Решение № 1728 от 8.10.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 334/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – [област], чрез главен юрисконсулт С. А., негов пълномощник, срещу решение № 23 от 22.03.2024 г., постановено по АНД № 187 по описа на Районен съд – Брезник за 2023 г. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 358 от 09.10.2023 г., издадено от директора на РДГ – [област], с което на С. Н. Н., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 188, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), във вр. със заповед № •••• •••• г., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева). Недоволен от решението на районния съд, жалбоподателят твърди, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. По същество излага доводи срещу изводите на решаващия първоинстанционен състав за допуснато в производството нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касателно описанието на нарушението и периода на неговото извършване. Твърди се в тази връзка, че в НП в достатъчна степен е описано в какво се изразява неизпълнението на контролните функции. Оспорват се и изводите в решението, че в НП е следвало да бъде описано и какви конкретни действия е следвало да предприеме наказаното лице по повод констатираната незаконна сеч и какви законови задължения не е изпълнил, като се като се застъпва теза, че това са обстоятелства, ирелевантни към процесния казус, а посочването им би променило изпълнителното деяние. Възразява се и срещу изводите на първата съдебна инстанция, свързани с датата на извършване на процесното нарушение, като се сочи, че посоченият период е определен съобразно датата на издаване на заповед № 122 от 16.08.2022 г., и датата на установяване на нарушението с КП ••••, изготвен на •••• г. и входиран на 21.04.2022 г., а изводите са направени предвид липсата на представени от наказаното лице доказателства наказаното лице същото да е сигнализирало работодателя си за установените нередности, като от друга страна от приложените по преписката доказателства е видно, че наказаното лице изобщо не е осъществил контролните си правомощия върху процесните отдели и подотдели. Пледира се, че с оглед спецификата на процесното нарушение не е възможно да се посочи конкретна дата на извършване на сечта. Излагат се доводи, свързани и с последиците от извършеното нарушение – извършена е сеч, без да е предвидена за сеч, на приблизително 200 куб. м плътна дървесина, както и доводи, свързани с неприложимост на чл. 28, ал. 1 във вр. с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационната жалба е връчена на ответника – С. Н. Н.. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор чрез адвокат М. Т. от АК – [област], негов пълномощник. Оспорва жалбата като неоснователна. С подробни аргументи, подкрепящи изводите в първоинстанционното решение за незаконосъобразност на производството по издаване на процесното НП, моли съда да остави в сила решението на Районен съд – [община]. Претендира присъждане на разноски по представен списък (л. 40). В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт А. Е., която поддържа касационната жалба и искането за отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от адв. Т., която оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила оспореното решение и да присъди на доверителя й направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните съображения: С НП № 358 от 09.10.2023 г., директорът на РДГ – [област] наложил на С. Н. Н. административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева) за това, че в периода от 16.08.2022 г. до 20.04.2023 г., в териториалния обхват на РДГ – [област], в землището на [населено място], [община], [област], отдел •• подотдел „•“; като служител – ••••, съгласно заповед № •••• •••• г. на директора на Т. Д. – [община], и като отговарящ за опазването на охранителен участък (ОУ) „••••“ (в който попада отдел 33, подотдел „в“, не предотвратил и е допуснал сеч на дървета от черен бор – 314 броя, с обща кубатура от едра строителна дървесина – 26 пл. куб. м, средна строителна дървесина – 44 пл. куб. м, и дребна строителна дървесина – 1 пл. куб. м, или общо 71 пл. куб. м, без да има издадено и регистрирано позволително за сеч (ПС), с което е извършил административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. със заповед № •••• •••• г. Обжалвано пред Районен съд – [община], НП е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд приема за установена безспорно въз основа на приобщената доказателствена съвкупност, описаната в съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка. От правна страна в решението са направени следните изводи: Производството е водено от компетентни органи, но в хода му са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи наказателното постановление в степен да обосноват отмяна на издаденото НП без спорът да се разглежда по същество. Нарушен според районния съд е чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази връзка на първо място приема се в решението, че в процесния случай липсва яснота при описание на нарушението относно съществени обстоятелства, свързани с отговорността на наказаното лице, тъй като не е посочено в АУАН и НП какви конкретни действия е следвало да бъдат предприети по повод констатираната незаконна сеч, съответно какви законови задължения не е изпълнил жалбоподателя, въпреки че посочени са нарушени разпоредби, което според районния съд не е достатъчно с оглед изискването за пълно описание на нарушението, тъй като защитата се осъществява по фактите, а не по правото, а освен това дори посочените норми не индивидуализират в достатъчна степен конкретните действия, които наказаното лице не е извършил. На следващо място районният съд счита, че е налице следващо съществено нарушение, свързано с датата на извършване на нарушението. Според съда липсват мотиви как е определен периодът на извършване на нарушението, тъй като единствен безспорен в случая факт е датата на извършване на проверка на 21.04.2023 г., но как е определена началната дата е неясно. В тази връзка съдът не възприема обяснението на свидетеля и актосъставителя, че тази дата е определена според ПС, доколкото по делото е установено, че за този отдел не е имало позволително за сеч. Установеният порок, свързан с датата на извършване на нарушението според районния съд не може да бъде отстранено в процеса на обжалване на НП, тъй като води до ограничаване правото на наказаното лице да разбере за кое конкретно нарушение е наказано. С мотиви, че така установените пороци при издаване на АУАН и НП правят невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на производството, тъй като не може да бъде установено в какво точно са се изразявали задълженията на жалбоподателя, за които се твърди, че не е изпълнил, което от своя страна препятства проверката има ли извършено нарушение и извършено ли е от жалбоподателя, както и дали поведението на наказаното лице представлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, районният съд е отменил наказателното постановление. Решението е правилно. Без основание са доводите в касационната жалба срещу изводите в решението за процесуална незаконосъобразност на проведеното производство, обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление. Касационната инстанция, въз основа на възприетата от Районен съд – Б. фактическа обстановка (чл. 220 от АПК) споделя изводите в обжалваното решение за издаване на АУАН и НП при допуснати съществени процесуални нарушения. Със съставянето на АУАН се поставя началото на административнонаказателното производство, тъй като именно с него се формулира „обвинението“ така, че да се определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното нарушение и участието на нарушителя в него. Това означава, че в АУАН, респективно в НП следва да се съдържат фактите, които обуславят съставомерността на деянието, същите трябва да бъдат скрепени със съответната материалноправна норма, сочена за нарушена, след което да се отнесат и към приложимата административнонаказателна разпоредба. Съществена неяснота по отношение на някой от елементите от обективната страна на нарушението, съчетано с неправилното съотнасяне на материална към санкционна норма рефлектира съществено върху правото на защита на наказаното лице и препятства съдебната проверка за материална законосъобразност на производството, съответно представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Във връзка с горното касационният съд споделя изводите в обжалваното решение, че в описанието на процесното нарушение, извършено в АУАН липсват съществени обстоятелства, свързани с отговорността на наказаното лице, които да кореспондират и с посочените за нарушени нормативни разпоредби. Каквото правилно се приема от районния съд, защитата на лицето, на което се вменява извършването на административно нарушение е основно срещу фактите, срещу обстоятелствената част на административнонаказателното обвинение. В съставения за процесното нарушение акт обаче липсват елементи от фактическия състав на приетите за нарушени материалноправни разпоредби, последните освен това бланкетни по своя характер, т.е. непълно посочени. Видно от АУАН, С. Н. е „обвинен“ за това, че в качеството си на длъжностно лице – горски стражар в Т. Д. – [община], в посочения период не е предотвратил и е допуснал сеч на дървета от черен бор – 314 броя, с общ обем 71 пл. куб. м, без да има издадено и регистрирано позволително за сеч, в подотдел „•“, част от отдел ••, в землището на [населено място], [община], [област], попадащ в ОУ „••••“ съгласно заповед № РД-07-122 от 16.08.2022 г. на директора на Т. Д. – [община]. Посочени за нарушени са законовите разпоредби на чл. 190, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във връзка със заповед № РД-07-122 от 16.08.2022 г. на директора на ДГС – [община]. Идентична е фактическата и правна формулировка и в издаденото НП. Нормата на чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ, посочена в АУАН и НП, вменява на лицата с лесовъдско образование, на които са възложени функции по опазване на горските територии, да опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания. Приложената в АУАН и НП разпоредба на чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ регламентира, че предотвратяването и установяването на нарушения в горските територии се извършва от служители, назначени в държавните предприятия, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства – държавна собственост, предоставени за управление на съответните държавни предприятия по чл. 163, както и за териториите по чл. 187, ал. 3. Със заповед № РД-07-122/16.08.2022 г. на директора на ДГС – [община], (л. 21 от АНД) са разпределени за опазване горските територии на територията на Т. Д. – [община], измежду служителите на длъжност „горски инспектор“ в посочената структура на ИАГ, като разпределени са им охранителни участъци (ОУ). На ответника по касация С. Н. е разпределен ОУ ••••“, включващ землището и на [населено място], с обхват включително част от отдел 33, без да е конкретизирано коя именно част от този отдел е поверена за охраняване от наказания служител. На свой ред приложената санкционна разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ предвижда налагането на административно наказание „глоба“ за длъжностно лице или за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията. Разпоредбите на чл. 190, ал. 2, т. 1 и чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ са бланкетни/препращащи. Т.е. при прилагането им същите следва да бъдат обвързани с конкретни нормативни разпоредби, респективно с вътрешноведомствени или организационни правила, установени въз основа на относимите към съответните обществени отношения нормативни актове, въз основа на които да се формулира извод за конкретно възложените, но неизпълнени функции по опазване на горските територии. Конкретни нормативни разпоредби не са посочени, а заповед № РД-07-122/16.08.2022 г. не възлага конкретни функции, нито препраща към друг документ, с който такива са възложени. Контролът по прилагането на ЗГ по отношение на всички дейности в горските територии, съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни горски продукти, осъществяван с основна цел опазването на горските територии посредством действия по предотвратяване и установяване на нарушения на разпоредбите на ЗГ (чл. 187, ал. 1 от ЗГ), е регламентиран в раздел II на Глава тринадесета от ЗГ – чл. 196 – чл. 203 от ЗГ, респективно в Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОПГТ), (чл. 196, ал. 4 от ЗГ). Съгласно чл. 198, ал. 1 от ЗГ, респективно чл. чл. 3 от НКОПГТ, непосредственият контрол върху дейностите, извършвани в горските територии, се осъществява от горски инспектори – служители на ИАГ и нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и от служители, определени със заповед по чл. 197 от ЗГ на изпълнителния директор на ИАГ. Кои лица могат да бъдат горски инспектори регламентира ал. 2 на с. чл. В чл. 35 от НКОПГТ са посочени видовете длъжности за горски инспектори. Съгласно чл. 199 от ЗГ горските инспектори имат правомощията по чл. 197 от ЗГ, включително контролират спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти (т. 8). Съгласно чл. 5, ал. 1 от НКОПГТ, за осъществяването на контрол, със заповед на изпълнителния директор на ИАГ или на ръководителите на нейните структури, част от съставите на горските инспектори се организират в екипи от по най-малко двама инспектори, за осъществяване на дейността им се изготвят се графици (чл. 6), водят се ежедневно дневници (чл. 5, ал. 5). В чл. 18, ал. 2 от Наредбата са посочени действията по предотвратяване на нарушенията в горските територии, част от опазването на горските територии. Дейностите се осъществяват от лица с лесовъдско образование посредством извършването на проверки по спазване на ЗГ и подзаконовите актове съобразно правомощията им (т. 1), периодично присъствие и обхождане на териториите (т. 2), изготвяне и представяне пред съответния работодател на писмени доклади и други документи за констатациите и обстановката във връзка с дейността (т. 6) и др. Съгласно ал. 3 на чл. 18 от Наредбата, поверената за опазване горска територия и организацията на работа на лицата по ал. 1 се определят с договор, длъжностна характеристика и/или заповед. Според чл. 18, ал. 4 от НКОПГТ, копия от документите по ал. 3 се представят в 7-дневен срок от издаването им в съответната РДГ, придружени със списък, съдържащ имената и телефоните на лицата по ал. 1. Видно от трудовия договор ответникът по касация е назначен на длъжност „горски стражар“. Съгласно приложената длъжностна характеристика от 2016 г., раздел III, сред основните функции и задължения на горския стражар са опазването на горските територии на територията на съответното ДГС от незаконни ползвания и увреждания, както и следенето за спазването на правилата за сеч и другите ползвания на горите. С писмо изх. № ТП-ОО-767/30.12.2015 г. на директора на ЮЗДП – [област] са дадени и конкретни указания във връзка с дейностите по опазване и контрол на горските територии. Разпоредено в т. 2 на писмото е горските, тук „надзиратели“, на ОУ /охранителен участък/ да извършват задължително минимум един път седмично проверка по метода на маршрутния преход или по предварително определен маршрут, за резултата от който да съставят констативен протокол, който да представят с рапорт до директора на Т. Д.. В т. 3 на цитираното писмо е разпоредено извършването от страна на горските надзиратели на проверка един път месечно във всеки подотдел, в който се извършва стопанска дейност, за която се съставя констативен протокол, който се подписва и от представител на фирмата-изпълнител. В тази връзка с издадената заповед № РД-07-122 от 16.08.2022 г. на директора на ДГС – [община], са разпределени охранителните участъци, в които служителите на длъжност „горски стражар“ в Т. Д. – [община], да опазват горските територии. Тук обаче следва да се посочи, че от съдържанието на заповедта не става ясно кои именно подотдели на отдел 33 са разпределени за охраняване от наказаното лице, тъй като посочено е само „част от 33“. Обстоятелствената част на административнонаказателното обвинение, предявено с АУАН не съдържа елементи от обективна страна на процесното нарушение, които да кореспондират със съдържанието на цитираните документи, нито с относими нормативни разпоредби. Посочено е само бланкетно непредотвратяването на сеч без издадено и регистрирано позволително за сеч и последиците от това, без да е уточнено фактически какви конкретни действия е следвало да предприеме лицето, основано в цитираните документи, респективно в съответни нормативни разпоредби. При това положение абсолютно неясно от АУАН и НП е, както за наказаното лице, така и за съдебния състав, какви именно конкретно контролни функции не са изпълнени в процесния случай. Каквото приема в решението си и районният съд, невъвеждането на съставомерните признаци на нарушението по ясен и категоричен начин пряко рефлектира върху правото на защита на лицето, срещу което производството се води, лишено от възможността да разбере какво конкретно бездействие в случая му се вменява, като същевременно препятства и съдебната проверка за правилното приложение на материалния закон. Липсата на очертаване на фактическите рамки на предмета на доказване още със съставянето на АУАН, от който именно момент е гарантирано и правото на защита на лицето, срещу което производството се води, е недопустимо да бъде преодолявана в следващи фази на административнонаказателното производство чрез допълване и извеждане по тълкувателен път нито от наказващия орган, нито от съда, а на още по-малко основание от наказаното лице. Във връзка с горното, производството е опорочено съществено и при извършване на правната квалификация на нарушението. На първо място, формулираното в АУАН административнонаказателно обвинение не кореспондира с разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ, тъй като обстоятелствено е предявено неизпълнението на контролни функции, каквито визира разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Но дори да се приеме, че използвана е неправилна словесна формулировка при описание на нарушението, то не е уточнено, освен фактически (както вече се посочи), така и правно какви конкретни действия за предотвратяване на сеч без издадено и регистрирано позволително за сеч, не е предприело лицето. Предвид изцяло бланкетния характер на нормите на чл. 190, ал. 2, т. 1, респективно чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ, същите не могат да обосноват самостоятелно предявеното административнонаказателно обвинение от правна страна. АУАН и НП обаче са основани единствено в заповед № •••• •••• г., с която са разпределени охранителните участъци на територията на Т. Д. – [община], измежду служителите на длъжност „горски инспектор“ в посочената структура на ИАГ. Тази заповед обаче не регламентира организацията на работа на служителите. Само им вменява бланкетно да опазват съответните горски територии, като освен това в същата няма яснота кои именно подотдели конкретно на отдел 33 са разпределени за охраняване на ответника по касация. А като се вземат предвид и описаните от нарушението последици, не са посочени както относими нормативни разпоредби – чл. 197, т. 8 от ЗГ, респ. чл. 18, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 6 от НКОПГТ, така и договор, организационни правила и/или задължения по длъжностна характеристика (чл. 18, ал. 3 от НКОПГТ). Касационният съд споделя и изводите в решението за неяснота при определяне на датата/периодът на извършване на нарушението, макар и с различни мотиви. С писмо изх. № ТП-00-767/30.10.2015 г. на директора на •••• – [област], е разпоредено извършването на проверки от служителите на съответното ТП на ДГС, определени със заповед на директора на Т. Д. за конкретен охранителен участък, минимум един път седмично по метода на маршрутния преход или по предварително определен маршрут, за резултата от която проверка да се съставя констативен протокол (КП), който да се представя с рапорт до директора на Т. Д.. Разпоредено е също извършването от страна на горските надзиратели на проверка един път месечно във всеки подотдел, в който се извършва стопанска дейност, за която се съставя КП, който се подписва и от представител на фирмата-изпълнител. Контрол по изпълнението на тази дейност е възложен на съответния „старши лесничей“, а при констатиране на нарушения е разпоредено директорът на Т. Д. да изпраща доклад в ЦУ на ••••. Със заповед № •••• •••• г., т. 1.3, С. Н. е разпределен за опазване охранителен участък „••••“, попадащ в района на дейност на Т. Д. – [община], включващ и землището на [населено място], и част процесния отдел 33, в чийто подотдел „в“ е установено извършването на незаконна сеч – без позволително за сеч. Ако се абстрахираме от липсата на конкретизация на подотделите на отдел 33, не са представени по делото доказателства, тъй като страните не спорят относно това обстоятелство, се приема, че ответникът по касация е запознат със заповедта на същата дата – 16.08.2022 г. При тези данни, ако се пренебрегне и липсата на данни за конкретната организация на работа, съобразно реда, установен в чл. 5 във вр. с чл. 18 от НКОПГТ, във вр. с чл. 196, ал. 4 от ЗГ, и като се вземе предвид разпореденото с писмо изх. № ТП-ОО-767/30.12.2015 г., в което се основава и рапорт от 18.04.2023 г. (л. 23 от АНД), изготвен от С. Н., не може да се направи извод за извършено едно административно нарушение в периода от датата на запознаване със заповед № •••• •••• г., до извършването на проверка – 21.04.2023 г. Считано от датата на запознаване със заповедта служителят е дължал извършването на проверки минимум един път седмично в поверения му охранителен участък по предварително определен маршрут или по метода на маршрутния преход, за което е дължал съставянето на КП, представян с рапорт до директора (т. 2 от писмото). Дължал е още извършването на проверка един път месечно във всеки подотдел, в който се извършва стопанска дейност, за което също е дължал съставянето на КП, прилаган към досието на обекта (т. 3 от писмото). Във всеки случай на неотчитане изпълнението на така вменените периодични задължения служителят извършва отделно административно нарушение – формално по своя характер, за съставомерността на което не се изисква наличието на вредни последици. Което допълнително обосновава изводите, свързани както с неяснота относно периода на извършване на нарушението, така и води на извод, че извършени са повече от едно нарушения, свързани с неизпълнение на задължения за опазване на горските територии, вменени с писмо изх. № ТП-ОО-767/30.12.2015 г., съставляващи извършването на седмични и месечни обходи, съставянето на КП и рапорти. Административнонаказателно обвинение обаче с такъв фактически състав не е предявено на наказаното лице. Вън от горното, за пълнота на изложението ще се посочи, че съгласно т. 4 на цитираното писмо от 2015 г., дължимо е извършването на всеки шест месеца на ревизии, от комисия, на всички охранителни участъци, поверени на съответните надзиратели. Няма данни по делото за осъществяван такъв текущ контрол. По отношение на посочения период на нарушението, с начало датата на издаване на заповед № •••• •••• г., е извършена контролна проверка от комисия едва на 21.04.2023 г., обективирано в КП № КП1-859 от 24.04.2023 г. (л. 18 от АНД), обосновала на свой ред и образуването на процесното административнонаказателно производство (по данни от АУАН и НП). По изложените съображения настоящата инстанция намира решението на районния съд за постановено в съответствие с приложимия към процесното производство процесуален и материален закон, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяната му. Касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. В конкретния случай по делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 13.05.2024г., фактура и разписка от същата дата, като е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. без ДДС, 600 лв. с ДДС. С оглед фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че делото е разгледано само в едно съдебно заседание, съдът приема, че съобразно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 7, ал.2, т.1 от същата Наредба минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 480 лв. с ДДС, предвид доказателствата за начислен ДДС във фактурата. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – [област].