Решение № 3635 от 20.6.2011 г. на Софийски градски съд по дело № 4456/2009 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД от А.И.З. чрез неговия баща и настойник И.М. З. против „ ДЗИ –О. З.” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Б.” № 3 за сумата от 500 000 лв. неимуществени вреди и 79 000 лв. имуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при пътнотранспортно произшествие на 18.07.2004 год. ведно с лихви върху тези суми от датата на инцидента до окончателното им изплащане. При условията на евентуалност искове със същите размери са предявени на основание чл.50 и чл.45 ЗЗД срещу А.М.А. и Г.П.Д.- солидарно и отделно срещу Г. фонд на основание чл.88, т.1, б.”б” Закон за З.то. Ищецът поддържа исковете чрез пълномощниците си, с аргумента, че е налице непозволено увреждане и отговорността за обезщетяването му, макар и условно/доколкото парите могат да обезщетят загубата на здраве/ е на предпочитания ответник. В случай на липса на пасивна легитимация на този ответник са предявени исковете срещу евентуалните такива. Пълномощникът на ответника „ДЗИ-О. З.” ЕАД оспорва искът, както за неимуществените така и за имуществените вреди, както по основание /липса на застрахователно правоотношение и липса на вина на водача на автомобила Д./ така и по размер/несъобразен с нормативно установения лимит на отговорност и несправедливо завишен/. Искът за имуществените вреди е необоснован.Прави възражение за погасителна давност за лихвената претенция. Евентуалния ответник А.М.А. оспорва предявеният срещу него, като собственик на автомобила/веща/ иск, с аргумента, че същият е бил в техническа изправност. Евентуалния ответник Г.П.Д. оспорва иска като неоснователен, тъй като няма вина за настъпването на ПТП-то. Евентуалния ответник Г. фонд възразява срещу допустимостта на исковете, прави възражение за изтекла погасителна давност, а по съществото им ги оспорва като неоснователни, прави възражение за съпричиняване. Доказателствата са гласни и писмени. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Исковете са предявени от А.И.З. чрез неговия баща и настойник И.М. З.-съдебно решение за пълно запрещение на ищеца от 12.12.2005 год. на СГС и удостоверение от СО Район „Средец” –орган по настойничество и попечителства от 24.02.2006 год. От доказателствата по делото се установява, че на 18.07.2004 год. около 11.20 ч. в гр.С., на ул. ”Г.” срещу № 45 е настъпило ПТП, при което движещият се по улицата посока от ул.”••• С.” към бул.”В.Л.” товарен автомобил „Ф.Т.” с д.к. № •••••• управляван от Г.П.Д. блъска пресичащият улицата посока от дясно наляво спрямо движението на автомобила А.И.З., следствие на което последният получава тежки телесни увреждания. От материалите по приетото нахд № 9960/2008 год. ведно с приложенията към него и от заключението по автотехническата експертиза се установява, че катастрофата е станала на улица с по една лента за движение във всяка посока, на място без обозначение за преминаване на пешеходци. Според АТЕ /неоспорена от страните/ автомобила се е движел със скорост от 62 км.ч. Ищецът е бил видим за водача на автомобила преди стъпването му на пътното платно и ако в този момент е предприел аварийно спиране или отклоняване удара е бил предотвратим. От момента на стъпването на пострадалия на улицата удара е бил непредотвратим. Собственикът на автомобила „Ф.Т.” с д.к. № •••••• А.М.А. е имал валидна застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица А 0316472/16.12.2003 г. при ответното застрахователно дружество. С решение по НАХД № 9960/2008 год. Г.Д. окончателно е бил признат за невиновен по обвинението, че след нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП по непредпазливост е причинил на А.З. тежка телесна повреда. Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства по наказателните дела и медицинска документация- епикризи. В хода на настоящото дело са изслушани и приети две експертизи-медицинска относно тежестта на получената от ищеца травма, последвалите я усложнения, оперативни интервенции и неблагоприятни промени в личния му живот и медико-икономическа относно необходимите за приемане медикаменти и задължителна физиотерапия и тяхната цена. От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на претърпяното пътно-транспортно произшествие А.З. получил тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се в контузия на мозъка, придружена с травматичен кръвоизлив под твърдите и меки мозъчни обвивки довели до посттравматична енцефаропатия -сложно съчетание на огнищни двигателни, вегетативни и психични синдроми, упадък на интелектуално- мнестичната дейност, забавен темп на психическите процеси, затруднено осмисляне на собственото поведение и околната среда, понижение на паметта, придружено с тежка отпадна неврологична симптоматика. Невъзможност за движение на лявата ръка и двата крака и без контрол на тазовите резервоари. Мозъчните увреждания са необратими и перспективата за подобрение-неблагоприятна. От съдебно медико- икономическа експертиза се установява, че е било необходимо и задължително непрекъснато проследяване, рехабилитация, медикаментозно лечение и санитарно обслужване, които в общ обем от датата на увреждането до сега възлизат на сумата от 67 190.50 лв. Разпитания свидетел Калинов установява в показанията си болките и страданията на ищеца след телесните увреждания, непрекъснатите грижи и поддържането на състоянието му с медикаментозно лечение и рехабилитация. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Относно иска срещу предпочитания ответник: Съгласно чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, действал към момента на настъпване на застрахователното събитие, „увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя”. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В настоящия случай се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. По настоящето дело се установи, че произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил товарен автомобил „Ф.Т.” с д.к. № •••••• управляван от Г.П.Д.. Непосредствено преди ПТП-то последният се е движил със скорост от 62 км.ч. над позволената за населено място -50 км.ч. –в нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. Освен това същият е нарушил и разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП - в одачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Същият не се е съобразил с релефа на местността – паркирани по тротоарите автомобили, наредени кашпи, растения и други вещи пречещи на водача да следи ясно обстановката в непосредствена близост до пътното платно и с факта, че става въпрос за улица с оживено движение на ППС-та и пешеходци. При това положение водачът е бил длъжен да се движи със съобразена скорост/дори по-ниска от допустимата/, даваща му възможност да спре при внезапна опасност и внимателно да следи движението около самия път.Ако това бе сторено и водачът навреме би забелязал пострадалия с намерението му за пресичане и ако скоростта на автомобила не бе над разрешената /дори да се приеме и около нея/ катастрофата не би настъпила. Възражението на ответника ДЗИ О. З. АД за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия също е факт и е основателно-последният е направил опит да пресече на нерегламентирано за това място, при наличието на огради за пешеходците и без да се увери, че няма опасност за това-нарушения на чл.113, ал.1, т.1 и 4 и чл.114, т.1 и 2 ЗДвП. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние. Собственикът на автомобила е имал валидно сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество. Съдът не възприема възражението на предпочитания ответник с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК- Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и факта, че Г.Д. е признат за невиновен за уврежданията на ищеца, тъй като настоящия съдебен състав, както е изложено по-горе, приема противоправността на деянието по текстове от ЗДвП различни от този, за нарушаването на който Д. е бил оправдан. Не е налице тъждество на деянието по наказателното дело и това по настоящето дело. Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени и имуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН. Неговият размер-за неимуществените, следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и степента на увреждането, претърпените интензивни болки и страдания в началния период след злополуката и продължилите такива в следствие на оперативните намеси.Тъй като претенцията е срещу застрахователното дружество наред с горното съдът следва да се съобрази и с лимита на отговорност по застраховката гражданска отговорност към датата на събитието, която е 200 000 лв. за едно пострадало лице-чл.9, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 4 от 24.09.2003 г. за задължителното З. - обн., ДВ, бр. 90 от 10.10.2003 г., изм. и доп., бр. 23 от 19.03.2004 г., отм., бр. 105 от 30.11.2004 г. Следва да се отчете и доказаното съпричиняване на вредоносния резултат, което с оглед конкретните доказателства съдът приема в размер на 50 %. На основание изложеното, съдът намира, че искът в частта му за неимуществените вреди е основателен в размер от 200 000 лв.-максималният допустим съгласно действащото тогава законодателство и съобразно приетото съпричиняване следва да бъде уважен в размер за сумата от 100 000 лв. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените и търпени от ищеца болки и страдания в резултат на катастрофата и последвалите оперативни намеси, със следващите се от това сериозни затруднения в поведението му и елементарно битово обслужване, които ще останат за цял живот. Съдът отчита и факта, че се касае за младеж на 24 години, който е обречен да изживее целия си живот с жестоки и постоянни ограничения от всякакъв характер, с необходимост от непрекъснати грижи и лечение и неблагоприятна перспектива за възстановяване. Тези съображения мотивират съда да приеме, че така определеният размер на обезщетението е обоснован и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната към датата на причиняване на увреждането.Над уважения размер до претендирания такъв от 500 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Претенцията за имуществени вреди на ищеца е основателна.При определяне размера на същата съдът се съобразява със становището на нарочната експертиза при условията на чл.162 ГПК. При това положение в тази част искът следва да се уважи до размера определен от вещото лице-67 190.50 лв., а над него до претендирания от 79 000 да се отхвърли като неоснователен.Съдът прилага цитираната по-горе разпоредба с оглед липсата на конкретни доказателства за разходите на ищеца, но с ясното разбиране, че такива е имало и има в немалък размер и житейската логика, че за този продължителен период от време за родителите е било по-важно ежедневно да се борят за живота и здравето на детето си, а не да събират документи за направените разходи.Поради липса на доказателства за това кога точно във времето назад са направени разходите съдът намира, че лихва върху тази сума следва да се присъди от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът е претендирал мораторна лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното й изплащане.Съдът възприема възражението на предпочитания ответник за изтекла погасителна давност за времето от 3 години и назад считано от датата на исковата молба и намира, че лихви върху главницата следва да се начислят от 15.05.2006 год. до окончателното й изплащане. Тъй като съдът намира, че искът срещу предпочитания ответник е основателен не следва да разглежда и да се произнася по евентуалните искове против А.М.А., Г.П.Д. и Г. фонд. Водим от горното, съдът