Решение № 4558 от 14.3.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 10596/2023 г.

Софийски районен съд14.03.2024 г.докладчик ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА

Диспозитив

ПРИЗНАВА за установено, по предявения от М. З. Ц. ЕГН •••••••••• против Д. Р. Й. и Т. В. Д. иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК, че имущество: 5/7 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в град София, представляващ ПИ с идентификатор 68134.1896.762 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-69/14.12.2010г. на ИД на АГКК, с адрес на имота град София, район Витоша, улица „Войводина могила” № 95, с площ 525 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10м, с номер по предходен план 23, квартал 42, парцел III, съставляващ, съгласно документи за собственост – празно дворно място / градина/, по плана на село Княжево – „В селото”, по регулационния план на селото- дворище № 179, парцел осми, при съседи: 68134.1896.761, 68134.1896.1043, 68134.1896.986, 68134.1896.30, 68134.1896.29, 68134.1896.28, 68134.1896.878, заедно с подобренията в имота - построените в имота сгради: сграда с идентификатор 68134.1896.762.1 с площ 49 кв.м., брой етажи 1, предназначение – еднофамилна, и сграда с идентификатор 68134.1896.762.2 с площ 16 кв.м., предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, срещу което имущество, по изпълнително дело № 20218380411491 по описа на ЧСИ М. Бъзински, е било насочено принудително изпълнение, не принадлежи на длъжника Д. Р. Й. ЕГН ••••••••••. ПРИЗНАВА за установено, по предявения от М. З. Ц. ЕГН ••••••••••, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Х. В. П. ЕГН •••••••••• с адрес град София, ж.к. Хаджи Димитър, блок 11А, вход В, етаж 5, ап.5 не е собственик на 5/7 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в град София, представляващ ПИ с идентификатор 68134.1896.762 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-69/14.12.2010г. на ИД на АГКК, с адрес на имота град София, район Витоша, улица „Войводина могила” № 95, с площ 525 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10м, с номер по предходен план 23, квартал 42, парцел III, съставляващ, съгласно документи за собственост – празно дворно място / градина/, по плана на село Княжево – „В селото”, по регулационния план на селото- дворище № 179, парцел осми, при съседи: 68134.1896.761, 68134.1896.1043, 68134.1896.986, 68134.1896.30, 68134.1896.29, 68134.1896.28, 68134.1896.878, заедно с подобренията в имота - построените в имота сгради: сграда с идентификатор 68134.1896.762.1 с площ 49 кв.м., брой етажи 1, предназначение – еднофамилна, и сграда с идентификатор 68134.1896.762.2 с площ 16 кв.м., предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда. ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. Р. Й. ЕГН •••••••••• с адрес град София, кв.Х. Ботев, улица „517” № 41 да заплати на М. З. Ц. ЕГН •••••••••• с адрес град София, район Витоша, улица Люлински път 3А сторените по делото разноски от 2004, 50 лева. ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т. В. Д. ЕГН •••••••••• с адрес град София, кв.Х. Ботев, улица „505” № 9 да заплати на М. З. Ц. ЕГН •••••••••• с адрес град София, район Витоша, улица Люлински път 3А сторените по делото разноски от 2004, 50 лева. Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Производството по иска по чл.440 ГПК няма последица придобИ.е на вещни права, а а, единствено, за целите на изпълнението, изваждането на имота от патримониума на длъжника. Ето защо, и при липса на излична разпоредба, се налага изводът, че вписването на исковата молба по иска по чл.440ГПК има единствено оповестително действие – оповестяването, че по отношение на този имот е предявен иск с правно основание чл.440 ГПК. В този смисъл, доводите на ответника Х. П. са несъстоятелни. Х. П. също е придобил от несобственик, на деривативно основание, поради което не е собственик и искът, предявен против него, е основателен и следва да се уважи. Последиците на вписването на исковата молба след придобИ.е правото на собственост от страна на П. по н.а., е единствено по отношение на разноските – той не следва да дължи разноски на М. Ц., тъй като към придобИ.ето на имота, не е имало вписана искова молба, и той не е могъл, с една обикновена проверка, да се информира за претенцията на ищеца. Тук е моментът да се посочи, че с уточнителни молби вх.№ 81817/24.3.2023г., и № 10506/13.4.2023г., ищецът е конкретизирал, включително с формулиране на петитум, че желае произнасяне и по отношение на двете сгради в имота. Доводите на защитата на ответната страна, че претенцията на ищеца никога не е била и за сградата, са несъстоятелни. Видно от събраните показания, сградата, към предявяване на иска, е в полусрутено състояние – обстоятелство, известно и на ответниците по делото, предвид описанието на сградите в нотариалните им актове, като „принадлежности“. При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно интереса /цената на иска за земята е 17682 лева, за сграда 1 – 7989, 50, за сграда 2- 2608, 80/, и при приемане на приложимостта на минималните размери по НМРАВ, през призмата на решението по дело на СЕС № 438/2022г., възнаграждението от 2500 лева не е прекомерно, защото делото не се отличава с ниска фактическа и правна сложност. Видна е необходимостта от извършване на предварителна подготовка на процеса, но на собствено основание от значение е обстоятелството, че по делото са разпитвани множество свидетели, поради което делото е по- скоро със средна сложност, което води до извода, че хонорар от 2500лева е обоснован, предвид количеството работа. Необосновано е хонорарът за защита в обезпечително производство по същите искове, да е около половината от исковия, тъй като работата е несравнимо по – малко като обем – подаване на молбата / със съответната подготовка, която се отнася и за иска/, и представяне на молба за внасяне на гаранция. Ето защо, съдът намира, че възнаграждение от 1250 лева за обезпечителното производство е несъразмерно с фактическата и правна сложност на едно производство по обезпечаване на бъдещ иск, нито с предвидимостта на количеството свършена работа, и намалява същото на 600 лева. При тези мотиви, съдът,

Цитирани разпоредби

28