Решение № 476 от 11.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 205/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК. Образувано по жалби на „Ес Джи Пи - Био Дайнамикс“ ООД, гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 45, с ЕИК: 121803081, подадени чрез адвокат Д. С. от АК – Габрово, както следва: 1) Въззивна жалба вх. на СГС № 524/04.01.2023 г. – п.к. 03.01.2023 г., срещу решение № 1412/11.12.2022 г., постановено по търг. дело № 712/2022 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Прогети Плант СРЛ“ (Progetti Plant SRL), дружество учредено по законите на Италия, с регистрационен номер РI 03389400247, със седалище и адрес на управление Алтавила Вичентина, ул. „Ретроне“ № 16, представлявано от управителя М. Л., на основание чл. 53 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки сума в размер на 42 507 евро - главница, представляваща, дължима и непогасена цена по договори за международна продажба на стоки, с продавач ищецът и купувач - ответникът и обективирани в шест падежирали фактури, както следва: фактура № 107/04.06.2021 г.; фактура № 112/21.06.2021 г.; фактура № 114/29.06.2021 г.; фактура № 128/20.07.2021 г.; фактура № 133/29.07.2021 г. и фактура № 146/04.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 18.04.2022 г. - датата на подаване на исковата молба и до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки вр. Законодателен указ № 231/2002 и № 192/2012 - сума в размер на 3 288.68 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на покупната цена за доставените стоки, начислено за периода от 05.08.2021 г. до 18.04.2022 г., което обезщетение е в размер на лихвата, дължима съобразно законите на Италия при забава в договорите за търговска продажба на стоки, сключени между ищеца, като продавач и ответника като купувач и обективирани в следните фактури: фактура № 107/04.06.2021 г.; фактура № 112/21.06.2021 г.; фактура № 114/29.06.2021 г.; фактура № 128/20.07.2021 г.; фактура № 133/29.07.2021 г. и фактура № 146/04.08.2021 г., при лихвен процент от 8 % върху забавената сума от датата, следваща падежа на всяка една фактура и до 18.04.2022 г.; както и на основание чл. 78, ал. ал. 1 и чл. 3 ГПК сумата от 10 474.94 лева, представляваща разноски по делото. Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения и немотивирано, поради което моли апелативния съд да го отмени в тази му част и постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения – не била завършена процедурата по чл. 43, ал. 1 КМЧП, вследствие на което не било установено съдържанието на материалноправните разпоредби от правото на Италия, приложими към настоящия случай, а това било от съществено значение за правилното разрешаване на поставения пред съда правен спор; както и за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – изцяло неоснователен бил изводът на първоинстанционния съд, че не била настъпила новация по отношение на процесните задължения, каквато в действителност била налице и погасявала предходните задължения, включително и за лихвите, а и на практика, в полза на ищеца дори не съществувало притезание за вноските по устното споразумение, чийто падежи все още не били настъпили. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – италианското дружество „Прогети Плант СРЛ“ (Progetti Plant SRL) чрез адвокат Д. И. от САК, е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли апелативния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция. 2) Частна жалба вх. на СГС № 7620/27.01.2023 г. – п.к. 25.01.2023 г., срещу постановено по същото дело на Софийски градски съд определение по чл. 248 ГПК № 144/16.01.2023 г., с което е изменено на основание чл. 248 ГПК постановеното по делото решение от 11.12.2022 г. в частта му за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 3 ГПК „Ес Джи Пи - Био Дайнамикс“ ООД е осъдено да заплати на италианското дружество „Прогети Плант СРЛ“ (Progetti Plant SRL) сумата от още 479.08 лева за разноски и по компенсация. Жалбоподателят счита определението за неправилно и моли апелативния съд да го отмени. Излага съображения, че не е следвало да се уважава молбата на „Прогети Плант СРЛ“ (Progetti Plant SRL) за присъждане на разноски в обезпечително производство, тъй като последното имало самостоятелен характер и съдът по обезпечението на основание чл. 81 ГПК е следвало да се произнесе по разноските за производството пред него, а ако някоя от страните е пропуснала възможността да поиска присъждане на разноски, то тя не можела по-късно, в исковото производство, да иска разрешаване на същия въпрос, доколкото били изтекли съответните преклузивни срокове. „Прогети Плант СРЛ“ (Progetti Plant SRL) чрез адвокат Д. И. от САК е подало отговор на частната жалба, с който я оспорва като неоснователна и моли апелативния съд да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. В хода на въззивното производство, жалбоподателят „Ес Джи Пи - Био Дайнамикс“ ООД чрез адвокат М. поддържа жалбите си. Претендира присъждане на разноски – заплатена държавна такса в размер на 1 791.37 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от друга страна като разноски по делото. От своя страна, „Ес Джи Пи - Био Дайнамикс“ ООД чрез адвокат И. поддържа отговорите си, с които оспорва жалбите. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Софийският апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира и двете жалби за процесуално допустими – всяка една от тях е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разглеждайки ги по същество, ги намира за неоснователни поради следните съображения: Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. на СГС № 23269/18.04.2022 г., подадена от „Прогети Плант СРЛ“ (Progetti Plant SRL) – търговско дружество, учредено и регистрирано в Република Италия срещу „Ес Джи Пи – Био Дайнамикс“ ООД, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 53 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки сума в размер на 42 507 евро – главница, представляваща дължима и непогасена цена по договори за международна продажба на стоки, с продавач ищецът и купувач – ответникът, обективирани в шест падежирали фактури, както следва: № 107/04.06.2021 г.; № 112/21.06.2021 г.; № 114/29.06.2021 г.; № 128/20.07.2021 г.; № 133/29.07.2021 г. и № 146/04.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 18.04.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78 от същата конвенция вр. Законодателен указ № 231/2002 и № 192/2012 – сума в размер на 3 431.58 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на покупната цена за доставените стоки, начислено за периода от 05.08.2021 г. до 18.04.2022 г., което обезщетение е в размер на лихвата, дължима съобразно законите на Република Италия при забава в договорите за търговска продажба на стоки, сключени между ищеца, като продавач и ответника като купувач и обективирани в така посочените 6 бр. фактури, при лихвен процент от 8 % върху забавената сума от датата, следваща падежа на всяка една фактура и до 18.04.2022 г. Ищецът твърди, че по силата на сключени с ответника неформални договори за продажба на стоки му доставил такива, за което били издадени фактури: № 107/04.06.2021 г.; № 112/21.06.2021 г.; № 114/29.06.2021 г.; № 128/20.07.2021 г.; № 133/29.07.2021 г. и № 146/04.08.2021 г., като стоките били приети без забележки. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си за заплащане на дължимата по банков път по фактурите и за изпратените стоки цена. Имало частични плащания на общите задължения по фактура 107, като останалите плащания на ответника погасили вземания по фактури, извън процесните. Претендира и лихва за забава, считано от падежа по всяка отделна фактура до предявяване на иска, а също и законна лихва до погасяването, както и разноски в настоящото и обезпечителното производство. Също така твърди, че многократно правил опити за доброволно уреждане на спора, но това не се случило, като единствено получил до завеждане на иска частично плащане по първата от издадените фактури и по фактури, които били извън обхвата на процесния спор по устно споразумение. Отрича да било налице новиране на задължението, тъй като нямало постигнато устно съгласие в този смисъл, което било видно и от действията и плащанията на ответника по процесните задължения, а ако имало споразумение за разсрочване на плащанията, то същото било развалено поради виновното неизпълнение от ответника и отношенията били уреждани само въз основа на кореспонденцията по имейл. Във връзка с възраженията на ответника, поддържа, че ответникът не бил заявявал извънсъдебно претенции за лошо изпълнение, като приел стоките без възражения. Същевременно, нямало и уговорен срок за доставките, поради което те били дължими в разумен срок (чл. 33 от Конвенцията). Във връзка с възражението за прихващане, оспорва причинната връзка между твърдяната забава и претърпените от ответника вреди, както и въобще отрича да има връзка между доставките по процесните фактури и посочените от ответника към краен клиент. Твърди и че ищецът изрично поставял условия при изпълнение на поръчките за уреждане на предходни задължения, оспорва и въобще да са претърпени вреди. Ответникът оспорва исковете, като счита, че със споразумение по чл. 29 от Конвенцията от 17.02.2021 г. и 11.01.2022 г. страните били разсрочили задължението на вноски от по 5 500 евро, дължими до 15-то число на всеки следващ месец, което споразумение имало характер на новация, като старите задължения били погасени, вкл. лихвите и към предявяване на иска твърди по-голяма част от вноските да не били изискуеми, а друга част да били погасени с посочените от самия ищец плащания. Възразява и същото да било развалено. Заявява в процеса възражение за прихващане със свои насрещни вземания за претърпени вреди от забавеното изпълнение от страна на ищеца за доставка на част от стоките по фактури 112 и 114. По това възражение твърди, че му била начислена неустойка за забава от негов клиент в размер на 2 237.25 евро, както и неустойка, начислена по проект за доставка с ООН от 581.07 щатски долара, която също била в резултат от поведението на ищеца, който не изпратил своевременно стоки с изискуемия остатъчен срок на годност. Оспорва по основание и размер и акцесорните претенции. Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав намира, че така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 53 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки и чл. 78 от същата конвенция вр. Законодателен указ № 231/2002 и № 192/2012, са процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна: По въззивната жалба на „Ес Джи Пи – Био Дайнамикс“ ООД: Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото и ответното дружество са сключени договори за покупко- продажба на стоки (медицински изделия и консумативи) по посочените в исковата молба фактури: № 107/04.06.2021 г.; № 112/21.06.2021 г.; № 114/29.06.2021 г.; № 128/20.07.2021 г.; № 133/29.07.2021 г. и № 146/04.08.2021 г., в които конкретно са описани стоките по вид, количество и уговорена цена, както и уговорения между страните падеж – 60 дни от издаването на всяка една от фактурите. Въпросните стоки са доставени от ищеца на ответника (изпратени от Република Италия), видно и от приложените към исковата молба и приети като писмени доказателства по делото товарителници, удостоверяващи достигане на стоките до адресата. Във връзка с неизпълнение от страна на купувача-ответник да заплати дължимите суми за доставените му стоки (извършени са само частични плащания), между страните по делото е водена електронна кореспонденция (чрез имейли), което също не е спорно, видно от която, ищецът е претендирал от ответника да извърши забавеното плащане, а от своя страна последният, признавайки дължимото е предлагал варианти за погасяване на задълженията му. По делото е приета от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. Г.. Съгласно заключението, приложените по делото 6 бр. фактури, издадени от „Прогети Плант СРЛ“ (доставчик) на „Ес Джи Пи – Био Дайнамикс“ ООД (получател) са на обща стойност 50 387.37 евро. Ответникът е заплатил на ищеца по тези фактури сума в размер на 7 879.40 евро, при което е останала дължима главница в размер на 42 507.97 евро. Вещото лице е посочило конкретно какви плащания са извършени от ответника, на които дати, за какви суми и по кои фактури. Изчислената от вещото лице мораторна лихва за забава по всяка една фактура за периода от датата на забава до датата на подаване на исковата молба е в размер на 3 090.85 евро, като за фактура № 107 от 04.06.2021 г. е изчислена, като с всяко плащане е намалявана главницата върху която е начислена лихвата. Ответникът е осчетоводил редовно процесните фактури, като е ползвал данъчен кредит и е начислен ДДС. С оглед на така установените факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира за основателни и доказани така предявените от „Прогети Плант СРЛ“ (Progetti Plant SRL) срещу „Ес Джи Пи – Био Дайнамикс“ ООД осъдителни искове с правно основание чл. 53 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки за заплащане на сумата от 42 507 евро – главница, дължима по процесните 6 бр. фактури, ведно със законната лихва върху сумата за периода от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2022 г. до окончателното й плащане, както и с правно основание чл. 78 от същата конвенция вр. Законодателен указ № 231/2002 и № 192/2012 за заплащане на сумата от 3 288.68 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на покупната цена за доставените стоки, начислено за периода от 05.08.2021 г. до 18.04.2022 г., което обезщетение е в размер на лихвата, дължима съобразно законите на Италия при забава в договорите за търговска продажба на стоки, сключени между ищеца, като продавач и ответника като купувач и обективирани в процесните 6 бр. фактури, при лихвен процент от 8 % върху забавената сума от датата, следваща падежа на всяка една фактура и до 18.04.2022 г. Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е изложил правилни и законосъобразно мотиви от правна страна, съответстващи на установените факти и обстоятелства съобразно събраните по делото доказателства, които мотиви напълно се споделят от настоящия съдебен състав, който на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, а с оглед възраженията по въззивната жалба отбелязва и следното: Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения – не била завършена процедурата по чл. 43, ал. 1 КМЧП, вследствие на което не било установено съдържанието на материалноправните разпоредби от правото на Република Италия, приложими към настоящия случай, а това било от съществено значение за правилното разрешаване на поставения пред съда правен спор. Разпоредбата на чл. 43 КМЧП регламентира установяване съдържанието на чуждото право като ал. 1, изр. 1 и 2 от същата предвижда, че съдът или друг правоприлагащ орган установява служебно съдържанието на чуждото право като той може да си послужи със способите, предвидени в международни договори, да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изисква становища на експерти и специализирани институти. По силата обаче на ал. 2 страните могат да представят документи, установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които те основават своите искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда или на друг правоприлагащ орган, а съгласно ал. 3 при избор на приложимо право съдът или друг правоприлагащ орган може да задължи страните да съдействат при установяване на неговото съдържание. При анализа и тълкуването на разпоредбата на чл. 43 КМЧП се налага извод, че уредените в нея способи за установяване на приложимото от българския съд чуждо материално право не са лимитативно (numerus clausus), а примерно изброени, видно от трикратно употребените от законодателя изрази, че съдът „може“ и страните „могат“ да ползват именно, но не само посочените средства за установяване на чуждото право, поради което както съдът в търговското съдопроизводство, така и страните, могат да установяват действителното съдържание на приложимото по делото чуждо право, и с други доказателствени средства, извън изрично посочените в цитираната законова разпоредба. Следователно, това не задължава и не ограничава съда да установи чуждото право единствено и само чрез способа по Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави. Следва и да се има предвид, че в случая, по делото е установено приложимото чуждо право (на Република Италия) с представеното от ищеца преведено извлечение от приложимия италиански закон (относно лихвите за забавено плащане по търговски вземания) – извадка от приложимото