Решение № 23356 от 7.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3848/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на М. И. К., подадена чрез адв.В., против Отказ за признаване на чуждестранен акт №11/2024г. на кмета на район „Възраждане“ - Столична община. Иска се отмяна на оспорения отказ като незаконосъобразен и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания да състави нов акт за раждане на малолетното дете А. М. К., в който имената на детето да се посочат като А. М. Л. К., съобразно издаден на 16.05.2024г. в Република [държава] нов акт за раждане. Претендира направените по делото съдебни разноски. Жалбоподателката М. И. К., в съд.з. чрез адв.В. и в представена от него писмена защита, поддържа жалбата. Ответникът - кметът на Столична община – район „Възраждане“, чрез юриск. Х. в представени по делото писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата. Административен съд София град, след като обсъди направените с жалбата оплаквания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл. 144 АПК, и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 вр. с чл. 146 АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна: Безспорно е по делото, че за детето на жалбоподателката А. М. К., с [ЕГН], е съставен български акт за раждане с така посочените имена. Със заявление по чл.118, ал.1 от Кодекса на международното частно право вх.№РВЕ24-ГР94-1288/14.08.2024г. М. И. К. е поискала от кмета на район „Възраждане“-СО да признае чуждестранно удостоверение за раждане с рег.№12919737, издадено от длъжностно лице по регистрацията в Графство Дъблин – [държава], с постановена промяна на името на детето от А. М. К. на А. М. Л. К.. Видно от представената декларация по чл.117, т.3 и т.4 КМЧП, Лагуна е едно от фамилните имена на бащата на детето. С оспорения Отказ за признаване на чуждестранен акт №11/2024г., изх.№Към РВЕ24-ГР94-1288-/1/ от 16.09.2024г., на основание чл.117, т.5 във вр. с чл.118 от КМЧП във вр. с чл.19, ал.1 и чл.76, ал.5 ЗГР, кметът на район „Възраждане“ - Столична община е отказал да признае на територията на Република България чуждестранно удостоверение за раждане, издадено от длъжностно лице по регистрацията в Графство Дъблин – [държава], с постановена промяна на името на детето от А. М. К. на А. М. Л. К., като заявителката е насочена към производство по екзекватура по реда на чл. 118 и сл. от КМЧП пред Софийски градски съд. С Разпореждане от 04.04.2025г. на Софийски градски съд е отказано образуване на дело по преписка вх.№42071/04.04.2025г., образувана по жалба срещу Отказ за признаване на чуждестранен акт №11/2024г., като преписката е изпратена на кмета на Район „Възраждане“ за администриране на жалбата на М. К. по надлежния административен ред, тъй като чуждестранното удостоверение за раждане не попада в нито една от хипотезите, уредени в Част четвърта, Глава дванадесета от КМЧП – той не е правораздавателен, изпълнителен или охранителен акт, съдебна спогодба и официален документ по смисъла на чл.123 от КМЧП. При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи: Процесният отказ е издаден от компетентен орган - кмета на Столична община – район „Възраждане“ в качеството му на длъжностно лице по гражданско състояние, въз основа на делегирана компетентност по чл. 35, ал. 3 ЗГР. Актът е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. В Раздел VIII на Глава трета на ЗГР са регламентирани основанията, при наличието, на които могат да се правят отбелязвания, допълнения и поправки на актовете за гражданско състояние. Съгласно чл. 73 от закона промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред. Промяната по административен ред е регламентирана в чл. 76 ЗГР. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба по административен ред въз основа на официални документи може да се извършва промяна и вписване само на данни, които по същество няма да променят смисъла на съставения вече акт. Според ал. 3 по административен ред български гражданин, роден извън територията на Република България, може да поиска бащиното му име да бъде вписано в акта за раждане, ако то липсва в съставения акт. Когато лицето е непълнолетно, вписването се извършва с писмено заявление от родителите му. Предвид горното, съдът намира, че отказът е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като органът не е бил сезиран с надлежна молба. Производството пред административния орган е започнало с молба за промяна на името на детето, вписано в български акт за раждане, като името се впише съгласно съставения му в [държава] акт за раждане. Искането е направено във формата на заявление по чл.118, ал.1 от КМЧП за признаване на удостоверение за раждане издадено в [държава], като жалбоподателката излага в съд.з. твърдения, че реда на КМЧП не е приложим в случая, тъй като пряко приложим е акт на ЕС- Регламент /ЕС/ 2016/1191. При тази неяснота във заявлението, съгласно чл.30, ал.2 във вр. с чл.29, ал.2 АПК, административният орган е следвало да уведоми заявителя да отстрани недостатъците му в тридневен срок от съобщението за това – като уточни искането си до административния орган - дали претендира по реда на чл.76, ал.1 и ал.3 ЗГР да се впише бащиното фамилно име в името на детето, или искането му е друго, в който случай да го уточни. Следвало е да укаже и че неотстраняването на недостатъците ще предизвика прекратяване на производството. Горното съставлява съществено нарушение на правилата на АПК, касаещи производството пред административния орган, което води и до незаконосъобразност на постановения административен акт. Това налага отмяната му като незаконосъобразен и връщане на преписката на ответника с указания за провеждане на производството при съблюдаване разпоредбите на дял втори от АПК "Производства пред административни органи". С оглед този изход от делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК следва да бъде осъдена Столична община да заплати на жалбоподателя направените от него по делото разноски за държавна такса-10лв. и за адвокатско възнаграждение -250лв. Воден от горното Административен съд София-град, Второ отделение, 31 състав