Решение № 16001 от 12.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 704/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на П. Н. И., [ЕГН], против Решение №4707/28.10.2024 г., постановено по н.а.х.д 1418/2024 г., с което е потвърдено наказателно постановление № НП- 87 от 23.11.2023 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”. С последното на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 500 /петстотин/лева, на осн. чл.220, ал.2 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл. 89, ал.1, вр. чл.88, ал.1 от Закон за здравето. В касационната жалба се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно. Моли се то да бъде отменено. Претендират се разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от адв. Йопданов, който поддържа жалбата и искането за разноски. Ответникът – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", чрез юрк. Търнева, в писмен отговор от 10.01.2025 г., подадено от юрк. Й., оспорва касационната жалба при твърдения, че деянието е доказано по безспорен начин. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Й., която поддържа писмения отговор на заявените в същия основания. Представителят на Софийска градска прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Административен съд София град, X касационен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Въз основа на събраните по реда на НПК доказателства и доказателствени средства Софийският районен съд е установил, че пациентът Л. Т. С., е посетила МДЦ "ОРТОГИН" ООД на 10.05.2023 г., където бил извършен медицински преглед от доц. д-р П. И., със специалност "Акушерство и гинекология". На С. били извършени изследвания, включително ултразвуково изследване в първи триместьр, комбиниран биохимичен скрининг, като в издадения писмен документ от същата дата било посочено, че се установявал повишен риск от синдром на Даун (тризомия 21), Едвардс (тризомия 18) и Патау (тризомия 13), поради което била дадена препоръка за извършване на амниоцентеза. Допълнителна консултация на пациента Л. С. и нейния партньор била извършена и на 23.05.2023 г. от жалбоподателя доц. д-р П. И.. На 13.06.2023 г. в МДЦ "ОРТОГИН" ООД на пациента Л. С. била извършена препоръчаната инвазивна манипулация амниоцентеза, като за така извършената манипулация с преводно нареждане от 13.06.2023 г. от страна на пациента била заплатена сумата в размер на 300. 00 лв. в полза на лечебното заведение, съгласно утвърден ценоразпис. Отчетено е от проверяващите, че в предоставената медицинска документация липсва декларация за информирано съгласие от пациента в писмен вид, видно и от декларираното от доц. И. в предоставеното становище. Констатациите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол № 741/15.09.2023 г. След извършена проверка бил съставен АУАН № А-221/26.10.2023 г., с който е вменено на д-р П. Н. И., [ЕГН], в качеството му на лекар, извършил манипулацията „Амниоцентеза“, извършил нарушение на чл. 89, ал. 1 от ЗЗ, във вр. с чл. 88, ал. 1 от ЗЗ. Въз основа на съставения АУАН Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" [населено място] издал оспореното НП. Въз основа на АУАН било издадено Наказателно постановление № НП- 87 от 23.11.2023 г. За да потвърди НП, СРС е приел че горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни. Посочил е, че Актът за установяване на административно нарушение, както и наказателното постановление са съставени от компетентни длъжностни лица и отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и налагащи отмяна на постановлението на това основание. Приел е че, от анализа на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите, както и от приложените писмени доказателства се стига до категоричния извод, че жалбоподателят е осъществил нарушението по чл. 89, ал. 1 от ЗЗ. Според РС, в НП е приложено точното правило за поведение, което правилно е счетено за нарушено, а именно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗЗ, правилно е прието, че е налице "инвазивен метод", определен като такъв в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, за което няма спор. За житейски неправдоподобни, а и като неподкрепени от никакви доказателства РС е възприел твърденията, че на пациентката е предоставен документ за информирано съгласие, но същият не е намерен в наличната документация. Приел е, че наложеното административно наказание се основава на разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗЗ, предвиждаща, че "При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. Изложил е мотиви, че санкционната разпоредба на чл. 220, ал. 2 от ЗЗ: "Който окаже медицинска помощ без информирано съгласие на пациента или в нарушение на изискванията за даване на информирано съгласие от пациента, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до 1 година". В конкретния случай повдигнатото административно обвинение от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на чл. 89, ал. 1 от ЗЗ, във връзка с разпоредбата на чл. 88 ЗЗ, съгласно която норма: "