право на Република Италия относно лихва за забавено плащане по търговски вземания; управление на хазната - дирекция VI - офис VI - лихва, която се прилага в полза на кредитора в случаи на забава на плащанията по търговските сделки; 4 бр. разпечатки от интернет страницата на Държавен вестник на Република Италия, при което първоинстанционният съд е разгледал въпроса изключително подробно като е посочил всички приложими към настоящия казус норми на италианското право. Същевременно, ответникът е имал възможност да вземе становище по представените извадки за съдържанието на италианското право, както преди самите устни състезания, така и по време на тях, но в нито един момент не е възразил относно установеното с представените от ищеца доказателства съдържание на италианското право (само е посочил, че съдът е длъжен да завърши процедурата по Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави). Такива възражения, за различно на установеното по делото съдържание на чуждото право, не са направени и във въззивната жалба. Неоснователно е и възражението на въззивника за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, изразяващо се в това, че изцяло неоснователен бил изводът на първоинстанционния съд, че не била настъпила новация по отношение на процесните задължения, каквато в действителност била налице и погасявала предходните задължения, включително и лихвите, а и на практика, в полза на ищеца дори не съществувало притезание за вноските по устното споразумение, чийто падежи все още не били настъпили. Съгласно константната съдебна практика на ВКС (решения по чл. 290 ГПК: № 210/22.12.2014 г. по търг. дело № 4090/2013 г.; № 130/24.03.2009 г. по търг. дело № 650/2008 г. и № 138/22.08.2013 г. по търг. дело № 27/2012 г.), която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, разсроченото задължение на длъжник по договор не може да бъде възприето като новиране на дълга (animus novandi), водещо до обективна новация и погасяване на съществуващо предходно задължение, а представлява способ за преструктуриране на това задължение, чрез изменение на сроковете за плащане. Същевременно, за подновяването по смисъла на чл. 107 ЗЗД, освен съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява, следва да се установи валидно възникване и на нов дълг на мястото на стария; разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, което да засяга някои от съществените му елементи – различен предмет или основание; следва и да се установи намерение за новиране. В случая, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, разменената между страните кореспонденция сочи на извод за евентуална воля в рамките на общия размер на дълга страните да постигнат съгласие за неговото разсрочване и приемане план за погасяване на задълженията, като променят несъществените елементи – сроковете за плащане, от което обаче не може да се направи извод за това да е налице изрична и недвусмислена воля за новация, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена нито промяна в предмета, нито в основанието. Не може да се приеме за доказан и фактът, че страните са постигнали съгласие относно конкретно изменение в сроковете за изпълнение на задълженията на ответника, като в тази насока са водени преговори и кореспонденция, но няма доказателства, сочещи на постигнато съгласие и изготвен погасителен план. От писмените доказателства по делото е видно, че ответникът в нито един момент не е изразил изричното си съгласие за това и не е приел плащането да се разсрочи, а напротив, продължил е да изпълнява просрочените си задължения именно по всяка една фактура поотделно, като не е направил нито едно плащане в размер на 5 500 евро, което кореспондира напълно и с изводите на вещото лице, което изрично посочва, че направените от ответника плащания са по конкретни фактури и те не сочат за основание на плащането споразумение за разсрочване или друго споразумение между страните. По така изложените съображения и при съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По частната жалба на „Ес Джи Пи – Био Дайнамикс“ ООД: Настоящият съдебен състав я намира за неоснователна, тъй като разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение в рамките на обезпечителното производство, съответно и в производството по оспорване на обезпечителната мярка, поради което присъждането на разноските за това производство могат да се искат и да бъдат присъдени единствено в рамките на исковото производство. В този смисъл са и задължителните разяснения по т. 5 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г., както и последващата съдебна практика (определение № 54/29.02.2016 г. по ч. гр. дело № 6304/2015 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС; определение № 42/18.01.2021 г. по ч. търг. дело № 1212/2020 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС и др.). Поради това, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е уважил молбата на „Прогети Плант СРЛ“ (Progetti Plant SRL) по чл. 248 ГПК като е изменил постановеното по делото решение в частта му за разноските, присъждайки в полза на ищеца още и сумата от 479.08 лв., с оглед и на което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на делото, жалбоподателят „Ес Джи Пи – Био Дайнамикс“ ООД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна „Прогети Плант СРЛ“ (Progetti Plant SRL) сумата от 7 813.54 лв., представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като размерът му е съобразен с минималния такъв съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София