Решение № 400 от 25.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 532/2024 г.

Производството е по реда на глава 21 от НПК. С присъда от 01.11.2023г. по НОХД 240/2023г. на Окръжен съд Монтана, подсъдимият Б. Б. Й. роден на •••••••• г. в гр. •••, българин, български гражданин, неженен, осъждан, безработен, със средно образование, ЕГН •••••••••• е признат за ВИНОВЕН в това, че в периода от 12, 58 ч. до 13, 02 ч. на 09.Х.2019 г. в гр. Лом, обл. Монтана, при условията на продължавано престъпление, на АТМ устройство на „Пощенска банка“ АД, използвал платежен инструмент - дебитна карта Мастъркард, издадена от „Юробанк България“ АД на името на Р. К. Н., като изтеглил парична сума в размер общо на 340 лв., без съгласието на титуляра - престъпление по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК, съдът му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.58а, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК е намалил размера на така наложеното наказание с една трета и е определил наказание от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“. На основание чл.23, във вр. с чл.25, ал.2 от НК, съдът е определил общо най-тежко наказание, измежду определеното с тази присъда и наложеното с присъда по НОХД № 4 по описа на Районен съд - гр. Лом за 2021г., което наказание е „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, от размера на което е приспаднал изтърпяната част от началото на изтърпяване - 13.XII.2022 г. до влизане на присъдата в сила, като наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим съгласно чл.53 от ЗИНЗС. С присъдата подсъдимият Б. Б. Й. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Монтана сумата 181, 55 лв. - разноски по досъдебното производство, а по сметка на Окръжен съд – Монтана - сумата от 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и по сметка на НБПП сумата, определена за възнаграждение на служебен защитник. Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е депозиран въззивен протест от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Монтана, с който се прави искане тя да бъде изменена, като бъде наложено и кумулативно предвиденото от законодателя наказание за престъплението по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК - „глоба“ до двойния размер на неправомерно получената сума. С протеста се иска също да се определи първоначалният режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД 240/2023г. на ОС Монтана, тъй като такъв не е определен от съда. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на АП – София заявява, че поддържа протеста на ОП - Монтана срещу присъдата на ОС - Монтана от 01.11.2023г., по НОХД № 240/2023г., по описа на същия съд, с която се атакува присъдата в частта, относно определяне на наказанието. Прокурорът изтъква, че производството пред първа инстанция е проведено по реда на глава 27 от НПК, при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК и е постановена осъдителна присъда за извършено престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26 от НК, като наказанието „лишаване от свобода“ е определено при условията на чл.58а от НК, а кумулативно предвиденото наказание „глоба“ до двойния размер на получената сума, предвидено в нормата на чл.249, ал.1 от НК, не е наложено с мотив, че наказанието се определя при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Посочва, че първоинстанционният съд е определил наказанието при условията на чл.54 от НК, а не на чл.55 от НК, поради което неналагането на наказанието „глоба“ не може да се обоснове с превеса на смекчаващите обстоятелства. Що се отнася до първоначално определения режим на изтърпяване на наказанието, представителят на държавното обвинение е на мнение, че определеният такъв, след групиране на наказанията, показва ясно волята на съда и определяне отделното на режим на изтърпяване на наказанието, наложено по настоящото дело, е необходимо в случай, че бъде отменено групирането. Защитникът на подсъдимия Б. Б. Й. – адв. Б. моли присъдата да бъде изменена, като наказанието на подзащитния му да бъде определено по реда на чл.55, ал.1, т.1, вр.чл.58а, ал.4 от НК, в размер на 3 месеца „лишаване от свобода“ ефективно, като на основание чл.55, ал.3 от НК да не налага кумулативно предвиденото наказание „глоба“, поради това, че в конкретния случай е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство - неразумна продължителност на наказателното преследване по отношение на подсъдимия, което следва да се компенсира чрез определяне на наказание по реда на чл.55 от НК. Посочва, че в този смисъл е константната практика на ВКС и на Съда за правата на човека. Моли също така да бъде извършена нова кумулация за деянията по настоящото дело и тези по НОХД № 4/2021г. на РС - Лом, като се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан и е изтърпяно наказанието по НОХД № 4/2021г. на РС - Лом. Подсъдимият не се възползва от правото си на лична защита. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, на основание чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, като взе предвид изложеното в протеста и доводите на страните в хода на съдебното заседание, намери за установено следното: Въззивната съдебна инстанция счита, че при провеждане на първоинстанционното съдебно производство, са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. Първата група процесуални нарушения, допуснати от Окръжен съд – Монтана, са свързани с проведеното съкратено съдебно следствие. Съдебното следствие пред първостепенния съд е проведено по реда на глава 27 НПК – по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Веднага след неговото изявление в тази насока, подсъдимият е дал кратки обяснения, след което съдът е приключил съдебното следствие и е дал ход на съдебните прения. Окръжен съд – Монтана не се е съобразил с разпоредбата на чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 НПК, според която, в случаите на чл.371, т.2 НПК, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата, ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Видно от съставения съдебен протокол, такова определение липсва. Наличието на това определение е особено съществено, предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК, от която следва изводът, че без да са обявени с определение обстоятелствата по чл. чл.372, ал.4 НПК, то съдът в мотивите на присъдата не би могъл да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят. Отделно от това, от съдебния протокол е видно, че съдът не е прочел протоколите и другите документи по реда на чл.283 НПК, каквото задължение има и при провеждане на съкратено съдебно следствие /по аргумент от чл.374 НПК/. Тези обстоятелства са довели до това, че в мотивите съдът се е позовал на доказателства, които не са приобщени по надлежния ред. Втората група процесуални нарушения, допуснати от Окръжен съд – Монтана, са свързани именно с мотивите към постановената присъда. Изготвените към присъдата мотиви не отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 НПК и от тях не става ясно как е формирано вътрешното убеждение на съда за приложимото материално право. В тази насока на първо място следва да се посочи, че с обвинителният акт, внесен в Окръжен съд – Монтана, подсъдимият Б. Б. Й. е обвинен за престъпление по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, осъществено с три отделни деяния. В постановената присъда и мотивите към нея се коментират само две от тях. Безспорно съдът дължи произнасяне по цялото обвинение. Вярно е, че когато обвинението е за продължавано престъпление, е меродавна началната и кР.та му дата, но в конкретния случай дори в описаната фактическа обстановка от съда, междинното деяние въобще не е споменато, а за него също е налице признание от подсъдимия, наред с другите факти от обвинителния акт. В съдебния си акт съдът принципно дължи отговор осъществено ли е това деяние от подсъдимия. В конкретния случай това вече не би могло да стане с присъдата, предвид пропуска на съда и липсата съответен протест от прокурора в тази насока, но би могло да се даде отговор в мотивите към нея. На второ място следва да се посочи, че в мотивите към постановената присъда не са изброени конкретните доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия и изложените факти, нито са посочени каквито и да било аргументи относно приложимото материално право. „Мотивите“ по доказателствата и от правна страна на деянието се изчерпват с изречението: „От така описаната и несъмнено установена от посочените доказателства – гласни, писмени и експертно заключение, събрани по досъдебното производство, приобщени в хода на съкратеното съдебно следствие и признати за относими от подсъдимия, се установява по несъмнен начин, че последният от обективна стана е осъществил състава на чл.249, ал.1, във вр. с чл.26 от НК“ /словоредът е запазен/. Вече беше посочено, че съкратеното съдебно следствие е проведено незаконосъобразно и в неговия ход не са приобщавани никакви доказателства от досъдебното производство, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия. От друга страна, при такъв подход не може да се приеме, че в съдебния акт е посочено какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на какви доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. В разглеждания случай въпросите по чл.301, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК на практика са останали без отговор. Практиката на ВКС приравнява такъв порок на мотивите към липса на мотиви изобщо, което е основание за безусловна отмяна на съдебния акт. Това е така, защото липсата на мотивиран съдебен акт не позволява на настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество. За да действа като “втора първа инстанция” въззивният съд трябва да има за основа годен първоинстанционен съдебен акт, какъвто в случая липсва. Допуснато е процесуално нарушение и при определяне на наказанието на подсъдимия, тъй като за престъплението по чл.249, ал.1 НК, освен наказанието „лишаване от свобода“ в закона е предвиденото кумулативно и наказание „глоба“ до двойния размер на получената сума, което не е наложено на подсъдимия, макари и наказанието му да е определено на основание чл.54 НК. С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че за да бъдат преодолени допуснатите съществени процесуални нарушения, делото следва да се върне за ново разглеждане в първоинстанционния съд от друг съдебен състав - от стадия на съдебното заседание, тъй като някои от нарушенията не могат да бъдат отстранени от САС. Воден от горните съображения и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал. 3, т.1 и т. 2, пр.1 НПК, Софийският апелативен съд