Решение № 1138 от 27.5.2019 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 3598/2018 г.

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М.В.М., с ЕГН •••••••••• чрез адв.С.С., със съдебен адрес: •••, офис 10 против Решение № 17КМЧП6-2/09.10.2018 г. на Кмета на община Пловдив, с което е отменено Решение с изх. № КМЧП6/04.12.2017 г. на Кмета на община Пловдив, признато е и е допуснато изпълнението на Решение по дело №АР11-V-2017-000182, постановено от Първоинстанционен съд № 1 по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг градска зона на Каракас, Република Венецуела и влязло в сила на 07.06.2018г., с което е обявен Акт за граждански брак №1252, том 06, лист 02 от 04.12.2012г. по Книгата за актовете, водени от Граждански регистър на Община Сукре, Боливийски щат Миранда, между М.М.В., гражданин на Република Венецуела, с лична карта V -30.062.055 и М.А. М., с лична карта Е-81.095.732, за фалшив и несъществуващ.

Претендира се отмяна на оспорвания административен акт като незаконосъобразен и издаден при нарушаване на съществени административнопроцесуални правила. В жалбата е изложено, че не е спазена императивната разпоредба на чл.119 ал.2 от КМЧП, съгласно който молбата за допускане изпълнението на чуждестранно решение да бъде съпроводена с препис от решението, заверено от съда, който го е постановил и удостоверение от същия съд, че същото е влязло в сила. Посочено е че тези документи трябва да бъдат заверени от Министерство на външните работи на Република България. Според жалбоподателя не е изпълнено производството за екзекватура на чуждестранно съдебно решение на територията на Република България. Изложени са твърдения, че заявителят е избегнал провеждането на процедура по чл.119 ал.1 от КМЧП, като е предявил директно пред общинската администрация заверения превод от МВнР. На следващо място в жалбата е посочено, че смисъла на значението „окончателно“ (дефинитивно) в представеното съдебно решение е отражение на спецификата на юриспруденцията в централноамериканската държава и не се припокрива с прилаганото у нас понятие „влязло в сила“, като доказателство за това е посочено, че решението на първоинстанционния съд е било обжалвано, жалбата разгледана от въззивен съд и по нея е постановено решение, което е обжалвано пред Върховен касационен съд на Венецуела, а касационната жалба приета. Според жалбоподателя, спорът по същество не е решен окончателно, което е задължителна предпоставка, за да се признае действието на съдебното решение в Община Пловдив. На следващо място са изложени твърдения, че административния орган не е спазил задължението си за уведомяване на заинтересованите страни както при започване на производството, така и при постановяване на акта.Твърди се нарушение на чл.35 от АПК.

В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от адв. С. и адв. Т., които поддържат жалбата.

Ответникът – Кмет на Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. П., оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. В постъпила по делото писмена защита, излага подробни съображения.

Заинтересованата страна – Г.А. – Б., редовно уведомена, не се явява. В съдебно заседание от 20.03.2019г. се представлява от адв. И.Г.. По делото са постъпили писмени бележки, с които заинтересованата страна оспорва жалбата.

Относно допустимостта на жалбата, следва да се отбележи, че на лист 73 по делото е приложени писмо от Община Пловдив с № 18П8302-4 от 09.11.2018г., с което на М.М. е изпратено заверено копие на оспорения административен акт. Видно от приложеното на лист 77 известие за доставяне писмото е получено от адв.С.С. на 12.11.2018г., а жалбата е входирана в община Пловдив на 21.11.2018г., следователно е подадена в срок от страна притежаваща правен интерес от оспорването, поради което жалбата се явява допустима.

За да се произнесе по същество, прие за установено следното:

С Решение изх. № КМЧП6/04.12.2017г. Кмета на Община Пловдив е признал и допуснал изпълнението на Решение по дело №АР11-V-2017-000182, постановено от Първоинстанционен съд № 1 по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг градска зона на Каракас, Република Венецуела от 20.06.2017г.

