РЕШЕНИЕ

№ 20

гр. Асеновград, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Пашова като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Административно наказателно дело № 20255310200117 по описа за 2025 година Обжалвана е Заповед за задържане на лице по ЗМВР Рег. № 239 - зз - 45 от 10.02.2025г., издадена от А. В. К., с която в 20: 45 часа - Инспектор при РУ на МВР - Асеновград, на основание чл. 72, ал.1, т.7 от ЗМВР вр.чл. 3 б"А" УБДХ е задържано лицето Р. Р. Т.. Жалбата е подадена от адвокат Л. М., с надлежно пълномощно.

Иска се нейната отмяна като незаконосъобразна, немотивирана и издадена в несъответствие с целите на закона.

Началник РУ на МВР - Асеновград, не изпраща становище.

Обжалваната Заповед за задържане е издадена от инспектор при РУ на МВР - Асеновград, на основание чл. 72, ал.1, т.7 от ЗМВР вр.чл.3 б"А" от УБДХ за това, че на 10.02.2025г. около 17: 20 часа в град Асеновград, на ул."катунско шосе" до ГТП "Марчоков", е извършил непристойни действия, изразяващи се в предизвикване на скандал и отправяне на закани и заплахи към М.Ю.М., на 41 години, от град Асеновград, демонстративно пред хора, на обществено място, нарушавайки обществения ред и спокойствието на гражданите - чл. 72, ал.1, т.7 от ЗМВР.

По фактите:

С Решение № 17 от 11.02.2025г. по АНД № 104/25г. по описа на РС - Асеновград, Р. Р. Т. е признат за невиновен в това, че на 10.02.2025г. около 17.20 часа в град Асеновград, ул. "Катунско шосе", да е извършвал непристойни действия, изразяващи се в предизвикване на скандал и отправяне на закани и заплахи срещу лицето М.Ю.М., ЕГН - ••••••••••, живущ в град Асеновград, •••••, като е отправил следните закани и заплахи: "Мен ли ще ме плашиш с полицията, ще те хвана някъде и ще те пребия, знаеш ли какво ще те направя, боклук", "Ебаха ти майката и пак я убат", "Когато не можеш да ебеш, ще ти ебат жената", "Ще те вържа и пред жената и пред детето ще те еба", " Ще те мокря и ще те бия", "Така ще те направя, че майка ти няма да може да те познае".

Всички тези заплахи и закани да са били чути и възприети от Е.И. и Х.И., които не са се намесили, а са се качили в колата и са тръгнали по най - бързия начин към полицията, което да представлява дребно хулиганство по смисъла на чл.1 ал.3 от УБДХ, като на основание чл. 6 бЕ"В" от УБДХ, Съдът го е оправдал да е извършил дребно хулиганство по описания по - горе начин.

От мотивите към това решение е видно, че жалбоподателят е бил в имот, собственост на негов баща, където е имало работници и където с автомобил - джип, е влязъл въпросният М., с още две лица. С това лице, жалбоподателят от години има проблеми от личен характер, които нямат реална житейска основа, поради което и между тях в течение на една година са били търсени съвсем провокавитвно ситуации, в които да назрее конфликт и да бъдат изплазвани органите на държавата, за да бъде реалазирана някаква наказателна репресия спрямо лицето Т.. Видно е, че жалбоподателят Т. е бил в частен имот, в който е навлязъл лицето М., като е разговарял с него на близко разстояние и не е повишавал тон.

Разменените реплики е възможно да са били възприети като обидни от лицето М., като то след тръгването си от въпросната база, е отишло заедно сдругите две лица, намиращи се в неговия джип, в РУ на МВР - Асеновград, където е подало жалба за хулигански прояви на лицето Т.. Снети са ми били обяснения и лицето Т. е било установено, поканено да се яви лично в РУ на МВР Асеновград, където се е явило и са му снети обяснения. Три часа след твърдяното деяние, е задържано по ЗМВР, с обжалваната заповед за задържане, като му е бил съставен и акт за констатиране на проява на дребно хулиганство, който е внесен в съда и след разглеждането на делото му, е бил оправдан да е извършил по посочените време, място и начин действия на дребно хулиганство.

По доказателствата:

Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от кредитираните писмени доказателства, а именно: Заповед за задръжане на лице и Решение № 17 от 11.02.2025г. и мотиви по АНД № 104/2025г. по описана Районен съд - Асеновград.

От правна страна:

Обжалваната заповед за задържане е издадена от полицейски орган, с което е налице компетентност относно нейният автор.

Правното й основание е извършване на дребно хулиганство - основание по чл. 72, ал.1т.7 от ЗМВР вр.чл. 3 б"А" от УБДХ за това, че на 10.02.2025г. около 17: 20 часа в град Асеновград, ул. "Катунско шосе" до ГТП "Марчоков", е извършил непристойни действия, изразяващи се в предизвикване наскандал и отправяне на закани и заплахи към М.Ю.М. на 41 години от град Асеноград, демонстративно пред хора на обществено място, нарушавайки обществения ред и спокойствието на гражданите.

Самият чл. 72, ал.1т.7 от ЗМВР дава възможност на полицейските органи, които могат да задържат лице, в други случаи, определени със закон.

В случая, е налице изписана препратка към чл. 3 б"А" от УБДХ, а именно: когато преписката се внася за разглеждане от съдия, лицето съгласно ал.2 от чл. 3 от УБДХ, може да бъде задържано, до 24часа, когато не може да бъде представено незабавно на съдията.

Тази правна норма няма императивен характер, а тя съдържа възможност при условията на оперативна самостоятелност на полицейските органи, да задържат лицето, когато се налага да бъде представено пред съда за нуждите на внесената преписка то УБДХ, когато тя не може да бъде разгледана незабавно.

Имайки предвид, че жалбоподателят Т. в хода на полицейската проверка по по подаденото оплакване от лицето М. и други две лица, е било намерено два часа по - късно, помолено да се яви в РУ на МВР Асеновград, където са му снети обяснения и му е съставен АУАН, то е изпълнявало всички дадани указания от страна на полицейските органи, на РБ, съдействало е на същите за изясняване на ситуацията и е с постоянен адрес, работа и известно и лесно за намиране и установяване, с поведение, което не е било проблемно, поради което и неговото явяване в съда на следващия ден, за нуждите на производството по УБДХ, не налага неговото задържане. Същото обективно е могло да бъде осигурено и чрез разпореждането му да бъде на разположение при повикване, което е било напълно достатъчно заосигураването му в съдебно заседание.

Когато не е императивно предвидено в закон задържането на лице, а е предоставено неговото задържане на оперативната самостоятелност на полицейските български власти, ткакто е в случая с чл.3, ал.2 от УБДХ вр.чл. 72, ал1т. от ЗМВР, то тази оперативна самстоятелност налага наличието на обективни факти, които да налагат нейното упражняване по начин, който да ограничава право на свобода чрез задържане по ЗМВР за 24 часа.

В случая, такива обективна факти за задържане не са били налице, поради което е налице едно бланкентно, без фактическо основание и без нужда, задържане на лице при условията на оперативна самостоятелност и липса на императивност това да бъде сторено, катозаконово разписаната правна възможност това да бъде сторено, в чл. 3, ал.2 от УБДХ, е приложена без основание, както и без необходимост, поради което и издадената зи обжалвана аповед за задржане се явява необоснована, поради което и незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

С оглед горното и на основание чл. 72, ал.4 от ЗМВР,