Решение № 234 от 10.12.2021 г. на Районен съд - Хасково по дело № 1093/2021 г.

Производството е по чл.59 от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление №599775-F610397/ 13.09.2021г. на Заместник директор на ТД на НАП-гр.Пловдив, с което за нарушение по чл.124 ал.5 вр.чл.78 ал.2 и ал.3 от ЗДДС и на осн.чл.182 ал.2 вр. чл. 182 ал.1 от ЗДДС на „Нолев” ЕООД – гр.Хасково е наложена имуществена санкция в размер на 1966, 47 лв. Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя ЕООД, поради което го обжалва в срок. Жалбоподателят сочи в жалбата си, че атакуваното НП било незаконосъобразно и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. В НП не били отразени по надлежния ред и достатъчно подробно мястото и времето на нарушението. Фактическото описание на деянието не съдържало съществени за съставомерността и правната му преценка факти. АУАН и НП не били издадени от материално и териториално компетентните органи по предвидените законови ред и форма и не съдържали предвидените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. В АНП били допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото и възможността на жалбоподателя да узнае фактите, включени в състава на нарушението, за което бил обвинен. Фактът на нарушението не бил доказан. В съдебно заседание излага съображения за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Всъщност хронологично кредитните известия следвали фактурите и тъй като фактурите били получени в счетоводството на жалбоподателя след като вече било подадено ДДС за месец октомври, той бил в невъзможност да ги декларира в отчетните регистри през съответния данъчен период. АНО следвало да съобрази тези факти. Сочи Решение на СЕО от 20.06.2013г. по дело С-259/2012г. с предмет данъчни въпроси на ДДС по директива 2006/112/ЕО. Жалбоподателят не бил ощетил бюджета, макар и да е отразил по-късно процесните кредитни известия. Не било налице виновно поведение от негова страна. Иска от съда да отмени изцяло НП. Ответникът по жалбата – ТД на НАП-Пловдив оспорват жалбата. Атакуваното НП било правилно и законосъобразно и следвало да се потвърди. В случая било установено, че жалбоподателят в качеството си на задължено по ЗДДС лице бил получател на 3 броя кредитни известия по смисъла на чл.115 ал.3 от ЗДДС, издадени през м.10.2020г., които не били отразени в дневника му за покупки с минусов знак за съответния данъчен период м.10.2020г. съобразно разпоредбата на чл. 124 ал.5 от ЗДДС, а били отразени в следващ данъчен период м.11.2020г. с подаване на справка-декларация по ЗДДС. Това довело до определяне и внасяне на ДДС в по-малък размер. В конкретния случай ЕООД отразило процесните кредитни известия в данъчен период м.11.2020г., т.е. със закъснение от един месец, но тъй като данъкът е начислен в следващ период, бил приложен привилегирования състав на чл.182 ал.2 от ЗДДС, като размерът на санкцията бил определен в по-ниския размер от 25 % от размера на определения в по-малък размер данък. Отделно от това описанието на нарушението в АУАН и НП било пълно и изчерпателно. Актосъставителят и АНО били изложили всички обстоятелства от значение за правилната преценка за съставомерността на административното нарушение. Не било допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правата на жалбоподатела да разбере в какво се обвинява. По отношение на довода за получаване на кредитните известия на по-късен етап, жалбоподателят не бил декларирал това обстоятелство по никакъв начин в хода на извършената проверка и актосъставителят бил в невъзможност да го узнае. Искат от съда да потвърди атакуваното НП. Претендират разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно, че жалбоподателят „Нолев” ЕООД-гр.Хасково е регистрирано по ЗДДС лице. Същият бил в договорни отношения с „Мултимес Груп“ ООД гр.Лясковец с предмет доставка на основни суровини - месо за производство на колбаси и разфасовки. Извършваните доставки на жалбоподателя се документирали със стокови разписки/товарителници, данъчни фактури и търговски документи по ДВСК. Транспортът се извършвал от доставчика „Мултимес Груп“ ООД за негова сметка, което се отразявало в товарителниците. Разплащането се извършвало по банков път. На 15.10.2020г. „Мултимес Груп“ ООД гр.Лясковец извършил доставка на стока на жалбоподателя, за което издал фактура № 0000067377 от 15.10.2020г. По фактурата било осъществено авансово плащане на дължимата сума по банков път и същата била издадена за 0.00 лв. Жалбоподателят направил рекламация на доставената му стока и върнал същата на доставчика, за което бил съставен Протокол за върната стока №7/20.10.2020г. В следствие на горните обстоятелства „Мултимес Груп“ ЕООД издал данъчно кредитно известие с основание „върната стока“ с № 0000067645 от 22.10.2020г. с данъчна основа- 9 854, 58 лв и ДДС- 1970, 92 лв., с получател жалбоподателя. На 19.10.2020г. „Мултимес Груп“ ООД гр.Лясковец извършил следваща доставка на стока на жалбоподателя, за което издал Фактура № 0000067521 от 19.10.2020г. По фактурата било осъществено авансово плащане на дължимата сума по банков път и фактурата била издадена за 0, 00 лв. Жалбоподателят направил рекламация на доставената му стока и върнал същата на доставчика с бланка за рекламации и жалби вх. №15/19.10.2020г., за което бил съставен Протокол за върната стока №7/20.10.2020г. В следствие на горните обстоятелства „Мултимес Груп“ ЕООД издал данъчно кредитно известие с основание „върната стока“ с № 0000067640 от 22.10.2020г. с данъчна основа- 11 757, 56 лв и ДДС- 2 351, 51 лв., с получател жалбоподателя. На 29.10.2020г. „Мултимес Груп“ ООД гр.Лясковец отново извършил доставка на стока на жалбоподателя, за което издал Фактура № 0000067975 от 29.10.2020г. По фактурата било осъществено авансово плащане на дължимата сума по банков път и същата била издадена за 0, 00 лв. Жалбоподателят направил рекламация на доставената му стока и върнал същата на продавача с бланка за рекламации и жалби вх.№16/29.10.2020г., за което бил съставен протокол за върната стока №8/30.10.2020г. В следствие на горните обстоятелства „Мултимес Груп“ ЕООД отново издал данъчно кредитно известие с основание „върната стока“ с №•••••••••• от 31.10.2020г. с Данъчна основа- 17 717, 40 лв и ДДС- 3 543, 48 лв., с получател жалбоподателя Така издадените 3 броя кредитни известия с получател „Нолев“ ЕООД- Хасково не били отразени в Дневника за покупки за данъчен период от 01.10.2020г. – до 31.10.2020г. на жалбоподателя. Всъщност за м.10.2020г. дружеството подало Справка-декларация за ДДС, в която декларирало ДДС за внасяне 8 612, 47 лв. Неотразяването на Кредитно известие № 0000067645 от 22.10.2020г., Кредитно известие № 0000067640 от 22.10.2020г. и Кредитно известие № •••••••••• от 31.10.2020г. довело до определяне на дължимия от жалбоподател ДДС в по-малък размер по справката-декларация с 7 865, 91 лв. Същите били отразени в следващия отчетен данъчен период от жалбоподателя, в който декларирал ДДС за внасяне в размер на 15 023, 03 лв. Тези обстоятелства били установени от св.Ж.С. - Главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив при извършена на 23.04.2021г. проверка, обективирана в Протокол № П-16002621036155-073-001/23.04.2021г. Въз основа на констатациите на проверката е бил издаден АУАН №F610397/27.04.2021г.- съставен в присъствие на представляващия нарушителя „Нолев“ ЕООД и му е бил връчен лично. В същия не са вписани възражения. Допълнително, в 3- дневния срок за писмени възражения, жалбоподателят е депозирал такива пред АНО. Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП. Описаната фактическа обстановка се потвърждава както от разпита на св.С. и св.Ч., така и от приложените към административната преписка писмени доказателства – кредитни известия, фактури, стокови разписки, товарителници, протоколи за върната стока, бланки за рекламации и жалби, проформа фактура, преводно нареждане, оборотни и хронологични ведомости, справки-декларации. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: По делото не е спорно, че жалбоподателят „Нолев” ЕООД-гр.Хасково е регистрирано по ЗДДС лице. Разпоредбата на чл.124 ал.1 от ЗДДС предвижда, че регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри: 1. дневник за покупките и 2. дневник за продажбите. Чл.124 ал.5 от ЗДДС предвижда, че независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него Кредитни известия в Дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. В случая регистрираното лице „Нолев” ЕООД-гр.Хасково има издадени 3 броя КИ през м.10.2020г., а именно- Кредитно известие № 0000067645/ 22.10.2020г., Кредитно известие № 0000067640/22.10.2020г. и Кредитно известие № ••••••••••/31.10.2020г. Дружеството е знаело за тези КИ, защото издаването им е предвидено с разпоредбата на чл.115 от ЗДДС в случаите на развалянето на доставка, за която е издадена фактура. Следователно ЕООД е трябвало да отрази тези 3 броя КИ в Дневника за покупки за данъчния период от 01.10.2020г. – до 31.10.2020г. Като не е сторило това дружество „Нолев” ЕООД-гр.Хасково е нарушило задължението си по чл.124 ал.5 от ЗДДС. Съдът прие за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение. За това нарушение разпоредбата на чл.182 ал.1 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв., а в ал.2 на чл.182 от ЗДДС е предвидено че при горепосоченото нарушение, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв. Конкретният случай е именно такъв – дружеството не е отразило в дневника за покупките за данъчния период от 01.10.2020г. – до 31.10.2020г. Кредитно известие № 0000067645/22.10.2020г., Кредитно известие № 0000067640/ 22.10.2020г. и Кредитно известие № ••••••••••/31.10.2020г. и общата сума по тях – 8612, 47 лв., което е довело до определяне на ДДС с общо 7865, 47 лв. по-малко за цитирания период. Това е било направено от дружеството за следващия данъчен период – 01.11.2020г. – 30.11.2020г. Санкционният текст е правилно определен от АНО и доколкото ЗДДС в тези случаи предвижда административно наказание „имуществена санкция” за ЮЛ в размер на 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв. – т.е в случая сумата в размер на 1966, 47 лв. Това е административното наказание, което е било наложено на жалбоподателя. Същото е правилно и законосъобразно определено. Съдът не констатира процесуални нарушения или някакви нарушения на материалния закон. Ето защо НП се явява правилно и законосъобразно и като такова ще следва да се потвърди. С оглед изхода на спора и на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените от АНО разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, което следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати на АНО. Предвид изложеното съдът: