Решение № 946 от 16.7.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 714/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ПРИСТАНИЩЕ ТЕЦ ЕЗЕРОВО“ ЕАД, ЕИК205702810, представлявано от Д.С.П.-Изпълнителен директор, против НП № 26/ 12.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Морска администрация“-Варна, с което на дружеството е наложено наказание „Имуществена санкция„ в размер на 10000/десет хиляди/ лв. за нарушение на чл. 112с, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 112 р, ал. 1, т.1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) и чл. 3 от Наредба № 8 от 27.04.2020 г. за преместваемите обекти и за информационните, рекламните и монументално-декоративните елементи на територията на пристанищата (Наредба № 8) и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8, на основание чл.121 ал.3 от ЗМПВВППРБ. Жалбата е процесуално допустима – подадена в срок и от процесуално легитимиран субект, поради което е приета от съда за разглеждане. С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е несправедливо.Визира се противоречие в описанието на нарушението, тъй като се визира както активно действие, така и бездействие от страна на нарушителя и в този смисъл се приема, че е ограничено правото на защита на нарушителя.Оспорва се размерът на наложеното административно наказание, излагат се аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и в заключение се моли НП да бъде отменено. В с.з. процесуален представител на въззивника не се явява в първо с.з. депозира се писмена защита, идентична с изложената в жалбата.Във второ с.з. се явява процесуален представител, който в хода на делото по същество моли за отмяна на НПна основанията, изложени в жалбата и в писмената защита, като допълнително сочи, че не е посочена длъжността на актосъставителя, визира се наличие на издадено след датата на проверката разрешително за поставяне на преместваеми обекти, като се твърди, че е имало затруднения в процедурата по подаване на заявлението за разрешение, излагат се аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН, отново се визира неяснота в обвинението, като се иска отмяна на НП. Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество представя писмена защита и излага аргументи в подкрепа на становището, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е бил приложен материалния закон, че наложеното наказание е справедливо и нарушението не е маловажно, актосъставителят, като началник отдел бил компетентен, твърди, че не е имало причина за забавата в задействането на процедурата за издаване на разрешение и се иска НП да бъде потвърдено. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 29.09.2023 била извършена планова проверка на пристанищен терминал ТЕЦ -Езерово, на основание чл. 98 от Наредба № 9 от 2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти (Наредба № 9), от служители на ДМА-Варна, сред които и св.Г..В хода на тази проверка било установено, че са поставени два броя преместваеми обекта - фургони, по един на входния автокантар и изходния автокантар на пристанищния терминал в поземлен имот с идентификатор 27125.503.27 по кадастралната карта (КК) и кадастралния регистър (КР) на с. Езерово, община Белослав, област Варна, като в хода на проверката за тези два обекта не било представено разрешение за поставяне на преместваеми обекти, съгласно изискването на чл. 112с, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 112 р, ал. 1, т.1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) и чл. 3 от Наредба № 8 от 27.04.2020 г. за преместваемите обекти и за информационните, рекламните и монументално-декоративните елементи на територията на пристанищата (Наредба № 8) и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8.Към датата на проверката двата преместваеми обекти функционирало, като не било установено от кого и кога са били поставени.На датата на проверката бил съставен протокол и проверовъчен лист, в които били отразени констатациите на проверяващите. Предвид горното на 06.12.2023г. св.Г. съставил АУАН срещу „ПРИСТАНИЩЕ ТЕЦ ЕЗЕРОВО“ ЕАД, в който описал приетото за установено нарушение на чл. 112с, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 112 р, ал. 1, т.1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) и чл. 3 от Наредба № 8 от 27.04.2020 г. за преместваемите обекти и за информационните, рекламните и монументално-декоративните елементи на територията на пристанищата (Наредба № 8).АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на представляващия дружеството, който след запознаване със съдържанието му го подписал без възражения. В законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, които АНО приел за неоснователни и въз основа на АУАН и на материалите по преписката на 12.01.2024г било издадено НП, предмет на настоящата въззивна проверка. В с.з. се установи, че в хода на проверката не е било установено кога са поставени процесните два преместваеми обекта, които безспорно са функционирали към датата на проверката, като се установи, че планови проверки се правят веднъж на пет години. Съдът напълно кредитира показанията на св.Г., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства по делото. Съдът кредитира всички писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните писмени доказателства –АУАН, протокол, проверовъчен лист, доклад, заповеди, и др., както и от показанията на св.Г.. Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: По приложението на процесуалния закон. Органът, издал НП е компетентен, като АУАН също е съставен от компетентен служител предвид приобщените по делото заповеди, като няма спор по отношение длъжността на актосъставителя и тези възражения не се споделят.От описанието на нарушението е ясно, че отговорността е ангажирана за поставянето на преместваеми обекти без разрешение, поради което и тези възражения не се споделят. Въпреки гореизложеното, съдът констатира, че в хода на АНП в действителност са допуснати нарушения на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН.Съобразно цитираните две разпоредби на ЗАНН, в АУАН и НП задължително следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, като следва да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на нарушението. В конкретния случай съдът констатира, че както в АУАН, така и в НП, категорично се сочат единствено датата на която е съставен АУАН и датата на която е установено нарушението, като безспорно в с.з. от събраните доказателства се установи, че датата на съставяне на АУАН и датата на установяване на нарушението не биха могли да се приемат за датата на извършване на нарушението.Категорично от гласните доказателства по делото се установи, че проверки се извършват веднъж на пет години, както и че проверяващите не са установили нито от кого, нито пък кога точно процесните преместваеми обекти, които на дата 29.09.2023г. са функционирали, са били поставени, т.е. не се установи на коя дата точно е било извършено процесното нарушение. Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на АУАН и НП, който пряко индивидуализира нарушението като такова, като не посочването й по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничава възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горното процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.Не посочването на конкретна дата, на която се приема, че има извършено нарушение ограничава и възможността съдът да прецени спазен ли е срокът за съставяне на АУАН и издаване на НП. Предвид констатираните предпоставки за отмяна на НП съдът намира за ненужно да излага аргументи относно евентуалната приложимост на чл.28 от ЗАНН. Предвид гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, тъй като е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на нарушителя, водещо до неговата незаконосъобразност, поради което: