Решение № 65 от 25.7.2023 г. на Районен съд - Луковит по дело № 324/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от В. Н. В., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в •••, чрез адв. Р. И. Б. от АК Плевен, против „А.Г.Л.“ ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от управителя Д. В. В., с която са предявени искове - с правно основание: чл. 8 от ЗА, вр. с чл. 79, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с цена на иска: 24095.64 лева, и с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД, с цена на иска: 1633.16 лева. В исковата молба се твърди, че между страните са сключени договори за аренда на земеделска земя за срок от 5 години, който срок понастоящем е изтекъл и същите са прекратени на основание чл. 15 от същите договори. Сочи се, че с договор за аренда рег. № 2673, том III, Акт 165 от 17.05.2016 г. на Б.М., нотариус в район PC - Луковит, рег. № •, вписан в служба по вписвания в гр.Луковит, дв.в.р. 914, вх. рег. № 915 от 17.05.2016 г., № 199, том II, ищецът е отдал под аренда на ответника общо 128 броя имоти, подборно индивидуализирани в приложения договор, с обща площ 646.818 дка. Сочи се, че с договор за аренда рег. № 2672, том III, Акт 164 от 17.05.2016 г. на Б.М., нотариус в район PC – Луковит, рег. № •, вписан в служба по вписвания в гр.Луковит, дв.в.р.913, вх. рег. № 914 от 17.05.2016 г., № 198, том II, ищецът е отдал под аренда на ответника общо 4 броя имоти, подборно индивидуализирани в приложеният договор, с обща площ 41.631 дка. Твърди се, че страните са договорили годишно арендно плащане в размер на 35 лева за декар - чл. 3 от договорите. За последната стопанска година 2020-2021г. ответника не се е издължил, като в чл. 4 от договорите е посочено, че „арендното плащане се извършва в първия работен ден след изтичане на периода по чл. 2“ - който в процесния случай е 04.10.2021 г. Твърди се, че въпреки многократните напомняния и искания от страна ищеца, до момента на предявяването на исковата молба, ответникът не е изплатил арендните вноски по двата договора, за предоставените имоти с обща площ 688.449 дка, за стопанската 2020/2021 г. общо в размер на 24095.64 лева. В тази връзка се сочи, че вземането на ищеца е възникнало на 04.10.2021г., при което ответникът е изпаднал в забава за периода 04.10.2021 г. до 04.06.2022 г. и за ищеца се поражда и правният интерес да предяви и мораторната лихва съгласно ЗЗД. Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да осъди „А.Г.Л.“ ООД, представлявано от управителя Д. В. В., да заплати на ищеца сумата от 24095.64 лева, представляваща дължима рента за стопанската 2020-2021г. за имотите подробно описани в договорите за аренда с нотариална заверка на подписите и надлежно вписани в Службата по вписване в гр.Луковит. Да осъди „А.Г.Л.“ ООД, представлявано от управителя Д. В. В., да заплати на ищеца сумата от 1633.16 лева, представляваща мораторната лихва за периода 04.10.2021г. - 04.06.2022г., на основание чл. 86. ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД, както и да заплати законната лихва върху главницата от 24095.64 лева, от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски. Към исковата молба са приложени: два броя договори за аренда. Съгласно разпореждане на съда от 16.08.2022г., исковата молба е връчена на ответника. В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „А.Г.Л.“ ООД, не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител, който поддържа исковата молба и моли за уважаване на претенцията. Излага становище, че са налице и предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по същество. Съдът намира, че предявената искова молба е редовна и допустима. От страна на процесуалния представител на ищеца е направено искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение. Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ – задължение за арендно плащане в размер на 24 095.64 лева за стопанската 2020/2021г. дължимо за ползване на недвижимите имоти подборно индивидуализирани в приложените договори за аренда. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се претендира сумата от 1633.16 лева, представляваща мораторната лихва за периода 04.10.2021г. - 04.06.2022г., на основание чл. 86. ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД, както и законната лихва върху главницата от 24 095.64 лева, от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът, редовно уведомен /съобщението е получено лично от Д. В. управител на ответното дружество/ не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не е ангажирала доказателства и не се е явил в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Наред с това налице е и втората предпоставка на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна основателност на иска. Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на основание чл. 239, ал. 1, вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът не оспорва фактите, че страните са били в договорно правоотношение по повод отдадените от ищеца на ответника – по договор за аренда рег. № 2673, том III, Акт 165 от 17.05.2016 г. на Б.М., нотариус в район PC - Луковит, рег. № •, вписан в служба по вписвания в гр.Луковит, дв.в.р. 914, вх. рег. № 915 от 17.05.2016 г., № 199, том II, общо 128 броя имоти, подборно индивидуализирани в приложения договор, с обща площ 646.818 дка, както и по договор за аренда рег. № 2672, том III, Акт 164 от 17.05.2016 г. на Б.М., нотариус в район PC – Луковит, рег. № •, вписан в служба по вписвания в гр.Луковит, дв.в.р.913, вх. рег. № 914 от 17.05.2016 г., № 198, том II, общо 4 броя имоти, подборно индивидуализирани в приложеният договор, с обща площ 41.631 дка. За да приеме, че така предявеният иск е вероятно основателен по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства: Договор за аренда сключен на 17.05.2016 г., между ищецът и „А.Г.Л.“ ООД, за срок от 5 /пет/ години, като първата година по договора започва на 01.10.2016г., както и Договор за аренда рег. № 2672, сключен на 17.05.2016 г. между ищецът и „А.Г.Л.“ ООД, за срок от 5 /пет/ години, като първата година по договора започва на 01.10.2016г. Също така, предявените осъдителни са вероятно основателни, доколкото не се установява до момента на приключване на устните състезания по делото, ответникът да е изплатил на ищеца дължимите суми по договорите. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК и следващите за постановяване на неприсъствено решение, поради което – и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца адв. Р. Б. искане в съдебното заседание на 17.02.2023г., с оглед разпоредбата на чл.239, ал. 2 от ГПК, ще следва да се постанови неприсъствено решение, с което изцяло да се уважат осъдителните искове, заедно със законната лихва върху главницата от 07.06.2022г. – датата на подаване на исковата молба. С оглед на изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер общо на 2 729.00 лева - платена държавна такса в размер на 1 029 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 700 лева. Водим от горното, съдът