Решение № 3228 от 31.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4532/2024 г.

Производството е по реда на чл. 437 ГПК. Образувано е по жалба, подадена от Е. Л. Ч. и Т. Ч., чрез адв. С. Н., срещу Разпореждане от 03.04.2024 г. на ЧСИ К.П., постановено по изп.дело №8/2023 г., с което е отказано да се прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, отказано е прекратяване на изпълнителното дело по отношение на А.И И.Д. поради заплащане от тях на сумата в размер на 33950 лева, отказано е прекратяване на насрочената публична продан за периода 22.03.2024 г. - 22.04.2024 г., както и е отказано съставянето на протокол по чл. 448 ГПК и отправяне на искане до съда по чл. 448, ал. 2 ГПК. Направено е искане по чл. 438 ГПК за спиране на действията по изпълнителното производство. В жалбата се излага, че за периода 12.06.2017 г. - 07.11.2022 г. имало вписана възбрана въз основан на обезпечителна заповед от 08.06.2017 г. по т.д. №63/2017 г. на СГС, представляваща наложена от първоинстанциония съд обезпечителна мярка обезпечаваща предявения като частичен иск за сумата от 33 950 лева, която възбрана не обезпечавала увеличената впоследствие останала част от иска. На 30.11.2022 г. възбраненият до сумата от 33950 лева недвижим имот бил продаден от жалбоподателите на А.Д.. Твърди се, че допуснатото от съда обезпечение на иска преди неговото увеличаване не обезпечавало и новопредявената част от вземането по гр, д. №8076/2017 г. на СГС. По отношение на новопредявената част липсвал нарочен акт на съда поради липсата на молба за обезпечаване на останалата част от дълга. Предвид това, жалбоподателите намират, че А.И И.Д. (придобили възбранения имот в режим на СИО) отговарят с възбранения имот само до сумата от 33950 лева и не отговарят за останалата част от задълженията на Е. и Т. Ч., както и не отговарят за съдебни и изпълнителни разноски. Неправилно ЧСИ К.П. бил приел, че Е. и Т. Ч. имат секвестируемо имущество, обект на публична продан. Недвижимите имоти в гр. Банкя, предмет на изпълнението, принадлежали на А.И И.Д., а не на длъжниците по изпълнението. ЧСИ П. не бил извършил изискуемата проверка по изп.дело № 8/2023 г. относно наличието на секвестируемо имущество, което да покрие разноските по изпълнението, както и не бил съставил протокол по чл. 448, ал. 1, изр. 2 ГПК след надлежно извършена проверка. Иска се спиране изпълнителното производство и даване на задължителни указания на ЧСИ за провеждане на процедура по чл.448 ГПК. В срока за обжалване на разпореждането по чл. 436, ал. 1 ГПК е депозирано и допълнение към искането за спиране на действията по делото, в което се излагат твърдения за постъпила на 22.03.2024 г. по сметка на ЧСИ П. сума в размер на 34027, 70 лева с основание: „чужд дълг на А.Д., ЕГН: •••••••••• и И.Д., ЕГН: •••••••••• сума 33950 по обезп.заповед 8.06.2017 г. г.д. 6379/2017 г. СГС ид 8/23 ЧСИ К.П.“. Поддържа се, че доколкото с превеждането на посочената сума е погасен размера на дълга, до който А.И И.Д. отговарят с възбранения имот, то възбраната е отпаднала по право, поради което публичната продан следвало да бъде спряна. Взискателите А.В. и Т.В. изразяват становище за неоснователност на депозираната жалба. В мотивите ЧСИ П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Частната жалба била трета по ред с идентични възражения. Имало постановено решение №4677 от 28.08.2023 г. по ч.гр.д. №6726/2023 г. на СГС и Решение №6269/06.12.2023 г. по ч.гр.д. №13254/2023 г. на СГС, с които съдът вече се бил произнесъл по наведените възражения, като бил указал на ЧСИ да продължи с изпълнението върху имота чрез изнасянето му на публична продан. Излага се фактологията на изпълнителното производство. Посочва, че третите лица, придобили имота след вписаната възбрана – А.И И.Д., отговаряли с придобития от тях имот до размера на цялото вземане на взискателите, а не само до сумата, до която била вписана възбрана. Относно твърденията за нововъзникнали обстоятелства, изразяващи се в заплащането на сумата в размер на 34027, 70 лева по изпълнителното дело посочва, че длъжниците не могат да се ползват от това твърдение, доколкото платежното нареждане се представяло от самите длъжници, а не от платеца. Било изпратено съобщение до А.И И.Д. за идентифициране на платеца и тяхната воля по отношение на това плащане. Съдът, като взе предвид данните по делото, намира следното: С определение № 13910 от 26.05.2017 г. по гр. дело № 6379/2017 г. на СГС, 6 състав, в полза на молителите А. и Т.В. е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен за частта от 33 950 лева от цялото вземане от 167 714 лева, съставляващо извършени подобрения в качеството им на добросъвестни владелци на недвижими имоти, собственост на ответниците Е. Л. Ч. и Т. Ч., посредством налагане на възбрана върху собствения на ответниците недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 02659.2194.3086 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18 -13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-1357-18.02.2016 г. на Началник на СГККСофия, с адрес на имота съгласно скица, издадена от АГКК - град София: гр. Банкя, СО, район “Банкя”, ул. „Иларион Макариополски”, с площ от 415 /четиристотин и петнадесет/ кв.м., трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), стар идентификатор - 02659.2194.603, номер по предходен план - 603, квартал 70, парцел XXVII /Двадесет и седми/, при съседи съгласно скица издадена от АГКК -гр. София, който имот представлява Поземлен имот с идентификатор 02659.2194.3086 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18 -13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед № 1357- 18.02.2016 г. на Началник на СГКК- София, с адрес на имота съгласно скица, издадена от АГКК - град София: гр. Банкя, СО, район “Банкя”, ул. „Иларион Макариополски”, с площ от 479 /четиристотин и седемдесет и девет/кв.м., трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор - 02659.2194.603, номер по предходен план -603, квартал 70, представляващ по регулационен план парцел XLIII /четиридесет и трети/, при съседи съгласно скица издадена от АГКК - град София: 02659.2194.3017, 02659.2194.2704, 02659.2194.236, 02659.2194.277, 02659.2194.605, 02659.2194.3086, 02659.2194.3016, който имот е идентичен с поземлен имот, съставляващ парцел XLIII-603 /четиридесет и трети отреден за имот планоснимачен номер шестстотин и три/ в кв. 70 /седемдесет/ по плана на вилна зона „Банкя“, с площ от 479 кв.м. Издадена е обезпечителна заповед от 08.06.2017 г., с оглед която на 12.06.2017 г., с вписване вх. № 35824, по описа на Служба по вписванията, е вписана възбрана върху горепосочения имот. От представените по изпълнителното дело доказателства се установява, че на 30.11.2022 г., въпреки наложената възбрана, между Т. и Е. Ч. и А.Д. е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който Т. и Е. Ч. са продали на А.Д. възбранения имот, ведно с построената в него сграда за сумата от 76 000 лева. Обезпеченият бъдещ иск е предявен от страна на молителите, вследствие на което е образувано гр. дело № 8076/2017 г., по описа на СГС, 6-ти състав. В хода на производството по делото, с протоколно определение от 28.01.2020 г. съдът е допуснал увеличение на предявения частичен иск до размера от 158 667 лева за извършени подобрения върху имота. Производството е приключило с осъдително решение от 06.01.2021 г. в полза на ищците В., с което ответниците по исковете са осъдени да заплатят на основание чл. 72, ал. 1 ЗС на А. А.В. и Т. Н.а В. сумата от 158 667 лв., представляваща увеличена стойност в следствие извършени подобрения в периода от 01.07.2015 г. до 10.04.2017 г. в следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот целия с площ от 420 кв.м., който имот съгласно действащия градоустройствен план, одобрен със Заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987 г. е означен като парцел ХХVІІ-603 в кв.70 по плана на в.з. Банкя и който имот съобразно действащата КККР на район Банкя, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-1367/18.02.2016 г. на Началник на СГКК-София представлява поземлен имот с идентификатор 02659.2194.3086 с площ от 415 кв.в. и сграда с идентификатор 02659.2194.3086.1., с адрес на поземления имот: гр. Банкя, общ. Столична, обл.София (столица), район Банкя, ул. „Иларион Макариополски“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция- 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, да заплатят на основание чл.72, ал.2 от ЗС сумата от 1900 лв. - разноски по запазване на имота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция-23.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, да заплатят на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 136 лв. - заплатени данъци за 2017 г. към СО, район Банкя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция - 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционното решение е обжалвано, като е било потвърдено изцяло от Апелативен съд- гр. София, 14 състав, с решение № 1320 от 07.11.2022 г. С оглед на постановеното въззивно осъдително съдебно решение, на основание чл. 404 ГПК ищците се снабдили с изпълнителен лист от 16.01.2023 г., послужил за образуване на изпълнително дело № 8/2023 г., по описа на ЧСИ К.П., рег. № 852 в КЧСИ. В рамките на изпълнителното производство и по молба на взискателите, ЧСИ П. е извършил опис на възбранения недвижим имот, заедно с построената в него жилищна сграда, с идентификатор 02659.2194.3086.1. Извършена е оценка на описания имот и с протокол от 19.04.2023 г. за приемане на повторно заключение от вещо лице за оценка на имота, е насрочена публична продан за времето от 26.04.2023 г. до 26.05.2023 г. включително. Съгласно извършените по изпълнителното дело пазарни оценки от двама независими оценители недвижимото имущество, собственост на длъжниците, към м.февруари и м.април 2023г. е с пазарна цена, съответно на 598 000 лева/736 990 лева. Съдебният изпълнител по искане на длъжниците, поради несъразмерност на предприетия изпълнителен способ, отказал да извърши поисканата от взискателите публична продан на недвижимия имот. Този именно отказ е отменен с постановеното решение по гр. д. № 6726/2023 г. на СГС, като в мотивите му подробно са обсъдени доводите на длъжниците относно обхвата на наложената обезпечителна възбрана и съответно действията за осребряване на имота, съдебният изпълнител извършил в изпълнение на постановеното съдебно решение. В изпълнение на така постановеното съдебно решение, съдебният изпълнител е насрочил публична продан на процесния недвижим имот, която да се проведе в периода 27.09.2023-27.10.2023 г. На 13.10.2023 г. жалбоподателите в настоящото производство са отправили искане до съдебния изпълнител за прекратяване на насрочената публична продан и и прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК след проведена процедура по чл. 448 ГПК. С Разпореждане от 17.10.2023 г. ЧСИ К.П. е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК поради наличието на секвестируемо имущество у длъжниците, обект на публичната продан. Така постановеният отказ е обжалван от длъжниците Е. Л. Ч. и Т. Ч., по която жалба е било образувано ч.гр.д. №13254/2023 г. на СГС. С Решение №6269/06.12.2023 г. съставът на Софийски градски съд е оставил без уважение жалбата срещу разпореждане от 17.10.2023 г. на ЧСИ К.П., с район на действие – СГС, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 8/2023 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, както и на насрочената публична продан на недвижим имот. Проведената в периода 27.09.2023-27.10.2023 г. публична продан на процесните имоти е обявена за нестанала поради липсата на подадени наддавателни предложения. По молба на взискателите ЧСИ П. е насрочил нова продан на недвижимите имоти, която да се проведе в периода 08.01.2024-08.02.2024 г. На 09.02.2024 г. е съставен протокол за нестанала продан, в който ЧСИ П. е констатирал липсата на постъпили наддавателни предложения. Взискателите са уведомени за нестаналата продан на 09.02.2024 г., като на 12.02.2024 г. са поискали от съдебния изпълнител определяне на нова начална цена за публична продан на недвижимите имоти и извършването на трета публична продан на имотите на длъжниците. Въз основа на така направеното искане е назначена експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор 02659.2194.3086, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда. Съгласно заключението на вещото лице, към 27.02.2024 г. пазарната стойност на поземления имот, ведно с построената в него жилищна сграда, възлиза на сумата в размер на 570 330 лева. Насрочена е трета поред публична продан на процесните имоти, която да се проведе в периода 22.03.2024-22.04.2024 г. при начална цена на недвижимите имоти, от която да започне наддаването, в размер на 456 264 лева (по арг. от чл. 485, ал. 4 ГПК). С молба от 02.04.2024 г. длъжниците Е. Л. Ч. и Т. Ч. са поискали прекратяване на насрочената продан, прекратяване на изпълнителното дело по отношение на А.И И.Д. в качеството им на трети лица, вдигане на наложената възбрана и прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК след проведена процедура по чл. 448 ГПК. С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 03.04.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство и насрочената за периода 22.03.-22.04.2024 г. публична продан, отказал е да състави протокол по чл. 448 ГПК, да отправи искане до районния съд на основание чл. 448, ал. 2 ГПК, както и да прекрати изпълнителното производство по отношение на длъжниците на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. В атакуваното от жалбоподателите разпореждане липсва изрично отразяване, че произнасянето по т. 1 от атакуваното разпореждане касае по искането за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на третите лица – И. и А.Д. поради плащане на сумата в размер на 34027, 70 лева, но доколкото атакуваното разпореждане на ЧСИ съдържа два отказа да се прекрати изпълнителното дело, настоящият състав приема, че отказът по т. 1 от атакуваното разпореждане касае именно отказа за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на третите лица И. и А.Д.. При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд намира следното: Частната жалба е подадена от длъжници по изпълнително дело, срещу постановени откази на ЧСИ да прекрати насрочената публична продан, да прекрати изпълнителното дело по отношение на лицата И. и А.Д. поради извършено от тях плащане, да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК по отношение на жалбоподателите и да инициира процедура по реда на чл. 448 ГПК пред районния съд. Така депозираната от длъжниците по изпълнителното дело – Е. Л. Ч. и Т. Ч., в частите, с които се обжалва отказът на ЧСИ П. да прекрати изпълнителното дело по отношение на И. и А.Д., отказът за прекратяване на публичната продан, както и отказът да инициира процедура по чл. 448 ГПК, е недопустима. Това е така, тъй като в чл. 435, ал. 2 ГПК са уредени изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника, а именно: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението. Видно от направеното по-горе изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, отказът на ЧСИ да инициира процедура по чл. 448 ГПК пред районния съд не е сред актовете и действията, които могат да бъдат обжалвани от длъжниците, поради което жалбата в тази част се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Правото на жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, като в случая длъжниците Е. Л. Ч. и Т. Ч. са сезирали съдебния изпълнител с молба за прекратяване на производството по отношение на третите лица И. и А.Д.. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ГПК предвижда, че страни в производствата са лицата, от чието име и срещу които се води делото, т.е. лицата, чиито права и интереси са предмет на съответното производство. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. В случая обаче законът не предвижда възможност за жалбоподателите – длъжници по изпълнителното производство, да защитават правата на третите лица по изпълнителното производство, които отговарят с възбранения имот за задължението по изпълнителното производство. Поради изложените съображения, депозираната от длъжниците Е. Л. Ч. и Т. Ч. жалба в частта, с която се обжалва отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство по отношение на А.И И.Д. поради плащане от тяхна страна на сумата в размер на 34027, 70 лева, се явява недопустима като подадена от ненадлежна страна, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Относно отказът на ЧСИ да прекрати насрочената за периода 22.03.2024- 22.04.2024 г. публична продан, съдът намира следното: Процесуалният закон по принцип не предвижда възможност за прекратяване на определен изпълнителен способ. В чл. 433, ал. 1 ГПК са уредени хипотези на прекратяване на самото изпълнителното дело, като чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК предвижда обжалваемост единствено на отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство. Предвид изложеното, така подадената жалба на длъжниците Елена и Т. Ч. срещу отказа на ЧСИ да прекрати публичната продан като подадена срещу неподлежащо на обжалване действие на ЧСИ е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Относно отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК съдът намира следното: Възбраната на недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в хода на образувано производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК има един и същ ефект. Тя цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и осигури ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота. С вписване на възбраната, последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. Поради това действие на възбраната взискателят и присъединените кредитори по чл. 456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи разпореждания на длъжника и независимо от правата на трети лица върху възбранения имот. Изпълнението върху недвижим имот обичайно протича в две фази: обезпечителна (налагане на възбрана) и изпълнителна (извършване на опис, оценка и публична продан на вещта), но няма пречка обезпечителната мярка възбрана върху недвижим имот да е допусната преди началото на изпълнителното производство - „обезпечителна възбрана“, какъвто е и настоящият случай. По този начин възбраната изпълнява заложената от закона функция да защити кредиторите от евентуално осуетяване удовлетворяването на вземанията им, като спрямо тях последващите действия на разпореждане от длъжника с възбраненото имуществено право, са непротивопоставими – не се зачитат правните им последици и съответно разпореденият недвижим имот се третира като елемент от правната сфера на длъжниците. Дори и да се приеме, че построената в имота сграда, срещу която е насочено изпълнението, е била несеквестируемо имущество за длъжниците на основание чл. 444 ГПК, то с факта на разпореждане с тази сграда, несеквестируемостта отпада (Решение № 456 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1294/2009 г., IV г. о., ГК). Нещо повече, следва да се има предвид, че длъжниците дори и не твърдят посочената сграда да е тяхно единствено жилище, поради което да е била несеквестируема преди продажбата. С оглед на гореизложените мотиви, следва да се приеме, че длъжниците притежават секвестируемо имущество (с оглед извършеното разпореждане с правото на собственост след наложената възбрана - безспорен в производството факт), което препятства възможността да е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед изложените мотиви, съдът приема, че обжалваното разпореждане в частта, с която ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК е законосъобразно и като такова- следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него- оставена без уважение, като неоснователна. Доколкото в една част жалбата на длъжниците Е. и Т. Ч. е приета за недопустима и е оставена без разглеждане, а в другата част е приета за неоснователна и оставена без уважение, съдът приема, че следва да бъде оставено без уважение и искането по чл. 438 от ГПК – за спиране на изпълнението. Воден от горното, съдът