Решение № 525 от 30.5.2025 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 4399/2024 г.

Производството е с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът ••• твърди в исковата си молба, че лицето ••• й прехвърлило чрез дарение следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ••• с административен адрес •••, целият с площ 771.00 кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване – Ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: квартал •••, при граници: •••; •••. Данъчната оценка на имота е 30 535.50 лева. Сделката била извършена с Нотариален акт №17, том I, рег.№116, дело №13/17.01.2024г. С Решение №971/07.11.2023г. по гр.дело №2215/2023г. по описа на РС Стара Загора било постановено по отношение на ответниците, че ••• /дарителката/ е собственик на процесния имот, поради владение от нейна страна повече от 10 години, владението е осъществявано против волята и съгласието на собствениците, че поради това, че владелеца е уведомил своевременно собствениците, че владее имота за себе си. С настоящата искова молба заявява, че върху процесния имот в полза на ответника по предявения иск е учредена ипотека на 06.07.2007г., подновена на 15.12.2016г. Пояснява, че при подновяване на ипотеката на 15.12.2016г. не са уведомени тогавашните собственици на имота ••• и •••, срещу които е заведен установителен иск за собственост по горепосоченото гражданско дело. Дарителката на имота на няколко пъти е правила опити да уведоми ръководството на ответника да заличи ипотеката, учредена върху процесния имот, но не постигнала резултат - от „Общинска банка“ АД нямало отговор. При тази хипотеза /при тази ситуация/ ••• депозирала жалба против мълчаливия отказ на ответната банка да заличи ипотеката. Жалбата е с вх. №43/12.02.2024г. и е заведена чрез „Общинска банка“ АД до ОС Стара Загора. Тъй като в противоречие със закона процесната жалба не е изпратена до ОС Стара Загора, се е наложило ••• да депозира още една молба до ответника за заличаване на ипотеката. Втората молба с искане за заличаване е под №151/21.05.2024г. и на тази молба до момента нямало отговор. Заявява, че ••• придобила собствеността върху имота на оригинерно основание. При оригинерните основание за придобиване на собственост по давност, вещното право не произтичало от правата на бившия собственик. Поради това на придобилия на посочените по-горе основания не били противопоставими правата и тежестите, производни от правото на бившия собственик /на предишния собственик/. В този смисъл е Решение №2109/22.09.1965г. по гр.дело №1370/1965г. на ВС, първо г.о. Решението по гражданско дело №2215/2023 година по описа на РС Стара Загора влязло в сила на 02.12.2023 година, а ищцата придобила собственост върху имота на 17.01.2024 година. Тъй като ответника явно нарушавал закона, като не заличава ипотеката, поради изложеното по-горе, ищцата била лишена от правото да се разпорежда с процесния имот в качеството й на собственик и търпяла ежемесечно щети. По преценка на ищцата, същата търпи всеки месец вреди по вина на ответника в размер на 500 лева, която сума би получавала като месечен наем. Към 17.09.2024г. изминали 8 месеца, считано от момента на придобиване на собствеността на процесния имот. Счита за известно обстоятелството, че не може да се разпорежда с имота безпрепятствено, независимо дали ще го продаде или ще го предостави за строителство. Отдавна имало кандидати както да закупят, така и да строят, както е отразено в нотариалния акт за дарение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 4000 лв., както следва: 500 лева за периода 17.01.2024г. до 17.02.2024г, ведно със законна лихва върху тази сума считано от 17.02.2024г до окончателното плащане; 500 лева за периода 17.02.2024г. до 17.03.2024г., ведно със законна лихва върху тази сума считано от 17.03.2024г. до окончателното плащане; 500 лева за периода 17.03.2024г. до 17.04.2024г., ведно със законна лихва върху тази сума считано от 17.04.2024г. до окончателното плащане; 500 лева за периода 17.04.2024г. до 17.05.2024г., ведно със законна лихва върху тази сума считано от 17.05.2024г. до окончателното плащане; 500 лева за периода 17.05.2024г. до 17.06.2024г., ведно със законна лихва върху тази сума считано от 17.06.2024г. до окончателното плащане; 500 лева за периода 17.06.2024г. до 17.07.2024г., ведно със законна лихва върху тази сума считана от 17.07.2024г. до окончателното плащане; 500 лева за периода 17.07.2024г. до 17.08.2024г., ведно със законна лихва върху тази сума считано от 17.08.2024г. до окончателното плащане; 500 лева за периода 17.08.2024г. до 17.09.2024г., ведно със законна лихва върху тази сума считано до завеждане на делото. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати лихва за забава в общ размер 185 лв., както следва: 45, 00 лв. лихва за забава за периода 17.02.2024г. до завеждане на делото; 35, 00 лв. лихва за забава за периода 17.03.2024г. до завеждане на делото; 30, 00 лв. лихва за забава за периода 17.04.2024г. до завеждане на делото; 25, 00 лв. лихва за забава за периода 17.05.2024г. до завеждане на делото; 20, 00 лв. лихва за забава за периода 17.06.2024г. до завеждане на делото; 15, 00 лв. лихва за забава за периода 17.07.2024г. до завеждане на делото; 10, 00 лв. лихва за забава за периода 17.08.2024г. до завеждане на делото; 5, 00 лв. лихва за забава за периода 17.09.2024г. до завеждане на делото; Претендира направените по делото разноски. С протоколно определение от 27.03.2025г. на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на размера на претенцията на ищцата, като същата да се счита предявена в размер общо на 2160 лв., или по 270 лв. месечно. Ответникът „ОБЩИНСКА БАНКА” АД София представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че процесният имот е ипотекиран в полза на ответника с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №149, том VI, peг.№•••, дело №980/06.07.2007г. на нотариус Денчо Недялков, който е вписан в Служба по вписванията Стара Загора с вх.peг. №8127 от 06.07.2007г., Акт №28, Том VII, дело №5963/2007г. Ипотеката е учредена от тогавашните собственици на имота - ••• и ••• за обезпечаване вземанията на банката по Договор за кредит № ЛП07-124СЗ/06.07.2007г., предоставен на •••. Ипотеката била подновена на 15.12.2016г. по молба на „Общинска банка“ АД с peг. №3727 от 15.12.2016г., Акт №106, том III на нотариус Антония Коева, вписана в Служба по вписванията Стара Загора с вх.№14868, Том VIII, Акт №212. Подновяването е направено в рамките на законоустановения 10-годишен срок от първоначалното й вписване, съобразно предвиденото в чл.172, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. За подновяване на ипотеката, банката не е следвало да уведомява длъжниците, тъй като тя обезпечава вземането по договора за кредит до окончателното му погасяване (06.07.2017г.), като страните, в това число и ипотекарните длъжници ••• и ••• се съгласили с условията на учредената ипотека. Освен това, подновяването на вписването на ипотеката (договорна или законна) ставало по молба на кредитора, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от Правилника за вписванията, тъй като именно той се явявал заинтересован обезпечението да е в сила, с оглед възможността да се удовлетвори предпочтително от цената му, при неизпълнение на задълженията за плащане по договора за кредит. Впоследствие, с Решение №971 от 07.11.2023г. на РС Стара Загора, постановено по гражданско дело №20235530102215, било признато за установено по отношение на ••• и •••, че ••• (майка на ищцата) е собственик на процесния имот, който е придобила по давност. Решението не обвързва по какъвто и да е начин „Общинска банка“ АД, която не е била страна по делото и не е участвала в него. Ищцата ••• се легитимира като собственик на процесния имот с Нотариален акт за дарение №17, том I, peг.№116, дело №13 от 17.01.2024г. на нотариус Пламен Иванов, вписан в Служба по вписванията Стара Загора с вх.peг.№375 от 17.01.2024г., Акт №164, том I, дело №158/2024г. Ответникът счита за неоснователни твърденията, че след като праводателят на ищцата е придобил имота на оригинерно правно основание, не може да му бъдат противопоставени правата и тежестите, произтичащи от правата на предишния собственик и в този смисъл учредената върху имота договорна ипотека се явявала погасена. Счита, че придобиването на недвижим имот по давност след учредяване на ипотека не води до погасяване на ипотечните права на кредитора. Като акцесорно право ипотеката се погасява, когато обезпеченото вземане се погаси на някое от предвидените в закона основания - чрез плащане, прихващане, опрощаване, по давност, чрез изнасяне на имота на публична продан и удовлетворяване от цената му или при погиване на ипотекирания имот. Тъй като няма правен механизъм да се даде публичност на тези обстоятелства, а същевременно третите лица трябва да знаят за тях с оглед евентуалната конкуренция на права, законът придава погасителен ефект на заличаването на ипотеката, настъпило по молба на кредитора или въз основа на влязло в сила съдебно решение чл.179, ал.1 от ЗЗД. Самото заличаване обаче се явява техническо действие и реално не то погасява ипотеката, а настъпилите преди него обстоятелства. Счита, че ипотечното право съпътства правото на собственост върху ипотекирания имот - тежи върху него. Ипотеката е акцесорно право, добавено към вземането, като вписването дава на ипотеката гласност по отношение на третите лица. В този смисъл, веднъж възникнало, ипотечното право може да бъде осъществено независимо от извършени последващи разпоредителни сделки с ипотекирания имот, както и преминаване на собствеността върху други лица - чл.173, ал.1 от ЗЗД. Освен това ипотеката има абсолютен характер, тъй като кредиторът може да иска от всички трети лица да се въздържат от въздействия върху имота. Тъй като оригинерното придобиване не се основава от правото на собственост на друго лице, ако предишният собственик е учредил тежести върху имота, който впоследствие се придобива по давност, тези тежести или вещни права няма да се погасят. Следователно, при оригинерните способи се запазват учредените преди това права в полза на трети лица, което е следствие от принципа за сигурност в гражданския оборот. Обратното би обезсмислило ипотеката, като средство за обезпечаване на вземания, тъй като кредиторът няма как да знае и проследи кой, на какво основание и с какво намерение владее имота. В този смисъл, уредената в закона защитна функция на ипотеката обуславя извода, че същата следва имота, когато е учредена от един собственик, а по-късно имота е придобит от друго лице на оригинерно правно основание - придобивна давност, тъй като няма как да се погасят ипотечните права на ипотекарните кредитори без същите да са удоволетворени. В този смисъл се позовава на Решение №204 от 19.10.2017г. по гр.дело №4806/2016г. на ВКС, IV г.о. С оглед изложеното счита, че не е налице фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Липсва противоправно поведение (действие или бездействие) от страна на „Общинска банка“ АД, която няма правно основание да поиска заличаване на учредената в нейна полза договорна ипотека. Промяната в собствеността на имота е непротивопоставима на банката, чието обезпечено вземане не е погасено, а и ипотеката следва имота въпреки, че е придобит по давност. Не е налице и пряка причинно-следствена връзка между незаличаването на ипотеката и претендираните от ищцата вреди, които са недоказани, както по основание, така и по размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото се разноски. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка: С решение №971/07.11.2023г., постановено по гр.дело №2215/2023г. по описа на РС Ст.Загора, влязло в сила на 02.12.2023г., е признато за установено по отношение на ответниците ••• и •••, че ••• е собственик на Поземлен имот с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 24.10.2012г., адрес на поземления имот: гр.Стара Загора, площ: 771 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, имотът е с номер по предходния план - 4675А, кв. 520Г, с граници: ••• и •••, поради изтекла придобивна давност. От представения Нотариален акт №17 от 17.01.2024г., том I, рег.№116, дело №13/2024г. се установява, че с договор за дарение от 17.01.2024г., ••• дарява на своята дъщеря •••, следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••, с административен адрес •••, целият с площ 771 кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване – Ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: квартал •••, при граници: •••; •••. По делото е представен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №149, том VI, peг.№•••, дело №980/06.07.2007г. на нотариус Денчо Недялков, вписан в Служба по вписванията Стара Загора с вх.peг.№8127 от 06.07.2007г., Акт №28, Том VII, дело №5963/2007г., съгласно който „Общинска банка“ АД предоставя на кредитополучателя ••• на основание договор за банков кредит №ЛП-124СЗ/06.07.2007г. кредит в размер на 50 000 лв.; за обезпечение на кредита ••• и ••• учредяват в полза на банката ипотека върху следния свои собствен като СИО имот: празно дворно място, цялото от 800 кв.м., находящо се в гр.Ст.Загора, представляващо УПИ II-4675а в кв.520Г- ВЕЦА (кв.Три чучура), при посочени граници. С молба от 15.12.2016г. на „Общинска банка“ АД с peг.№3727 от 15.12.2016г., Акт №106, том III на нотариус Антония Коева, вписана в Служба по вписванията Стара Загора с вх.№14868, том VIII, акт №212, в срока по чл.172 ал.1 ЗЗД, вписването на договорната ипотека е подновено. По делото е назначена и изслушана съдебно-оценителна експертиза. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно се установява, че размерът на месечния наем за Поземлен имот с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 24.10.2012г., адрес на поземления имот: гр.Стара Загора, площ: 771 кв.м., възлиза на 270 лв. При така събраните доказателства съдът намира за установено следното: Договорната ипотека по отношение на процесния имот е учредена в полза на ответника - кредитор „Общинска банка“ АД от ••• и •••, собственици на имота съгласно нотариален акт за покупко-продажба №123 дело №1794/04.07.2000г. (гр.дело №2215/2023г. на РС Ст.Загора) за обезпечаване кредит, предоставен от банката на кредитополучателя ••• - Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №149, том VI, peг.№•••, дело №980/06.07.2007г. на нотариус Денчо Недялков, вписан в Служба по вписванията Стара Загора с вх.peг.№8127 от 06.07.2007г., Акт №28, Том VII, дело №5963/2007г. и подновена в срока по чл.172 ал.1 ЗЗД с молба от 15.12.2016г. на „Общинска банка“ АД с peг.№3727 от 15.12.2016г., Акт №106, том III на нотариус Антония Коева, вписана в Служба по вписванията Стара Загора с вх.№14868, том VIII, акт №212 С влязло в сила на 02.12.2023г. решение №971/07.11.2023г., постановено по гр.дело №2215/2023г. по описа на РС Ст.Загора, праводателката на ищцата - ••• е призната за собственик на процесния имот - Поземлен имот с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 24.10.2012г., адрес на поземления имот: гр.Стара Загора, площ: 771 кв.м. по давностно владение. Исковата молба по гр.дело №2215/2023г. на РС Ст.Загора и уточняваща молба са вписани в Агенция по вписванията, Служба по вписванията Ст.Загора на 03.07.2023г. вх.рег.№6304/03.07.2023г., Акт №110 том III дело №3017/2023г. От мотивите на решението е видно, че владението на процесния имот от праводателката на ищцата - ••• датира 10-12 години преди завеждане на исковата молба. Относно горните факти не се спори по делото. Спорен е въпроса праводателката на ищцата ••• - ••• придобила ли е имот свободен от вещни тежести, респ. налице ли е ипотечно право в полза за ответника. Ищцата счита, че оригинерния характер на придобиването на правото на собственост (придобивна давност) обуславя извода, че владелецът придобива имота свободен от вещни тежести, като се позовава на Решение № 2109 от 22.IX.1965 г. по гр. д. № 1370/65 г., I г.о., съгласно което лицето, което е придобило право на собственост върху недвижим имот по давност, придобива правото на собственост свободно от всякакви тежести, установени срещу предишния собственик, включително и от наложената възбрана върху същия имот. Съдът не споделя становището на ищцата, като по спорния въпрос възприема разрешението, дадено в Решение №204/19.10.2017г. по гр.дело №4806/2016г. на ВКС, IV г.о. по въпроса ипотеката следва ли имота, когато е учредена от един собственик, а по-късно имота е придобит от друго лице на оригинерно правно основание – придобивна давност. Съгласно разясненията, дадени в цитираното решение ипотеката от една страна е право на кредитора да иска от всички трети лица да се въздържат от въздействия върху имота и има абсолютен характер, от друга то е съчетано с привилегия да се удовлетвори по предпочитание от цената на имота, която има процесуален характер. Титулярът на това право не владее ипотекарния имот, владее го друг – собственикът, който го е ипотекирал, респективно този, който след учредяване на ипотеката го е придобил. В чиито и ръце да се намира, имотът е подчинен на кредитора с цел да бъде удовлетворен за вземането си. Ипотечното право съпътства правото на собственост върху ипотекирания имот - тежи върху него. Ипотеката е акцесорно право, добавено към вземането, като вписването дава на ипотеката гласност по отношение на третите лица. Ипотеката се прекратява с прекратяването на главния дълг или ако трето лице - недлъжник, плати на кредитора. Ипотеката може да се прекрати и чрез отказ на кредитора или погиване на имота, отчуждаването му за държавна и обществена нужда, публична продан, както и ако се слеят качествата на ипотекарен кредитор и собственик. Вписването на ипотеката се заличава по съгласие на кредитора или чрез успешното провеждане на установителен иск, че ипотеката е погасена, въз основа на влязлото в сила решение.Уредената в закона защитна функция на ипотеката обуславя извода, че същата следва имота, когато е учредена от един собственик, а по-късно имота е придобит от друго лице на оригинерно правно основание – придобивна давност, тъй като няма как да се погасят ипотечните права на ипотекарните кредитори без същите да са удовлетворени. С оглед изложеното относно защитна функция на ипотеката съдът намира, че в настоящия случай праводателката на ищцата не е придобила имот свободен от вещни тежести. Заличаването на вписана договорна ипотека може да стане само в изчерпателно изброените в закона случаи – по писмено съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма (чл.179, ал.1 пред.1 ЗЗД вр. чл.19, ал.1 пред.1 ПВ); въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което се постановява заличаването на ипотеката (чл.179, ал.1 пред.2 ЗЗД вр. чл.19, ал.1 пред.2 ПВ); когато са изтекли десет години от датата на вписване на ипотеката, без последното да е подновено – арг.чл.172 ЗЗД вр. чл.22 ПВ. В тези хипотези всяко заинтересовано лице може да иска заличаване на вписването на ипотеката щом разполага със съгласие на кредитора дадено в законоустановената форма, съдебно решение, имащо за последица това заличаване или при липсата на подновяване на ипотеката в десетгодишен срок от вписването й (арг.чл.19, ал.3 ПВ). Последната хипотеза, при която може да се иска заличаване на ипотеката е уредена в чл.19, ал.2 ПВ и се извършва по искане на купувач на ипотекирания имот, придобил същия въз основа на публична продан – чл.175, ал.1 ЗЗД. В настоящия случай договорната ипотека е учредена от собствениците на ипотекирания имот през 2007г., преди установяване на владението от •••, поставящо начало на придобивната давност и вписването на исковата молба по гр.дело №2215/2023г. на РС Ст.Загора; не се твърди и не са налице данни обезпеченото вземане да е погасено; не е налице писмено съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма за заличаване на вписаната договорна ипотека; не е налице и влязло в сила съдебно решение, с което се постановява заличаването на ипотеката. Представеното влязло в сила решение по гр.дело №2215/2023г. на РС Ст.Загора не попада в хипотезата на чл.179, ал.1 пред.2 ЗЗД. Освен това същото не може да бъде противопоставено на ответника кредитор, който не е участвал в производството и не е могъл да противопостави своите възражения.Горното обосновава извода, че не е налице противоправно поведение (бездействие) от страна на ответника и неговите служители по заличаване на ипотеката. За да се ангажира отговорността по чл.49 ЗЗД закона изисква да е налице кумулативна даденост на всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД, а именно: да са налице вреди, причинени на пострадалия; вредите да са причинени от лице, на което отговорния по чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работата; и работника или служителя да има вина за причинените вреди. След анализ на обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не установи наличието на предпоставките от фактическия състав на чл.49 ЗЗД – не се установи по делото ищецът да е претърпял вреди, които да се резултат от противоправни действия или бездействия на лице, на което ответникът е възложил работа, както и вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на възложената работа. Предвид горното съдът намира, че предявения иск за главница се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността и недоказаността на иска за главница, неоснователен се явява и обективно съединения иск за заплащане на лихва за забава. Предвид акцесорния му характер същия се поставя в зависимост от наличието на главно задължение, каквото безспорно се установи по делото, че не е налице. Предвид това съдът счита, че този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На основание чл.78 ал.3 вр. с чл.78 ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Водим от горните мотиви, съдът