семейството на Добри Симеонов, чиито имена Христо Добрев Симеонов, сочен като син на Т. Саров, е възприел като бащино и фамилно име и с тях се е легитимирал през целия си живот. От представения ЛРК на неговата съпруга Т.ица Г.а Даскалова, която, според данни по делото, е сестра на Милка С.а, става ясно, че той е неин трети съпруг, а тя има деца от други бракове.Пак от събраните в хода на производството по чл. 193 ГПК оспорване на удостоверението за наследници, представено пред тази инстанция, доказателства, става ясно, че първоначално Христо Добрев Симеонов е включен в кръга от наследници на Т.ица Даскалова, а впоследствие е заличен като такъв в личния и ЛРК. Безплодни останаха и усилията да се установи дали е извършено осиновяване на Христо Т.ов С. от Добри Симеонов и съпругата му Т.ица. Съгласно чл. 11, ал.2 от НАРЕДБА № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Регистърът на населението, според чл.22, ал.2 от ЗГР, се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2. А личните регистрационни картони, според чл.25 от същия закон, съдържат съвкупност от данни за всяко едно лице, които се базират на различни актове, удостоверяващи факти с правно значение за всяко едно лице. В ЛРК, приложен по делото и предоставен от Община Тутракан е посочено, че информацията за неговата дата и място на раждане, както и за родителите и брат му се основават на акт за раждане № 8/20.07.1949 г. – препис! Такъв акт не е представен по делото, а и няма как да се разчита на достоверност на такова записване, защото препис на акт за раждане на лице, родено на 04.12.1924 г., датиран от 20.07.1949 г. не може да съществува. Въз основа на актовете за гражданско състояние се издават удостоверения, а не преписи, а самите актове могат да имат ксеро или друго копие, но не и преписи от по – късни години. В тази връзка не е ясно и въз основа на какви достоверни данни е издадено и удостоверението за идентичност на имената на Христо Добрев Симеонов и Христо Т.ов С., при липсата на каквито и да е първични актове, издадени по съответния ред, удостоверяващи фактите с правно значение за гражданското състояние на лицето. Съгласно чл. 542 ГПК, когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и други), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ. В случая такъв акт не е представен, въпреки множеството догадки, които могат да се направят в посока на твърдението, че Христо Добрев Симеонов е Христо Т.ов С. и вероятно наследник на Т. и Милка С.и, а оттам и брат на наследодателя на въззиваемия С. по настоящото дело. Не беше инициирано и производство по чл. 542 ГПК, нито има данни за осиновяване на лицето. Ето защо, при липсата на акт за гражданско състояние, удостоверяващ родствената връзка на Христо Добрев Симеонов с въззиваемия С., съдът счита, че проведеното оспорване на истинността на удостоверение за наследници № АО -08 -1095/10.11.2021 г. и удостоверение за наследници № АО -08 -1096/10.11.2021 г., издадени от Община Тутракан е успешно и същите следва да бъдат счетени за неистински. На основание чл. 194, ал.3 ГПК съдът следва да признае същите за неистински от гледна точка на съдържанието им. Що се отнася до откритите производства са оспорване истинността на документите, представени от адв. А. в отговор на откритото по нейно искане производство по чл. 193 ГПК по отношение на удостоверение за наследници № АО -08 -1095/10.11.2021 г. и удостоверение за наследници № АО -08 -1096/10.11.2021 г., то това процесуално действие е непрецизно означено от съда като такова, тъй като представените или изискани от нея документи са в рамките на направеното от същата оспорване истинността на посочените удостоверения за наследници и не следва да инициира други производства по чл. 193 ГПК, нито пък да приключва с акт по чл. 194 ГПК. С гореизложеното съдът дава отговор на възраженията на жалбоподателите по постановеното от ТРС решение, както и по отношение на нововъведеното твърдение за наличие на още един наследник, който намалява квотата на съсобствеността на въззиваемия С. и като счита жалбите за неоснователни, следва да потвърди обжалваното решение. В отговорите по чл. 263 ГПК, процесуалният представител на въззиваемия С., адв.А. има искане за присъждане на разноски, което не поддържа в писмените бележки по същество, няма данни за направени разноски пред тази инстанция от нейния доверител, поради което и такива не следва да се присъждат. Водим от горното ОС