Решение № 32 от 16.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 905/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК. С решение № 260293/21.07.2023 г. по т.д. № 1600/2020 г. на СГС, VI-13 състав е ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 95б ал. 1 т. 1 ЗАПСП по иска на „ДЖУНТИ ПСИХОМЕТРИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, че без съгласие на притежателя на авторското право и в нарушение на предоставеното на „ДЖУНТИ ПСИХОМЕТРИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изключително право на използване на територията на Република България чрез възпроизвеждане и разпространение сред неограничен брой лица Фондация „Хестия“ е използвала произведенията: 1. Скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV; 2. Рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3rd Edition; 3. Рейтинг скала за оценка на детския аутизъм CARS 2; 4. Рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3; 5. Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2; 6. Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-A; 7. Проективна методика, предназначена за изследване на деца – ТЕМАS. Със същото решение Фондация „Хестия“, е осъдена на основание чл. 95б ал. 1 т. 2 ЗМГО (отм.) да преустанови нарушението като не използва без съгласие на автора или на лицето, на което са предоставени изключителни права, произведенията: 1. Скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV; 2. Рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3rd Edition; 3. Рейтинг скала за оценка на детския аутизъм CARS 2; 4. Рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3; 5. Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2; 6. Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-A; 7. Проективна методика, предназначена за изследване на деца – ТЕМАS. Фондация „Хестия“ е осъдена също, на основание чл. 95 ал. 1 ЗАПСП, да заплати на „ДЖУНТИ ПСИХОМЕТРИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, 41 367 лв. – обезщетение за неправомерно използване на произведенията Скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV, Рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3rd Edition, Рейтинг скала за оценка на детския аутизъм CARS 2, Рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3, Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2, Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-A, Проективна методика, предназначена за изследване на деца – ТЕМАS, ведно със законната лихва считано от 21.08.2020 г. до окончателно изплащане на главницата. ПОСТАНОВЕНО Е, на основание чл. 95б ал. 1 т. 6 ЗАПСП, разгласяване за сметка на Фондация „Хестия“, на диспозитива на решението в „БНТ 1“ в часовия диапазон 19: 00 ч. – 21: 00 ч. и във всекидневниците: вестник „Капитал“ и вестник „24 часа“. Ответникът Фондация „Хестия“ е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение изцяло. Поддържа, че същото е постановено по недопустими искове, незаконосъобразно е, неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон. По отношение твърдението за недопустимост на решението се излагат доводи, че предмет на спора е нарушение на авторски права върху производни произведения – преводи/адаптации на психологически тестове на български език, като по делото не е доказано ищецът да има авторско право върху тях, като се подчертава, че оригиналът на произведението и неговият превод са два различни обекти на закрила. Подчертава, че с представените Лицензионни договори се отстъпвало само правото за използване оригиналите на произведенията (английските текстове) по посочения в договорите начин, включително направата на превод на български език – право по чл. 18, ал. 2, т. 7 ЗАПСП, но авторски права върху преводите имат лицата, които са ги направили, съгласно чл. 9 ЗАПСП, а не ищецът. Първоинстанционният съд смесил оригиналните произведения и техните преводи като един закрилян обект. Неправилно съдът приел, че твърдението на ищеца, че е носител на изключителното право върху произведенията е достатъчно да обуслови активната му процесуална легитимация, защото ЗАПСП изрично сочел кои лица имат право на иск, като ограничава същото до определени носители на правото, сред които ищецът не е. Освен това съдът неправилно приел, че нарушаването на права върху преводите фактически се явява нарушение на права върху оригиналите, като дори отрекъл самостоятелната правна закрила върху преводите. Пренебрегнат бил факта, че по делото липсват доказателства, които да установяват каквото и да е авторско право на ищеца върху процесните произведения. Съдът признал изключително право на ищеца върху тези произведения при незачитане на закона, тъй като от доказателствата било видно, че е налице отстъпване на изключителни права само за някои от оригиналните произведения на английски език, само по някои от договорите и само за определени правомощия, като подробно са разгледани някои от лицензионните договори. С оглед посоченото ищецът е искал първоинстанционното решение да бъде обезсилено. В случай, че бъде прието, че първоинстанционното решение е допустимо, жалбоподателят е искал същото да бъде отменено като неправилно. Сочи се, че по иска с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП СГС неправилно приел, че е налице нарушение чрез „възпроизвеждане“ и „разпространение сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението“. По делото липсвали доказателства, от които да става видно, че авторите са отстъпили на дружеството правото за използване на произведенията. На дружеството нямало отстъпени права върху преводите. Не било налице и възпроизвеждане на произведенията, тъй като продажбата им не била идентична с възпроизвеждането им. Изрично е посочено, че от текстовете на представените лицензионни договори не можело еднозначно да се приеме, че ищецът е носител на материалното право по чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗАПСП. Неправилно било прието и че продажбата не е осъществена в хипотезата на чл. 18а ЗАПСП. Представена била фактура № 0000003346/29.06.2018 г. и приемо-предавателен протокол, от които се виждало, че фондацията е закупила от ищеца предлаганите за продажба и продадените екземпляри от произведенията, които се твърди, че са предмет на нарушение. Доказано било още, че фондацията не предлага произведенията в оригинал или в превод чрез онлайн платформата Examinea, а в нея се генерират само доклади на базата на попълнените отговори, като създаването им не може да се счита за използване на закриляните произведения. Неправилно било прието още, че нормата на чл. 71 КМЧП е дерогирана от изричната уговорка между страните по представените договори за избор на право, тъй като тези уговорки не ангажирали трети лица. В същото време съдът обсъждал едни уговорки, но игнорирал други, като например тези, с които изрично се отстъпвали неизключителни права или които включват забрана за лицензополучателя да води съдебни процеси без съгласието на лицензодателя, като по този начин съдът нарушил процесуалния закон и изискването доказателствата да бъдат обсъдени в тяхната цялост. По отношение на останалите искове се сочи неоснователност, предвид неоснователността на главния иск, а за постановеното по чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП се сочи, че избраните медии, в които да се разпространи решението за сметка на ответника не били съобразени с конкретното нарушение и решението в тази му част било напълно необосновано. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено, а исковете отхвърлени изцяло. Ответникът „Джунти Психометрикс България“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага подробни доводи за нейната неоснователност. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Ищецът „Джунти Психометрикс България“ ЕООД с предишно наименование „ОС България“ ООД, е твърдял в исковата си молба, че получил изключителни права да преведе, адаптира и разпространява на територията на България рейтингови скали, скринингови инструменти, личностни въпросни и психологически тестове, създадени от „ОС Организациони Специали“ – Италия, а именно: Скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV; Рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3rd Edition; Рейтинг скала за оценка на детския аутизъм CARS 2; Рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3; Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2 и MMPI-A; Проективна методика, предназначена за изследване на деца – ТЕМАS. Ищецът е твърдял, че са му предоставени изключителни права да използва по всякакъв начин процесните произведения на територията на Република България включително да преведе и да адаптира на български език тяхна версия, като е посочил отделните носители на авторските права, които го овластил при твърдяното съдържание на правото по следния начин: за Скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV – NCS Pearson, Inc., за Рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3rd Edition – Multi-Health Systemsq Inc., за Рейтинг скала за оценка на детския аутизъм CARS 2 и Рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3 – Western Psychological Services, а за Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2 и MMPI-A – Regents of the University of Minnesota. Досежно Проективна методика, предназначена за изследване на деца – ТЕМАS ищецът сочи, че GIUNTI O.S. Organizazazioni Spetiali S.r.l се ползвали с изключителни права да използват произведението и на тази основа били предоставени от това дружество на ищеца чрез сублицензия изключителни права да го публикува и разпространява на български език на територията на Република България. Ищецът е твърдял още, ч е с оглед разпоредбата на чл. 76 от Наредбата за приобщаващото образование превел, адаптирал и стандартизирал тези тестове, рейтингови скали и инструменти. Посочил е, че Фондация „Хестия“ – ответник в производството, била създадена през 2014 г. от служители на ищеца, а именно: С. З., Н. Н., Т. Б. и Д. Д.. Поддържл е, че като дългогодишни служители с прекратени трудови правоотношения през септември 2018 г. учредителите били запознати с вътрешно- дружествените стратегии, ноу-хау и процеси по възпроизвеждане и разпространение на процесните тестове и инструменти. Те разполагали с метричните файлове, съдържащи българските версии на тестовете във формат, готов за печат. Те се възползвали от качеството си на служители като недобросъвестно снабдили учредената от тях фондация с тестовете във формат, готов за печат. След създаването на фондацията в качеството си на управител на „ОС България “ ООД С. З. започнал да пренасочва част от дейността на дружеството към ответника, като от 2016 г. и досега фондацията бил организатор на регулярни сертификационни обучения за работа с тестове и инструменти. Ответникът предлагал и продавал на включилите се в обучението съответния тест/инструмент и то при изрично указание в представяни на интернет страницата на фондацията брошури, че правата върху българското издание на съответния тест, скала или инструмент се държат от „ОС България“ ООД. Ищецът е твърдял, че не е давал съгласие ответникът да възпроизвежда и разпространява скалите и инструментите, а преотстъпването на права било изключено и с изрична клауза в лицензионните договори с носителите на авторско право върху произведенията. Въпреки това ответникът предлагал на пазара и продавал тези произведения чрез свои страници в интернет и Фейсбук, както и чрез щанд на Международна конференция по приобщаващо образование. Ответникът също ги презентирал без да му е предоставено такова право. В рамките на процедура по обществена поръчка, проведена през месец ноември 2019 г., ответникът бил счетен за носител на авторски права върху тестовете и единствена организация на територията на България, която можела да проведе планирани обучителни мероприятия по тестови методики сред които и WICS IV, MMPI A, TEMAS, MMPI 2. Ишеът е оспорвал такива права да са предоставени от носителите на авторските права върху тестовете, поради което се твърди, че произведенията се възпроизвеждали и разпространявали неправомерно. Ответникът дигитализирал и използвал електронен вариант на защитени произведения, срещу което получавал доходи. За разлика от ищеца ответникът не заплащал роялти, а предлаганата по-ниска цена от реалната довела до загуба на клиенти за ищеца и пропуснати ползи. Застъпена е и тезата, че посочвайки предишното име на ищеца „ОС България“ ООД ответникът въвеждал в заблуждение потребителите, че той продължава дейността на ищеца. От домейн osbulgaria.com и страница на OS Bulgaria във Фейсбук ответникът препращал към своята страница и страница на трето за спора лице. Ищецът е твърдял, че действията на ответника пораждат опасност от прекратяване на лицензионните му договори. Искал е да бъде признат за установено фактът на извършено нарушение, а именно – възпроизвеждане на произведенията, разпространение сред неограничен брой лица на екземпляри на произведения и предлагане по безжичен път на достъп на неограничен брой лица на произведенията или до част от тях по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от индивидуално избрани място и време. Поискано е още описаните нарушения да бъдат преустановени, ответникът да разгласи за своя сметка диспозитива на решението в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие и да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 41 367 лв. (съгласно увеличение на иска, направено в с.з. от 30.11.2022 г.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба (21.08.2020 г.) до окончателно изплащане на главницата. В отговора на исковата молба ответникът Фондация „Хестия“ е оспорвал ищецът да е носител на изключително право, легитимиращо го да търси защита, като е смятал, че такова не произтича от договорите, на които основава правата си. Досежно Скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV е навеждал довод, че по силата на договора авторското право и върху преработената версия принадлежи на Ен Си Ес Пиръсън ИНК, а към датата на предявяване на иска срокът на договора бил изтекъл, което смята, че лишава ищеца от легитимация да търси защита. Застъпена е аналогична теза и досежно Рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3rd Edition, по отношение на която ответникът смята, че авторското правото върху това произведение на български език принадлежи на Multi-Helth Sistems Inc. Оспорвал е да е предоставено изключително право за използване и по отношение на Рейтинг скала за оценка на детския аутизъм CARS 2 с довод, че това не е указано изрично, а и не са конкретизирани като включени в обхвата на предоставените права и правото да възпроизвежда и разпространява произведението и/или да предлага достъп до произведението по безжичен път или по кабел на неограничен брой лица при изрично указаното ограничение на предоставените права (раздел 15 от договора). Аналогични съображения са поддържани и досежно Рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3, като изводът за лимитативно изброените предоставени права с а изведени от клаузата на раздел 14. Досежно Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2 и Минесотски многофакторен личностен въпросник - Юноши MMPI-A е поддържан довод, че лицензодателят не се е разпоредил изрично да предоставя изключително право за използване на произведението, а и смята действието на договора за прекратено към 28.11.2016 г. поради изтичане на установения от чл. 37 ал. 2 ЗАПСП максимален срок на договор за използване на произведение. По отношение на Проективна методика, предназначена за изследване на деца – ТЕМАS е наведен довод, че праводателят на ищеца е предоставил сублицензия, запазвайки си правото върху българската версия на произведението. Оспорвал е от договора да произтича изключително право на ползване върху него от страна на ищеца. Ответнкът е Твърдял още, че всички продавани екземпляри от произведенията били закупувани от ищеца въз основа на регламентирано сътрудничество с договор от 05.02.2016 г. Застъпена е теза, че поместването на произведенията на платформа в интернет – системата Examinea не представлява размножаване по смисъла на § 2 т. 3 ДРЗАПСП. Твърдял е, че на ищеца не е предоставено право да предлага произведенията в интернет, което само по себе си смята, че изключва и възможността да претендира нарушаването му. По същество отрича, че предлага процесните произведения на платформата Examinea, като твърди, че предлаганата услуга е ограничена до генериране на доклади на базата на въведени данни от обучен специалист за дадени отговори в закупения екземпляр от теста на хартиен носител. Оспорвал е процесът на автоматизирана обработка на данни да се включва в обхвата на авторското право. Оспорвал е и използването на произведенията в организирани от ответника обучения да води до нарушение на авторските права, като твърди и, че договорът от 05.02.2016 г. предвижда съгласувана с ищеца дейност за провеждане на обучения за работа с психологически тестове, предлагани от ищеца. С оглед предписанието, че участващите в обучението сключват договори за продажба с ищеца, участниците в обученията изрично били информирани, че когато съответният тест не е включен в цената на обучението, следва да бъде закупен от ищеца с посочена негова банкова сметка. Ищецът е конкретизирал в молба от 25.05.2021 г., че освен предоставените му изключителни права ответникът нарушава и авторските му права върху извършените превод и адаптация върху Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2 и MMPI-A, чиято защита също така търси в процеса, а по отношение на останалите произведения, при условията на евентуалност, предявява за защита правата си върху адаптираното произведение на български език. Оспорвал е приемо- предавателен протокол с посочена дата 29.06.2018 г. да е създаден тогава, както и да е сключван договор за сътрудничество с дата 05.02.2016 г. при твърдение, че ищцовото дружество е представлявано от съучредител на ответната фондация. Оспорвал е такива документи да са налични в архива на ищеца и да има данни за такива в деловодната система. Твърдял е, че С. З., освен управител на ищцовото дружество, е и учредител на ответната фондация, а към посочените дати Д. Н. Д. е била служител на ищцовото дружество. Оспорвал е и представената фактура във връзка с приемо-предавателния протокол да е отчетена от управителя Занев през месец юли 2018 г. Твърдял е, че не е осъществявана съвместна дейност, като е смятал за нелогично при подобна договореност през месец ноември 2019 г. ответникът да се представя като притежател на изключителни права при участие в обявени обществени поръчки, игнорирайки предоставените права на ищеца и неговото участие. Досежно твърдяното нарушение чрез платформата Examinea ищецът е конкретизирал, че подборът на конкретни въпроси в тестовете и тяхната последователност е резултат от десетилетия научна работа. Смятал е, че въпросникът заедно със скалите и референтните стойности/норми, адаптирани за дадена територия, обуславят и закриляното произведение, а докладът извлича резултат от приложението на съответния инструмент/методика/скала/тест. Застъпвал е теза, че използваните при обучението части от самите тестове и запознаването на участниците с тях представлява използване, а търговската цел изключва гарантираната от закона свобода за използване. От твърденията на страните и събраните в тази връзка доказателства се установява следното: Страните не са спорили, че в рамките на организирани от ответника обучения той е използвал процесните произведения, отразяващи извършен под контрола на ищеца превод на български език, адаптация и съответно стандартизация на тестовете. Този въпрос не е спорен и пред въззивната инстанция. Не е спорно също, а и от доказателствата се установява, че ответникът е регистриран като фондация с решение № 1 от 07.11.2014 г. и към 28.05.2018 г. неин управител е била Д. Н. Д.. Видно от предмета на дейност на фондацията тя включва извършване на оценка на деца и юноши. От писмен договор от месец юни 2010 г. (датата е видна от английския текст), се установява изразено съгласие от Ен.Си.Ес.Пи. Инк. (NCS Pearson, Ink.) в качеството му на притежател на авторски права върху Скала за интелигентност на Уекслер WISC- IV, (което и ответникът не оспорва) да предостави на ищеца, посочен като Местен издател, правото за своя сметка да изготви преведен тест и данни за локални тестове при спазване на договорени правила, включително и запазване структурата на публикуваните тестове от П. и да създаде програма за отчитане на резултатите от теста, като използва данните от теста, предоставени от П. и/или данните от локалния тест, който администрира, оценява и генерира автоматизирани отчети за профили на български език и отговаря на спецификациите, създадени за лицензиран и разпространен от П. софтуер за администриране, оценяване и профил, включително декрементално оценяване и сигурност чрез софтуер за криптиране, отговарящ на изискванията на местното законодателство по отношение на поверителност на данните. Определен е и персонал, чрез който да бъде разработен информационният продукт за отчитане на резултат от тест с указание да се използват единствено от Местния издател и П.. Уговорено е също така, че П. става притежател на всички правомощия, права и законни интереси по отношение на Местните публикации – преведените тестове (версия на теста на български или адаптирани в културен аспект на целевия език и създадени от ищеца в това число и евентуално разработени данни за локални тестове), данни за локалните тестове (скали, сурова информация за резултати, стандартизирани данни, тежест на елементите при оценяване, профили, таблици за преобразуване на базова ставка, таблици за стандартизиране на референтна извадка, формати за отчитане и свързаните с тях материали, създадени, подготвени, разработени и комбинирани за администриране, отчитане на резултати, отчитане и анализ на теста, заедно с всички преработки и производни варианти на теста като включва всяка друга включена в текста информация), програма за оценяване на тестовете и всички рекламни материали за тях (т. 2.2.). Предвидено е и задължение за съгласуване на изпълнителя при възлагане на превод и адаптиране на тестовете на трето лице при изрично поето задължение да прехвърли своите имуществени права на интелектуална собственост на П. при регламентирани изисквания към извършения превод и задължение за верификация на превода от П.. Уговорен е и механизъм за събиране и обработване на локални данни. Съгласно чл. 3.1. ищецът е овластен: 1) да възпроизвежда верифицирания превод на теста на български език; 2) да разпространява само във формат на хартиен носител на квалифицирани клиенти в рамките на Република България; 3) да използва данните от теста и данни за локалните тестове за създаване на формуляри за отговори и шаблони за оценка, които позволяват ръчно оценяване на преведените тестове. 4) да възпроизвежда преведения тест единствено в държава-членка на Европейския съюз; 5) да създава рекламни материали, свързани с преведения тест; 6) да използва програмата за оценяване в помещенията на местния издател, като част от услугата за оценяване на централно ниво, за оценка на преведения тест, които се изпращат на местния издател от клиенти чрез електронна поща или факс за услугата – оценка и отчитане и генериране на автоматизирани отчети за профили на български език; 7) да разпространява програма за оценяване на тестове на крайни потребители – клиенти, като дава достъп с помощта на софтуера PsySystem 4 (софтуерна платформа, която е собственост на ищеца и се използва от него и която позволява на клиентите достъп и използване на компютърни тестове или други компютъризирани инструменти или достъп до съдържание) чрез лизинг или лицензиране като използва лицензионните условия в частта, ограничения, включвайки най-малко условията, указани в Приложение В към договора. Съгласно т. 3.2.3. П. няма право да продава или доставя директно преведените тестове в световен мащаб с изключение на територията на Съединените американски щати, като се ангажира да препраща към ищеца всички постъпили към него поръчки и запитвания относно преведения тест при запазено право да рекламира и да ги продава на посочени в договора клиенти, да разрешава изследвания въз основа на данните и преведения тест и да използва програмата за оценяване с цел оценка на съответствието на продукта с условията на договора. Съгласно чл. 8.7. ищецът се съгласява да не препятства потребител на преведен текст да провежда независими изследвания и публично да отчита резултатите от тях, при условие че в такава публикация или доклад не са включени материали, защитени с авторски права, свързани с преведените тестове или невербални компоненти в това число – текстове или елементи на преведените тестове или на дефиниции на скали за оценка, които включват насоки за оценяване на елемента. Договорът е сключен за срок от 7 години като след изтичането му се подновява автоматично до три едногодишни периода (1.15). С анекс от 05.11.2021 г. (л. 1602) писмено е изразено съгласие за удължаване срока на договора за пет години, считано от 22.06.2020 г. Посочено е и че на ищеца е предоставен изключителен лиценз за превод и адаптиране в културен аспект на теста на български език и правото да предлага, разпространява и администрира по електронен път, да оценява, интерпретира и отчита преведения тест на квалифицирани клиенти в световен мащаб, с изключение на Съединените американски щати, както и да създаде софтуерна програма за тестуване, използвайки данните от тестовете и/или данни за тестове на локално ниво с цел оценка на преведения тест и генериране отчети за профила на български език и крайни отчети за изпращане по електронна поща и факс. С договор от 27.11.2006 г. писмено е изразено съгласие, че Настоятелството на Университет на Минесота и неговото издателство, наричан Притежател на права, предоставя на ищеца правото да преведе, установи стандарт, публикува, разпространява и продава преведения текст на български език на Минесотски многофакторен личностен въпросник – 2 (MMPI – 2). Като основна отговорност на ищеца, наричан в договора Издател, е определено осигуряването на пълна защита на авторските права от името на Настоятелството на Университет на Минесота като притежател на авторски права във всички страни с изключение Съединените щати (Територията) включително и когато трета страна разпространява превода безплатно или с нестопанска цел, като издателят предприеме всички необходими за целта стъпки включително да завежда съдебни искове срещу трети страни, нарушаващи авторски права в рамките на Територията, но след предварително писмено съгласие от страна на Притежателя на права (т. 4 и т. 5 от договора). Издателят се съгласява да събира нормативни и клинични данни за преведения тест на български език, като извършеният превод подлежи на верификация. Съгласно т. 15 (б) за времето на действие на договора притежателят на права се съгласява да не предоставя такива за превод и публикуване за публично разпространение в рамките на Територията. Според чл. 15 (в) договорът се сключва за срок от 5 години и подлежи на автоматично удължаване, ако никоя от страните не откажат това 6 месеца преди изтичане на договорения или последващо продължения срок, а притежателят на права няма право да откаже удължаване при изпълнение на условията по договора. Законодателството на Минесота е посочено за приложимо към договора. В анекс от 13.05.2021 г. (л. 1589 от делото) се сочи, че договорът продължава да действа и след първоначалния срок и е изразено съгласие за продължаване на срока за 5 години, считано от 30.11.2021 г. Посочено е и че ищецът е единственият екслузивен лицензополучател за територията на Република България за българската версия на теста. С договор от 12.11.2009 г. писмено е изразено съгласие, че Настоятелството на Университет на Минесота и неговото издателство, наричани притежател права, предоставя на ищеца правото да преведе, установи стандарт, публикува, разпространява и продава преведения текст на български език на Минесотски многофакторен личностен въпросник – Юноши (MMPI-А) при запазени права за самостоятелно възпроизвеждане на преведения текст в световната мрежа. Договорени са правила за адаптация на теста и поддържане на складова наличност и оповестяването на произведението (Приложение-А, при идентично съдържание на клаузата и в договора от 27.11.2006 г., но неналично по делото). Като основна отговорност на ищеца, наричан в договора издател, е определено осигуряването на пълна защита на авторските права от името на Настоятелството на Университет на Минесота като притежател на авторски права във всички страни с изключение на Съединените американски щати (Територята), включително и когато трета страна разпространява превода безплатно или с нестопанска цел, като издателят предприеме всички необходими за целта стъпки включително да завежда съдебни искове срещу трети страни, нарушаващи авторски права в рамките на Територията, но след предварително писмено съгласие от страна на Притежателя на права (т. 4 и т. 5 от договора). Издателят се съгласява да събира нормативни и клинични данни за преведения тест на български език като извършеният превод подлежи на верификация. Съгласно т. 15 (б) за времето на действие на договора притежателят на права се съгласява да не предоставя такива за превод и публикуване за публично разпространение в рамките на Територията. Според чл. 15 (в) договорът се сключва за срок от 5 години, считано от подписването му от страните и автоматично удължаване, ако никоя от страните не откажат това 6 месеца преди изтичане на договорения или последващо продължения срок, а притежателят на права няма право да откаже удължаване при изпълнение на условията по договора. За приложимо към договора е посочено законодателството на Минесота. С анекс от 14.05.2021 г. (л. 1595 от делото) срокът на договора е продължен автоматично след първоначалния срок, като последното продължение изтича на 15.11.2024 г. Посочено е също така, че ищецът е единственият екслузивен лицензополучател за територията на република България за българската версия на теста. С договор от 21 юли 2011 г. писмено е изразено съгласие, че Western Psychological Services, наричани в договора“Лицензодател“ предоставя на ищеца правото да създава, публикува и разпространява на квалифицирани специалисти на българския пазар на хартиен носител, ръчно оценявана българска версия на следните материали за произведението: CARS2 Standart Version Raiting BookJet (CARS2-ST) (W-472A) /стандартна версия, книжка с рейтинг скала/ CARS2 Hight-Functioning Version Rating BookJet (CARS2-HF) (W-472B) /разширена версия, книжка рейтинг скала/ CARS2 Въпросник за родители/социален асистент (CARS2-QPC) (W-472C) CARS2 Ръководство (W-472D) Указано е, че се предоставя изключително право за разпространяване на изданието в България и неизключително право за разпространение по целия свят, с изключение на Съединените американски щати. Договорено е преводът да бъде извършен в съответствие с установените професионални и научни практики и да бъде използван за каквато и да е цел след преглед и одобрение от автора, а адаптацията да бъде извършена в съответствие с международно признати професионални и етични принципи на междукултурната адаптация на теста. Посочено е, че договорът е в сила до 31.12.2021 г. С анекс от 26.04.2021 г. (л. 1622) писмено е потвърдено, че ищецът е единственият изключителен лицензополучател за територията на Република България за CARS2 и свързаните с него разработки като е изразено съгласие договорът да бъде подновен за последващи 5 години, считано от 22.07.2021 г. С договор от 21 юли 2011 г. писмено е изразено съгласие, че Western Psychological Services, наричани в договора “Лицензодател“ предоставя на ищеца правото да създава, публикува и разпространява на квалифицирани специалисти на българския пазар на хартиен носител, ръчно оценявана българска версия на следните материали за произведението: DP-3 Формуляр за интервю (W-462A) DP-3 Списък на въпроси за оценка за родители/социален асистент (W-462B) DP-3 Ръководство (W-462C) Указано е, че на ищеца се предоставя изключително право за разпространяване на изданието в България и неизключително право за разпространение по целия свят, с изключение на Съединените американски щати. Договорено е преводът да бъде извършен в съответствие с установените професионални и научни практики и да бъде използван за каквато и да е цел след преглед и одобрение от автора, а адаптацията да бъде извършена в съответствие с международно признати професионални и етични принципи на междукултурната адаптация на теста. Посочено е, че договорът е в сила до 31.12.2021 г. С анекс от 26.04.2021 г. (л. 1628) писмено е потвърдено, че ищецът е единственият изключителен лицензополучател за територията на Република България за DP-3 и свързаните с него разработки като е изразено съгласие договорът да бъде подновен за последващи 5 години, считано от 22.07.2021 г. Ответникът не оспорва, а и от представената електронна кореспонденция се установява, че е предлагал продажба на тестовете и обучение за приложението им (л. 306 – л. 314). С договор от 30.11.2011 г. писмено е изразено съгласие, че Multi-Health Systemsq I n c. (MHS) като притежател на авторски права върху „the Conners 3rd Edition“ предоставя на ищеца (наричан в договора лицензополучател) изключителен, непрехвърляем и неделяем лиценз на права за превод, адаптация (съгласно договорени правила), стандартизиране (при договорени правила), а след одобрение и публикуване на произведението само в рамките на България, да разпространява в България онлайн версията на MHS, да разпространява, продава и възпроизвежда преведения тест включително и чрез платформата чрез уебсайта на лицензополучателя www.internet-Test.it. MHS си запазва всички останали права включително да разработи уеб базирана оценка на преведената, адаптираната или стандартизираната версия, публикувани от лицензополучателя, както и да сублицензира такива права чрез онлайн версията включително на теста на български език. Посочено е, че тестовете могат да бъдат сублицензирани от лицензополучателя само на експерти, квалифицирани според договорени правила. Посочено е и че разработените от ищеца преведени/адаптирани/стандартазирани версии или производни произведения на теста принадлежат на MHS, а ищецът придобива правата върху изследователските материали и събраните от него данни за установяване на старт, защитени от канадското законодателство като обект на интелектуална собственост. Договорено е първоначален срок от 7 години, считано от подписването му, а след изтичането му – автоматично подновяване за нови 2 години. Като приложимо към договора е посочено правото, приложимо в провинция Онтарио, Канада. С анекс от 23.04.2021 г. (л. 1610 от делото) писмено е изразено съгласие, че договорът е подновен за 5 години, считано от 3.06.2020 г. Потвърдено е, че MHS предоставя изключителният, непрехвърляем и неделяем лиценз, без право на сублиценз на права на друга страна, за превод, адаптиране, стандартизиране и публикуване на теста в България. С договор от 30.05.2013 г. писмено е изразено съгласие, че TEMAS (Tell-Me-A- Story) предоставя на GIUNTI O.S. Organizazazioni Spetiali S.r.l изключителното право да публикува и разпространява на квалифицирани специалисти на хартиен носител, ръчно оценявана версия на италиански, немски и френски език на Стимулиращи карти, Миноритарни и неминоритарни стимулиращи карти, Книжка за резултати, Инструкции за администриране и Наръчник като GIUNTI придобива авторските права върху преведените версии в това число и на български език. С договор за сублицензия от 23.09.2013 г. писмено е изразено съгласие, ч е GIUNTI O.S. Organizazazioni Spetiali S.r.l (GIUNTI) като притежател на изключителни права за превод, адаптиране, публикуване и разпространение н а TEMAS (Tell-Me-A-Story)/проективна методика, предназначена за изследване на деца/ на български език, предоставя на ищеца сублицензия да публикува и разпространява на квалифицирани специалисти на хартиен носител, ръчно оценявана версия на български език на Стимулиращи карти, Миноритарни и неминоритарни стимулиращи карти, Книжка за резултати, Инструкции за администриране и Наръчник, наричани по договора Произведението. На ищеца е предоставено и правото да разпространява българската версия в световен мащаб. Дадено е съгласие ищецът да осъществи всяка необходима адаптация, превод, публикуване и разпространение на българската версия в съответствие с установените професионални и етични принципи. Указано е, че срокът е в сила до 31.12.2025 г. С анекс от 1.06.2016 г. (л. 1616) се потвърждава, че ищецът е единственият екслузивен лицензополучател за територията на България за извършване на адаптации и преводи на теста TEMAS и свързани с него разработки на български език, да продава, предлага на пазара, разпространява и възпроизвежда под всякаква форма и носител, да дигитализира, генерира и издава отчети и като цяло да използва във всякаква форма и по какъвто и да е начин този тест. Посочено е, че не е издаван лиценз или подлицензия на друго лице за територията на България, което да използва по какъвто и да било начин теста ТЕМАS. Ответникът не оспорва, че праводателите на ищеца са носители на авторските права върху произведенията в първоначалния им вид, както и че ищецът е организирал превода на български език и тяхната адаптация. Няма спор също така, а и доказателствата установяват, че ответникът е организирал обучения за работа с процесните тестове, както и че е продавал екземпляри от тях. От заключението на комплексната експертиза се установява, че платформата examinea.com, която ответникът не оспорва, че поддържа, позволява въвеждане на данни и генериране на доклад, който се записва в профила на заявилия го потребител. Платформата позволява и дистанционно попълване на тестове, която функционалност към момента на експертизата не е била активна, но са установени данни за предходното й функциониране. При извършен експеримент с платформата чрез предоставен на вещите лица проф. Е. А.. и д-р А. К. достъп, платформата позволява избор на различни тестове в това число MMPI-2, MMPI-А, DP-3, Conners-3, CARS2-ST. Вещите лица установяват регистрирани от системата данни за генерирани доклади за MMPI-2, MMPI-А, DP-3. Установени са и финансови отчети за генерирани доклади след 16.06.2020 г. при първи регистрирани потребители през 2013 г. За 127 броя потребители на платформата се подава съобщение, което може да бъде обяснено както с настъпила техническа повреда, така и с намеса на администратор на системата. Сайтът предоставя възможност за ползване на достъпните чрез него тестове при предплатен кредит при обявена цена от 9, 40 лв. с ДДС. Изследването се извършва с маркиране на отговор на въпросите (айтемите) като отговорите се анализират според предварително зададена комбинация за измерване на определена характеристика и принадена стойност. Полученият сбор от стойности подлежи на интерпретация според зададени норми и отнасяне на изследването към най-близката по основни характеристики група. Ответникът не оспорва, а и се установява, че администрира платформа (информационна система), достъпна в интернет пространството на адрес: www.examinea.com като от заключението се установява, че тази платформа е достъпна през „Гугъл“ и през линк, каквато техническа възможност е описана в инструкциите за работа. Достъпът е обусловен от регистрация. Вещите лица са установили регистрирани в системата 734 потребителя специалисти, 87 броя корпоративни акаунти и 116 бр. групи специалисти. Според инструкциите платформата позволява изпращане на връзка от оторизиран потребител за попълване на тест, каквато функционалност към датата на експертното изследване не е била активна. Системата осигурява възможност за изготвяне на 181 вида доклади на български език, сред които и Conners-3, DP-3, CARS2, MMPI-2 и MMPI-А. Системата е генерирала доклади от отделните профили съответно Conners-3 – 321 бр., DP-3 – 1883 бр., Developmental profile – 556 бр. CARS2 – ST – 59 бр., CARS2 – HF – 25 бр. MMPI-2 – 204 бр. и MMPI-А – 71 бр. Вещите лица установяват почти пълно припокриване на основната информация, структура и основни съдържателни елементи на докладите п о MMPI-2 и MMPI-A и докладите към преведените от ищеца тестове и пълно припокриване при суровите стойности по всички скали. При представянето на платформата е посочено, че ползването й е достъпно след сертифицирано обучение, провеждано от „ОС България“ ООД, Фондация „Хестия“, „Прометрикс“ ООД и/или оправомощени от издателя на съответния тест специалисти и организации. При извличане на генерирани при изследването доклади не се установява съществувал текст в предходен доклад, представен по делото (л. 1803) с указание: „Всички права запазени! © 2007 by Western Psychological Services12031… © OS Bulgaria за българската адаптация на теста. В открито съдебно заседание вещите лица са пояснили, че науката е в самите айтеми (въпроси), като начало в ключовете, чрез които се получават баловете по различните тестове и накрая нормите. Айтемите, ключовете и нормите са трите елементи на теста. Самите айтеми са произведение. Посочено е още, че докладът отразява количествените характеристики на отговорите, т.е., това, от което ние имаме нужда, за да можем да интерпретираме тези резултати след това. Докладът е резултат от изпълнението на теста и нормите, които предшестват оценката. Норимите са задължителна част от произведението, защото без тях няма как да се интерпретира каквото и да било. Посочено е още, че в някои от стандартните точки да няма пълно съвпадение, има пълно такова при суровите точки, то айтемите и ключовете ги има вътре в examinea и без тях няма как да се генерират каквито и да било доклади. Към отговора на исковата молба е приложен Договор за сътрудничество от 05.02.2016 г., подписан между „ОС България“ ООД, представлявано от С. З. и Фондация „Хестия“, представлявана от Д. Д., в който е уговорено, че страните декларират намерението си за сътрудничество и съвместна дейност при провеждане на обучения за работа с психологически тестове, предлагани от „ОС България“ ООД, организиране на тематични събития и инициативи и участие в конкурси за финансиране и такива по ЗОП. В чл. 2 е посочено, че договори за покупко-продажба на тестове, свързани с обучения, се сключвате между ОС България“ и участниците в обученията, а според чл. 3 Фондация „Хестия“ също може да продава закупени от ОС България тестове. От приетото заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Б. Б. се установява, че Фондация Хестия е осчетоводила приходи от продажби на тестове в периода 2018 г. – 2020 г. на обща стойност 82 111.64 лева. Представен е и приемо-предавателен протокол от 29.06.2018 г., подписан между „Джунти Психометрикс България“ ООД и Фондация Хестия, с който дружеството е предало на фондацията бланки и ръководства за процесните тестове, посочени като вид и бройка. От „Джунти Психометрикс“ ООД е издадена фактура № 0000003346/29.06.2018 г. на Фондация Хестия за продажба на тестове за деца 1 брой на стойност 12 394.80 лева с ДДС. При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият съдебен състав приема следното: Според чл. 3, ал. 1 ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, включително литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми. Според чл. 18, ал. 1 ЗАПСП авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. За използване по смисъла на ал. 1 се смятат посочени в чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, включително възпроизвеждането на произведението и разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението, както и превеждането на произведението на друг език (чл. 18, ал. 2, т.т. 1, 2 и 7 ЗАПСП). Съгласно чл. 95б, ал. 1 ЗАПСП, когато произведение, обект на авторско право, се използва в нарушение на ЗАПСП, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред 1. Установяване факта на нарушението, 2. Преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване; 3. Изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, обектите по чл. 72 или базите данни по глава единадесета "а", както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите; 4. Изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения; 5. Да му бъдат предадени вещите по т. 3; 6. Разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. Съгласно чл. 95 ЗАПСП, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Авторът може да предяви всички или някои от посочените искове. В случая ищецът е предявил исковете по чл. 95б, т.т. 1, 2 и 6 и чл. 95 ЗАПСП. Ищецът „Джунти Психометрикс България“ ЕООД е предявил исковете си с твърдение, че е носител на изключителни авторски права за превод, адаптиране и разпространение на територията на Република България на рейтингови скали, скринингови инструменти, личностни въпросници и психологически текстове, получени по силата на ексклузивни договори в качеството му на изключителен лицензополучател и официален издател на българските адаптации на текстовете, които можел да използва по всякакъв начин. Посоченото твърдение е достатъчно, за да обоснове активната процесуална легитимация на ищеца, доколкото същата се определя от твърденията на ищеца за притежаваните права, а не от действителното правно положение, установяването на което е предпоставка за основателността на иска. Ето защо е неоснователно оплакването на жалбоподателя ответник, че предявените искове са недопустими, тъй като ищецът не попада сред лицата, посочени в чл. 95б, ал. 1 ЗАПСП и не е активнолегитимиран да предяви искове за защита на авторски права – достатъчно е, че той твърди да притежава качеството на изключителен лицензополучател, а неустановяването на това качество би довело до неоснователност на иска. Несъмнено един психологически тест е годен обект на защита по ЗАПСП, доколкото същият представлява система от научно разработен въпросник, ключове и норми, чрез съответна обработка на която могат да се направят определени изводи относно изследваната личност. Психологическият тест може да се разглежда като научно литературно произведение по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП. Жалбоподателят поддържа оплакване, че първоинстанционният съд неправилно определил предмета на защита, който бил производните произведения, а именно преводите на психологическите тестове на български език, а не оригиналните произведения. Авторските права върху преводите обаче принадлежали на лицата, които са ги направили и ищецът не ангажирал доказателство, че тези права са му отстъпени. Настоящият съдебен състав намира това оплакване за неоснователно. Няма съмнение, че преводът на едно произведение представлява самостоятелен обект на закрила, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗАПСП. В исковата молба обаче ясно е заявено, както вече бе посочено, че ищецът е носител на изключителни авторски права за превод, адаптиране и разпространение на територията на Република България на оригиналите на рейтингови скали, скринингови инструменти, личностни въпросници и психологически тестове, конкретно посочени в исковата молба, които можел да използва по всякакъв начин, включително след превод, и правата върху които са получени по силата на ексклузивни договори в качеството на ищеца на изключителен лицензополучател, и официален издател на българските адаптации на тестовете, а не на носител само на авторски права върху превода на същите. В същото време от договорите, на които се позовава ищецът, а именно Договор за публикуване и разпространение от м. юни 2010 г., сключен между Ен Си Ес П. и „ОС България“ ООД (предишно фирмено наименование на ищеца), Договор за лицензия за превод, адаптация, публикуване и разпространение на тест от 01.06.2011 г., сключен между Мулти Хелт Системс Инк. И „ОС България“ ООД, Договор за публикуване от 21.07.2011 г., сключен между Уестърн Сайколоджикъл Сървисиз и „ОС България“ ООД, „Договор за превод/публикуване на български език на Минесотски многофакторен личностен въпросник ММРI 2, сключен на 27.11.2006 г. между Университета на Минесота и „ОС България“ ООД, Договор за превод/публикуване на български език на Минесотски многофакторен личностен въпросник – Юноши ММРI- А, сключен на 12.11.2009 г. между Университета на Минесота и „ОС България“ ООД и Договор за сублицензия, сключен между Д. О.С. Организациони с.р.л. и „ОС България“ ООД, както и от Анексите към тях се установява, че по всеки от посочените договори на ищеца са прехвърлени изключителни права най-малкото за превод, възпроизвеждане и разпространение на съответните оригинални тестове на български език. Вярно е, че както сочи и жалбоподателят, на кориците на отделните тестове са посочени като автори на превода/адаптация различни физически лица, като по делото не са събрани доказателства, че тези физически лица са прехвърлили на ищеца правата върху конкретните преводи. Това обаче не е необходимо, тъй като е ясно от една страна, че преводите са извършени по поръчка от ищцовото дружество, след като е придобило правото да преведе процесните произведения от правоносителите – чуждестранни дружества, поради което и на основание чл. 42, ал. 2 ЗАПСП поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано. От друга страна, това възражение се прави от ответника за първи път с въззивната жалба, то не е своевременно въведено в спорния предмет с отговора на исковата молба, поради което и не следва да бъде обсъждано като преклудирано. Направено е и оплакване, че от посочените договори не може еднозначно да се приеме, че „Джунти Психометрикс България“ ЕООД е носител на материалното право по чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗАПСП върху процесните произведения (правото на разпространение на оригинала или екземпляри от произведението), както приел СГС, като за всеки от лицензионните договори е въведено конкретно възражение. Настоящият състав намира това оплакване за неоснователно, предвид следното: По отношение на Договор за публикуване и разпространение от м. юни 2010 г., сключен между Ен Си Ес П. и „ОС България“ ООД жалбоподателят е посочил, че според т.2.3 от договора ищецът се е задължил да осигури превода по начин, по който изключителното право да възникне за П.. Това действително е така, но тази уговорка не засяга другата уговорка, че П. прехвърля на ищеца изключителен непрехвърлим лиценз за възпроизвеждане и разпространение на преведените текстове и тяхното разпространение за срока на договора. Във връзка с този договор е направено с въззивната жалба и възражение, че по делото не е ангажирано доказателство за изпълнение условието на т. 3.1., според което лицензът влиза в сила след одобрение от П. на превода. Това възражение обаче не е въвеждано в предмета на делото своевременно в първата инстанция, поради което не може да бъде разглеждано за първи път и едва пред въззивната инстанция. По отношение на Договора за лицензия за превод, адаптация, публикуване и разпространение на тест от 01.06.2011 г., сключен между Мулти Хелт Системс Инк. И „ОС България“ ООД жалбоподателят поддържа, че с него не са прехвърляни права за разпространение на рейтингова скала за оценка на хиперактивност Conners 3rd Edition, а само за превод, адаптация, стандартизиране и публикуване в рамките на територията. Това твърдение обаче не отговаря на истината, защото посочените от жалбоподателя права са само част от всички прехвърлени с договора права, а именно тези по т. 2.1., б. „а“ от договора, но в т. 2.1., б. “ от същия договор се чете още: „предоставя изключителният непрехвърляем и неделим лиценз, без право на сублиценз на права на друга страна, да разпространява в рамките на територията, онлайн версията на MHS. Лицензополучателят има право да разпространява, продава и възпроизвежда теста…“ По отношение на Договор за публикуване от 21.07.2011 г., сключен между Уестърн Сайколоджикъл Сървисиз и „ОС България“ ООД жалбоподателят поддържа пред въззивната инстанция, че същият в раздел 2 отстъпва само неизключително право да създава, публикува и разпространява на българския пазар на хартиен носител българска версия на материали за произведението. Това твърдение също представлява позоваване само на част от договора, тъй като в раздел 4 на договора се чете: „Лицензодателят допълнително предоставя на Лицензополучателя изключителното право да разпространява изданието в България и неизключителното право да го разпространява по целия свят.“ По отношение на „Договор за превод/публикуване на български език на Минесотски многофакторен личностен въпросник ММРI 2, сключен на 27.11.2006 г. между Университета на Минесота и „ОС България“ ООД и Договор за превод/публикуване на български език на Минесотски многофакторен личностен въпросник – Юноши ММРI-А, сключен на 12.11.2009 г. между Университета на Минесота и „ОС България“ ООД жалбоподателят поддържа във въззивната си жалба, че от текста на раздел 2 от двата идентични като текстове договори, но отнасящи се за различни тестове, не може да се направи извод за отстъпено изключително авторско право в полза на издателя. Вярно е, че в т. 2 от договорите, където са посочени видовете отстъпени права (включително превод, публикация и разпространение) не е посочено, че същите се предоставят по изключителен начин. В т. 15, б. б“ обаче е посочено, че „Притежателят се съгласява и гарантира на Издателя, че по време на срока на настоящия договор няма да предоставя права за превод, публикуване и публично разпространение на Преведения тест в рамките на територията“. При смисловото тълкуване на това правило следва да се приеме, че чрез задължението посочените права да не се отстъпват на никой друг на територията лицензодателят изразява волята си за прехвърляне на изключителни права за превод, публикуване и разпространение на преведения тест на ищеца. Това тълкуване се подкрепя и от Анексите към посочените два договора от 13.05.2021 г., в които изрично е посочено, че с договора от 2006 г. Университетът в Минесота е прехвърлил на „ Джунти Психометрикс България“ изключителен лиценз за съответния тест. По отношение на Договор за сублицензия, сключен между Д. О.С. Организациони с.р.л. и „ОС България“ ООД жалбоподателят поддържа, че щом наред с текста, че на ищцовото дружество се предоставя сублицензия да публикува и разпространява на квалифицирани специалисти на хартиен носител, ръчнооценявана версия на български език…и се разрешава на ищеца да разработи дигитализиране лицензирана версия на произведението, но в същото време се сочи, че по време и след срока на договора изключителната собственост върху всички права на интелектуална собственост върху българската версия на произведението принадлежат на Д. О.С., това означавало, че никакви авторски права не са прехвърлени. Според настоящият съдебен състав такова тълкуване на волята на страните е нелогично и невярно. При прехвърлянето на авторски права на друго лице за определен срок носителят на правата не ги губи, а само временно се отказва от тяхното лично упражняване срещу възнаграждение. Именно това е смисълът на заявлението, че собственик на интелектуалната собственост върху прехвърляните права остава техният носител Д. О.С. Ето защо това условие не отменя изричната уговорка за временно прехвърляне на авторски права на ищеца, като изключителен техен носител за определен период. Предвид установеното от първата инстанция, а и в настоящото производство, че с процесните договори и анексите към тях съответните чуждестранни дружества са отстъпили валидно на ищеца изключителни права за превод, адаптация, възпроизвеждане и разпространение на съответните психологически тестове на територията на Република България, то установена е по делото материалната легитимация на ищеца като изключителен носител на посочените авторски права за територията на Република България. Относно твърдяното нарушение на авторските права на ищеца от ответника чрез възпроизвеждане и разпространение на процесните тестове, по делото са събрани писмени доказателства, че ответната фондация е продавала екземпляри от процесните тестове на хартиен носител, включително през 2020 г., когато е депозирана исковата молба, а и това се установява от заключението на изслушаната ССЕ, според която в счетоводството на ответника са осчетоводени такива продажби. Във въззивната жалба е направено оплакване, че неправилно СГС приел, че тези продажби представляват нарушение, тъй като ответникът е закупил продадените екземпляри от ищеца, като се позовава на фактура № 0000003346/29.06.2018 г. и приемо-предавателен протокол от същата дата. Настоящият съдебен състав споделя приетото от първоинстанционния съд, че посочените фактура и приемо-предавателен протокол са антидатирани. Прието е в практиката на ВКС (Решение № 23/11.09.2017 г. по т.д. № 2413/2015 г. на ВКС, IIт.о.), че съгласно чл.180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Когато изявленията обхващат датата на документа, т.е. когато датата е включена в съдържанието му, всяко от лицата може да опровергава верността й и носи на основание чл.154 ал.1 ГПК тежестта да установи действителното време на съставяне, при съответните процесуални ограничения относно доказването /чл.164 ал.1 т.6 ГПК и чл.165 ал.2 ГПК/. При възражение за антидатиране, посоченият в документа издател не може да се ползва от правилата на чл.181 ал.1 ГПК относно достоверната дата, т.к. нейни адресати са само трети спрямо документа лица. Горното важи включително в хипотеза, при която документът, макар и двустранно издаден /т.е. обективиращ договор между различни лица/, фактически има един и същ съставител, и това не е лицето, на което същият се противопоставя. Такава хипотеза е възможна, когато формално обвързаното от частния документ лице е търговско дружество, чийто представляващ действа в две качества – като органен /законен/ представител - от една страна и лично, като физическо лице, от друга, полагайки подписа си за всички участващи в издаването на документа лица. В същото решение е прието, че след като противопоставен на ответното дружество от ищеца, който някога е бил негов едноличен собственик и управител, договор за заем, не е осчетоводен в счетоводството на дружеството, то може да се приеме, че той е антидатиран и съставен за целите на процеса. Настоящият съдебен състав намира посочената практика принципно приложима и към настоящото дело. Предвид направеното пред първата инстанция оспорване достоверността на датата на посочения протокол от ищцовото дружество, и липсата на каквито и да е доказателства за осчетоводяване при двете страни на продажба от ищеца на ответника в посочените количества, (видно от заключението на ССЕ), разгледано ведно с обстоятелствата, че управителят на „ОС България“ ООД, подписал протокола, е и учредител на ответната фондация, т.е., представлява и нейният интерес от една страна, като е могъл да подпише протокола и по-късно, а от друга, че представената фактура също не е осчетоводена от двете страни, нито пък от съдържанието й може да се заключи, че са закупени описаните в приемо-предавателния протокол тестове, доколкото във фактурата е посочено като количество 1 тест, то настоящият състав следва да сподели приетото от СГС, че тези документи нямат достоверна дата, вероятно са създадени за целите на процеса и не отразяват реална продажба. Следва да се приеме, че са подписани от С. З. след освобождаването му като управител на ищцовото дружество от 17.12.2018 г., поради което протоколът е подписан от името на дружеството без представителна власт. В случая не може да бъде приложено и правилото на чл. 301 ТЗ, тъй като ищцовото дружество изрично се е противопоставило на протокола със становището по отговора на исковата молба, а няма данни да е узнало за наличието му в по-ранен момент от получаването й. Други доказателства относно твърдението, че ответникът е закупувал тестове от ищеца, не са събрани. Освен това, чл. 18а ЗАПСП има предвид конкретни екземпляри от произведението, поради което жалбоподателят е следвало да докаже, че именно продаваните от него екземпляри на тестове са закупени от ищеца, каквито доказателства също не са събрани. Ето защо и като не е доказал, че е закупил продадените от него тестове от ищеца, относно продажбата на хартиени тестове, каквито ответникът не оспорва, че е правил, той не може да се ползва от изчерпване на закрилата по чл. 18а ЗАПСП, която се отнася до конкретни материални носители на произведението, а не изобщо до кои да е носители на това произведение. Доколкото не са налице и хипотезите на свободно използване по чл. 23 ЗАПСП, то възпроизвеждането и разпространението на процесните тестове без разрешение от носителя на изключителните авторски права върху тях е нарушение. Доколкото не се установява ответникът да ги е купил от ищеца, то за да ги разпространи ответникът очевидно следва първо да ги е възпроизвел, поради което е неоснователно оплакването му, че двете действия не са непременно свързани. Неоснователно е твърденето на жалбоподателя, че от изслушаната комплексна съдебна експертиза се установявало, че не е предлагал произведенията чрез платформата Еxaminea, тъй като се установявало само създаване на доклади в нея, а те не можели да се разглеждат като използване на закриляни произведения. От заключението на комплексната експертиза се установява, че така генерираните доклади няма как да бъдат създадени без използване на тестовете, защото докладите отразяват резултатите от въведени данни съобразно изискванията на въпросниците (айтемите) на тестовете и използването на техните норми за оценка. Следователно, всеки изготвен доклад изисква и своеобразно възпроизвеждане на съответния тест, което при всички случаи представлява неразрешено използване на този тест без съгласието на лицензопритежателя на правата върху него. Настоящият съдебен състав намира, че е основателно оплакването на жалбоподателя, че СГС неправилно приел, че нормата на чл. 71 КМЧП е дерогирана от уговорките на страните по лицензионните договори за приложимото право, във връзка с възражението на ответника, че някои от процесните лицензионни договори са били с прекратено действие поради изтичане на срока им към датата на исковата молба. Нормата на чл. 73 КМЧП, която гласи, че договорите за прехвърляне на права или за предоставяне ползването на права върху обекти на интелектуална собственост се уреждат от правото, което е приложимо съгласно глава десета, а съгласно чл. 93, ал. 1 КМЧП договорите се уреждат от избраното от страните право, действително са приложими в случая, доколкото е налице международен елемент при сключването на процесните лицензионни договори – лицензодателите са американски и канадски дружества. Съобразно посочените правила страните по тях са избрали за приложимо към съответния лицензионен договор съответно американското или канадското материално право. Това право обаче е приложимо в отношенията на страните по договора, а не и в отношенията на някоя от страните по договорите с трети лица. В отношенията между ищеца и ответника във връзка с търсената от ищеца закрила пред български съд за нарушение на авторските му права, придобити по процесните лицензионни договори, сключени с чуждестранни дружества, срещу ответната българска фондация и на територията на Република България, е приложима нормата на чл. 71 КМЧП, според която възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на авторското право и на правата, сродни на авторското, се уреждат от правото на държавата, в която се търси тяхната закрила. Следователно, относно посочените елементи на процесното материално правоотношение е приложим ЗАПСП, включително неговият чл. 37, ал. 2 ЗАПСП (Отм. – ДВ, бр. 100 от 2023, в сила от 01.12.2023 г.), според който Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години. Когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет години. Посочената норма е материалноправна и като такава, въпреки че е отменена към декември 2023 г., тя се прилага за заварените правоотношения. Освен това чл. 7 от ПЗР на ЗИД на ЗАПСП (ДВ, бр. 100 от 2023, в сила от 01.12.2023 г.) изрично е посочено, че договор за използване на произведение, сключен преди влизането в сила на този закон за срок, по-дълъг от 10 години, има сила за 10 години. От друга страна, чл. 99, ал. 3 ЗАПСП постановява, че за произведения, създадени от граждани на трети държави, които са били публикувани за първи път в трети държави, времетраенето на авторското право се определя по съответния чуждестранен закон, ако той предвижда срокове на закрила, които са по-кратки, отколкото в този закон. Следователно, процесните лицензионни договори следва да се считат сключени за най-много 10 години. Относно два от тях – Договорът с Ен.Си.Ес.Пи. Инк. (NCS Pearson, Ink.), подписан през юни 2010 г. и Договорът с Университета в Минесота от 12.11.2009 г. следва да се приеме, че действително максималният десетгодишен срок по чл. 37, ал. 2 ЗАПСП (отм.) е изтекъл преди завеждане на исковата молба. За периода до изтичането им обаче ищецът е бил носител на авторски права върху процесните произведения и нарушенията им до датата на прекратяване са релевантни за спора от една страна, а от друга с подписаните през 2021 г. анекси и към двата договора същите права отново са прехвърлени на ищците за срок от пет години, т.е., към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, както и пред СГС, ищецът е носител на изключителни авторски права върху произведенията. Ето защо макар и основателно оплакването на жалбоподателя, то не води до промяна в крайните изводи на съда. Установеното, че ищецът е носител на твърдените от него авторски права в качеството му на изключителен лицензопритежател за процесния период от една страна и установеното нарушение на тези права чрез възпроизвеждане и разпространение на произведенията от ответника от друга, обуславят основателност на иска по чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП. Доколкото ищецът е носител на изключителните авторски права върху произведенията и към момента, то основателен е и вторият иск по чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за преустановяване на нарушението. По отношение на искането по чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, настоящият съдебен състав намира оплакванията на жалбоподателя за неоснователни. Целта на посочената разпоредба, предвиждаща разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, е отново защитна. Чрез осъществяването й се цели максимален брой потребители да узнаят, че ответникът е нарушил правата на ищеца и че същият следва да преустанови нарушението, като съответно от своя страна съобразят кой е действителният носител на правата върху потребяваните от тях произведения и с кого съответно следва да договарят в бъдеще. Законът е предоставил преценката на съда и тази преценка следва да е съобразена с посочената цел на закона. Избраните от първата инстанция два всекидневника - в. „24 часа“ и в. „Капитал“ са такива с насоченост към различни целеви групи, съответно биха осигурили максимален обхват на лицата, които ще узнаят решението. Избраната телевизионна медия е с национално покритие, а определеният часови диапазон също отговаря на целта на закона да бъдат осведомени за решението максимален брой потребители. Ето защо оплакванията за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част са неоснователни. По отношение иска по чл. 95 ЗАПСП за заплащане на обезщетение за вредите от нарушението жалбоподателят е изтъкнал единствено обусловеността на основателността на този иск от основателността на първия иск, който е поддържал, че е неоснователен. Ето защо и доколкото въззивната инстанция се произнася само в рамките на оплакванията, следва да приеме, че искът е основателен, предвид основателността на главния иск до размера, приет от първата инстанция, а именно 41 367 лева. Върху тази сума, като законна последица от уважаването на главния иск, се дължи и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението Поради достигане от настоящата инстанция до краен извод, идентичен с извода, до който е достигнала първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно. По разноските: При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има въззиваемият. Той сторил такива за адвокатско възнаграждение в размер на 8500 лева без ДДС или 10 200 лева с ДДС, които му се дължат от жалбоподателя- ищец. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за прекомерност на това адвокатско възнаграждение. Предявени са 4 обективно съединени искове, като сборът от минималните адвокатски възнаграждения за всички тях е около 7000 лева без ДДС. Платеният от въззиваемият хонорар е малко повече от минималния, поради което не може да се приеме, че е прекомерен. Воден от изложеното, Апелативен съд – София