Мотиви към Решение № 59 от 10.3.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 885/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и е образувано въз основа на постъпило в ОС-Благоевград искане за признаване и изпълнение на присъда по издаден Акт за конфискация на Областен съд, Рийека, Р Хърватия, с който на засегнатото лице И. И. А. е наложена финансова санкция - парична сума от 50 000 куна, наложена въз основа на постановено отнемане на равностойността на придобитото от престъпление. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград счита, че е приложима в случая нормата на чл.19, ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е изтекла предвидената в закона давност. Засегнатото лице, редовно призовано не се явява. Компетентен да се произнесе по признаването и изпълнението на решението е Окръжен съд - Благоевград, в района на който засегнатото лице има местоживеене. Съдът, като взе под внимание събраните по делото доказателства и ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Засегнатото лице И. И. А. е български гражданин, роден на •••г. в гр.В. и с адрес в България – гр.Б., ул.“К. и Н. Х.“ •. С присъда № K - Us - 15 / 10 по издаден на 02.02.2011г. Акт за конфискация, влязъл в сила на 20.10.2011г. на Областен съд, Рийека, Р Хърватия, на засегнатото лице И. И. А. е наложена финансова санкция - парична сума от 50 000 куна, наложена въз основа на постановено отнемане на равностойността на придобитото от престъпление. Съдът счита, че в случая е налице влязъл в сила в Държава-членка на ЕС акт на съдебен орган за налагане на конфискация, изразяваща се в отнемане в полза на Държавата на равностойността на придобитото от престъпление - злоупотреба с упойващи наркотици, наказуемо по чл.173, ал.2 и 3 от Наказателния закон на РХ/97 и чл.82 от НК/97. Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение 2006/783/ПВР на Съвета е представено по делото в образец с превод на български език, издадено от компетентния орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма, съдържание и превод, съгласно чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Решението е за деяние, което попада в приложното поле на чл.14, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. В случая престъплението, за което е признато за виновно и осъдено засегнатото лице има аналог в българския Наказателен кодекс – чл. 354а, ал.1 от НК, като в чл. 354а, ал. 6 от НК е предвидено, че предметът и средствата на престъплението се отнемат в полза на държавата. Наред с това, съгласно чл. 53, ал. 2, б. "б" от българския НК, който по конкретния казус и видно от Удостоверението съответства на правните последици по хърватското законодателство, пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението, ако не подлежат на връщане или възстановяване, се отнемат в полза на държавата, а когато облагата липсва или е отчуждена, присъжда се нейната равностойност. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието по чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ за признаване и изпълнение на решението на хърватския съд, тъй като изпълнението на постановеното отнемане е с изтекла давност по българското законодателство. Същото се отнася за деяние, подсъдно на българския съд. Всяко деяние, извършено от български гражданин попада в юрисдикцията на българските съдилища, затова и стореното от И. А. подлежи на обсъждане в настоящата хипотеза. Актът за конфискация е издаден на 02.02.2011г. и е влязъл в сила на 20.10.2011г. В случая конфискацията по решението на хърватския съд не е наложено като вид наказание "конфискация", за което е относима давността по чл. 82, ал. 1, т. 5 и ал. 4 от НК (три години абсолютна давност), а като мярка за отнемане, аналогична на предвидената по чл. 53, ал. 2, б. "б" от българския НК, чиято давност не е уредена в НК. Поради това следва да се съобрази давността за погасяване на публични вземания по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, която е 10- годишна и започва да тече от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В конкретния случай абсолютната давност е изтекла 2022 г., което дава основание на съда да откаже да признае и допусне изпълнението на решението на хърватския съд. По изложените съображения съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: