Решение № 10760 от 9.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2105/2024 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу решение № 1058 от 13.08.2024 г., постановено по АНД № 3118 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, с което е отменено Наказателно постановление № 31 от 19.04.2024 г. на председателя на КЕВР, с което на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, на основание чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН дружеството е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Твърди се, че решението на Районен съд Пловдив е неправилно и незаконосъобразно. Несъгласие е изразено с изводите на съда за маловажност на административното нарушение, като в тази насока жалбоподателя сочи, че предложението за сключване на договор за присъединяване е изпратено около един месец след изтичане на срока по чл.59, ал.5 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. В жалбата е посочено, че ЗЕВИ урежда обществени отношения с изключителна обществена значимост, а съгласно чл.88 от ЗЕ разпределението на електрическата енергия е всеобщо предлагана услуга от обществен интерес, която заедно с експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществява от разпределителни предприятия, лицензирани за съответната територия. Направено е позоваване и на пар.1, т.66б от ЗЕ за дефиницията на "услуга от обществен интерес" - транспортирането, доставката или снабдяването с енергия или природен газ с определено качество, регулирана цена или цена, определена по одобрена от комисията методика и договорни други условия, която не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона. Посочва се, че дейността „разпределение на електрическа енергия“ се явява монополна за дадена територия и за отделния клиент не съществува възможност да избере друго дружество, което да спазва неговите права на потребител. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуални представител на касационния жалбоподател поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответната страна. Ответникът – „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юриск. В. оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена. Прави и допълнително възражение по отношение на мястото на извършване на нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание юриск. В., прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на КЕВР. Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД срещу № 31 от 19.04.2024 г. издадено от председателя на КЕВР. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № Е-КРС-21 от 31.01.2024 г., съставен от главен експерт в дирекция „Електроенергетика и топлоенергия“ в КЕВР. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: „Електроразпределение Юг” ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 115552190, с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, не е изпратило писмена покана за сключване на договор за присъединяване на „Крон- 96“ АД в срок до 09.12.2022г. Посочено е, че „Крон- 96“ АД е подало на 25.11.2022г. до „Електроразпределение Юг“ АД искане за сключване на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, с мощност до 200kW, предвидена за изграждане в имот с идентификатор 63238.4.18, област Пловдив, а „Електроразпределение Юг“ АД е изпратило до „Крон96“ АД покана за сключване на договор за присъединяване на 05.01.2023г. Според съставения акт, като не е изпратило на „Крон- 96“ АД в срок до 09.12.2022г. от гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, писмена покана за сключване на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, с мощност до 200 kW, предвидена за изграждане в имот с идентификатор 63238.4.18, област Пловдив, на 10.12.2022г. „Електроразпределение Юг” ЕАД е нарушило разпоредба на подзаконов акт по прилагане на ЗЕ, а именно чл. 59 ал. 5 от Наредба 6, отм., с което е осъществило състава на чл.60а ал.1 от ЗЕВИ, който се явява по-благоприятен от чл.206 ал.1 от ЗЕ. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ (редакция ДВ, бр.86 от 2023г.) е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 10 000 лева. За да отмени обжалваното наказателно постановление и отправи предупреждение, районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че чл.60а, ал.1 ЗЕВИ (ДВ, бр.86 от 2023 г.) стриктно кореспондира на установените и безспорни по делото факти, но наказващият орган не е съобразил правилото на чл.3, ал.1 ЗАНН, че не е приложен нормативен акт, който е бил в сила по време на извършване на нарушението. Посочил е, че преди измененията с ДВ бр.86/2023 г., редакцията на чл.60а, ал.1 ЗЕВИ е изцяло неотносима към установените факти, доколкото чл.26, ал.3 ЗЕВИ касае издаване на становище за условията и начина за присъединяване, а не предлагането на предварителен договор, каквато е процесната хипотеза, а чл.31, ал.10 ЗЕВИ касае въвеждането в експлоатация на енергийни обекти. Съдът е извел извод, че действителната правна квалификация е по чл.68, ал.1 ЗЕВИ, като е посочил, че принципно съдът би могъл да упражни правомощията си да преквалифицира нарушението, като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, но е приел, че случаят се явява маловажен и изобщо не следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на дееца. Изложени са мотиви, че конкретното нарушение е типично такова, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна квалификация, отстранено доброволно по- малко от един месец след допускането му, преди да бъде констатирано от наказващия орган. Районен съд е отразил, че забавянето от страна на „Електроразпределение юг“ ЕАД в изготвянето и предлагането на предварителен договор се дължи на огромния обем заявления, които е следвало да бъдат обработени, както и липсата на доказателства за произтекли вредни последици за субекта, спрямо когото е допусната забавата. При тези мотиви, районен съд е приложил чл.63, ал.4 от ЗАНН. Решението на Районен съд Пловдив е валидно и допустимо, но неправилно. Законът за енергетиката урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение, съхранение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола. А Законът за енергията от възобновяеми източници урежда обществените отношения, свързани с производството и потреблението на: 1. електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници; 2. биогаз и зелен водород; 3. енергия от възобновяеми източници в транспорта, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта. Изрично в чл.1, ал.2 от ЗЕВИ е посочено, че за неуредените в този закон въпроси се прилага Законът за енергетиката. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на Районния съд, че наказващият орган не е съобразил правилото на чл.3, ал.1 ЗАНН и не е приложен нормативен акт, който е бил в сила по време на извършване на нарушението. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая нарушението е квалифицирано по чл. 59 ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм., бр. 28 от 2.04.2024 г., в сила от 2.04.2024 г.), която разпоредба предвижда, че след съгласуването на работните проекти мрежовият оператор подготвя договора и изпраща писмена покана до възложителя за сключването му в срок 14 дни от подаването на искането за сключване на договор за присъединяване. Наредба № 6 от 24.02.2014г. е отменена в сила от 2.04.2024 г., с приемането на Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. Но по време на извършване на нарушението на 10.12.2022г. в сила е била разпоредбата на чл. 59 ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.) е приета на основание чл.116, ал.7 от Закона за енергетиката с решение по протокол № 30 от 24.02.3014 г. на ДКЕВР, изрично отбелязано в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата. Разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗЕ предвижда, че на енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв. Съгласно чл. 60а, ал.1 от ЗЕВИ ( в редакция ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), на оператор на електропреносна или електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, който наруши разпоредба на чл. 26 и/или срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в този закон или в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 1 000 000 лв. Неправилен е изводът на районен съд, че действителната правна квалификация е по чл.68, ал.1 от ЗЕВИ, доколкото същата предвижда, че който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59 - 67, се наказва от съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. В случая нарушението е по чл. 59 ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., която наредба е приета на основание чл.116, ал.7 от Закона за енергетиката. Нормативни актове по прилагане на ЗЕВИ, както е посочено в чл.68, ал.1 са например: Наредба № РД-16-1117 от 14.10.2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници (отм.) и Наредба № Е-РД-04-2 от 2.04.2024 г. за гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници, приети на основание чл. 35, ал. 4 от ЗЕВИ; Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.), приета на основание чл. 60 ЗЕ, чл. 22, ал. 6 и чл. 30, ал. 7 от ЗЕВИ; Наредба за критериите за устойчивост на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, приета на основание чл. 44, ал. 1 от ЗЕВИ; Наредба № Е-РД-04-1 от 4.12.2023 г. за изчисляването на дeлa на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и дела на възобновяеми източници в транспорта, издадена на основание чл. 13, ал. 7 ЗЕВИ. Доколкото за нарушения свързани със срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката (именно Наредба № 6 от 24.02.2014 г.), има специални санкционни разпоредби, следователно разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗЕВИ е неприложима. Правилен е изводът на наказващия орган, че нормата на чл.60а, ал.1 ЗЕВИ (в новата си редакция, в сила от 13.10.2023 г.) се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 ЗАНН, от чл.206, ал.1 от ЗЕ. Правилна е и преценката на наказващия орган, че с имуществена санкция в размер на 10 000 лева могат да се постигнат целите на наказването, както и че този размер на санкцията отговаря напълно на характера и тежестта на нарушението, и на важността на засегнатите обществени отношения. При издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилно районен съд е приел, че случаят се явява маловажен и изобщо не следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на дееца. Процесното нарушение разкрива обичайната за този вид нарушения обществена опасност и не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност. „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е изпратило покана за сключване на договор за присъединяване до „Крон 96“ АД едва на 05.01.2023г. или 25 дни след изтичане на 14-дневния срок по чл.59, ал.5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. Охраняваните и нарушени обществени отношения са от особена важност и са свързани с предоставянето на услуга в обществен интерес, свързана с транспортирането, доставката или снабдяването с енергия, която не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона. Наличието на голям брой подадени заявления за присъединяване, не освобождава „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД от грижата на добрия търговец, която е налагала с оглед повишения обем на дейността да реагира чрез съответна промяна в щатната численост на персонала, обработващ заявленията. Неоснователно е възражението на ответника по касация относно мястото на извършване на нарушението, посочено в наказателното постановление. В тази насока районен съд е изложил подробни мотиви, които настоящия съдебен състав споделя изцяло. Нарушението в случая е бездействие, неизпращане на писмена покана до възложителя за сключването на договор за присъединяване. В НП е посочено, че „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД не е изпратило на „Крон- 96“ АД в срок до 09.12.2022г. от гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 (от седалището и адреса на управление), писмена покана за сключване на договор за присъединяване. Правилни са изводите на районен съд, че в случая дали действието в действителност е било дължимо по централата на дружеството в Пловдив или по седалището на изнесения офис е без значение, нито би се отразило на местната подсъдност на делото, нито на компетентността на наказващия орган или на актосъставителя, които се разпростират върху цялата страна. Отделно от изложеното дори и да се приеме, че е допуснато процесуално нарушение и да не е точно посочено мястото на извършване на нарушението, то не е съществено. Съгласно чл. 84 ЗАНН вр. чл. 348 ал. 3 т.1 вр. чл. 348 ал. 1 т.2 НПК процесуалното нарушение е съществено само ако то е довело и до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя. В случая касационната инстанция счита, че процесуалните права на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД не са нарушени, тъй като за него е било ясно, че мястото на извършване на нарушението е мястото, от което е следвало да изпрати писмена покана до възложителя за сключването на договор за присъединяване, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.5 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. По изложените съображения настоящия съдебен състав счита, че наказателно постановление № 31 от 19.04.2024 г. издадено от председателя на КЕВР е законосъобразно. Районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление. Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за настоящата инстанция. Пред районен съд, от страна на председателя на КЕВР не е претендирано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Съдът