Решение № 67 от 23.2.2024 г. на Районен съд - Шумен по дело № 537/2023 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Предупреждение № BG2022/2000-204/П, издадено на 09.02.2023г. от директор на ТД Митница Варна, с което Н. К. Н., ЕГН •••••••••• с адрес: •••••••••••••• е предупреден на основание чл.28 от ЗАНН, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид по чл.126, ал.1 от ЗАДС, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друга нарушение ще му бъде наложено административно наказание и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС във връзка с чл.126, ал.1 от ЗАДС са били отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението. Жалбоподателят сочи, че Предупреждението е незаконосъобразно, тъй като намереното му в дома му не е бира, а дори и да е бира, същата е класифицирана по Закона за храните, като храна. Моли съда да отмени изцяло предупреждението и да му бъде върнато иззетото количество 55, 5 литра домашно ферментирала напитка. Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата и излага подробни доводи за отмяна на предупреждението, както и с оглед настъпилата законодателна промяна.

Процесуалният представител на Митница Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното предупреждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.06.2022г., митническите служители – свидетелите В. Х. П. и М. Н. Ж., заедно с Р.Ж. извършили претърсване и изземване след разрешение на съдия от ШРС в дома на жалбоподателя Н. К. Н.. Домът му се намирал в ••••••••••••••. В хода на извършеното претърсване митническите служители намерили 37 броя ПВЦ бутилки по 1, 5 литра, пълни с кафеникава течност, подредени в два броя пластмасови касетки. Всяка от бутилките била затворена с пластмасова винтова капачка, осигурена с ринг, непозволяващ отварянето на бутилката без да се наруши целостта му. Била отворена една от бутилките, произволно, която се разгазирала и се усетил силен аромат на бира. За намерените бутилки, жалбоподателят не представил документ за заплатен акциз или за покупко-продажба, фактура или какъвто и да е друг документ до края на претърсването. Свидетелят М. Ж. съставил Протокол за извършена проверка № 22BG00200А000948, а свид. В. П. съставил Опис на иззетите акцизни стоки към него, с който намерените 37 ПВЦ бутилки, съдържащи пенлива кафеникава течност с аромат на бира били иззети, като били номерирани от № 1 до № 37. Свид. В. П. съставил на жалбоподателят Н. К. Н. Фиш № 0008934 от 22.06.2022г., с който на основание чл.126б от ЗАДС във връзка с чл.39, ал.2 от ЗАДС му наложил „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл.126, ал.1 от ЗАДС. Жалбоподателят Н. отбелязал във фиша, че не се счита за нарушител и не заплатил в 7 дневен срок, наложената му глоба с фиш. С писмо изх. № 32-217290/30.06.2022г. жалбоподателят бил поканен да се яви на 04.07.2022г. в МБ Шумен, за да присъства на вземането на проби от иззетите от дома, ПВЦ бутилки за извършването на лабораторен анализ. Писмото било връчено на жалбоподателя на 30.06.2022г., но същия не се явил на 04.07.22022г. за да присъства на вземането на проби. На 05.07.2022г. били взети проби от течността на произволен принцип - от бутилки № 8 и 32 били изпратени за лабораторен анализ със Заявка за анализ/експертиза – митнически контрол № 32-224014/05.07.2022г. Пробите били взети по реда на Наредба № 3 /18.04.2006г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки в отсъствие на жалбоподателя Н., който бил поканен, но не се явил за да присъства при вземането им.

Пробите, ведно с придружаващите ги документи, били изпратени до митническа лаборатория – ТУ Тракийска. В отговор били получени:

• Митническа лабораторна експертиза № 00001_06.07.2022 със становище, отнасящо се за пробата с лабораторен № 3600_2000_22, взета от 2 бр. ПВЦ бутилки от 1, 5л., както следва: „съгласно определените физико-химични показатели и информацията в приложените документи изпитаната проба представлява бира, продукт с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 0, 5% v o l /установено съдържание при 20°С – 5, 62% vol/ и начално екстрактно съдържание, изразено в градуси Плато 11, 99°Р, в бутилки с вместимост, непревишаващо 10L“.

• Становище от главен експерт в отдел „Акцизна дейност“ при ТД Митница Варна, от което се установило, че общия размер на дължимия акциз към 11.08.2022г. е в размер на 9, 98 лева.

С писмо рег. № 32-258408/03.08.2022г. жалбоподателя Н. К. Н. бил поканен да се яви на 11.08.2022г. за даване на обяснения и за съставяне на АУАН за установеното административно нарушение на чл.126 от ЗАДС.

На 11.08.2022г, свидетелят В. П. съставил АУАН № BG11082022/2000/А-259 срещу Н. К. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес •••••••••••••• за държане на акцизни стоки /55, 50 литра бира в 37 бр.ПВЦ бутилки от 1, 5 литра с алкохолно съдържание по обем – 5, 62% vol и начално екстрактно съдържание, изразени в градуси Плато – 11, 99°Р/ в частен дом в •••••••••••••• без данъчен документ или фактура или митническа декларация или придружителен административен документ /електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ пращането, изчисляването или обезпечаването на акциза, с което е осъществил състава на чл.126, ал.1 от ЗАДС. АУАН бил предявен и връчен на Н. К. Н., който го подписал със следното възражение: „Не съм съгласен, че съм извършил административно нарушение!“. В законоустановения срок било депозирано писмено възражение по съставения акт вх. № 32 - 271284/ 15.08.2022г., в което Н. Н. излага подробни обяснения, че напитката, намерена в дома му не е бира, произведена от малц и от какво е произведена същата и основания за отмяна на акта за установяване на административно нарушение и връщане на отнетия му продукт. По повод на постъпилото възражение било изготвено писмено Становище, с което възражението било счетено за неоснователно и не следвало да бъдат върнати стоките, предмет на нарушението.

На 09.02.2023г. било издадено Предупреждение № № BG2022/2000-204/П, издадено на 09.02.2023г. от директор на ТД Митница Варна, с което Н. К. Н., ЕГН •••••••••• с адрес: •••••••••••••• е предупреден на основание чл.28 от ЗАНН, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид по чл.126, ал.1 от ЗАДС, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друга нарушение ще му бъде наложено административно наказание и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС във връзка с чл.126, ал.1 от ЗАДС са били отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, както и от гласните – разпитаните в съдебно заседание актосъставител и свидетел.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Предупреждението е издадено за извършено нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС, в която норма се съдържат няколко хипотези, една от които е, когато се държат акцизни стоки без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ /електронен административен документ, или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ пращането, изчисляването или обезпечаването на акциза. Самият факт на държане на такива стоки без придружителен документ е административно нарушение и осъществява състава на чл.126 от ЗАДС. Законодателят не е предвидил издирване или доказване на собственик на установената акцизна стока без съответния документ. За осъществяването на деянието е достатъчно нарушителят да държи стоките, като преследваната от него цел не е от значение за съставомерността на деянието.

Предупреждението е издадено от компетентен орган и в хода на административно – наказателното производство не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта, лице.

В АУАН и в Предупреждението е вписано, че жалбоподателя «държи акцизни стоки – 55, 50 литра бира». Съгласно чл.5 от ЗАДС "бира" е всеки продукт, включен в код по КН 2203, или всеки продукт, представляващ смес от бира и безалкохолни напитки, включен в код по КН 2206, и в двата случая с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 0, 5 % vol. В комбинираната номенклатура 2203 е записано „бира от малц“, но с оглед показанията на вещото лице, изготвило назначената в хода на съдебното производство, съдебно химическа експертиза, в случая не е установено и не може да се установи, че иззетото от дома на жалбоподателя, количество течност е било получено от малц или от немалцувани зърнени храни. Съгласно съдебно химическата експертиза в изледваната течност /иззетата от дома на жалбоподателя/ е установено наличие на алкохол - 7, 15% vol, начален екстракт 12, 89°, рH – 4, 52 и има наличие на хмел, което означава, че е пиво/бира, независимо, че може да бъде установено безспорно дали е произведена от малц или от немалцуван продукт.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС. С оглед стойността на дължимия акциз, правилно е приел, че процесното нарушение представлява маловажен случай, съгласно чл.126б от ЗАДС и издал процесното Предупреждение.

Съдът намира обаче, че административната отговорност за извършването му спрямо санкционираното лице следва да отпадне. Причина за това е, че след извършване на нарушението, но преди влизане в сила на атакуваното Предупреждение е настъпила законодателна промяна, като след промените с ДВ, бр. 105 от 2023г., в сила от 23.12.2023г. в чл.31 от ЗАДС е създадена нова ал.3, съгласно която се освобождава от облагане с акциз бирата, произведена от физически лица за лично потребление или употреба в рамките на семейството или домакинството, при условие, че не се извършва продажба, т. е. законодателят е приел, че извършеното вече не представлява административно нарушение. В конкретният случай не е установено и доказано, че жалбоподателя Н. е извършвал продажба на домашно произведеното пиво.

Законодателна промяна има и в чл.60, ал.3 от ЗАДС, където е предвидено, че изискванията за производството на акцизни стоки не се прилагат за производството на бира, вино и други ферментирали напитки от плодове и грозде - собствено производство, предназначени само за лично потребление на физическото лице или на неговото семейство.

Законодателят създаде и ал.10 на чл.66 от ЗАДС, касаещ складирането на акцизни стоки, която предвижда, че разпоредбите на този член не се прилагат при съхранение на до 1 хектолитър бира, произведена при условията на чл.31, ал.3.

Предвид горното, съдът следва да приложи чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно който ако до влизане в сила на Предписанието последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, като отмени Предписанието.

При този изход на спора, на основание чл.63д от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 400 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството и внесената сума от 650 лева за съдебно химическа експертиза. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл.18, ал.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения какъвто е случая „за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500 лв.“ В случая уговореният и заплатен размер от 400 лева не надвишава минималните размери, предвидени в чл.18, ал.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да се присъди в полза на жалбоподателя сумата в пълния претендиран размер. Сумата от 650 лева за изготвената в съдебното производство съдебно – химическа експертиза също следва да бъде възложена на административно наказващия орган. Сумата общо от 1 050 лева следва да се присъди в тежест на административно наказващият орган и да се заплати от последния по сметка на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът