Решение № 504 от 15.1.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2468/2024 г.

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ с процесуален представител юрисконсулт И. В. обжалва Решение № 1180 от 09.09.2024г., постановено по АНД № 1323 по описа за 2024г. на Районен съд – Пловдив, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция на Пимк ООД, [населено място], за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, № 8504381910, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ – в размер на 2 500лв. за извършено нарушение чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П./, на основание чл.187а ал. 2 т.3 вр. с ал.3 вр. чл.179 ал.3б ЗДв.П и АПИ е осъдена да заплати 420лв. съдебни разноски.

• Решението е обжалвано като неправилно - в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че в правилото на чл.189ж ал.7 ЗДв.П се съдържа изрична регламентация за издаване на електронен фиш за нарушения по чл.179 ал.3-3б ЗДв.П, в който смисъл е и нормата на чл.167а ал.3 ЗДв.П, вкл. разпоредбите на чл.187а ал.4 и ал.5 ЗДв.П. По отношение принципа на пропорционалност/съразмерност е посочено, че същият съществува в ЗАНН – чл.27, чл.28 вр. с чл.12 НК, като се твърди, че само при идентичност между фактологията по цитираните от ПРС дела на СЕС и решаваното дело, е допустимо позоваване на общностната съдебна практика. В тази вр. се счита за неотносима практиката на СЕС и няма основание за директно приложение на директивата. Заявено е, че към момента на извършване на нарушението липсва противоречие между национална и европейска норма, като след като ПРС прилага пряко директивата, следва да намали размера на наказанието до справедлив според съда, в която насока е решението по дело С-205/20 от 8 март 2022г. Твърди се, че нарушение в случая е безспорно извършено и санкцията е съразмерна с щетите за бюджета.

Поискана е отмяна на решението с потвърждаване на електронния фиш и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Възразено е за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

• Ответникът Пимк ООД, ЕИК 115536179, [населено място], представлявано от А. Й. с пълномощник адв. Е. Т. оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа законосъобразност на решението на ПРС и са изложени подробни аргументи против всички възражения. Счита, че макар към дата на нарушението по обжалвания електронен фиш разпоредбите на чл.10б ал.7-9 ЗП да не са били част от действащото право, доколкото разпоредбите на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г. имат пряко действие, обжалваният електронен фиш следва да се отмени поради противоречие на процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламента за изпълнение. В тази насока е заявено, че е налице последвал деянието, но преди влизане в сила на електронния фиш – по-благоприятен материален закон по см. на чл.3 ал.2 ЗАНН /с позоваване на решение по КАНД № 1230/2023г. на АС – Пазарджик/. Ответникът цитира съдебна практика на СЕС по съединени дела С-497/15 и С-498/15, в които във вр. с чл.28 ЗАНН, е възприето, че изискването за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Счита се за изтекла давността, тъй като следва да бъде съобразяван и 3 – годишният срок на обикновената преследвателска давност /с цитирана съдебна практика в тази вр./. В допълнително становище е изтъкнато, че процесният електронен фиш е издаден в противоречие и с решението на СЕС по дело С-61/23, образувано по преюдициално запитване по дело със сходен предмет.

Заявено е искане за присъждане на направените разноски по представен списък / 420лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение /.

• Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Джубелиева счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

1. В обстоятелствената част на електронния фиш е посочено, че на 15.12.2020г. в 08: 01ч. е установено нарушение /вписан номер/, с ППС влекач – Ивеко АС440СТ П ЦНГ, рег. №•••, с техническа допустима максимална маса 20 000, брой оси 2, екологична категория Евро 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Родопи, за движение по път А-1 км. 107+663, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса но чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малко от измерената. Нарушението е установено с устройство № 20212, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП, намиращо се на път А-1 км 107+663. Собственик на ППС е Пимк ООД.

Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл.102 ал.2 ЗДв.П. Наложена е санкция на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. с ал.3 ЗДв.П вр. с чл.179 ал.3б ЗДВ.П – имуществена санкция в размер на 2 500лв.

Съответно на доказателствата по делото и данните от преписката ПРС правилно посочил, че е налице осъществено административно нарушение, но приел, че към датата на извършването му – 15.12.2020г. не е съществувала възможност за издаване на електронен фиш, доколкото не е било предвидено издаването му за нарушение по чл.179 ал.3б ЗДв.П. РС – Пловдив счел, че във вр. с § 16 ПЗР ЗП /всъщност § 16 – Допълнителна разпоредба от Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ДВ, бр. 43 от 2008 г.): „Този закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.“/, е приложим общия принцип на правото на ЕС за пропорционалност, в която насока е и разпоредбата на чл.9а от директивата. Позовал се е на решение на СЕС от 22 март 2017г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15г., приемайки, че фактите в процесния случай са аналогични по отношение определянето на санкцията, която е непропорционална на извършеното нарушение и на преследваните цели.

1. Решението е правилно като резултат с мотива за нарушение принципа за пропорционалност.

В случая са налице данни от доклада по чл.167а ал.3 ЗДв.П и приложени към него изготвени статични изображения във вид на снимков материал /„Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.“/, като съгласно чл.189е ал.8 ЗДв.П -“Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.“.

Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189ж ал.1 ЗДв.П за задължителни реквизити. Обвинението е описано в пълнота и с разяснена възможността за заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата в размер на 750лв. и освобождаване от административнонаказателна отговорност. Нормата на чл. 189ж ал. 1 ЗДв.П съдържа препратка единствено към нарушенията по чл. 179 ал. 3 ЗДв.П, но в чл. 189ж ал. 7 ЗДв.П е посочен електронния фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3 - 3б ЗДв.П. В тази насока е и разпоредбата на чл. 187а ал. 4 ЗДв.П /което становище е изложено и в решение по КАНД № 1722/2023г., АС – Пловдив; както и в съдебни актове на АС – Пловдив по КАНД №№ 2565/23г., 1032/22г.; 3079/22г./.

Извън посоченото, при съобразяване с Решение на СЕС от 21 ноември 2024г. по дело C 61/23, според което: „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер“, следва да бъде прието, че в случая е нарушено изискването за пропорционалност. В тази вр. – съгласно член 9а от Директива 1999/62: „Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“. В цитираното решение е посочено, че директивата не съдържа по-точни правила що се отнася до определянето на посочените санкции на национално равнище, и по-специално не предвижда изрично какъвто и да било критерий за преценка на пропорционалността на подобни санкции /съображение 40/. Според съображение 42 от решението: „Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции.“. В тази вр. е прието, че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата. Принципът изисква и отчитане на конкретните обстоятелства по случая.

В съдебния акт на СЕС е изтъкнато, че ЗДв.П не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. По-специално разглежданата в главното производство система от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. При налагане на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. В съображение 53 и 54 от решението е посочено: „При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU: C: 2017: 229, т. 49 и цитираната съдебна практика).; Обстоятелството, че в случая разглежданата в главното производство национална правна уредба предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност, като се заплати „компенсаторна такса“, не може да промени извода, че такава национална правна уредба е в противоречие с правото на Съюза.“.

Следователно, решението на ПРС е постановено в съответствие с принципа за пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз, гарантиран и в член 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно – чл.18 ал.2 вр с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив