Решение № 88 от 31.3.2021 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 10034/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Делото е образувано по касационна жалба на Т. Л.В. в качеството й на законен представител на „Джентико“ ЕООД чрез ••• С. ••• против Решение № 448/21.12.2020г. постановено по НАХД 671/19 г. на Районен съд Г. Оряховица, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш серия К № 1320208, издаден от ОД на МВР В. Търново, с който на касатора за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.182, ал.2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева. В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът намира, че ГОРС не е обсъдил всички възражения, направени с жалбата и с писмените бележки, поради което превратно е тълкувал събраните по делото доказателства. Липсват каквито и да било мотиви относно факта, че на снимката към ЕФ са налични две МПС и по какъв начин е установено, че радарния лъч е фиксирал МПС, управлявано от касатора. Липсват мотиви респ. доказателства по т. 2.3 от Методическите указания на техническото средство- относно извършването на автотест преди началото на заснемането, за да е валидно конкретното заснемане и издадения ЕФ въз основа на това заснемане. От съда се иска да отмени обжалваното Решение и постанови друго по съществото на спора, с което ЕФ бъде отменен. В открито съдебно заседание, редовно призован не се представлява. Постъпило е допълнително становище от страна на ••• С., с което е направено искане на основание чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал.1, т. 5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН настоящото производство да бъде прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност. Нарушението е извършено на 19.8.2016г., като определеното наказание е „Глоба“ След като чл.11 от ЗАНН препраща към чл. 80 и чл. 81 от ЗАНН, като срока на абсолютната давност е 4 г. и 6 месеца, независимо от спирането или прекъсването на давността – три години плюс 1г. и 6 м. Срокът е изтекъл на 19.2.2021г., поради което следва да бъде отменено Решението на ГОРС, отменен ЕФ и производството прекратено. Ответникът по касация – ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по спора. Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за основателност на касационната жалба. Намира, че отговарят на действителността твърденията в нея, че към настоящия момент е изтекла абсолютната погасителна давност за извършеното нарушение. Това е отрицателна процесуална предпоставка за настоящото производство, поради което същото следва да се прекрати. На това основание следва да се отмени и ЕФ. Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Предмет на настоящото производство е Решение № 448/21.12.2020г. постановено по НАХД 671/19 г. на Районен съд Г. Оряховица, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш серия К № 1320208, издаден от ОД на МВР В. Търново, с който на касатора за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.182, ал.2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева. Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На 19.8.2016г. в 14, 37 часа на, ПП I -4, София- Варна, км 153 +343 общ. Лясковец, при ограничени на скоростта въведено с пътен знак В- 26 и допълнителен знак Е- 24 от 60 км/ ч с автоматизирано техническо средство №00209 D33 О 1 А 0, което е одобрен тип, вписано под №4888 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, с валидност до 8.12.20200 г. е заснето движение на МПС, собственост на „Джентико „ЕООД а именно ОПЕЛ АСТРА с рег. № С4173 ХС със скорост от 86 км/ ч, след приспаднат толеранс от 3%. Приложени са протокол за проверка на мобилната система за видеоконтрол, както и протокол за използване и протокол за монтаж и настройка. След приспадане на толеранс от 3 км/ч е установена скорост от 86 км/ч и съответно превишение от 26 км/ч. След направена справка за собственост е намерено, че МПС принадлежи на горепосоченото дружество, чийто законен представител е касатора, като не е спорно по делото, че същата не е подала писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, че някой друг е управлявал МПС на посочената дата. За извършеното нарушение е издаден ЕФ, който е бил връчен на касатора на 14.8.2019г., като в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е депозирана жалба пред ВТРС, след което делото е препратено по подсъдност на ГОРС. В хода на съдебното дирене освен горепосочените писмени доказателства, ГОРС е изискал и схема за вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка, от която е видно че на посоченото в ЕФ място е поставен знак В – 26 и допълнителен знак Е- При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод за неоснователност на подадената жалба, респективно за законосъобразност на ЕФ. Приел е, че ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Направен е извод, че е доказано извършването на нарушението, включително датата и място, регистрационният номер на автомобила и обстоятелствата, при които е осъществено деянието, включително ограничението на скоростта в процесния участък. Въззивният съд е посочил, че не е имало нито твърдения, нито доказателства, че друго лице е управлявало автомобилът. Прието е, че ЕФ е изготвен в съответствие с одобрения образец и при спазване на правилата за това. Освен това към датата на справката на л. 13 от която е видно, че ЕФ е издаден на 23.8.2016г., не е изтекъл шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът е намерил, че е изтекла и предвидената в чл. 80, ал.1 т. 5 от НК тригодишна давност. ГОРС е посочил, че тя е започнала да тече от 19.8.2016г. и е прекъсната към момента на издаване на ЕФ- 23.8.2016г., след което е започнала да тече нова тригодишна давност, прекъсната на 14.8.2019г. с връчване на ЕФ.От тази дата е започнала да тече нова тригодишна давност, която не е изтекла. Съдът е посочил, че към момента на произнасянето на решението не е изтекла и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал.1 т. 5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН абсолютна давност от четири години и половина, която започва да тече от датата на извършване на нарушението. От съда са развити и подробни доводи досежно доказаност на нарушението, правилна правна квалификация на деянието, съответстващо на закона административно наказание, както и правилно ангажиране на отговорността на законния представител на дружеството. ГОРС е изложил мотиви и досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви ЕФ е потвърден като законосъобразен. Така постановеното от Районен съд – Горна Оряховица решение е неправилно, а така подадената касационна жалба – основателна. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Въззивният съд е формирал изводите си след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените с оспорването доводи и възражения, за което са изложени мотиви. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства, които е обсъдил поотделно и съвкупно. Делото пред въззивната инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието. Процесуалните права на жалбоподателя ( касатор понастоящем ) не са ограничени и последният е реализирал правото си на защита в пълнота. Настоящата инстанция намира, че при адекватно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до правилен правен извод за законосъобразност на електронния фиш. Отчетено е, че нарушението е правилно квалифицирано, след като е подробно описано. Правилно е посочена нарушената материалноправна норма на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП и санкционната такава по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и наложеното наказание е в предвидения от закона абсолютен размер. Касационната инстанция изцяло споделя аргументите на въззивния съд за законосъобразност на наказателното постановление, които не налага тяхното преповтаряне предвид чл. 221, ал. 2 от АПК. Абсолютно се споделят от настоящия състав мотивите на ГОРС досежно прекъсването на давността по чл. 80, ал.1 т. 5 от НК като правилно е приложено т.2 от Тълкувателно постановление № 1/ 27.2.2015г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС по т. д. 1/2014г., както и спазването на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Правилни са всички останали изводи на съда, досежно размера на наказанието, наказателно отговорното лице – законен представител, неприложение на чл. 28 от ЗАНН. Въпреки гореизложеното решението е неправилно, но не по вина на решаващия състав, а с оглед на настъпило след неговото произнасяне обстоятелство, а именно изтичане на абсолютната давност. Същата предвиден а по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), във вр. с чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), предмет на тълкуване и с ТР № 1 от 27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. Сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, при изтичане на които не се образува административно наказателно производство са приложими в настоящия случай, поради липса на специални такива, визирани в друг закон. Предвид точка 2 от задължителното за съдилищата Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело №1/2014 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС от II Колегия на ВАС, цитирано и от районният съд, разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Съгласно посочената от АНО в случая дата на извършване на административното нарушение – 19.8.2016г., приложение намира и уредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, в действащата редакция (изм.ДВ бр.26 от 2010 г.), според която наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, давността за преследване започва от довършването на престъплението, респ. в процесния случай – административното нарушение. Изрично с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. по н.д. №96/82 г. на ОСНК на ВС е възприето, че за давността по чл.34 от ЗАНН се прилагат институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл.81 НК. Според чл.81, ал.2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В процесното решение съдът правилно е посочил кога е прекъсната относителната давност и от кога започва да тече нова тригодишна давност. По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административно-наказателното правоотношение. Районният съд правилно е посочил срока на абсолютната давност, доколкото наложеното наказание е „Глоба“, и общата давност, предвидена в чл.80, ал.1, т.5 от НК изтича на 19.2.2021г., който към момента на постановяване на решението на ГОРС-21.12.2020г., не е изтекъл, но към настоящото произнасяне на съда 31.3.2021г. е. По мотивите на т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 г., съдът приема, че издаването на процесния ЕФ приравнен на НП е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същите представляват властнически акт, издадени от административен орган и въпреки че пораждат наказателно-правни последици, са правен резултат от санкционираща административна дейност. Същият следва да бъде отменен не като незаконосъобразен, а поради преклудираната възможност за наказателно преследване поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване на основание чл. 81, ал. 3 от НК във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Наистина изтичането на абсолютен давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване в течение на съдебното производство е основание за отмяна на НП/ ЕФ без да бъдат обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност. Налице е касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обжалваната част от решението да бъде отменена, вместо което да се отмени потвърдената с нея част от Наказателното постановление. При този изход на делото, след като от касатора не се претендират разноски, такива не се присъждат по чл. 63д, ал.1 от ЗАНН. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори касационен състав,