Решение № 2349 от 9.6.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 470/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационната жалба, подадена от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, против Решение №15/10.03.2025г, постановено по АНД №287/24г по описа на Районен съд Раднево, с което е отменено Наказателно постановление №11-01-498/30.10.2024г, издадено от Директора на АДФИ. В жалбата се твърди, че посочените решаващи мотиви на въззивният съд доказват, че НП е отменено при неправилно приложение на материалния закон спрямо установените по делото факти –касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 вр. с ал.2 от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди Наказателното постановление. Касаторът поддържа, че обвинението за поет ангажимент за разходи в размер на 2 907 702.63лв без ДДС, който не е предвиден в годишния бюджет на общината към 31.12.2023г. нарушава чл.128 ал.1 от ЗПФ към датата на сключване на договора 20.02.2023г, поради което сключено с МРРБ споразумение за финансиране от 20.02.2024г не може да отрече съставомерността на поемането на ангажимента. Изложени са подробни правни доводи с цитиране на разпоредбите, на които са основани, аналогични на посочените в НП правни аргументи на АНО. Допълнителния аргумент за обосноваване на посоченото касационно основание е, че правно значение има обвързването на бюджета с бъдещи плащания, а не как е разпределено плащането на този ангажимент и как е осъществена дейността по договора. Съгласно чл.45 ал.1 от ЗПФ общинският бюджет включва разходи за делегирани от държавата дейности и за местни дейности, за капиталови разходи, бюджетни взаимоотношения с централния бюджет и с други бюджети и сметки за средства от ЕС и финансиране. Поддържат се и аргументи, че деянието не може да се определи като маловажен случай, а размера на глобата е съобразена с тежестта му. Направено е искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако то не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по касационната жалба - Т. Ж. Т., не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не представя писмен отговор против касационната жалба. Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Т. Ж. Т. против Наказателно постановление № 11-01-498/30.10.2024г, издадено от Директора на АДФИ, с което на Т. Т. е наложена глоба в размер на 400лв на основание чл.32 ал.1 т.1 от Закона за държавната финансова инспекция за това, че на 20.02.2023г в качеството си на Кмета на община Раднево и първостепенен разпоредител с бюджета на общината е сключил Договор №0043/20.02.2023г с РАДНЕВО 2022 ДЗЗД гр. София, с предмет „Реконструкция и доизграждане на водопроводна мрежа на село Тополяне, община Раднево, с който е поел ангажимент за разходи по смисъла на §1 т.27 от ДР на Закона за публичните финанси в размер на 2 907 702.63лв без ДДС / 3 489 243.16лв с ДДС/, който не е предвиден в годишния бюджет на общината към 31.12.2023г. С деянието е нарушен чл.128 ал.1 от Закона за публичните финанси вр. с чл.7 ал.5 от ЗПФ вр. с §2 от ДР на ЗПФ. Нарушението е извършено при следните обстоятелства: Договор №0043/20.02.2023г е сключен по реда на Закона за обществените поръчки при условията на чл.114 от ЗОП – неговото изпълнение се поставя в зависимост от изпълнението на следното условие: наличие на осигурен финансов ресурс, като е добавено, че ако финансирането не бъде осигурено, на основание чл.114 от ЗОП, всяка от страните може да поиска прекратяване на договора след изтичане на тримесечен срок от сключването му, като нито една от страните не дължи неустойка за прекратяването. С решение №823/23.02.2023г на Общински съвет Раднево са приети разчети по показатели от ЕБК по индикативния годишен разчет за сметките за средства от ЕС, по прогнозите по чл.82 ал.3 от ЗПФ и са определени условия и лимити по бюджетните приходи, помощи, разходи, трансфери, бюджетното салдо и операциите в частта на бюджетното сало, определени в нормативни актове до приемането на Закона за държавния бюджет на РБ за 2023г, на Община Раднево за 2023г. Приета е Инвестиционна програма на общината за 2023г, разпределена по обекти и източници на финансиране, в която е включен обект „Реконструкция и доизграждане на водопроводна мрежа на село Тополяне, община Раднево и други разходи /преходен обект от 2022г, на стойност 23 000лв. С Решение №957/31.08.2023г на Общински съвет Раднево е приет бюджета на общината за 2023г с програма за капиталовите разходи /поименен списък на обекти, видове разходи и източници на финансиране/ в размер на 8 210 777лв. Финансовата инспекция извършила проверка на приетите решение на ОбС Раднево до 31.12.2023г както и изготвения към годишния отчет за 2023г „Разчет за финансиране на капиталовите разходи план/отчет за периода декември 2023г“ и установила, че посочения обект е включен в бюджета на общината и в последващите актуализации за 2023г. Договорът е осчетоводен като поет ангажимент, независимо, че е сключен под условието на чл.114 от ЗОП при осигурен финансов ресурс за изпълнението. Общината е кандидатствала за финансиране пред МРРБ на 21.11.2023г и обекта е одобрен за финансиране като е сключено споразумение №РД-02-30-58/20.02.2024г. Ангажиментът за разход възниква към датата на сключване на договора, независимо от предвиденото отложено /бъдещо/ изпълнение по реда на чл.114 от ЗОП, съгласно Указание ДДС №4/01.04.2010г на Дирекция „Държавно съкровище“ към Министерство на финансите – поемане на ангажимент е обвързването на бюджет с бъдещо плащане на конкретно определима сума към конкретно лице при бъдещо изпълнение или наличие на определени условия, засягащи получателя на сумата като например насрещно изпълнение на задълженията по договор и други, а датата на възникване на ангажимента е датата на сключване на договора, който е основание за плащането. От гледна точка на отчетността на бюджетните предприятие поетия ангажимент има характер на зад балансов пасив /условно задължение/. От справка за произхода на ангажиментите за разходи в Община Раднево към 31.12.2023г е установено, че ангажимента за разход по договора е посочен с крайно кредитно салдо в размер на 3 489 243.16лв, което потвърждава хронологичната последователност и текущото отчитане, като поет и реализиран през годината, но в колона „Решение на Общински съвет Раднево“ не е посочена информация. Към 31.12.2023г не са извършени плащания и няма промяна в крайното кредитно салдо от момента на начисляване на ангажимента по сключения договор по счетоводна сметка 9200 „Поети ангажименти за разходи-наличности“. За да отмени НП въззивният съд е приел, че нарушението не е извършено, поради установено по делото финансиране на договора със средства от Държавния бюджет за 2024г. Трансфера от Държавния към Общинския бюджет е извършен през 2024г на основание ЗДБ за 2024г и Постановлението за неговото прилагане, като са били осигурени средствата за финансиране на поръчката и от този момент е започнало изпълнението на сключения договор. Даденото от АНО тълкуване, че очакваното финансиране по договор за възлагане на обществена поръчка по чл.114 от ЗОП е достатъчно основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.128 ал.1 от ЗПФ, задължаваща разпоредител с бюджетни средства да сключи договора единствено и само при предвиден разход за това бъдещо плащане, не е съобразено със специалните разпоредби на ЗПФ, които разграничават случаите, в които общинския бюджет следва да предвиди разходи за бъдещ период от случаите, в които финансирането се осигурява за сметка на държавния бюджет и начина на отразяването му в общински Съдът счел, че към момента на сключването на процесния договор средствата за неговото финансиране не са били осигурени, поради което не е било налице основание за включване на строителния обект в програмата за капиталови разходи на общината, съответно не е било налице основание за изменение на действащия бюджет на общината, след като договореното строителство е било обект на финансиране със средства от републиканския бюджет. Решение №15/10.03.2025г, постановено по АНД №287/25г по описа на РС Раднево е валидно, допустимо и правилно, при следните мотиви, дължими в отговор на изложените оплаквания за неправилно приложение на материалния закон: На страница трета от НП / лист 37/ по АНД № 287/24г по описа на РС Раднево е вписано следното: „Финансовата инспекция извърши проверка на приетите решение на ОбС Раднево до 31.12.2023г както и изготвения към годишния отчет за 2023г „Разчет за финансиране на капиталовите разходи план/отчет за периода декември 2023г“ и установи, че посочения обект е включен в бюджета на общината и в последващите актуализации за 2023г“. Обвинението на стр. 1 от НП /лист 36 по АНД №287/24г/ е следното: „Д-р Т. Ж. Т. в качеството си на Кмет на община Раднево и първостепенен разпоредител с бюджета на общината е сключил на 20.02.203г Договор №0043/20.02.2023г с РАДНЕВО 2022 ДЗЗД гр. София с предмет „Реконструкция и доизграждане на водопроводна мрежа на село Тополяне, община Раднево, с който е поел ангажимент за разходи по смисъла на §1 т.27 от ДР на Закона за публичните финанси в размер на 2 907 702.63лв без ДДС / 3 489 243.16лв с ДДС/, който не е предвиден в годишния бюджет на общината към 31.12.2023г“. Така формулираното обвинение е в противоречие с установеното в обстоятелствената част на НП включване на обекта в бюджета на община Раднево, както и с приетото от АНО, че договорът е сключен под условието на чл.114 от ЗОП, а именно когато не е осигурено финансиране. Според императивното правило за поведение на чл.128 от ЗПФ не е допустимо да се поемат ангажименти за разходи, които не са предвидени в годишния бюджет на общината. АНО отправя обвинение за това, че поетия с договора ангажимент не е предвиден в годишния бюджет на общината към 31.12.2023г, но в обстоятелствената част на НП е установено, че този разход е предвиден, но не е осигурено финансирането му, което се осигурява на 20.02.2024г със Споразумението между Общината и МРРБ. Проверката за законосъобразност на НП и по-конкретно отговора на въпросите извършено ли е деянието, кога, при какви обстоятелства, от кого и виновно ли е осъществен състав на административно нарушение, е ограничена в рамките на административното обвинение, посочени в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. След като към 31.12.2023г посоченият обект е включен в бюджета на общината, приет на 31.08.2023г и в последващите му актуализации, както и в Инвестиционната програма за 2023г, разпределена по обекти и източници на финансиране, а договорът е сключен при разрешителната норма на чл.114 от ЗОП, то се налага правния извод, че решаващия довод на въззивният съд за отмяна на НП, защото нарушението не е извършено, е съответен и на фактите, и на закона. Въззивното решение за отмяна на НП е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора не се следва присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, а ответника не е заявил претенция за осъждане на АДФИ да му заплати възнаграждение за един адвокат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора