Решение № 28622 от 1.9.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 1483/2025 г.

Производство по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс ( АПК ) вр. чл. 10а, ал. 1 – ал. 3 от Закона за чужденците в [държава] ( ЗЧРБ ). Образувано е по жалба на К. С. М., гражданин на Ливанска република, роден на [дата]., със статут на продължително пребиваващ в РБългария, депозирана чрез пълномощник - адв. Г. Х., АК – Варна срещу Отказ за издаване на виза за краткосрочно пребиваване (виза „С“) от 20.01.2025 г., издаден от завеждащ „Консулска служба“ в Посолството на [държава] в Република [държава], [населено място], по Заявление № NIC 25000001V. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, както и за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила – липса на мотиви и неизяснени релевантни факти от значение за правилното прилагане на материалния закон. Твърди се и несъответствие с целта на закона. В този аспект се сочи, че жалбоподателят има сключен брак с българска гражданка от 2019 г. и пребивава постоянно на територията на РБългария. Притежава разрешение за пребиваване в РБългария № 701243916 със срок на валидност до 21.05.2024 г. Подал е заявление в ОДМВР – Перник за издаване на разрешение за продължително пребиваване и с писмо вх. № 313000 – 4252 от 2024 г. е поканен да се яви лично, за да получи издадения документ. Затова е подал Заявление в Консулската служба на Посолството на [държава] в Република [държава] за издаване на виза. Сочи се, че доколкото оспореният отказ не съдържа фактически и правни основания, включително и относно държавата или държавите – членки на ЕС, които считат жалбоподателя за заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност, следва да бъде отменен, на основание чл. 146, т. 2 от АПК, а преписката – върнатата на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания относно приложението на закона. В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Г. Х. поддържа направеното искане в жалбата и аргументите, с които е обосновано. Позовава се и на допълнително представеното доказателство – Постановление от 04.10.2024 г. на прокурор от Районна прокуратура – [населено място], с което е прекратено образувано, по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК, досъдебно производство № 165/2022 г. по описа на ГПУ – Калотина, за разследване на извършено престъпление по чл. 281, ал.2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 от НК, по повод на което в землището на [населено място], община Годеч на 09.07.2022 г. от служители на ГПУ – Калотина е бил задържан и жалбоподателят К. М.. Процесуалният представител на ответника – завеждащ „Консулската служба“ в Посолството на РБългария в Република [държава], [населено място] – главен специалист в Дирекция „Консулски отношения“ при Министерство на външните работи И. А. оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Позовава се на информацията, предоставена от Държавна агенция „Национална сигурност“ и Гранично полицейско управление - Калотина при Регионална дирекция „Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи в проведената задължителна съгласувателна процедура по чл. 30 от НУРИВОВР. Софийска градска прокуратура не е изразила становище по жалбата и не участва със свой представител в съдебното заседание. Административен съд – София – град, Първо отделение, 26 състав, въз основа на приложените доказателства, като взе предвид релевираните основания в жалбата и становището на страните, прие за установено от фактическа страна: Жалбоподателят К. С. М., гражданин на Република [държава], роден на [дата]. е депозирал в посолството на [държава] в [населено място], Република [държава] Заявление за издаване на виза тип „С“ за краткосрочно пребиваване в РБългария, заведено с № NIC 25000001V ( л. 21 – л. 23 ). Посочил е, че е член на семейство на български гражданин с адрес на пребиваване – [населено място], [улица], област Перник. Като дата на предстоящо пристигане в РБългария в Заявлението е отразена 14.01.2025 г.. Към Заявлението са приложени изискуемите документи по чл. 19, т. 1 и т. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визов режим (НУРИВОВР), а именно: копие на първите две страници на документ за задгранично пътуване (паспорт) № RL4189272 издаден на 18.11.2022 г. от Република [държава] със срок на валидност 29.11.2027 г., съдържащ снимка и лични данни ( л. 28 ), копие на разрешение за пребиваване в РБългария № 701243916, издадено на 02.06.2022 г. в [населено място], с изтекъл на 21.05.2024 г. срок на валидност (л. 11 и л. 24-гръб ), копие на писмо УРИ-313000-19783 от 29.11.2024 г. ( л. 10 ), с което жалбоподателят е уведомен от директора на ОД на МВР – Перник, че му е разрешено продължително пребиваване на територията на [държава] за срок до 20.05.2025 г. по заявление вх. № 313000-4252/2024 г., заведено в група „Миграция“. В писмото е посочено и, че следва да се яви в група „Миграция“ – Перник, за да подаде документи за издаване на нов български личен документ – разрешение за пребиваване на чужденец копие на издадено на 23.01.2025 г. от Бюро „Съдимост“ при Районен съд – гр. Перник, свидетелство за съдимост рег. № 250123172011000023015 с отразен срок на валидност до 23.07.2025 г. ( л. 12 ), копие на Удостоверение изх. № 142/2025 г. от 23.01.2025 г. издадено от Окръжна прокуратура – Перник за липса на неприключени наказателни производства и повдигнати обвинения ( л. 13 ), копие на Удостоверение № 5587190210 за сключен граждански брак на 19.09.2019 г. в [населено място], издадено от длъжностно лице по гражданско състояние в Община Перник ( л. 29 ), копие на стр. 2 на издаден на 27.09.2021 г. паспорт № 387491213 на името на Р. Г. П. – съпруга на жалбоподателя ( л. 29-гръб ), копие на самолетен билет ( л. 30 – л. 32 ). Въз основа на тези документи, на 20.01.2025 г. завеждащ „Консулска служба“ в Посолството на [държава] в [населено място], Република [държава], е издал оспорения Отказ за издаване на виза за краткосрочно пребиваване – виза тип „С“. В стандартния формуляр за уведомление за основанията за отказа за издаване на виза е посочено, че визата е отказана на основание, че „една или повече държави членки Ви считат за заплаха за обществения ред или вътрешна сигурност“. По делото са приети като писмени доказателства становища и документи представени от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) по повод проведената съгласувателна процедура по заявлението на К. М. за издаване на виза „С“. Защитената с гриф за сигурност информация от ДАНС рег. № RB202001-001-03-M-6-842/07.03.2025 г. е съхранявана и предоставена за запознаване като обособен отделен том, съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за приложението му. Изразено е отрицателно становище. В допълнително изисканата е посочено, че ливанският гражданин е задържан със Заповед рег. № 4379зз-1167 от 09.07.2022 г. в ГПУ – Калотина ( л. 61 ). Като писмени доказателства по делото са приети представените документи с писмо рег. № 437900-903 от 04.06.2025 г. на за началник на ГПУ – Калотина ( л. 67 – л. 73 ), оформени по повод задържането на жалбоподателя К. С. М. на 09.07.2022 г. Посочено е, че спрямо чуждият гражданин не са наложени принудителни административни мерки по Закона за чужденците в [държава] по повод на задържането му. Отразено е, че притежава валидно разрешително за пребиваване на територията на [държава]. В Докладна записка рег. № 4379р-17206 от 09.07.2022 г. е посочено, че на 09.07.2022 г. около 20, 20 ч., движейки се в посока [населено място], в [населено място], на разклонението за [населено място], служител на ГПУ – Калотина е забелязал движение на 5 автомобила първият, от които таксиметров, видимо пълен с пътници. След като отбил автомобила си и слязъл в близост до платното за движение, останалите движещи се превозни средства също спрели, а от автомобилите зад таксито започнали да излизат хора и да бягат. С помощта на други свои колеги, които също се прибирали от работа по този маршрут лицата били задържани и отведени в ГПУ – Калотина за изясняване на случая. Сред управляващите превозните средства бил и жалбоподателят К. М., който карал автомобил, регистриран на името на съпругата си Р. П. – Малоли. При извършената проверка жалбоподателят се легитимирал с издаденото му разрешение за пребиваване със срок на валидност 03.06.2022 г. Задържан е за срок от 24 часа. Приложени са заверени копия на Протокол за обиск, Протокол за проверка на лични вещи. По повод на така предоставената информация, пълномощникът на жалбоподателя представи заверено копие на Постановление от 04.10.2024 г. на наблюдващия образуваното, по реда на чл. 212, ал. 1 от ЗДДС, досъдебно производство № 165/2022 г. прокурор от Районна прокуратура – Костинброд, с което е прекратено разследването на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 от НК. Така установените релевантни факти позволяват да се направят следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима - подадена в предвидения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ, от надлежно упълномощен процесуален представител на адресата на оспорения акт. Разгледана по същество – жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Редът и условията, при които чужди граждани пребивават на територията на [държава] е регламентиран в Закона за чужденците в [държава]. Изрично изискване за влизане на територията на страната на чужд гражданин, който не е гражданин на държава – членка на ЕС е да притежава валидно издадена виза. Разпоредбата на чл. 9а от ЗЧРБ регламентира както видовете, издавани визи за пребиваване на територията на страната, така и органът, който е компетентен да ги издаде – съответното дипломатическо или консулско представителство на [държава], съгласно чл. 9 от Закона и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим (НУРИВОВР). По силата на чл. 9г, ал. 1 от ЗЧРБ, оправомощени от ръководителя на съответната структура длъжностни лица в Министерство на външните работи, в дипломатическите и консулските представителства на [държава] в чужбина и органите за граничен контрол, могат да вземат решения за издаване, за отказ за издаване, за анулиране и отмяна на визи, а в службите за административен контрол на чужденците – за анулиране и отмяна на визи, при условия и по ред, определени с Наредбата по чл. 9е, ал. 1. Оспореният Отказ е издаден от компетентен орган – завеждащ Консулската служба в Посолството на [държава] в Република [държава], [населено място]. Със Заповед № 95-00-26 от 16.01.2025 г. на министъра на външните работи, на основание чл. 34 и чл. 29а, ал. 2 от НУРИВОВР, на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на [държава] е предоставено правомощие да определят с писмена заповед консулските длъжностни лица в съответното представителство, които могат да вземат решение за отказ за издаване на визи, на основанията посочени в чл. 10 от ЗЧРБ и чл. 32, т. 1 от Регламент (ЕО) № 810/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността. Със Заповед № 3 от 02.02.2025 г. на посланика на [държава] в Посолството в Република [държава], [населено място], завеждащият Консулската служба е определен за консулско длъжностно лице, на което са делегирани правомощия по чл. 34 от НУРИВОВР. Спазено е изискването за форма – оспореният Отказ за издаване на виза „С“ е обективиран върху стандартен формуляр за уведомление и обосновка на Отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза. Съдържа всички реквизити, въпреки липсата на фактически основания, въз основа на които е прието, че жалбоподателят представлява заплаха за обществения ред и сигурност в една или повече държави – основание по т. 7 на Приложение VI от Визовия кодекс – Стандартен формуляр за уведомление на основанията за отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза. В обхвата на тази разпоредба се включва и хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, съгласно който издаването на виза се отказва на чужденец когато с действията си е поставил или може да постави в опасност международните отношения, сигурността или интересите на българската държава, или за когото има данни, че действа против националната сигурност. В чл. 10а, ал. 3 от ЗЧРБ е предвидена възможност мотивите за отказ да бъдат издадени визи на някое от основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 – т. 3 т ЗЧРБ, и в случаи при които разкриването на данните и обстоятелствата, въз основа на които е взето решението засягат или биха могли да засегнат непосредствено външната политика и международните отношения на [държава] или националната сигурност, се отразяват в отделен документ от компетентните органи. Доколкото основанието, на което е отказано издаването на виза на жалбоподателя е именно по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ законосъобразно мотивите, с които е обосновано са намерили отражение в отделен документ, със съответната защита на информацията, съгласно ЗЗКИ, изготвен от компетентните органи, които боравят с нея – Държавна агенция „Национална сигурност“. Тази възможност е предвидена и в чл. 32, § 2 от Визовия кодекс, според който държавите членки могат да добавят допълнителни документи в подкрепа на решението за отказ за издаване на виза, предоставено чрез стандартния формуляр, посочен в приложение VІ, на официалния език на държавата членка, която е взела окончателното решение по заявлението, и на друг официален език на Съюза в случаите, когато заявлението не е подадено чрез ПКВ на ЕС. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 – т. 26 от ЗЧРБ законодателят лимитативно е посочил основанията, при наличието на които компетентните органи са овластени да откажат издаване на виза или да разрешат влизане на чужденец в РБългария. В конкретния казус Отказът за издаване на виза е мотивиран с основанията по т. 1 Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от НУРИВОВР задължава консулските длъжностни лица да извършат проверка на декларираните от заявителите данни преди да вземат решение по заявлението за издаване на виза. Задължително заявлението се изпраща и на Националния визов център за проверка в автоматизираните национални информационни фондове, Шенгенската информационна система и Виенската информационна система на Европейския съюз, както и за консултиране с друга държава членка, прилагаща изцяло достиженията на правото на Европейския съюз от Шенген, в случай, че е заявено такова по реда на чл. 22 от Визовия кодекс. Категорично установено от представената информация от ДАНС, а и от ГПУ – Калотина, че през 2022 г. т. е. почти 3 години преди подаване на заявлението за издаване на виза жалбоподателят е бил задържан по повод разследване на тежко умишлено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 от НК. П. П. за прекратяване на воденото разследване от наблюдаващия прокурор не е съдебен акт ползващ се със силата на пресъдено нещо, включително и досежно възможностите за продължаване на разследването, доколкото подлежи на както на съдебен, така и на инстанционен контрол, по предвидения в НПК ред. Представеното копие не съдържа данни упражнено ли е правото на жалба. От съществено значение в конкретния казус е обвързващото значение на изразеното отрицателно становище от ДАНС в съгласувателната процедура по чл. 30 от НУРИВОВР. Константна е съдебната практика, че това становище не подлежи отделно на контрол за законосъобразност, а се преценява при проверката на крайни акт, доколкото засяга правната сфера на лицето ( Р. № 8151/13.06.2014 г. по адм. д. 4656/14 г., VІІ отд. ВАС, Р. № 13436 от 29.10.2020 г. по адм. д. 3673/2020, ІV отд. ВАС ). В този аспект, дължимата проверка от съда е доколкото мотивирано е изразеното отрицателно становище. Според настоящия съдебен състав това е така въпреки представеното Постановление за прекратяване на наказателното производство с оглед и на основанието, на което е отказано издаването на виза – заплахата за обществения ред и сигурност на личността на жалбоподателя в една или повече държави членки. Предоставената информация, включително и тази от ГПУ – Калотина дават основание на съда, с оглед данните за причасност на жалбоподателя, която не е задължително да бъде свързана с ангажиране на наказателната му отговорност, но е достатъчна, за да се презюмира участие в нелегален трафик на мигранти, отрицателното становище на ДАНС отговаря на изискванията за мотивираност. Несъмнено неиздаването на виза ще засегне личния семеен живот на жалбоподателя, но защитата на обществения и националния интерес са с приоритет в конкретната хипотеза. В този аспект, съдът счита, че оспорения административен акт е съобразен и с целта на закона и принципите за съразмерност по чл. 6, ал. 2 и чл. 5 от АПК. Преценка за наличие на заплаха за сигурността и интересите на държавата, а и на други държави членки е именно на компетентния орган и се основава на личното поведение на чужденеца. Поведението му, макар и няколко години по-рано е дало основание в съгласувателната процедура по НУРИВОВР, ДАНС да изрази отрицателно становище, в изпълнение на основната си дейност, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за ДАНС по защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на [държава], териториалната цялост, основните права и свободиан гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред. Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че обжалваният отказ е постановен от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Мотивиран от изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – София – град, Първо отделение, 26 състав