Решение № 9 от 20.2.2025 г. на Районен съд - Раднево по дело № 224/2024 г.

Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на Г. И. Г. ЕГН •••••••••• представляващ ЗП „Г. И. Г.” ЕИК ••••, с адрес на седалище гр. ••••, ул. „••• •• II” №••, чрез адв. В. Д. – АК •••• срещу Наказателно постан••ление /НП/ № 24- 2400113/07.08.2024 г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда” – ••••, с което на осн••ание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 4000, 00 лева, за административно нарушение на член 61, ал. 1 от КТ. В жалбата се атакува НП като неправилно и незаконосъобразно. Иска се НП да бъде отменено като издадено в нарушение на процесуалните правила и незаконосъобразно. В открито съдебно заседание жалбоподателят е ред••но приз••ан се явява лично и се представлява от адв. В. Д., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по подробно изложени съображения в представена писмена защита. Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Л. оспорва жалбата, която счита за неосн••ателна. Пледира за оставянето и без уважение и потвърждаване на НП. Претендира разноски. Съдът като обсъди д••одите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за устан••ено от фактическа страна следното: На 02.07.2024 г. е била извършена пр••ерка от инспектори в „Инспекция по труда” със седалище •••• на „животн••ъден обект” с. ••••, обл. ••••, собственост на ЗП „Г. И. Г.” с адрес на седалище гр. ••••, ул. „••• •• II” №••, ЕИК •••• по спазване разпоредбите на Кодекса на труда и Закона за здравосл••ни и безопасни усл••ия на труд, във връзка с настъпил инцидент и на 01.07.2024г. с лицето Г. И. Г., ЕГН •••••••••• от Дирекция „Инспекция по труда” със седалище •••• и по представени документи се е устан••ило, че Г. И. Г. ЕГН ••••••••••, в качеството си на работодател-физическо лице- земеделски производител е приел на работа към момента на инцидента 01.07.2024г. лицето Г. И. Г.•• ЕГН ••••••••••, като „работник-животн••ъд” на горепосочения обект, без преди т••а да сключи с него писмен труд•• дог••ор”. Писмените материали са: писмени обяснения на Г. И. Г., писмени обяснения от Ж. И. М. и писмени обяснения от М.С.М.. С оглед устан••еното, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че жалбоподателя – Г. И. Г. в качеството си на работодател е било длъжно, но не е уредило отношенията си с наетото лице Г. И. Г.••, без да сключи преди т••а с него писмен труд•• дог••ор, нарушение по чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда. В хода на съдебното следствие е разпитана Ж. И. М., която е работник при ЗП Г. И. Г. и е нег••а сестра. Тя устан••и по време на разпита, че лицето Г. Г.•• е бил приет като бездомник и от съжаление да преспи в някакви помощни постройки до стопанството, като никога не бил допускан да работи в обора при животните. Устан••и, че няколко пъти го е водила да види, какво работи, но никога не го е оставяла сам. Каза, че по заръка на брат си му е давала храна и цигари. На 01.07.2024г. го намерила паднал в единия обор между биволите и с помощта на съпруга си - свидетеля М.М. го изнесли. Не след дълго като устан••ила, че не изглежда добре извикала линейка и Г.•• бил откарал в Окръжна болница ••••. Там и починал, според нея на 02.07.2024г. По делото е представено копие на препис извлечение от акт за смърт на Г.••, от който е видно, че същия е починал на 01.08.2024г. По делото се устан••и, че този акт се оспорва пред Административен съд ••••, за да се устан••и, че датата на смъртта не е посочена коректно. Но до приключване на производството по делото няма постан••ено решение. По казуса е образувано и досъдебно производство №164 от 2024г., което е водено за престъпление по чл.122, ал.1 от КТ. Налично е постан••ление за прекратяване на наказателното производство от 09.12.2024г. В него прокурорът е приел за устан••ено следното: Г. И. Г. е регистриран като ЗП „Г. И. Г.”, като бил собственик на животн••ъден обект в село ••••, в който се отглеждали биволи. Приживе Г. И. Г.••, с постоянен адрес – село А. община С., не поддържал контакти с близките си. Периодично ходел в село К. за по няколко дни и помагал на останалите работници в различни дейности, срещу което получавал храна и цигари. Не желаел да бъде назначаван на работа с труд•• дог••ор, тъй като напускал обекта когато сам прецени. На 29.06.2024г. той отн••о дошъл в село •••• във фермата на Г. и пожелал да помага на М., която работела като животн••ъд при посочения земеделски производител, който бил и неин брат. Тъй като не познавал естеството на работата М. не му позволявала да влиза при животните в нейно отсъствие. На 01.07.2024г. до обяд М. работила при животните, а Г.•• й помагал. След т••а двамата напуснали помещението, в което се отглеждали животните и се оттеглили да почиват. Следващото задължение на М. като животн••ъд било да прехвърли младите животни от заградения участък в обора, където те пребивават през деня, в заградения участък, където животните нощуват, която работа се извършвала вечер. Около 17.30 часа М. отишла в обора, в който се отглеждат младите животни и там видяла Г.•• паднал на земята. Той й заявил, че му било прилошало и не могъл да се прибере. Твърдял, че няма нужда от медицинска помощ. Съпругът на М. - М.М. също потвърди, че Г.•• е бил адекватен и не е бил зле. След около два часа състоянието му се влошило и М. се обадила на ЕЕН 112, за да поиска медицинска помощ. Г.•• бил отведен с линейка на лечение в УМБАЛ „Проф. Ст. Кирк••ич” град ••••. На 02.07.20224г. Г.•• починал. Видно от съдебно-медицинската експертиза при аутопсията били устан••ени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на ребра, двустранно с кръвонасядане на междуребрената мускулатура, контузия на белия дроб, разчленяване на лонното съчленение и дясната кръстно-хълбочна става, множество охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците, размчакване на меки тъкани. Описаните увреждания отг••арят да са получени от действието на пъти и тъпо-ръбести предмети и могат да се обяснят с механизъм на удари, блъскане, събаряне и натиск от тежко животно. Конкретната причина за настъпването на смъртта е дихателна недостатъчност, вследствие на мастна емболия, което е усложнение в резултат на травмиране на тъкани или счупване на кости и не може да се предотврати и лекува. Прокурорът е направил следния извод въз осн••а на всички събрани по делото доказателства: Не са събрани доказателства за т••а, че смъртта на Г.•• се дължи на извършено престъпление от общ характер и в частност так••а по чл.122, ал.1 от НК. Липсват доказателства за т••а, че на Г.•• е била възложена от някого работа в помещението, където се отглеждат животните. Изследвайки всички доказателства по делото съдът намира, че няма събрани доказателства за възлагане на труд••и функции от когото и да е по отношение на Г.••. Свидетелката М. отрече да му е позволявала да върши каквото и да е, а твърденията за налични труд••и функции се базират според АНО единствено и само на обясненията на Г., че няколко пъти му бил помагал да заложи храна на животните. Не може да се устан••и, колко време Г.•• е престоял във фермата, но категорично се устан••и, че не бил нает за извършването на работа, тъй като той се противопоставил да му се сключва труд•• дог••ор. Напускал когато си поиска и от показанията на М. се устан••и, че не са могли да разчитат на него за каквато и да е работа, тъй като здравосл••ното му състояние видимо не било добро още от самото начало. Г.•• куцал и изрично му забранили да влиза при животните. От правна страна, съобразно чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 61, ал. 1 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат като труд••и правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ, труд••ият дог••ор се сключва в писмена форма. Съдържанието на осн••ни елементи от труд••ото правоотношение е описано в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от КТ – работно време, работно място, наимен••ание на длъжността, срок на труд••ия дог••ор, осн••но и допълнително възнаграждение, продължителност на работния ден или седмица. Такива елементи изобщо не са били декларирани от починалия Г.•• в декларация по чл. 402 КТ, поради обективната невъзможност да направи т••а. Той не е заявявал, че е изпълнявал каквито и да е труд••и функции при жалбоподателя. Единствен жалбоподателя е устан••ил, че Г.•• му е помагал няколко дни, но макар да не е изрично устан••ено от всички събрани по делото доказателства, става ясно, че той е правил т••а спорадично и само и единствено по своя воля, без да се обвързва нито с работно време, нито в някакво възнаграждение. Нямал е и определени труд••и функции, просто е бил приютен, като бездомник от свидетелката М. и по своя воля, добр••олно е помагал на домакините си. Няма как да се сключи труд•• дог••ор при изричния отказ от страна на работника. При тази фактическа обстан••ка за жалбоподателят не е и съществувало задължението по чл. 62 ал. 1 КТ. Между Г. и Г.•• не са съществували отношенията, присъщи на труд••ите – йерархичната подчиненост на работника към работодателя. От представените по делото писмени доказателства- ведомости за заплати, книга за инструктажи се устан••ява, че труд••о правоотношение с Г.•• не е било налично. Нито един от разпитаните свидетели и по досъдебното производство не устан••ява да е уг••аряно нито работно време, нито труд••а функция, нито заплащане. Част от тях дори не са го виждали. Отсъствието на елементите на труд••ото правоотношение доказват, че так••а не е съществувало. Не е устан••ена и точната причина за телесните увреждания на Г.••. Само се предполага, че същия е бил блъснат от едър рогат добитък. Но т••а е само и единствено предположение. Не е изключено при скитническия му начин на живот да му е бил нанесен побой от неизвестно лице и след т••а да е изоставен в обора при животните и т••а да е станало причина за смъртта му. Недопустимо е при толк••а неизяснени обстоятелства да се налага административна отг••орност на лице, което е проявило милосърдие и е приело в обекта си един бездомен ч••ек. Ето защо Съдът счита, че обжалваното наказателно постан••ление следва да бъде отменено. Наказателното постан••ление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за т••а лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постан••ление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Правилно е посочена нарушената материалноправна норма. Наказващият орган произволно е посочил фактите на нарушението. Констатациите не се споделят от този състав на съда, който приема фактическата обстан••ка за напълно различна. Няма спор, че жалбоподателят има качеството на работодател, като съгласно пар. 1, т. 1 от ДР от КТ „работодател” е всяко физическо, юридическо лице или нег••о поделение, както и всяко друго организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по труд••о правоотношение. Но качеството на работодател не е било по отношение на Г.••, тъй като той не е бил работник. Т••а обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се устан••ява, че Г.•• е бил устан••ен на територията на обекта, но не е устан••ен да полага труд, не е имал работно време и място, не е било уг••орено труд••о възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения труд•• дог••ор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ труд••ият дог••ор се сключва в писмена форма, т••а е форма за нег••ата действителност, разпоредбата на закона е императивна и нейното нарушаване се санкционира с наказание за нарушителя. В случая писмен дог••ор липсва, а от доказателствата по делото безпротиворечиво се устан••ява, че не е налице полагане на труд, тъй като не се устан••яват елементи на труд••ото правоотношение – предоставяне на работна сила, при определено работно време, при спазване на устан••ения от възложителя ред и правила, срещу заплащане на възнаграждение. Следва да се посочи, че дог••орът е сключен, когато са налице две насрещни взаимносъвпадащи изявления на двете страни от правоотношението, които трябва да се обективират в писмена форма. В случая липсва писменото изявление на която и да било от страните по правоотношението, не се представиха каквито и да било документи за уреждане на правоотношението като труд••о. Не са събрани и доказателства от АНО за наличието на так••а правоотношение. Само за пълнота следва да се посочи, че според разпоредбата на чл. 405а от КТ, когато се устан••и, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на труд••ото правоотношение се обявява с постан••ление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на труд••ото правоотношение може да се устан••ява с всички доказателствени средства. В постан••лението се определя началната дата на възникването на труд••ото правоотношение. С цитираната норма е създадена защита на страните по труд••о правоотношение, което не е обективирано в изискуемата от закона форма, да устан••ят съществуването му чрез допустимите от закона доказателствени средства при наличието на правен интерес. Тази защита обаче не изключва и не обуславя възможността за санкциониране на неизправната страна в правоотношението от органите, на които е възложен контролът по спазване на труд••ото законодателство (в този смисъл Решение № 656/24.04.2014 г. по к. н. а. х. д. № 2338/2013 г. на АдмС-Бургас). Представено е пълномощно на адвокат Д., но няма искане за присъждане на разноски по делото, нито има представено доказателство за направени такива. Съдът счита, че не следва да не присъжда каквито и да е разноски по делото. С оглед на изложеното и на осн••ание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът