Решение № 676 от 23.4.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 166/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 92, ал. 14 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Образувано е по жалба на П. О. А., от [населено място], [улица]чрез адв. П. Б., от АК-П. против отказ, обективиран в писмо изх. № Ж-123/2 от 08.12.2023 година на кмета на общ. Аксаково, общ. Варна. В жалбата се сочи, че отказът е незаконосъобразен, тъй като не е съобразено, че промяната на настоящия адрес на малолетния му син е направена без негово съгласие и знание, еднолично от майката на детето. Иска се отмяна на незаконосъобразния отказ, обективиран в писмо изх. № Ж-123/2 от 08.12.2023 година на кмета на общ. А., общ. В. последвал след сезиране с искане с вх. № 123 от 01.12.2023 година за заличаване на направената адресна регистрация и възстановяване на адресната регистрация на малолетния му син в [населено място]. В открито съдебно заседание проведено на 29.03.2024 година жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от адв. П. Б., пълномощник на жалбоподателя, в която сочи, че поддържа жалбата и иска същата да се уважи като се отмени отказа на кмета на община А.. Ответникът-кмета на община А., редовно призован в открито съдебно заседание проведено на 29.03.2024 година не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище от процесуалния му представител адв. Ю. Г., с което оспорва жалбата и иска същата да се отхвърли като неоснователна. Заинтересованите страни –Е. Б. С. и Д. П. А., редовно призовани в открито съдебно заседание проведено на 29.03.2024 година не се явяват и не изпращат представител. По делото е постъпила молба, с която се изразява становище за неоснователност на жалбата и иска същата да се отхвърли като неоснователна. А. съд-Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: От документите, съдържащи се в административната преписка, приети от съда като годни писмени доказателства по делото се установява, че жалбоподателят и заинтересованата страна Е. С. са родители на малолетното дете - Д. П. А.. Страните не твърдят, а и по делото няма данни, родителите да са в брак /съпрузи/. На 30.03.2023 година Е. С. подала заявление за промяна на настоящ адрес на нея и на малолетното дете. О. У. с изх. № 2 от 25.03.2024 година на длъжностно лице при ГРАО, община А. е видно, че заинтересованата страна и майка на детето е била с настоящ адрес, считано от 20.09.2006 година до 30.03.2023 година в [населено място], [жк] бл. •, вх. „•“, ет. •, ап. •. Считано от 30.03.2023 година по нейно заявление настоящият й адрес е променен и вече е в [населено място], община А., обл. В.. Постоянният й адрес от 27.07.2004 година, видно от справка в НБД“Население“ е в [населено място], [жк] [адрес]. О. У. с изх. № 23/ГРС-8348 от 14.11.2023 година на длъжностно лице при ГРАО, е видно, че настоящият адрес на малолетното дете от 30.03.2023 година е в [населено място], община А., обл. В., а предходинят му адрес е в [населено място], [жк] бл., вх. „“, ет., ап.•. О. У. с изх. № 3 от 25.03.2024 година на длъжностно лице при ГРАО, община А. е видно, че настоящият адрес на жалбоподателя от 17.01.2006 година до настоящия момент е в [населено място], [жк] бл. •, вх. „•“, ет. •, ап. •. Постоянният му адрес от 17.07.2000 година, видно от справка в НБД“Население“ е в [населено място], [улица]. Следователно към момента на раждане на детето – 20.12.2022 година, детето е вписан с настоящ адрес, съвпадащ с този на майката към този момент, който тогава и сега е различен от този на бащата-жалбоподателя по делото. От съдебно удостоверение изх. № 10091 от 12.04.2023 година е видно, че майката е инициирала образуването по чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 от СК на ГД № 3867/2023 г. по описа на районен съд - Варна, по което е подадена и молба за привременни мерки. С протоколно определение от 08.02.2024 година постановено по делото са определени привременни мерки, като упражняването на родителските права е предоставено на Е. С., определено е местоживеенето на детето при майката на адрес в [населено място], община А.•, обл. В.• и е определен режим на лични отношения на детето с неговия баща. С решение № 721 от 06.03.2024 година постановено по ГД № № 3867/2023 г. са предоставени на основание чл. 127, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 от СК упражняването на родителските права на Е. С., при която да бъде местоживеенето на детето на адрес: [населено място], община А., обл. В.•; определен е на основание чл. 127, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 3 от СК режим на лични отношения на детето с бащата П. А., както и е присъдена издръжка, която да се заплаща от бащата; на основание чл. 127а от СК е дадено разрешение да бъде издаден международен паспорт на детето и детето да пътува придружавано от своята майка от Република България до страните от ЕС. До приключване на настоящето производство няма данни това решение да е влязло в сила. От становище, изготвено от дирекция „Социално подпомагане“ – В., отдел „Закрила на детето“ и депозирано по делото е видно, че е направено социално проучване по повод настоящата жалба. Прието е, че условията, в който живее Е. С. и детето са много добри. Селото е в близост до общинския и областния център, където има множество възможности за задоволяване на здравни и образователни/познавателни потребности на детето. Посочено е, че промяната е предприета от майката с цел обезпечаване на конкретните потребности на детето – здравни и образователни в населеното място, в което фактически пребивават, и същата е в интерес на детето. На 14.11.2023 година жалбоподателят се снабдил с удостоверение с изх. № 23/ГРС-8348 за настоящ адрес на сина му. От него установил, че на 30.03.2023 година са вписани промени в настоящият адрес на детето. На 01.12.2023 година жалбоподателят депозирал възражение пред кмета на община А., с което възразил срещу промяната на настоящия адрес на детето направена без негово знание и съгласие, и поискал отмяна на направената адресна регистрация и възстановяване на предишния настоящ адрес. С писмо изх. № Ж-123/2 от 08.12.2023 година кмета на община Аксаково приел искането за неоснователно, тъй като е извършено въз основа на необходимите документи и е в съответствие със ЗГР и Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 година за функциониране на Единната система за гражданска регистрация. Писмото, видно от обратна разписка е връчено на 14.12.2023 година на пълномощник на жалбоподателя. На 21.12.2023 година е депозирана в община А. жалба от П. А. против отказ, обективиран в писмо с изх. № Ж-123/2 от 08.12.2023 година кмета на община А. и е поискана неговата отмяна. Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на отказ, обективиран в писмо с изх. № Ж-123/2 от 08.12.2023 година кмета на община А.•. Горната фактическа обстановка се възприе от представените от административния орган документи, както и от представените такива от страните по делото, всичките приети като годни доказателства. При така установените факти, настоящият състав на А. съд–Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от адресат на акта, и срещу подлежащ на оспорване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган - кметът на общината, който е органът разполагащ с правомощие да разгледа отправено до него искане по неправилна регистрация /арг. чл. 92, ал. 1 от ЗГР във вр. с чл. 99б, ал. 3 от ЗГР/. Отказът е обективиран в писмена форма с посочени фактически и правни основания. По своя характер същият представлява отказ да се заличи направена адресна регистрация. Допуснатите, процесуални нарушения не се определят за съществени и само на това основание актът да се отмени. Съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗГР, всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес. Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете съвпадат със съответните адреси на родителите му. При положение, че родителите имат различни постоянни адреси, както е в случая, съответно в [населено място] и в [населено място], те трябва да изберат един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, както е в случая до промяната, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето- чл. 90, ал. 2 от ЗГР. От доказателствата по делото се приема, че към момента на раждането на детето Д. А., родителите са били с различни постоянни и настоящи адреси. Би могло да се приеме по силата на чл. 90, ал. 2 от ЗГР, че те са избрали за настоящ адрес на детето този на майката, съответно за настоящ адрес на детето е бил вписан настоящия адрес на майката. От заявлението за промяна на настоящ адрес на детето е видно, че същото е подадено единствено от майката, която посочила, че бащата П. А. ще бъде уведомен. Данни за дата на уведомяване няма. При това положение следва да е така твърдението на жалбоподателя, че промяната на адреса на детето е станала без негово знание и съгласие. Адресната карта е подадена от майката до органите по чл. 92, ал. 1, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗГР и е издадено удостоверение за настоящ адрес. Съгласно разпоредбата на чл. 99б, ал. 3 ЗГР се заличава всяка регистрация, направена в нарушение на изискванията по чл. 92 или чл. 99а от закона. Редът и условията за извършване на адресна регистрация са регламентирани в чл. 92 от ЗГР, като съгласно ал. 1 адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. От представеното удостоверение за настоящ адрес на детето е видно, че адресната регистрация е извършена от длъжностно лице при община Аксаково, ГРАО. От направено отбелязване върху заявлението се следва, че е направена проверка и е установена родствена връзка между лицето, което живее на посочения адрес и лицето подало адресната карта-сестри, съгласно чл. 92, ал. 5, изр. 2 и ал. 10 от ЗГР. При това положение следва да се приеме, че извършената адресна регистрация на малолетното дете е извършена от оправомощено длъжностно лице, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗГР и след надлежно сезиране, съгласно чл. 96 от ЗГР. В случая от доказателствата по делото се установява, че при извършената адресна регистрация направена на 30.03.2023 година по подадена адресна карта от майката са спазени условията на чл. 92 и чл. 96 ЗГР, като е приложена разпоредбата на чл. 123, ал. 1 и чл. 129, ал. 1 СК. Както правилно е посочено в сезиращата жалба, родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител, съгласно чл. 123, ал. 1 от СК. Упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост - и на детето. Решението на съда може да се обжалва по общия ред- чл. 123, ал. 2 от СК. От данните по делото следва да се приеме, че майката и детето са се преместили да живеят в [населено място], общ. А. и въз основа на това е променен нейния и на детето настоящ адрес за да съвпаднат с този на жилището. Промяната на адреса и на малолетното дете, води до извод, че неговият адрес следва да съвпада с този на майката /които са различни от тези на бащата, както вече се посочи по-горе/, съгласно чл. 90, ал. 2 от ЗГР. От друга страна, промяната на настоящия адрес на детето в частност изпълнява законовото му предназначение да отразява адреса, на който детето реално живее, съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗГР. На следващо място, всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес, съгласно чл. 99 от ЗГР като неизвършването на промяна на адреса е обвързано с административно наказателна отговорност от една страна, а от друга би довело до създаване на правно положение, при което адресът на малолетното дете да не съвпада, нито с този на майката, нито с този на бащата, което не е в интерес на детето и влиза в пряко противоречие със смисъла и целта на гражданската регистрация. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че регистрацията следва да бъде извършена само ако заявлението е подадено от двамата родители на малолетните деца. Както в ЗГР, така и в приложимия подзаконов нормативен акт - Наредба Д РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функционирането на Единната система за гражданска регистрация /Наредбата/ не е въведено задължение настоящият и постоянният адрес на малолетните деца да бъде променян, само ако на заявлението са поставени подписите и на двамата родители, удостоверяващи тяхното съгласие. За да бъде извършена гражданската регистрация е достатъчно единият от двамата законни представители на малолетните да извърши действия по представителството им, което е в съответствие с правилото по чл. 129, ал. 1 от СК, че всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете. Обстоятелството, че майката на децата не е уведомила жалбоподателя, че е действала сама, предвид задължението й по чл. 123, ал. 1 от СК, не се отразява на законосъобразността на адресната регистрация на детето, тъй като не е предпоставка за осъществяване на административната процедура. За административния орган е достатъчно само единия от родителите на малолетното дете да извърши действия по представителството им, което е в съответствие с правилото на чл. 123, ал. 1 от СК, че представителството може да се осъществява и поотделно от родителите. Конституционно прогласен принцип е, че децата са под закрилата на държавата и обществото наред със семейството и майчинството, съгласно чл. 14 от Конституцията. Безспорно най-добрия интерес на децата е отглеждането им в семейна среда и от двамата родители, но не винаги родителите съумяват заедно да бранят интересите на децата. Според чл. 3 от Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи и затова държавата е задължена да осигури на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел е необходимо да предприеме необходимите законодателни и административни мерки. Според настоящия състав, извършената промяна в адресната регистрация на малолетното дете, в конкретния случай е в негов интерес. Този извод се подкрепя и от становището депозирано по делото от отдел „Закрила на детето“ при Д“СП“-Варна. След решаването на висящия спор между родителите по ГД № 3867/2023 г., по описа на районен съд – В. относно местоживеенето на малолетното им дете, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им, ако на бащата се присъдят родителските права, за него ще възникне правото да поиска и промяна в адресната регистрация на детето. До влизане в сила на решение по това дело, са в сила привременните мерки допуснати с протоколно определение от 08.02.2024 година, постановено по ГД № 3867/2023 г., по описа на районен съд – В., с които е длъжен да се съобрази настоящият жалбоподател, а настоящия състав по силата на чл. 142, ал. 2 от АПК е длъжен да ги зачете. Ето защо се следва, че местоживеенето на детето Д. П. А. е в [населено място], общ. А., обл. В. и съответно за този адрес е направена промяната, чийто отказ да се промени се оспорва от жалбоподателя. По изложените доводи се приема, че оспорения акт е материално законосъобразен. С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган, като извършената адресна регистрация на детето по настоящ адрес е извършена от длъжностно лице, надлежно оправомощено, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗГР. Отказът за заличаване е обективиран в писмена форма, подписан е от издателя си и е постановен от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Предвид изложеното се приема, че оспореният отказ е законосъобразен и постановен в съответствие с материалния закон. Адресната регистрация на детето не противоречи на изискванията на закона. Жалбата е неоснователна. При този изход на спора ответната страна има право на разноски. До приключване на съдебното дирене такива не са претендирани поради което и не се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът