Решение № 611 от 8.5.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 188/2023 г.

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. А. А., с [ЕГН], с адрес [населено място], комплекс Херсон, [адрес], със съдебен адрес [населено място] – 9700, пл.Оборище № 4а, чрез адвокат Ц. К. от ШАК. Жалбата е подадена срещу Заповед № РД-25-1411/30.05.2023г., издадена от Кмета на Община Шумен, с която е одобрен проект за Подробен устройствен план – План за регулация (ПУП-ПР) по чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ, във вр.с чл.16 от ЗУТ в обхват имоти с идентификатори 83510.664.582 и 83510.664.583 по кадастралната карта на [населено място], попадащи в [жк], като с проекта се образуват: нов [УПИ] за имот с [идентификатор] по КК на [населено място] и нов [УПИ] за имот с [идентификатор] по КК на [населено място]; както и срещу Решение по Протокол от 04.01.2023г. от заседание на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-25-003/03.01.2023г. на Кмета на Община Шумен, в частта му, с която са приети изготвените от независим оценител пазарни цени за имот с ид.№ 83510.664.159 по КК на [населено място].

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваните актове. По отношение обжалваната заповед се твърди, че същата е издадена при неспазване на материалноправните разпоредби и в противоречие с целта на закона. В тази връзка се сочи, че проектът за ПУП-ПР не отговаря на изискванията на чл.16, ал.1 от ЗУТ, доколкото с него не се определят само необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост (от отнетите около 140 кв.м. от имота на жалбоподателя само 20 кв.м. са предвидени за публична собственост), както и само 20 кв.м. от отнетата площ се прехвърля на общината, а останалите 120 кв.м. – на собственика на проектния [УПИ] в кв.2346. Навеждат се и аргументи за допуснато нарушение на чл.16, ал.2 от ЗУТ, предвид това, че при изработване на проекта са използвани идентификатори според изменение на КК, заповедта за която не е влязла в сила за процесните имоти. Твърди се и нарушение на чл.16, ал.3 от ЗУТ, доколкото с одобрения ПУП не се определя характера и начина на застрояването на урегулираните имоти. Счита се също, че с издадената заповед се нарушават правата на оспорващия като собственик на проектния [УПИ] в кв.2346, за сметка на собственика на проектния [УПИ]. Относно Решението за приемане на пазарните оценки на ПИ с ид. 83510.664.159 се счита, че пазарните стойности на имотите преди и след урегулиране не са определени обективно, тъй като имотът предиурегулирането му е оценяван като незастроен ПИ, а след урегулирането – като застроен имот. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане съдът да отмени атакуваната Заповед № РД-25-1411/30.05.2023г. на Кмета на Община Шумен, както и Решение по Протокол от 04.01.2023г. от заседание на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-25-003/03.01.2023г. на Кмета на Община Шумен в частта й за приемане на изготвените от независимия оценител пазарни оценки за притежавания от оспорващия имот. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски. В съдебно заседание оспорващият се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея съображения. По делото са депозирани и писмени бележки, подписани от Н. А. А. и неговия процесуален представител, съдържащи доводи по съществото на спора.

Ответната страна – Кмет на община Шумен, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт И. К., оспорва жалбата. В тази връзка твърди, че при издаването на заповедта за одобряване на ПУП-ПР са спазени изискванията на ЗУТ, в т.ч. и тези на чл.16 от ЗУТ. Сочи, че при постановяването й е съобразена действащата към момента кадастрална карта, както и, че с одобрения ПУП не са ощетени собствениците на двата имота. Относно Решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ в атакуваната му част счита, че същото е законосъобразно, поради издаването му от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Въз основа на наведените аргументи пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Р. Й. З., редовно призован, се представлява от С. Г. – адвокат от АК-[населено място], която застъпва становище за неоснователност на оспорването.

Заинтересованата страна Община Шумен, редовно призована, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт И. К., оспорва жалбата, като излага аргументи за нейната неоснователност.

Съдът, след анализ и оценка на събраните в хода на производството писмени доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно [нотариален акт]/02.03.1993г. на нотариус с район на действие ШРС, том II, дело № 524/1993г. по описа на ШРС, оспорващият Н. А. А. се легитимира като собственик на поземлен имот – нива, бивша овощна градина, с площ от 600 кв.м., находяща се в землището на [населено място], местност „Смеся“, с № 3204, с построена в същата сезонна постройка с площ 34 кв.м., както и склад и навес с площ 12 кв.м. По силата на [нотариален акт]/14.09.2011г., том VI, рег.№ 10639, дело № 808 от 2011г. на нотариус с район на действие ШРС (л.12) той е придобил по давност 125/725 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 83510.664.159 по КК на [населено място], с площ 725 кв.м., в урбанизирана територия – [населено място], община Шумен, ул.Ал.Пушкин, с начин на трайно ползване на земята „урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване“.

Заинтересованата страна Р. Й. З. се легитимира като собственик на празно дворно място от 600 кв.м., съставляващо пл.№ 31, кв.234а по плана на [населено място], видно от нотариален акт за покупко-продажба № 114 от 07.05.1997г., том V, дело № 1637/1997г. на нотариус с район на действие ШРС (л.25).

С Решение № 959 по Протокол № 51 от 10.08.2011г. на Общински съвет [населено място] е одобрен ПУП-ПЗР за кв.234, 234а, 234б и 234в по плана на [населено място], в т.ч. и по отношение на имоти с идентификатори 83510.664.157 и 83510.664.159 по КК на [населено място].

Със съдебно решение № 64/25.07.2013г. по адм.д.№ 124/2013г. по описа на ШАдмС, влязло в сила на 25.07.2013г., по оспорване на Н. А. А. е отменено Решение по протокол от 01.02.2013г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-25-112/16.01.2013г. на Кмета на Община Шумен в частта му, с която е приета пазарната оценка на поземлен имот с ид. 83510.664.159 по КК на [населено място], собственост на Н. А. А.. Със съдебно решение № 81/19.11.2013г. по адм.д.№ 142/2013г. по описа на ШАдмС, оставено в сила с Решение№ 6566/15.05.2014г. по адм.д.№ 962/2014г. по описа на ВАС, влязло в з.с. на 15.05.2014г., съдът е отхвърлил жалбата на Н. А. А. срещу Решение № 959 по Протокол № 51 от 10.08.2011г. на ОбС-[населено място] в частта му, с която се одобрява ПУП-ПЗР досежно притежавания от него имот с [идентификатор] по КК на [населено място].

С Решение № 26/15.04.2015г. по адм.д.№ 54/2015г. по описа на ШАдмС, влязло в сила на 15.04.2015г., съдът е отменил по жалба на Н. А. А. М. отказ на Кмета на Община Шумен да издаде заповед по чл.16, ал.5 от ЗУТ по Молба рег.№ 94-Н-244/06.02.2015г. по отношение на УПИ II в кв.2346 по плана на [населено място], определен с ПХУП по чл.16, ал.1 от ЗУТ за местността „Смесе“ в [населено място], одобрен с Решение № 959 по Протокол № 51 от 10.08.2011г. на Общински съвет [населено място] и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по подадената от Н. А. А. М. рег.№ 94-Н-244/06.02.2015г., в съответствие с мотивите на настоящото съдебно решение, а именно за издаване на административен акт по чл.16, ал.5 от ЗУТ за придобиването на собствеността и индивидуализиране на заявения от оспопрващия поземлен имот, определен и отреден за поземления имот – негова собственост, регулиран с влизане в сила на плана по чл.16, ал.1 от ЗУТ, одобрен с Решение № 959 по Протокол № 51 от 10.08.2011г. на Общински съвет [населено място].

Впоследствие обаче с Решение № 1090 по Протокол № 53 от 24.09.2015г. Общински съвет – [населено място] е отменил издаденото от него Решение № 959 по Протокол № 51 от 10.08.2011г. относно имоти с идентификатори 83510.664.157 и 83510.664.159 по КК на [населено място], като е възложил на Кмета на Община Шумен да извърши необходимите процедури по изготвяне пазарни оценки на имоти с идентификатори 83510.664.157 и 83510.664.159 по КК на [населено място] във връзка с изискванията на чл.16, ал.4 от ЗУТ и приемането им от Комисията по чл.210 от ЗУТ. С цитираното Решение ОбС е указал също след влизането в сила на Решението на комисията по чл.210 от ЗУТ Кметът да внесе за процедиране и одобряване ПУП-ПРЗ по чл.16, ал.1 от ЗУТ с обхват имоти с идентификатори 83510.664.157 и 83510.664.159 по КК на [населено място].

С решение по протокол от 12.02.2016г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-25-2317/07.11.2013г. на Кмета на Община Шумен, във връзка с прилагане на одобрения Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване за местността „Смесе” в [населено място], е приета пазарна оценка на поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място]. Въпросното Решение е отменено със съдебно решение № 54/06.06.2016г., постановено по адм.д.№ 93/2016г. по описа на ШАдмС, оставено в сила с Решение № 1241/31.01.2017г. по адм.д.№ 8348/2016г. по описа на ВАС, влязло в сила на 31.01.2017г. В тази връзка е прието, че Решението на комисията е прието прреждевременно, преди изготвяне на проект за одобряване на ПУП.

С. З. рег.инд.№ УТ-13-130 от 11.09.2017г. Кметът на Община Шумен се самосезирал с искане да бъде разрешено изработването на ПУП-ПР по отношение на част от кв.2346 по плана на [населено място] досежно имоти с идентификатори 83510.664.582 и 83510.664.583. Към заявлението било приложено Задание на главния архитект на Община Шумен за проектиране на ПУП по чл.124а, ал.7, вр. чл.125 от ЗУТ, според което се касае за ПУП-ПР по чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ при условията на чл.16 от ЗУТ, с обхват имоти с идентификатори 83510.664.582 и 83510.664.583 по КК на [населено място], попадащи в кв.2346 по плана на [населено място], като с ПУП се урегулират при условията на чл.16 от ЗУТ имоти с идентификатори 83510.664.582 и 83510.664.583, като от същите може да се отнемат до 25% от площта за изграждане на обекти на социалната инфраструктура, имоти за озеленяване и спорт – публична общинска собственост и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Посочено, е, че не се изработват специализирани план-схеми на техническата инфраструктура за захранване с ток и вода, тъй като същите са одобрени заедно с плана, одобрен с Решение № 959 по Протокол № 51/10.08.2011г. на ОбС-[населено място].

Със Заповед № РД-25-2953/09.12.2022г. на Кмета на Община Шумен, издадена във връзка със Заявление на Кмета на Община Шумен с вх.№ УТ-13-130/11.09.2017г., на основание чл.124а, ал.2 от ЗУТ, чл.16 от ЗУТ, Скица-предложение, задание за възлагане на ПУП по чл.125 от ЗУТ, във вр.с чл.124а, ал.7 от ЗУТ, Кметът на Община Шумен одобрил заданието по чл.125 от ЗУТ и разрешил изработването на проект за ПУП-ПР по чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ, във вр.с чл.16 от ЗУТ, в обхват имоти с идентификатори 83510.664.582 и 83510.664.583 по КК на [населено място], попадащи в кв.2346 по плана на [населено място], като с проекта се образуват:

• нов [УПИ] за имот с [идентификатор], който преди урегулиране е бил с [идентификатор] по КК на [населено място];

• нов [УПИ] за имот с [идентификатор], който преди урегулиране е бил с [идентификатор] по КК на [населено място].

Със Заповед № РД-25-003/03.-01.2023г. (л.39) Кметът на Община Шумен е определил състава на Комисията по чл.210 от ЗУТ, която да определя размера на цената/обезщетението в случаите, в които е предвидено в ЗУТ, като при изготвяне на оценките ползва експертна помощ на независим оценител (т.3).

Видно от Протокол от 04.01.2023г. (л.36-38) на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-25-003/03.01.2023г. на Кмета на Община Шумен, последната е разгледала изготвените от независимия оценител С. К. пазарни оценки за имоти с идентификатори 83510.664.157, 83510.664.159 и 83510.664.115 по КК на [населено място] преди и след урегулирането им, като въз основа на тях приела, че:

1. Преди прилагане на ПУП за ПИ с [идентификатор], представляващ бивш пл.№ 31 с площ 800 кв.м. и справедлива пазарна стойност 40000 без ДДС.

След прилагане на ПУП:

1.1. УПИ-IX-583 в кв.2346 с площ 561 кв.м. и справедлива пазарна стойност 56100 лева без ДДС;

1. Преди прилагане на ПУП за ПИ с [идентификатор], представляващ бивш пл.№ 30 с площ 751 кв.м. и справедлива пазарна стойност 37550 без ДДС.

2.1. УПИ-II-582 в кв..2346 с площ 585 кв.м. и справедлива пазарна стойност 58500 лева без ДДС.

С писмо, съобщено на оспорващия на 06.02.2023г. (видно от приложената обратна разписка – л.42), същият бил уведомен, че съгласно Решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ, преди прилагане на ПР по чл.16 от ЗУТ стойността на имот с ид. 83510.664.159, бивш имот с планоснимачен № 30, с площ 751 кв.м., е със справедлива пазарна стойност 37550 лева без ДДС, а след прилагане на ПР по чл.16 от ЗУТ [УПИ] в кв.2346 по плана на [населено място], отреден за имот с ид. 83510.664.159 по КК на [населено място], с площ 585 кв.м. е със справедлива пазарна стойност 58500 лева без ДДС.

С писмо, съобщено на заинтересованата страна Р. Й. З. на 06.03.2023г. (видно от отметката върху същото, направена от пълномощника на лицето), същият бил уведомен, че съгласно Решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ, преди прилагане на ПР по чл.16 от ЗУТ стойността на имот с ид. 83510.664.157, бивш имот с планоснимачен № 31, с площ 800 кв.м., е със справедлива пазарна стойност 40000 лева без ДДС, а след прилагане на ПР по чл.16 от ЗУТ [УПИ] в кв.2346 по плана на [населено място], отреден за имот с ид. 83510.664.157 по КК на [населено място], с площ 561 кв.м. е със справедлива пазарна стойност 56100 лева без ДДС.

С. З. рег.№ УТ-14-071/21.04.2023г. на Община Шумен, адресирано до Кмета на общината, било заявено процедиране и одобряване на ПР по чл.16 от ЗУТ досежно [УПИ] и IX-583 в кв.2346 по плана на [населено място], с идентификатори 83510.664.582 и 83510.664.583.

Заявлението било разгледано от ОбЕСУТ при Община Шумен, назначен със Заповед № РД-25-334/06.02.2022г. на Кмета на Община Шумен (л.52), който с Решение по т.28 от Протокол № 15/25.04.2023г., приел проекта за ПУП-ПР по чл.16 от ЗУТ в обхвата на кв.2346 по плана на [населено място], предлагайки на Кмета на Община Шумен да издаде заповед за одобряване на проекта за ПУП-ПР.

Със Заповед № РД-25-1411/30.05.2023г., издадена от Кмета на Община Шумен на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ, във вр.с чл.16 от ЗУТ, заявление с вх.№ УТ-14-071 от 21.04.2023г., заповед № РД-25-2953 от 09.12.2022г. на Кмета на Община Шумен, с която е разрешено изработването на ПУП-ПР по чл.16 от ЗУТ в обхват имоти с идентификатори 83510.664.582 и 83510.664.583 по КК на [населено място], попадащи в кв.2346 по плана на [населено място], е одобрен проект за ПУП-ПР, по силата на който са образувани:

• нов [УПИ] за имот с ид. 83510.664.582 по КК на [населено място];

• нов УПИ IХ-583 за имот с ид. 83510.664.583 по КК на [населено място].

В заповедта е посочено също, че ПУП-ПР се одобрява съгласно корекциите със зелени и кафяви линии, надписи и щрихи по приложената скица, вписана в изх.дневник с № 231 от 04.05.2023г., представляваща неразделна част от заповедта.

Видно от приложеното известие за доставяне с обратна разписка (л.589), заповедта била връчена на оспорващия на 19.06.2023г.

Несъгласен със същата, както и с Решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ, въз основа на която е издадена заповедта, Н. А. ги оспорил пред ШАдмС с жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство, в резултат на което е образувано адм.д.№ 188 по описа за 2023г. на ШАдмС.

В хода на съдебното производство е изискана цялата административна преписка по издаване на оспорваната заповед.

По искане на оспорващия е изслушана и приета без оспорване съдебно-икономическа експертиза (СИЕ).

Според експерта, към датата на издаване на решението на комисията по чл.210 от ЗУТ – 04.01.2023г., пазарната стойност на процесните имоти е, както следва:

• пазарната стойност на ПИ с ид. 83510.664.157 преди урегулирането с ПУП, с площ 600 кв.м., е на стойност 29539, 00 лева;

• пазарната стойност на ПИ с ид. 83510.664.159 преди урегулирането с ПУП, с площ 725 кв.м., е на стойност 56426, 00 лева;

• пазарната стойност на ПИ с ид. 83510.664.583 след урегулирането с ПУП, с площ 561 кв.м., е на стойност 71640, 00 лева;

• пазарната стойност на ПИ с ид. 83510.664.582 след урегулирането с ПУП, с площ 585 [жк], е на стойност 92317, 00 лева.

Вещото лице е изчислило и стойността на имотите към датата на издаване на оспорваната заповед – 30.05.2023г., както следва:

• пазарната стойност на ПИ с ид. 83510.664.157 преди урегулирането с ПУП, с площ 600 кв.м., е на стойност 30072, 00 лева;

• пазарната стойност на ПИ с ид. 83510.664.159 преди урегулирането с ПУП, с площ 725 кв.м., е на стойност 61180, 00 лева;

• пазарната стойност на ПИ с ид. 83510.664.583 след урегулирането с ПУП, с площ 561 кв.м., е на стойност 78285, 00 лева;

• пазарната стойност на ПИ с ид. 83510.664.582 след урегулирането с ПУП, с площ 585 [жк], е на стойност 97760, 00 лева.

Според експерта, стойността на имотите преди и след урегулирането им към датата на изготвяне на заключението е в размера, в който е била и към момента на издаване на атакуваната заповед. В СИЕ е уточнено също, че съгласно БСО, в стойността на имотите не са включени данъци и такси, регламентирани съгласно действащата нормативна уредба, от което следва, че определените от експерта стойности са без включен ДДС, както това е сторено и от експерта в хода на административното производство.

По искане на оспорващия и заинтересованата страна Р. Й. З. е изслушана и приета без оспорване съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

Съгласно заключението на същата, с оспорваната заповед е одобрен ПУП-ПР с обхват имоти с идентификатори 83510.664.582 и 83510.664.583 от КК на [населено място], като към момента на издаването й по отношение на двата имота няма одобрен ПУП.

С Решение № 959 по протокол № 51 от 10.08.2011г. на ОбС-Шумен е одобрен ПУП-ПРЗ за кв.234, 234а, 234б и 234в в местността „Смесе“, в т.ч. и за процесните два имота, за които са били отредени [УПИ] и [УПИ]. След това планът е нанесен служебно в кадастралната карта и двата имота са получили идентификатори с №№ 83510.664.582 и 83510.664.583 от КК на [населено място].Именно за тези имоти е изработен процесният ПУП-ПР.

Решение № 959 по протокол № 51 от 10.08.2011г. на ОбС-Шумен в частта, с която е одобрен ПУП-ПР за имоти с идентификатори 83510.664.157 и 83510.664.159, е отменено с Решение № 1090 по протокол № 53 от 24.09.2015г. на ОбС-Шумен. Този ПУП не е приложен. Няма заповед за индивидуализиране на имотите.

Вещото лице сочи също, че с ПУП-ПР, одобрен с оспорваната заповед, са урегулирани неурегулираните преди това имоти с идентификатори №№ 83510.664.582 и 83510.664.583 от КК на [населено място], като им се отрежда УПИ, осигурен достъп до улица чрез регулация. За целта от имота на жалбоподателя с бивш ПИ ид. 83510.664.159 се отнемат 140 кв.м. (т.е.19, 1%), а за имот с бивш ПИ ид. 83510.664.157 – 233кв.м.(т.е.29, 87%). Към ПИ с ид. 83510.664.157 не се придава площ по регулация. Чрез урегулирането на имотите се определят УПИ „За жилищно строителство“ и се проектират улици, необходими за обслужването им, като с обжалваната заповед се определят лицето и площта на имотите, както и конкретното им предназначение – за жилищно строителство. Със заповедта не се определят начинът и характерът на застрояване. Новообразуваните ПИ с ид. 83510.664.582 и 83510.664.583 попадат в устройствена зона ЖМ съгласно обжалваната заповед, в същата устройствена зона попадат и ПИ с ид. 83510.664.157 и 83510.664.159, като след урегулирането тези имоти получават по-голяма стойност.

В съдебно заседание вещото лице разяснява, че според действащия от 1984г. кадастрален план имотът на жалбоподателя е бил с пл.№ 30. При одобряването на КККР през 2005г. имотът става ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място]. С издаване на Решение № 959 от 10.08.2011г. на ОбС-Шумен за имот с ид. 83510.664.159 е отредено [УПИ], съответно ид.№ 83510.664.582. През 2012г. в КК въпросният имот служебно е вписан с идентификатор № 83510.664.582. Впоследствие Решение № 959 от 10.08.2011г. на ОбС-Шумен е отменено досежно процесния имот, но същият остава нанесен в КК с № 83510.664.582, тъй като от собственика му не е поискана промяна на КК.

Експертът уточнява и, че според действащия от 1984г. кадастрален план имотът на заинтересованата страна Р. З. е бил с пл.№ 31. При одобряването на КККР през 2005г. имотът става ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място]. С издаване на Решение № 959 от 10.08.2011г. на ОбС-Шумен за имот с ид. 83510.664.157 е отредено УПИ IХ-583, съответно ид.№ 83510.664.583. През 2012г. в КК въпросният имот служебно е вписан с идентификатор № 83510.664.583. Впоследствие Решение № 959 от 10.08.2011г. на ОбС-Шумен е отменено досежно процесния имот, но същият остава нанесен в КК с № 83510.664.583, тъй като от собственика му не е поискана промяна на КК.

При така установените обстоятелства, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване по делото са Заповед № РД-25-1411/30.05.2023г., издадена от Кмета на Община Шумен, с която е одобрен проект за ПУП-ПР по чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ, във вр.с чл.16 от ЗУТ в обхват имоти с идентификатори 83510.664.582 и 83510.664.583 по кадастралната карта на [населено място], попадащи в [жк], като с проекта се образуват: нов [УПИ] за имот с [идентификатор] по КК на [населено място] и нов [УПИ] за имот с [идентификатор] по КК на [населено място]; и Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ, обективирано в Протокол от 04.01.2023г., с което са приети изготвените от независимия оценител С. С. К. пазарни цени, в частта му, отнасяща се за имот с бивш [идентификатор] по КК на [населено място], с настоящ идентификатор 83510.664.582, за който с обжалваната Запове е отреден [УПИ] в кв.2346 по плана на [населено място].

Същите представляват индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол по силата на чл.215, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.16, ал.4 от ЗУТ. Оспорването е инициирано от субект, разполагащ с правен интерес, доколкото жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ с ид.83510.664.159, респ. с ид.83510.664.582 по КК на [населено място], за който с обжалваната Заповед е отреден [УПИ] в кв.2346 по плана на [населено място]. В същото време атакуваното Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ се обжалва в частта, касаеща именно приетата пазарна оценка на ПИ с ид.83510.664.159, респ. с ид.83510.664.582 по КК на [населено място], а обжалваната с Заповед е одобрен ПУП-ПР, досежно същия имот. С оглед изложеното, Н. А. притежава правен интерес от оспорване на атакуваните актове.

На следващо място съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок за обжалване. Съгласно чл.215, ал.4 от ЗУТ, жалбите и протестите срещу индивидуални административни актове по ЗУТ се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването му. В същото време чл.16, ал.4 от ЗУТ изрично сочи, че Решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ може да се обжалва в производството по обжалване на акта за одобряване на подробния устройствен план по чл.16, ал. 1 от ЗУТ. Заповед № РД-25-1411/30.05.2023г. на Кмета на Община Шумен е връчена на оспорващия на 19.06.2023г. по пощата (видно от приложеното по делото на л.58 известие за доставяне), а жалбата срещу нея и Решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ е депозирана на 30.06.2023г. в деловодството на административния орган (видно от положения вх.№ ЖГ-00-101 от посочената дата), т.е. е подадена в 14 дневния срок за обжалване на заповедта и на Решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ.

С оглед всички изложени съображения съдът намира, че жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорените административни актове, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

При така вменената от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, съдът приема следното:

По отношение Заповед № РД-25-1411/30.05.2023г., издадена от Кмета на Община Шумен:

Съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ, подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление – в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината. С оспорваната заповед е одобрен ПУП-ПР за два съседни имоти, намиращи се в рамките на един квартал по плана на [населено място], поради което и доколкото същата е издадена именно от Кмета на Община Шумен, съдът приема, че е издадена от компетентния за това административен орган.

В производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ, заповедите на кмета на общината по посочения законов текст се издават в 14-дневен срок след приемането на съответния проект за подробен устройствен план от общинския експертен съвет, същите се съобщават на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс и се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. В конкретния случай проектът за ПУП-ПР е приет с решение по т.28 от Протокол № 15 от 25.04.2023г. на ОбЕСУТ, чийто състав е определен със Заповед № РД 25-334/06.02.2022г. на кмета на общината. По делото е приложен заверен препис от въпросния протокол, надлежно подписан от участвалите в заседанието лица, който протокол е приобщен към доказателствения материал без оспорване от страните и представлява годно доказателство за отразените в него обстоятелства, съгласно чл.179, ал.2 от ГПК.

Действително, заповедта е издадена на 30.05.2023г., т.е. повече от 14 дни след приемането на проекта за ПУП от ОбЕСУТ, но това обстоятелство не съставлява основание за отмяна на издадения административен акт, доколкото 14 дневният срок по чл.129, ал.2 от ЗУТ е инструктивен и неспазването му не преклудира правомощието на административния орган за постановяване на властническото му волеизявление.

Заповедта е постановена в изискуемата писмена форма, но не притежава всички съществени реквизити за нейното издаване. По-конкретно, в същата не е описано ясно и непротиворечиво до какви промени в границите и площта на двата имота води одобрения ПУП-ПР. Посочено е, че преди урегулирането им двата имота са били с идентификатори 83510.664.159 и 83510.664.157 и с Решение на ОбС от 2011г. за тях е одобрен ПУП-ПЗР, в резултат на което ПИ с ид. 83510.664.159 е станал ПИ с ид. 83510.664.582 и площта му от 725 кв.м. по документи след урегулирането е станала 585 кв.м. За ПИ с ид. 83510.664.157 е посочено, че е станал ПИ с ид. 83510.664.583 и площта му по документи е била 600 кв. м., като след урегулирането е станала 585 кв.м. Впоследствие решението на ОбС било отменено, което наложило повторно процедирането и одобряването на ПУП-ПР досежно двата имота. Същевременно в графичната част на заповедта, представляваща неразделна част от нея, е отразено, че се одобрява ПУП-ПР за същите, в резултат на който част от имот с ид. 83510.664.582 се придава към имот с ид. 83510.664.624, предвиден според ПУП-ПЗР от 2011г. за улица, а друга част се придава към имот с ид. 83510.664.583, собственост на Р. Й. З.. Липсва отразяване, от което да е видно, че се отнема част от ПИ с ид. 83510.664.583. Посоченото обстоятелство препятства възможността да се установи по непротиворечив начин как се променят границите и площта на двата ПИ, предмет на ПУП-ПР и защо площта на ПИ с ид. 83510.664.583 е намаляла спрямо площта на ПИ с ид. 83510.664.157, при положение, че съгласно графичната част на одобрения ПУП-ПР, към ПИ с ид. 83510.664.583 се придава част от ПИ с ид. 83510.664.582, без да се отнема такава от ПИ с ид. 83510.664.583. Действително назначената по делото СТЕ установи, че съгласно кадастралния план от 1985г., имотът, собственост на Р. Й. З., е бил с пл.№ 31 и площ 800 кв. м., а според документа за собственост – 600 кв.м., както и, че същият е имал различни граници от тези, отразени в първоначалната КК, одобрена със заповед на изпълнителния директор на АГКК от 2005г. Тези факти обаче не са намерили своето отражение в заповедта, предмет на обжалване по делото, нито в друг документ, на който тя се позовава. Констатираните неясноти и противоречието между мотивите, изложени в заповедта и графичната част към същата, препятства възможността да се установи по какъв конкретен начин ПУП-ПР променя границите и площта на имотите, предмет на същия, респективно е пречка да се установи дали това е сторено в унисон с материалния закон, което е достатъчно основание за нейната отмяна.

Все пак, въз основа на установените в хода на съдебното производство факти и обстоятелства, съдът намира, че Заповедта на Кмета на Община Шумен за одобряване на ПУП-ПР е издадена и в нарушение на материалния закон, и неговата цел.

Съгласно чл.16, ал.1 от ЗУТ, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура - публична собственост. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. ПУП по ал. 1 се изработва на базата на кадастрална карта, одобрена по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър (ал.2), като лицето и площта на новообразуваните урегулирани имоти, конкретното им предназначение, характерът и начинът на застрояването им се определят със самия подробен устройствен план (ал.3). В случаите по ал. 1 на всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот (имоти), като се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и с точните им кадастрални граници. Когато имотът попада в различни устройствени зони, новообразуваният урегулиран имот се предоставя в зоната, в която имотът е имал преобладаващо местоположение. Урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ. Според чл.16, ал.5 от ЗУТ, с плана по ал 1: поземлени имоти, които не отговарят на изискванията за минимални размери за лице и повърхност съобразно устройствената зона в която попадат, могат да бъдат обединени в един или повече нови урегулирани имоти, ако са собственост на едни и същи лица (т.1); по искане на собствениците поземлени имоти, собственост на едни и същи лица, могат да бъдат обединени в един новообразуван урегулиран имот, както и един поземлен имот може да бъде разделен на два или повече новообразувани урегулирани имоти (т.2); може да се образува съсобствен урегулиран имот за два или повече поземлени имоти, собственост на различни лица, въз основа на общо заявление на собствениците с нотариално заверени подписи, с което се определят идеалните части на съсобствениците, които се посочват в заповедта по ал. 6 (т.3). По силата на чл.16, ал.6 от ЗУТ, собствениците на поземлени имоти по ал. 4 и 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените и части по ал. 1 от датата на влизане в сила на плана. За всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота. Заповедите се изпращат на службата по вписванията, а копие от влезлия в сила план по ал. 1 - на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - за служебно вписване в имотния регистър и нанасяне в кадастъра.

По делото няма спор, а и се установява от СТЕ, че с процесната Заповед е одобрен ПУП-ПР досежно неурегулирани поземлени имоти, както и, че ПР е изработен на базата на одобрената кадастрална карта за територията на [населено място].

Събраните по делото доказателства обаче сочат, че с Решение № 959/10.08.2011г. на ОбС по отношение на кв.234, 234а, 234б, 234в – местност "Смесе", е одобрен ПУП-ПЗР, т.е. план за регулация и застрояване. С Решение № 1090/24.09.2015г. на ОбС-[населено място] се отменя Решение № 959/10.08.2011г. на ОбС в частта, с която е одобрен ПУП-ПЗР досежно имоти с идентификатори 83510.664.159 и 83510.664.157, в резултат на което същите отново стават неурегулирани такива. Със същото решение ОбС е възложил на кмета на общината да извърши необходимите процедури за изготвяне на оценки на ПИ с ид. 83510.664.159 и 83510.664.157 и да внесе за процедиране и одобряване ПУП-ПРЗ досежно тези два имота. Въпреки това обаче, както със заповедта от 09.12.2022г. за одобряване на заданието по чл.125 от ЗУТ и за разрешаване изработването на проект за ПУП с обхват имоти с ид.№ 83510.664.583 и 83510.664.582, така и с оспорваната заповед за одобряване на ПУП досежно посочените два имота, е процедиран, респективно одобрен само план за регулация по чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ, вместо указания от ОбС такъв за застрояване и регулация по смисъла на чл.110, ал.1, т.1 от ЗУТ. Нещо повече, процесният ПУП-ПР е одобрен и в нарушение на изискванията на чл.16, ал.3 от ЗУТ, доколкото въпросният законов текст сочи, че с ПУП по чл.16, ал.1 от ЗУТ се определят лицето и площта на новообразуваните урегулирани имоти, конкретното им предназначение, характерът и начинът на застрояването им, а в случая с обжалваната заповед са определени само лицето и площта на УПИ, но не и начинът и характерът на застрояване (арг. от заключението по СТЕ). Изложеното обуславя извода, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл.16, ал.3 от ЗУТ.

На следващо място, от СТЕ става ясно, че с обжалваната запоред се одобрява ПР, в резултат на който една част от ПИ с ид. 83510.664.582 се придава към към ПИ с ид. 83510.664.583, който е частна собственост. Придаването на част от имот – частна собственост, към друг имот – частна собственост, е осъществено в нарушение на чл.16, ал.1 от ЗУТ, който императивно и изчерпателно сочи в кои случаи може да се отнемат площи от имотите, предмет на урегулиране, а именно – за осигуряване на необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура - публична собственост. Т.е. по реда на чл.16 от ЗУТ придаване на площи към съседни имоти може да се осъществява само когато придадените площи са предназначени за изграждане на обекти на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост. Придаването на част от имота на жалбоподателя към имота на Р. Й. З. не е обусловено от изграждане на обекти от кръга на визираните в чл.16, ал.1 от ЗУТ, доколкото се касае за придаване на площ към частен поземлен имот за жилищни нужди, т.е. е осъществено в разрез с изискванията на чл.16, ал.1 от ЗУТ. Този извод следва и от разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗУТ, според чийто текст, собствениците на поземлени имоти по ал. 4 и 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на плана. Т.е. в частта му, с която част от ПИ с ид. 83510.664.582 е придадена към ПИ с ид. 83510.664.583, ПУП-ПР противоречи и на разпоредбите на чл.16, ал.1 и ал.5 от ЗУТ, доколкото на практика в това производство се извършва придаване по регулация към имот – частна собственост, от друг поземлен имот – частна собственост, каквато хипотеза приложената от административния орган правна норма, не регламентира. За пълнота следва да се посочи, че със същата заповед от ПИ с ид. 83510.664.582 се отнема и малка част, която се придава към ПИ с ид. 83510.664.624, който по силата на ПУП-ПЗР, одобрен с Решение № 959/10.08.2011г., е предвиден за улица, т.е. придаването по регулация е за изграждане на техническата инфраструктура – публична собственост, съгласно чл.16, ал.1 от ЗУТ и по арг. от § 5, т.31 от ДР на ЗУТ. Т.е. относно придадената част от ПИ на жалбоподателя към ПИ, предвиден за улица, принципно са налице материалноправните предпоставки на чл.16 от ЗУТ – факт, който не се оспорва от Н. А. А..Това обстоятелство обаче не променя извода за незаконосъобразност на оспорваната заповед в нейната цялост, предвид това, че същата е издадена в нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.3 от ЗУТ и при съществено нарушение на изискванията за форма.

С оглед констатираните нарушения на материалния закон при издаване на атакуваната заповед, без значение за направения по-горе извод е обстоятелството, че в резултат на одобрения ПУП-ПР от ПИ с ид. 83510.664.582 се отнемат по-малко от 25% от площта му( а именно 19, 31%), т.е. при спазване на чл.16, ал.1, изр.второ от ЗУТ, тъй като това не променя факта, че ПУП-ПР е одобрен в нарушение на чл.16, ал.1, изр.1, ал.3 и ал.5 от ЗУТ. От друга страна, след като с ПУП-ПР не е предвидено намаляване на площта на ПИ с ид. 83510.664. 583, не става ясно по какви причини към него се придава част от ПИ с ид. 83510.664.582, при положение, че преди урегулирането му, този имот е бил с площ 400 кв.м., което надхвърля минималните изисквания за повърхност, предвидени в чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ.

В хода на съдебното производство по делото се установи, че одобреният с Решение от 10.08.2011г. ПУП-ПЗР е нанесен служебно в КК със Заповед за изменение на КККР с КД-14-27-22/16.01.2012г. на Началника на СГКК-[населено място]. До този момент съгласно заповедта за одобряване на КККР от 2005г. имотът на жалбоподателя е фигурирал в КК като ПИ с ид. 83510.664.159 и площ 725 кв.м., а този на заинтересуваното лице Р. Й. З. – като ПИ с ид. 83510.664.157 и площ 400 кв.м. Със Заповед за изменение на КККР с КД-14-27-22/16.01.2012г. на Началника на СГКК-[населено място] обаче, издадена служебно въз основа на Решението на ОбС-[населено място] от 10.08.2011г. за одобряване на П. П., направените с него промени сап отразени в КККР, в резултат на което ПИ с ид. 83510.664.159 и площ 725 кв.м. е отразен с [ПИ] и площ 585 кв.м., а ПИ с ид. 83510.664.157 фигурира в КК с ид. 83510.664.583 и площ 561 кв.м. Последвалата отмяна на Решение от 10.08.2011г. ПУП-ПЗР в частта досежно двата имота не е била отразена в КККР, в резултат на което към момента на иницииране на настоящото административно производство същите продължават да са с идентификатори съответно 83510.664.582 и 83510.664.583, площи и граници, съобразно тези по отменения ПУП-ПЗР от 2011г. В тази връзка оспорващият отправе искане да бъде задължена Община Шумен да предприеме действия за поправяне на КККР, считайки, че след като същата е променена служебно и въз основа на одобрения ПУП-ПЗР, по същия начин следва да бъде извършена и промяната поради отмяната на ПУП –ПЗР досежно двата обсъждани имоти. Съдът намира това искане за неотносимо към настоящия спор, тъй като предмет на този спор е единствено законосъобразността на обжалваните по делото административни актове. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо ПУП по отношение на двата имота да бъде предхождан от промяна в КККР, тъй като по силата на чл.53а, т.5, б.“б“ от ЗКИР, това може да се осъществи и без издаване на заповед въз основа на влезлия в сила ПУП, одобрен по реда на чл.16 от ЗУТ.

На следващо място, обжалваната заповед противоречи и на целта на закона, доколкото със същата на практика се извършва отчуждаване на част от поземлен имот, без това да е свързано с целите, за постигане на които е предвидено това отчуждаване - за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост.

По отношение Р ешение по протокол от 04.01.2023г. на К омисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Шумен, назначена със заповед № РД-25-003/03.01.2023г. на К мета на Община Шумен:

С посоченото Решение са приети и определени изготвените от лицензиран оценител експертни оценки за съответните имоти, преди и след регулирането им, включително и за ПИ с ид.№ 83510.664.159, собственост на жалбоподателя. Предмет на оспорване по делото е Решението в частта му, с която е приета оценката на ПИ с ид.№ 83510.664.159, бивш № 30 с площ 750 кв.м. преди урегулирането му, в размер на 37550 лева без ДДС, и в частта му, с която е приета оценката на [УПИ] в кв.2346 с площ 585 кв.м., в размер на 58500 без ДДС.

Това решение в обжалваната му част, отнасяща се до имот с ид.83510.664.159, представляващ бивш имот с пл.№ 30, с площ 751 кв.м., с проектен ид. 83510.664.582, за който е отреден [УПИ] в кв.2346 с площ 585 кв.м., е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението обаче е издадено в нарушение на материалния закон. Съобразно чл. 16, ал. 4 изр. последно от ЗУТ, Решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ се съобщава на заинтересованите лица заедно с проекта за подробен устройствен план и може да се обжалва в производството по обжалване на акта за одобряване на подробния устройствен план по ал. 1 на същия член. Отмяната на заповедта за одобряване на процесния ПУП-ПР влече отмяна и на решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ. Това е така, защото Решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ се приема след изготвянето на проект за ПУП, с който се определят границите и площта на имота преди и след урегулирането му, но преди одобряването му, тъй като Комисията е компетентна да определи пазарната стойност на имота преди и след урегулирането му, но не и площта му, което следва да бъде предмет на ПУП. Ето защо, независимо от обстоятелството, че с Решението е установена по-висока стойност на ПИ на жалбоподателя след урегулирането му, което обстоятелство се установява и от заключението по СИЕ, в настоящия случай то подлежи на отмяна, като незаконосъобразно.

В обобщение на изложеното съдът намира, че Заповед № РД-25-1411/30.05.2023г., издадена от Кмета на Община Шумен, с която е одобрен проект за ПУП-ПР по чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ, във вр.с чл.16 от ЗУТ в обхват имоти с идентификатори 83510.664.582 и 83510.664.583 по кадастралната карта на [населено място], попадащи в квартал 2346 по плана на [населено място]; както и Решение по Протокол от 04.01.2023г. от заседание на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-25-003/03.01.2023г. на кмета на община Шумен, в обжалваната му част, с която са приети изготвените от независим оценител пазарни цени за имот с ид.№ 83510.664.159 по КК на [населено място], съответно с ид. № 83510664.582 след урегулирането му, представляващ [УПИ] в кв.2346 по плана на [населено място], следва да бъэдат отменени като незаконосъобразни.

Образуваната административна преписка за одобряване на ПУП по чл.16 от ЗУТ досежно процесните имоти следва да бъде върната на административния орган – Кмет на Община Шумен, за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания на съда, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл.143, ал.1 от АПК, както и предвид своевременно направеното искане в тази насока, оспорващият има право на присъждане на направените от него деловодни разноски. От доказателствата по делото се установява, че същият е направил разноски в размер на 2345 лева, в това число 10 лева държавна такса, 1250 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, 585 лева депозит за изготвяне на СИЕ и 500 лева за изготвяне на СТЕ. Ето защо Община Шумен следва да бъде осъдена да заплати на Н. А. А. сумата от 2345 лева, представляваща деловодни разноски. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на Кмета на Община Шумен и Община Шумен за прекомерност на договореното и платено от оспорващия адвокатско възнаграждение, доколкото минималният размер на същото за оспорване на актове по ЗУТ е 1250 лева (арг. от чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения), т.е. платеното от оспорващия такова е в минималния предвиден размер, като наред с това, с оглед фактическата и правна сложност на правния спор, броят на проведените съдебни заседания, обемът на събраните доказателства и факта, че предмет на оспорване по делото са два акта, същото не се явява прекомерно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК, А. съд - град Шумен