Решение № 3286 от 18.9.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 1935/2025 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена във ВРС на 17.02.2025 г., (уточнена с молба от 25.02.2025г.) от ищцовото дружество на „К. О. Т. “ ЕООД, ЕИК •••, със седалище/адрес на управление: •••, представлявано от управителя Г. Н. Я., чрез адв. М. Н. П., с адрес: •••, мобилен телефон: + •••, e-mail: ••••• против ответника „ П. А. К. “ АД, ЕИК •••, с адрес на управление: •••, представлявано от управителя М. П.. Предявения по делото специален положителен установителен иск е с правно осн. чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно: установяване на вземане, прието по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14738/24 г. по описа на ВРС- 42 състав, с цена на иска 18 316.80 (осемнадесет хиляди триста и шестнадесет и 0, 80) лева - главница. Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени факти и обстоятелства: По реда на чл. 410 и сл. ГПК Варненски районен съд - 42 състав, издал по ч.гр.д. № 14738/2024 г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът (длъжник) „ П. А. К. “ АД, ЕИК •••, депозирал възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК. С ответника по исковата молба ищецът твърди, че има трайни търговски отношения за продажба и доставка на гориво, с оглед на което „К. О. Т.“ ЕООД като изпълнител се задължавал да предоставя дизелово гориво от своя собствена бензино-колонка на представители на ответника „ П. А. К. „ АД. Предаването и приемането на горивото се удостоверявало с издаване на фактура и касов бон. До този момент ответното дружество заплащало всички издадени на негово име фактури, с изключение на следната фактура за заредено гориво: 18 316.80 (осемнадесет хиляди триста и шестнадесет и 0, 80) лева, дължима по Фактура № 0100119833/07.06.2024г. Няколкократно била отправена покана към управителя на ответника М. П. в телефонни разговори да изпълни задълженията си. Потвърждавал задължението си и уверявал, че ще го погаси в рамките на няколко дни. При справка в Агенцията по вписванията се установило, че ответникът по иска изпаднал в забава при погасяването на парични задължения и спрямо други кредитори, като били наложени възбрани върху няколко недвижими имота на ответника. С иска по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК сочи ищеца, че цели установяване по основание и размер на присъденото по заповедното производство вземане. Счита, че са налице обстоятелствата, които правят сумата по фактурата дължима към 07 юли 2024 г. (падеж на фактурата). След тази дата и към момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, не бил настъпили каквито и да са правопогасителни или правоотлагателни факти, които да повлияят върху изискуемостта на вземането, възникнало с факта на неизпълнението. Така описаната фактическа обстановка предпоставяла правния интерес на ищеца да предяви иск с правно основание чл. 422 ГПК срещу „П. А. К.“ АД, ЕИК •••, с претенция ответното дружество да бъде осъдено да: заплати дължима по Фактура № 0100119833/07.06.2024г. сума в размер на 18 316, 80 лева.; да заплати законната лихва от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК на 22.11.2024 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сторените по ч.гр.д. № 14738/2024г. съдебно-деловодни разноски - д. такси и адв. възнаграждение, а именно 367 лв. - държавна така и 945 - адв. възнаграждение. При така изложеното по-горе ищецът е обосновал правния си интерес от търсената искова молба, а с подадена уточнителна молба е прецизирал и искането си до съда. Отправеното до съда искане съгласно нормата на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ищцовото дружество „К. О. Т.“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище/адрес на управление: •••, представлявано от управителя Г. Н. Я., и ответното дружество „П. А. К.“ АД, ЕИК •••, с адрес на управление: •••, представлявано от управителя М. П., че е възникнало и съществува вземането на „К. О. Т.“ ЕООД, ЕИК ••• към „П. А. К.“ АД, ЕИК •••, за което е била издадена Заповед № 6642/27.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14738/24. на основание Фактура № 0100119833 / 07.06.2024г. в размер на 18 316, 80 лева, представляваща закупени 8000 литра газьол за ИТП и трактори, въз основа на трайни търговски отношения, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 21.11.2024 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, до окончателното погасяване на дълга. Ищцовото дружество желае и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски вкл. и разноските по заповедното производство. В подкрепа на исканията си ищцовото дружество е направило доказателствени искания по делото да бъде допусната ССчЕ която да отговори на формулираните в исковата молба три въпроса. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на искова молба. В проведеното по делото открито съдебно заседание от 12.09.2025 г. адв.П. в качество на процесуален представител на ищцовото дружество е обективирала искане съдът да се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл. 238 от ГПК като присъди в полза на ищеца сторените разноски в исковото и в заповедното производство съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Съдът е намерил искането на ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение за основателно като е прекратил съдебното дирене и обявил, че се произнесе с решение по чл.238 ГПК. В откритото съдебно заседание представител на ответното дружество не се е явил. СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, след запознаване със становището на ищцовата страна, предвид и процесуалното поведение на ответника, на база приложимия закон приема за установено и изяснено по делото следното от фактическа и правна страна: Предявените по делото ОСИ с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД исковият съд е намерил и намира за процесуално допустими, предявени в рамките на преклузивния срок по чл.415 ГПК от активно процесуално легитимирана страна против физическото лице – ответник пасивно процесуално легитимирано. Ето защо и съдът дължи произнасяне по същество по исковете, с които е сезиран. Видно от протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание от 12.09.2025 г. съдът се е произнесъл по изрично обективираното от ищцовата страна искане за приключване на производството по делото с акт по реда на чл.248 ГПК. По отношение на обективираното искане от процесуалния представител на ищеца съдът да се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл. 238 от ГПК, настоящият съдебен състав е намерил, че искането за постановяване на Неприсъствено решение е основателно. В този ред на мисли, в о.с.з. съдът е изложил мотиви, че това е така, защото съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия казус е налице именно фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е уважил искането на ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение против ответника, респ. прекратил е съдебното дирене и дал ход на спора по същество, обявявайки на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение в законовия едномесечен срок. СЪДЪТ, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, без да е поискано делото да се гледа в отсъствие на ответника, както и че предявеният иск вероятно е основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло. При постановяване на крайния си съдебен акт, ВРС уважава изцяло предявените искове изцяло. С оглед изхода на спора, съдът съгласно разпоредбите на чл. 81 и чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца и в тежест на ответника следва де се присъдят сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски. Трайната, а и задължителна съдебна практика налага определяне на разноските сторени от ищцовата страна първо в заповедното производство, а след това и в исковото, което е продължение на заповедното. Видно от лист 18-ти от заповедното дело- от ч.гр.д. 14738/2024 г. по описа на ВРС, 42-ри състав, заповедният съд е присъдил в полза на заявителя съдебно- деловодни разноски както следва: 367 лв. за заплатена държавна такса и 945.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС. Общия размер на разноски сторени в заповедното дело възлиза на 1312.00 лв., който исковият съд присъжда в полза на ищцовата страна за заповедното дело – ч.гр.д. №14738/2024г., на осн. чл.78, ал.1 ГПК. Общия размер на разноските, сторени от ищеца в исковото производство възлиза на сумата от 367.00 лв. за заплатена от ищеца държавна такса и исковият съд ги присъжда на осн. чл.78, ал.1 ГПК изцяло в полза на ищцовата страна и в тежест на ответната. Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 от ГПК, вр. чл.239 ГПК, Варненският районен съд