След извършена служебна справка в деловодната система, настоящия съдебен състав установи, че посоченото решение изх. № КМЧП6/04.12.2017г. Кмета на Община Пловдив е оспорено от страна на М.В.М., като с определение № 691/3.4.2018г. по адм. дело № 1000/2018г., Пловдивски административен съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството. С Определение № 10398 от 03.08.2018г., постановено по адм. дело № 6031/2018г. по описа на ВАС същото е прието за процесуално допустимо.

С определение № 2045/17.10.2018г. по адм. дело № 1000/2018г., Пловдивски административен съд отново е оставил без разглеждане жалбата М.В.М. против Решение изх. № 17 КМЧП6 от 04.12.2017г. на Кмета на Община – Пловдив, поради оттегляне на административния акт и е прекратил производството. С Определение № 15072 от 05.12.2018г., постановено по адм. дело № 14279/2018г. състав на ВАС е отменил определение № 2045/17.10.2018г. на ПАС и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

На 30.07.2018г. Г.А. – Б. (дъщеря на починалия М.Д.А.) подала в Община Пловдив заявление с вх. № 18П8302 относно разглеждане, признаване и допускане за изпълнение на чуждестранно решение по дело №АР11-V-2017-000182, влязло в сила на 07.06.2018г. за обявяване на Акт за граждански брак №1252, том 06, лист 02 от 04.1.2012г. по Книгата за актовете, водени от Граждански регистър на Община Сукре, Боливийски щат Миранда, между М.М.В., гражданин на Република Венецуела, с лична карта V-30.062.055 и М.А. М., с лична карта Е-81.095.732, за фалшив и несъществуващ (лист 109).

В резултат на заявлението е издадено и оспореното решение, с което е отменено Решение с изх. № КМЧП6/04.12.2017 г. на Кмета на община Пловдив, признато е и е допуснато изпълнението на Решение по дело №АР11-V-2017-000182, постановено от Първоинстанционен съд № 1 по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг градска зона на Каракас, Република Венецуела и влязло в сила на 07.06.2018г., с което е обявен Акт за граждански брак №1252, том 06, лист 02 от 04.1.2012г. по Книгата за актовете, водени от Граждански регистър на Община Сукре, Боливийски щат Миранда, между М.М.В., гражданин на Република Венецуела, с лична карта V-30.062.055 и М.А. М., с лична карта Е-81.095.732, за фалшив и несъществуващ.

В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че са налице изискуемите документи – писмени доказателства за наличието на компетентност и приложимо право съгласно чл.117 и чл.118 от КМЧП относно признаване и допускане изпълнението на посоченото съдебно решение и извършване на регистрация на исканата промяна в семейното положение на заинтересованите лица. Като фактически и правни мотиви кмета на община Пловдив е посочил, че всички заинтересовани лица са участвали в процеса, както и че няма данни между същите страни по същия казус да има влязло в сила решение на български съд или да има висящо дело. Според ответния административен орган признаването на акта не противоречи на българския обществен ред. В решението е посочено още, че представените документи са заверени от нотариус, както и че с подаване на заявлението от 30.07.2018г. от Г.А. – Б. е приложено окончателно съдебно решение по дело №АР11-V-2017-000182 и съдебно удостоверение за влизане в сила на същото. Като правно основание в оспорения административен акт са посочени чл.118 ал.1, във връзка с чл. 117 ал.4, ал.1 т.1 и чл.1 ал.1 т.3 от КМЧП.

От страна на жалбоподателката в хода на съдебното производство са представени преводи на:

• разписка за получаване на документ от съдебната власт на Боливарска република Венесуела с дата 08.08.2018г. (лист 9), в което е посочено, че адвокат Г.Р.е внесъл документ, с който обжалва окончателната присъда от 07.06.2018г. (на лист 10 е приложена и самата жалба);

-от лист 13 до лист 21 по делото е представено решение/присъда по дело № АР71- R -2018-000564 на Шести висш съд в гражданската, търговската, банковата област и за движението по пътищата, от съдебното окръжие на столичната област Каракас на Боливарска република Венесуела, в разпоредителната част на което (лист 20) е посочено: първо, че е недопустимо обжалването срещу решението произнесено с дата 10.08.2018г. от Първия първоинстанционен съд в гражданската, търговската, банковата област и за движението по пътищата, от съдебното окръжие на столичната област Каракас; второ, че се потвърждава обжалваното решение, произнесено от Първия първоинстанционен съд в гражданската, търговската, банковата област и за движението по пътищата, от съдебното окръжие на столичната област Каракас с дата 10.10.2018г.; и трето наредено е да се предаде досието на съда по делото, Първия първоинстанционен съд в гражданската, търговската, банковата област и за движението по пътищата, от съдебното окръжие на столичната област Каракас. Изрично е написано, че е издадено, подписано и подпечатано в състава за изпълнение на Шести висш съд в гражданската, търговската, банковата област и за движението по пътищата, от съдебното окръжие на столичната област Каракас на 16.10.2018г.;

• документ за касационно обжалване на присъда/съдебно решение от 16.10.2018г. по дело № АР71-R-2018-000564 на Шести висш съд в гражданската, търговската, банковата област и за движението по пътищата, от съдебното окръжие на столичната област Каракас (лист 28-29);

• решение (междинно произнасяне за допускане на касационното апелиране) на Шести супериорен съд по гражданско, търговско, пътно и банково дело на съдебната прескрипция Метрополитен район Каракас, с което е прието подаденото обжалване и е разпоредено да се изпрати на Гражданската касационна зала на Върховния съд (лист 32-33).

С молба от 18.03.2018г. по делото са представени следните писмени доказателства, преведени от заклет преводач (удостоверено с нотариална заверка от нотариус): справка за заведените дела пред Върховен касационен съд на Венецуела с посочена дата 21.11.2018г., отчет № 182(лист 122), в което е посочено дело № АА20С2018000703, относно оспорване на документ, който се води от Г.А.Б. срещу М.М.В.; документ за обжалване с титулна страница с входящ щемпел от 13.12.2018г. (лист 124); декларация от адв.Х.М.Г.К. (лист 126). В съдебно заседание от 09.05.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е представил заверен превод на удостоверителен документ от Върховния съд на Венецуела в Каракас, относно постъпила жалба с дата 15.02.2019г.

От страна на ответника по делото са представени, както на испански, така и в превод, следните документи:

-единен банков формуляр с дата 11.06.2018г. на лист 41;

-решение от 07.06.2018г. по дело №АР11-V-2017-000182, за обявяване на Акт за граждански брак №1252, том 06, лист 02 от 04.1.2012г. по Книгата за актовете, водени от Граждански регистър на Община Сукре, Боливийски щат Миранда, между М.М.В., гражданин на Република Венецуела, с лична карта V-30.062.055 и М.А. М., с лична карта Е-81.095.732, за фалшив и несъществуващ;

-документ с дата 18.06.2018г. на Първоинстанционен съд № 1 по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг градска зона на Каракас (лист 49-50) в който е посочено, че решението издадено от този съд на 7.06.2018г. е окончателно;

Със заявление от 08.04.2019г., от заинтересованата страна по делото са представени:

-заверен препис с апостил от Боливарска република Венецуела, Министерство на народната власт за външните отношения, служба консулски отношения и надлежен превод от заклет преводач на Решение на Върховен съд, гражданско касационно отделение на Боливарска република Венецуела от 27.02.2019г. по дело № 2018-000703, с което е обявено „липса на основание на жалбата с мотив фактическа страна срещу произнесеното съдебно решение от 16.10.2018г. от съда от по-висша инстанция № 6, отделение за граждански, търговски, транспортни и банкови дела към столичния съдебен окръг Каракас“ (лист 137 и сл.);

• превод от заклет преводач на разпоредби от гражданскопроцесуалния закон на Република Венецуела и с апостил от Боливарска република Венецуела, Министерство на народната власт за външните отношения, служба консулски отношения (лист 173 и сл.).

С оглед на установеното от фактическа страна Съдът стига до следните правни изводи:

Какато бе посочено по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт с Решение изх. № КМЧП6/04.12.2017г. Кмета на Община Пловдив е признал и допуснал изпълнението на Решение по дело №АР11-V-2017-000182, постановено от Първоинстанционен съд № 1 по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг градска зона на Каракас, Република Венецуела от 20.06.2017г. Посоченото решение е оспорено от страна на М.В. М., като с определение № 691/3.4.2018г. по адм. дело № 1000/2018г., Пловдивски административен съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството. С Определение № 10398 от 03.08.2018г., постановено по адм. дело № 6031/2018г. по описа на ВАС същото е прието за процесуално допустимо. С определение № 2045/17.10.2018г. по адм. дело № 1000/2018г., Пловдивски административен съд отново е оставил без разглеждане жалбата М.В.М. против Решение изх. № 17 КМЧП6 от 04.12.2017г. на Кмета на Община – Пловдив, като съдът се е позовал на обжалваното пред настоящия съд Решение № 17КМЧП6-2 от 09.10.2018г. на Кмета на Община Пловдив, с което е отменено Решение изх. №17 КМЧП6 от 04.12. 2017г. на Кмета на Община – Пловдив. Съдът е приел, че с издаването на последващото решение от 09.10.2018г. на практика органът е оттеглил атакувания пред съда административен акт (Решение изх. №17 КМЧП6 от 04.12. 2017г). Но с Определение № 15072 от 05.12.2018г., постановено по адм. дело № 14279/2018г. състав на ВАС е отменил определение № 2045/17.10.2018г. на ПАС и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като е направен извод, че отмяната на административния акт от неговия издател е съдържателно различно от оттеглянето на акта, което би следвало да се извърши в съдебната фаза на процеса и затова не изключва допустимостта на съдебното производство на основание чл. 159, т. 3 от АПК. Изложено е още, че отмяната на акта с решението от 09.10.2018 г. е волеизявление за пререшаване на спор, който вече е отнесен пред съда.

В случая следва да се съобрази разпоредбата на чл. 130, ал. 2 АПК, според която никой орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. Поради изложеното настоящия съдебен състав счита, че оспореното решение № 17КМЧП6-2 от 09.10.2018г. е издадено от Кмета на Община Пловдив в нарушение на чл. 130, ал. 2 от АПК и при липса на компетентност за издаването й по аргумент от същата норма. Спорът за законосъобразността на Решение изх. № КМЧП6/04.12.2017г. Кмета на Община Пловдив е предмет на разглеждане по адм. дело № 1000/2018г. на Пловдивски административен съд, по което към настоящия момент няма решение по същество. Този факт е бил известен на Кмета на Община Пловдив, който в производството по адм. дело № 1000/2018г., се представлява от юрк. Д.П.. В този ред на мисли, съдът намира за необходимо да отбележи, че разпоредбата на чл.130, ал.2 от АПК прогласява властта на съда сам да определя подведомствеността на делата, а след като тя е упражнена от него - невъзможността тази му компетентност да бъде оспорена или преодоляна с действията на който и да било орган или институция. Тя съществува както в момента на приемането на конкретен спор за разглеждане с образуването на административно дело, така и в по-късните такива по решаването му.

Въпреки забраната на посочената норма от АПК, кметът на Община Пловдив е издал обжалваното в настоящото производство решение № 17КМЧП6-2 от 09.10.2018г., с което е прекратил действието на предишното си решение. По този начин той фактически е разрешил спора по адм. дело № 1000/2018г. на Пловдивски административен съд. Това действие е извършено при липса на компетентност, поради което решението от 09.10.2018г. се явява нищожно.Право кметът да отмени свой оспорен административен акт, той има само в условията на чл. 156 АПК - чрез оттеглянето му, при спазване на изискванията, посочени в нормата.

В този смисъл е и Определение № 15072 от 05.12.2018г., постановено по адм. дело № 14279/2018г. на ВАС, първо отделение, според което о тмяната на акта с решението от 09.10.2018 г. е волеизявление за пререшаване на спор, който вече е отнесен пред съда, а повторното решение нищожно, тъй като е постановено в противоречие със забраната на чл. 130, ал. 2 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. първо от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав