Решение № 1714 от 5.11.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 348/2024 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК. Постъпила е касационна жалба от Т. Р. Р., действащ чрез процесуалния си пълномощник чрез адвокат Ц. И. от АК - Търговище, със съдебен адрес Търговище, [улица], против Решение №5/22.03.2024г., постановено по АНД №182/2023г. по описа на РС – Омуртаг, с което е потвърдено обжалваното от същия наказателно постановление. Като касационни основания се изтъкват тези по чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК - допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът визира липса на произнасяне на съда по наведените от него възражения, както и формално произнасяне по събраните доказателства. Същият счита, че е налице спор по фактите като основният спорен въпрос бил дали е извършен състава на визираното административно нарушение, който въпрос не бил разрешен от районния съд. Според касатора обжалваното решение страда от липса на мотиви, тъй като не било ясно защо съдът е приел за установени съответните факти, а други не е приел за установени. Изтъква, че въпреки възприетата от съда констатация, че прокараните в имота просеки са законни и с поставена КГМ в оранжев цвят, то същият е отказал да извърши проверка относно това кое е лицето, извършило маркирането. Според касатора от тази проверка щяло да се установи, че няма извършено нарушение от негова страна, а е налице нарушение на лицето, извършило маркирането. Ето защо касаторът моли да бъде отменено изцяло оспореното решение на РСО като незаконосъобразно. В с.з. касаторът се представлява от процесуалния пълномощник адв. Ц. И., който поддържа жалбата. Посочва, че задължение на лицето, извършващо маркирането на дървесината, а не на лесовъда, контролиращ сечта в имота, е да уведоми инженер – лесовъда, изготвил технологичния план, за необходимостта от нанасяне на корекции в същия. Ответникът по касационната жалба - Директор на Регионална дирекция по горите - Шумен, не се явява, но се представлява от надлежно упълномощения процесуален пълномощник гл.юрисконсулт П. Д., която оспорва жалбата и заявява, че районният съд е изложил обстойни мотиви, в които е обсъдил всички доводи в жалбата, с която е сезиран. Същата счита, че липсват допуснати нарушения на процесуалния закон и няма нарушение на материалния закон при разглеждане на делото в РСО, както и че е безспорно установено извършването на нарушението и авторството му от страна на касатора, който е бездействал по отношение упражняване на вменените му от закона контролни функции. Депозира писмено становище, в което освен доводите по оспорване на жалбата претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РДГ – Шумен. Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето ѝ и за потвърждаване на решението на РСО, респ.на обжалваното наказателно постановление. Сочи, че нарушението в случая се изразява в липса на упражнен контрол, изискван от закона, т.е. в безнадзорност. Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С Решение №5/22.03.2024г., постановено по АНД №182/2023г. по описа на РС – Омуртаг, е потвърдено НП №2311600178/01.09.2023 г. издадено от Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр.Шумен, с което на основание чл.257, ал.1, пр.2, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, на Т. Р. Р. от [населено място], обл.Търговище, [улица], [ЕГН], за нарушение по чл.257, ал.1, пр.2, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. С решението Т. Р. Р. от [населено място] е осъден да заплати на РДГ - гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лв. В мотивите на решението въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Т. Р. Р. е лице, упражняващо частна лесовъдна практика, за което бил вписан в публичния регистър на физически лица, упражняващи частна лесовъдна практика и в съответствие с чл.235 от ЗГ му било издадено удостоверение №13974/01.11.2013г. На 13.01.2023г. на името на Р. било издадено позволително за сеч № 0705740 (приложено на л.39 от АНД), с което му било позволено изсичането на 241.0 плътни куб.м дървесина от бял бор, в отдел 93, подотдел „г“-ДГТ, в землището на [населено място] п., общ.А.. Срокът за провеждане на сечта бил определен от 16.01.2023 г. до 30.09.2023 г. Във връзка с извършване на проверки за незаконна сеч, на 18.01.2023 г. /т.е. в период, в който срокът за провеждане сечта не бил изтекъл и сечището било действащо/ служители от ИАГ София - свидетелите И. М. и В. К., съвместно със служители от ТП „ДГС Омуртаг“ - свидетелите Е. Х. и Ю. Д., посетили отдел 93, подотдел „г“ - ДГТ, в землището на [населено място] п., общ.А.. Извършена било проверка във връзка с издаденото позволително за сеч №0705740, при която било установено, че в одобрения технологичен план т.5, раздел III Технологични указания /л.44/ липсва вписана дължина за изградени временни извозни горски пътища. В схемата за добив на дървесина от насаждението били отбелязани само съществуващи извозни пътища, които на терена липсвали, а били констатирани новоизсечени просеки, ограничени с оранжева боя на гръдна височина като отсечените дървета в просеките били маркирани в основата с КГМ. За резултатите от проверката бил съставен КП от 18.01.2023г./приложен на л.66 от АНД/, който бил подписан без забележки от всички присъствали лица. На 15.02.2023 г. свидетелите Г. Р., Б. Б. и Е. Х. за втори път посетили сечището, като конкретно за подотдел 93 „г“ и във връзка с проверката на позволително за сеч № 0705740/13.01.2023г. установили наличие на 8 броя технологични просеки, които не били посочени в технологични план - просеки, които надлежно описали като широчина и дължина в съставен за проверката констативен протокол от 15.02.2023г./приложен на л.64 от АНД/ - протокол, който бил докладван на Директора на РДГ Шумен. При тези обстоятелства, на 06.03.2023 г. в гр.Шумен, в присъствие на нарушителя актосъставителят К. Х. съставил АУАН серия ДООА, № 0106956 /приложен на л.59 от АНД/, с който и съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНП за констатираното нарушение по чл.257, ал.1, т.1 ЗГ вр. с чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Нарушителят се запознал с констатациите по акта и го подписал, представяйки писмено възражение /наименувано „обяснение“, приложено на л.54/, в което посочил, че не е присъствал при проверките на място и не е бил уведомяван за въпросните просеки. При тези обстоятелства и след като мотивирано преценил, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, на 01.09.2023 г. Директорът на РДГ - Шумен издал атакуваното НП № 2311600178/01.09.2023 г., в което приел, че жалбоподателят е допуснал нарушение по чл.257, ал.1, пр.2, т.1 от ЗГ, във вр. с чл.12, ал.1, т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012г., за което го санкционирал с глоба в размер на 300 лв. Издаденото НП било връчено лично на нарушителя Р. на 08.09.2023 г. /известие за доставяне, л. 11/. В решението е посочено, че установената фактическа съвкупност е базирана на показанията на актосъставителя Х. и на свидетелите И., С., М., К., Х., Д., Р. и Б.. Изхождайки от положението, застъпено в т.7 от ППВС №10/1973 г., според което „отразените в АУАН фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното и затова административно-наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства”, районният съд е подложил на проверка посредством допустимите от закона доказателства въпроса за реализирането на административното нарушение и за обстоятелствата, при които то е извършено. РС не е установил допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените в хода на АНПроизводство, като е изложил изрична констатация за компетентността на АНОрган, както и за коректното посочване на датата на извършване на нарушението. Съобразявайки бланкетния характер на нормата на чл.257, ал.1, пр.2, т.1 ЗГ, съдът е анализирал относимостта на попълващата я разпоредба на чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии към фактическите обстоятелства по случая. Приел е за безспорно, че Р. в качеството си на лицензиран лесовъд на частна практика, на когото е било издадено позволително за сеч № 0705740/ 13.01.2023г., е бил длъжен да следи за спазване на одобрения технологичен план, в който /по арг. от чл.53, ал.2, т.5 и т.6 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. за сечите в горите/ са определени технологичните просеки и тяхната допустима широчина. На база на кредитираните доказателства е направил извода за наличие на съответствие между визираната препращаща санкционна разпоредба и нейното допълване с конкретно нарушени нормативни актове. Отбелязал е, че разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е свързана с налагане на наказание за неосъществяване на контрол от страна на лицето, упражняващо лесовъдна практика, а не за допустителство по смисъла на чл.10 от ЗАНН. В този смисъл е установил, че след като не е упражнил нужния ефективен контрол за спазване на одобрения технологичен план, жалбоподателят, като лице упражняващо лесовъдска дейност, с издадено позволително за сеч, е извършил посоченото нарушение. При това положение е посочил, че извън предмета на доказване по делото остава въпроса кой физически е осъществил сечта, както и въпроса относно служителя или лицето, извършило маркирането, тъй като характерът на контролните правомощия на лицензирания лесовъд не е свързан с неупражнен контрол върху лицата, извършващи добива на дървесина, а е общо задължение, изразяващо се в контролни правомощия за спазване на одобрения технологичен план. Ето защо РС е приел, че Р. е бил длъжен да организира и контролира извършването на добива и всички дейности, свързани с него, за което има издадено позволително за сеч, като следи за спазване на правилата, въведени в Закона за горите и подзаконовите актове за извършване на сеч, включително и да не допуска прокарването на 8 броя технологични просеки, непосочени в одобрения технологичен план, което в процесния случай не било изпълнено. Посочил е, че в качеството си на лице, длъжно да упражни контрол за спазване на технологичния план при добива на дървесина, жалбоподателят е следвало да посещава регулярно сечището и да разясни на работниците, извършващи добива, както и на тези, извозващи дървесината, че същата следва да се извозва само по съществуващия в технологичния план извозен път и да забрани прокарването на други просеки в цялата площ на подотдела. РСО е отчел като неводещо до незаконосъобразност на НП обстоятелството, че жалбоподателят Р. не е присъствал при извършването на проверката от служители на ИАГ на 18.01.2023 г., тъй като същият бил надлежно поканен и е присъствал лично при съставянето на АУАН, респ. имал е възможност се запознае с всички доказателства, събрани от контролните органи и да направи съответните възражения. След като е приел за доказано извършването на вмененото на касатора административно нарушение, РСО е изложил мотиви и относно немаловажността на това нарушение като е счел за правилна преценката на АНОрган в този смисъл. Обсъдил е и справедливия размер на наложеното административно наказание, което се равнява на законовия минимум. При така направените правни изводи районният съд е заключил, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, с оглед на което е потвърдил същото изцяло. Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи: При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия. РС е разгледал допустима жалба, подадена в законоустановения срок за оспорване на издаденото НП. При преценката за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол, съдът установи следното: Настоящият касационен състав споделя направените от районния съд изводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В този смисъл правилна е констатацията за наличие на компетентност от органите в АНПроизводство. Съгласно чл. 274 ал.1 т.1 предл.1 ЗГ нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. Актосъставителят в случая е горски стражар, а съгласно чл. 198 ал.2 т.1 ЗГ за горски инспектор може да бъде назначено лице, което има придобито висше или средно лесовъдско образование. Съгласно чл. 197 т.13 ЗГ тези служители имат правомощие да съставят актове за констатирани нарушения, както и за неизпълнение на задължения на длъжностни лица по този закон. Компетентността на директора на РДГ – Шумен произтича от нормата на чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ НП и издадената на това основание Заповед №РД 49-199/ 16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните. Няма допуснати съществени нарушения в хода на АНПроизводство, които да са довели до ограничаване правата на касатора, тъй като същият е бил уведомен предварително за предстоящото съставяне на АУАН и за вече съставените 2 бр.КП, които са му връчени на 27.02.2023г., присъствал е при съставяне на АУАН и се е възползвал от възможността да възрази срещу същия. Действително в подаденото срещу АУАН възражение /“обяснение“/ касаторът е посочил, че е уведомил ДГС – Омуртаг с две заявления, които прилага към обяснението. При преглед на тези заявления става ясно, че първото е подадено от „Р. – Лес“ООД, а не от касатора, и е входирано в ТП на ДГС – Омуртаг на 03.11.2022г.като със същото се иска промяна в технологичния план чрез добавяне на пътища и просеки в няколко отдела, вкл.и отдел 93г, и същите да бъдат очертани на терен, за да може да бъде добита и извозена цялата маркирана дървесина. Това заявление обяснява до известна степен наличието на установените при проверката просеки, които макар и липсващи в одобрения технологичен план, явно са били необходими на лицето, извършващо сечта в отдела. Второто заявление е подадено от жалбоподателя Р. и в него за пръв път се посочва, че в сечището има пътища, които не са обозначени на технологичния план и се изказва мнение, че и те следва да бъдат отбелязани. Това заявление е регистрирано на 19.01.2023г., т.е. едва след деня на извършената в имота проверка, за която е съставен КП от 18.01.2023г., което води до обяснението, че е подадено като опит за компенсиране на дължимия контрол след констатиране на липсата на такъв. Районният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и от мотивите му става ясно кои от тях е кредитирал. Тези доказателства в своята съвкупност водят до приетата в обжалваното решение фактическа обстановка. Изцяло се споделят изводите на районния съд относно съставомерността на описаното в НП административно нарушение, чийто извършител е лице по чл. 108 ал.2 ЗГ - лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено позволително за сеч, което съгласно чл. 12б ал.1 т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е длъжно да следи за спазването на одобрения технологичен план, и което не е изпълнило тези свои контролни правомощия, възложени му с посочения подзаконов акт. Касаторът отговаря на критериите за субект на това нарушение, а с липсата на упражнен контрол от негова страна и констатираното прокарване на просеки извън отразените в технологичния план, същият е реализирал състава на нарушението по чл. 257 ал.1 предл.2 т.1 ЗГ. Тази АНОтговорност се носи от лицето по чл. 108 ал.2 ЗГ независимо от конкретните причини, довели до възникване на обстоятелствата, несъответстващи на одобрения технологичен план. В този смисъл правилно РС не е възприел възражението на касатора да се установи лицето, извършило маркирането на дървесината. Същевременно по направеното в същия смисъл оплакване в касационната жалба следва да се посочи, че действително при разпита му по АНД № 182/2023г. свид. Е. Х., който е одобрил технологичния план, посочва, че маркирането в имота е било извършено от него и колегите му със синя боя, докато камионите, които са преминали през необозначените просеки, са очертали същите с „някаква оранжева боя“. Следователно уточняването на лицето, извършило надлежното маркиране в имота с КГМ, не би допринесло да изясняване на релевантните по настоящия казус факти, още повече би променило изводите за съставомерността на извършеното от касатора нарушение. В този аспект следва да бъде споделен и извода на районния съд, че в случая не е налице допустителство. Допустителството се осъществява чрез бездействие от страна на едно лице, което знае, че ще се извърши или се извършва дадено нарушение, и не предприема никакви действия да попречи на извършването му. От субективна страна допустителят действа умишлено и със знанието за извършвано от друго физическо лице нарушение. Затова и допустителите са посочени в разпоредбата на чл. 10 ЗАНН редом с укривателите и основните съучастници. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 предл. посл. от ЗАНН регламентира хипотеза на допустителство: „За административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.“. Следователно трябва да има едно основно нарушение, спрямо което да е осъществено допустителството. В случая АНОтговорност на касатора се ангажира на самостоятелно основание – за това, че не е изпълнил възложено му с подзаконов нормативен акт контролно правомощие, а не за бездействие при извършване на нарушение от друг, който се явява служебно подчинен и под ръководството на касатора. Законосъобразни са изложените в обжалваното решение мотиви относно това, че случаят не е маловажен и досежно законосъобразното налагане на административното наказание като вид и размер. Като е изложил правилни правни изводи, потвърждавайки обжалваното наказателно постановление, РС – Омуртаг е постановил законосъобразно и мотивирано съдебно решение, което поради липса на касационните отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1-3 НПК следва да бъде оставено в сила. По отговорността за разноски – в случая делото е разрешено в полза на ответната страна и от същата е направена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото, равнозначен на отхвърляне на жалбата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормите на чл. 63д ал.4 и ал.5 ЗАНН регламентират, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като в тези случаи размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 27е от НЗПП, приета на основание ЗПП, предвижда, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. Настоящото производство попада в тази категория дела. Предвид фактическата и правна сложност на делото и положения от представителя на ответната страна труд, изразяващ се в явяване в проведеното съдебно заседание и депозиране на писмено становище, съдът намира, че следва да се определи и присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева. Ето защо касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 80 лева. С оглед приетото в мотивите на Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, какъвто е директора на Регионална дирекция по горите - Шумен, т. е. в полза на РДГ - Шумен, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 158 ал.2 ЗГ. Това тълкуване синхронизира и с вложения смисъл в понятието „поемане на разноски от административен орган“ по смисъла на §1 т.6 от ДР на АПК, което представлява поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Поради изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд