Решение № 116 от 14.5.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 437/2024 г.

производство по ДП на осн.чл.199, чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.3 НПК и чл.243 ал.4 НПК-погасена наказателна отговорност поради изтичане на предвидената в закона давност, както и предвид на това, че макар и да е указано на пострадалия Г., същият не е сезирал прокуратурата с тъжба, каквото е изискването за наказателно преследване по общия ред за престъпление по чл.133 НК. По настоящото дело е приложено и гр.д. № 1410/ 2021г. по описа на РС-Русе, образувано по искова молба на Т. Г. срещу „Винарски съюз“ АД- с.Нисово, с която са предявени обективно съединени искове по чл.357, чл.200 КТ и чл.84 ал.3 ЗЗД, с искане да бъде прието за установено, че в периода 12.03.2018г.-17.03.2018г. между Т.Г. и „Винарски съюз“ АД-с.Нисово е съществувало трудово правоотношение за извършване на обща земеделска работа в лозов масив в с.Нисово; и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 510 лв. и неимуществени вреди в размер на 120000лв. поради изгубено зрение на дясното око и 20000лв. поради намаляване на зрението на лявото око, ведно със законната лихва. Исковете са отхвърлени с влязло в сила решение № 131 от 08.02.2022г. /оттеглена е въззивната жалба срещу него/. Като свидетели по делото са разпитани: И. Г.а, майка на ищеца; Р. П.- негов съсед; и Ф. Ю., негова позната, живееща също в село Кацелово. Майката на ищеца излага, че тя и синът й работят за „Винарски съюз“ АД от две-три години през лятото. В деня на инцидента били там /на лозовия масив/, като нямали договор. За да работи там, синът й бил разговарял с лице на име „Бенджи“, бригадир, който идвал по къщите и ги викал да работят, и който им плащал на седмица. Излага, че той им обяснявал какво да се работи и къде, а от „Винарската изба“ идвали с техен превоз и ги извозвали до масива и обратно. Не знаела как се казва масивът. Синът й работел като общ работник, дърпали изрязаните пръчки от теловете /преди това друга група от работници с ножици ги била изрязала/, останалите работници извършвали същото, като на всеки ред работел по един работник. Не са им давали никакви средства за безопасност. Тя работела на един ред, а синът й-на реда зад нея. Когато се обърнала, видяла, че синът й е паднал на земята и се държал за дясното око, видяла и че има кръв по него. Обадила се на сина на Р., на когото съобщила за инцидента, техен автомобил го откарал в центъра на с.Нисово, откъдето го взел другият свидетел Р. П. и го откарал в с.Кацелово, където живеели. След това се срещала с Д. Р., говорили, че синът й е в болницата и той й дал 1000лв., които изразходвали за лечението му. Преди инцидента нито тя, нито синът й са разговаряли с Д. Р.. От показанията на св.Р. П. се установява, че през м.март 2018г. майката на ищеца му се обадила да го прибере от с.Нисово, тъй като си е ударил окото. Не знае подробности как се е случило това. Закарал го от центъра на с.Нисово до с.Кацелово, където живеели като съседи, а оттам- неговият баща го закарал в болницата в гр.Русе. Знаел, че в с.Нисово има лозови масиви и че ищецът работел там, но не знаел на кого са масивите. От показанията на св.Ф. Ю., също живееща в с.Кацелово, се установява, че същия ден работела и тя на същите лозя, като била близо до ищеца /не помни на реда пред или зад него/, но не видяла как се е случил инцидентът. И двамата дърпали рязани лозя, като хората на Р. им казвали какво да извършват, обяснили им начина на работа. Казали им, че пръчките се режат и след това се дърпат. Посочва, че тези лозя са на г-н Р., за когото работели и други хора на тези лозя. С бусове ги карали на лозовите масиви, които мисли, че са на г-н Р.. Плащането било на седмица, на място си получавали парите. Като отидели на масива, там имало бригадири, които записвали имената на всички в тетрадка, всеки си казвал името. Свидетелката описва начина на наемане на работа-чрез хора от селото, които работели там, питала дали има свободни места, и след като разбрала, че има, сутринта „отишла на буса“ и започнала да работи. Не е чувала да ходят хора по къщите да наемат работници. Не знае Т. с кого е разговарял, за да започне работа там. Описва работата по издърпване на лозовите пръчки като трудна за нея, защото били дълги, а някои от тях-обвити в телта. Тя си носела ръкавици от вкъщи, лично нейни, като не знае дали някой е давал такива на Т. и дали е бил с ръкавици докато е издърпвал лозовите пръчки. При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр.чл.45 от ЗЗД. Изложената фактическа обстановка сочи неоснователност и недоказаност на предявените искове. За да бъде основателен един иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД е необходимо да са налице няколко предпоставки. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува дотолкова, доколкото виновно и противоправно са причинени вреди от лице, на което е възложена известна работа. При тази отговорност възложителят отговаря не лично за своите действия или бездействия, а за такива на причинителя на вредата. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е безвиновна отговорност на възложителя. За възникване отговорността по този текст от закона е необходимо възникналите вреди да са причинени от действия, съставляващи изпълнение /или неизпълнение/ при или по повод изпълнението на възложената работа. За да носи възложителят на работата гражданска отговорност по чл. 49 ЗЗД, необходимо е вредите да са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и настъпва при наличието на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, и работникът да има вина за причинените вреди, като действията му да са противоправни, причинна връзка между настъпилите вреди и действието/бездействието на работника. Наличието им следва да е доказано несъмнено, не чрез предположения, тежестта за което е на ищеца, т.е. необходимо е провеждане на пълно и главно доказване на релевантните за спора факти, като единствено вината се предполага до доказване на противното по изричното разпореждане на закона-чл.45 ал.2 ЗЗД.Неустановяването на която и да е от изброените предпоставки води до неоснователност на иска. В случая не са налице всички предвидени предпоставки за ангажиране отговорността на „Винарски съюз“ АД. До този извод настоящата инстанция достига, съобразявайки следното: Спорни по делото са въпросите: налице ли е възлагане на работа на Т. Г., представляваща издърпване на отрязани лозови пръчки от теловете в лозов масив в м.“Могилата“ в с.Нисово през м.март 2018г. и конкретно на датата 17.03.2018г., този масив собственост ли е и стопанисва ли се от ответника „Винарски съюз“ АД; тази работа възложена ли му е от ответника „Винарски съюз“ АД, или от ответника Д. Р.; при възлагането на работата спазени ли са изискванията за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд чрез провеждане на инструктаж и предоставяне на лични предпазни средства-конкретно предпазни очила; получените от Г. травматични увреждания дължат ли се на бездействието на служители на ответното дружество да му осигурят лични предпазни средства-очила, или се дължат на поведението на ищеца. Както бе посочено по-горе, безспорно е установено, че на 17.03.2018г. ищецът Т. Г. е бил на лозов масив в с.Нисово, обл.Русе, където е издърпвал лозови пръчки /предварително отрязани от други работници/ от теловете, при което една от тях го ударила в дясното око. Точният механизъм на получаване на травмата не може да се установи, тъй като разпитаните по делото свидетели не са преки очевидци на инцидента, макар и да са били в близост до Г., а само на последиците-нараняването на дясното му око. Въпреки това, с оглед и на заключението на вещото лице, изготвило съдебно- медицинската експертиза, и на приложеното съдебно-медицинско удостоверение, издадено от УМБАЛ „Канев“, Отделение „Съдебна медицина“, следва да се приеме, че механизмът на получаване на увреждането е посоченият от ищеца-удар от лозова пръчка в окото му при издърпването й от него от теловете на лозовия масив. Чия е собствеността на този лозов масив и кой стопанисва същия е въпрос, ирелевантен досежно фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, същият е относим към разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, а в случая предявените искове не са с тази правна квалификация. За пълнота на изложението обаче и тъй като този въпрос има косвено отношение към другия спорен въпрос-относно възложителя на работата, следва да се приеме, че с оглед извършената от държавен орган-Дирекция „Инспекция по труда“-Русе проверка и установеното от този орган, лозовият масив в м. „Могилата“, с.Нисово, е стопанисван от „Винарски съюз“ АД /макар да липсват писмени доказателства, въз основа на които Инспекцията е основала тази си констатация/. Липсват и ангажирани по делото доказателства относно твърдяното обстоятелство, че имотът е собственост на ответното дружество, а на ищеца принадлежи доказателствената тежест за това. По делото обаче не е установено, че точно в този, посочен от ищеца в исковата молба и в сигнала пред Инспекцията по труда, лозов масив в м.“Могилата“, с.Нисово, е работил ищецът. Дори да се приеме, че Г. на посочената дата е работил в лозов масив в посочената местност, стопанисван от „Винарски съюз“ АД, то не са налице категорични доказателства, че му е било възложено извършването на работата по издърпване на лозовите пръчки от теловете. Това е така, с оглед показанията на св.Ю., която описвайки начина на наемане на работа, е посочила, че след като разбере, че има свободни места за работа на лозята, отива и се качва в буса, посочен както от нея, така и от другата свидетелка- майката на ищеца, като собственост на фирмата на Д. Р., като и двете свидетелки излагат, че никога не са разговаряли с него.Показанията на св.И. Г.а относно факта, че хора на Р., и по-конкретно-бригадир на име Бенджи, са идвали по къщите и са ги викали да работят, не следва да бъдат кредитирани, като преценени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК и предвид на това, че не кореспондират с показанията на незаинтересованата свидетелка Ю., която е посочила, че не е чувала да са ходили хора по къщите да наемат работници, както и предвид на това, че лице с име Бенджи не фигурира във ведомостите на ответното дружество. Освен това не са налице доказателства, че такова лице е било упълномощено от ответното дружество да наема работници. Дори да се приеме обаче за установено, че на Г. на този ден му е била възложена работа по издърпване на лозови пръчки, предвид обстоятелството, че се е намирал в лозовия масив, извършвайки работата, и то при наличието на място на служители-бригадири, които им обяснявали как да я извършват, то от доказателствата по делото не може да бъде установено по категоричен начин, че възлагането на тази работа е извършено от „Винарски съюз“ АД. Това е така, тъй като единственото доказателство за това са показанията на св.И. Г.а, които не могат да бъдат кредитирани, тъй като следва да бъдат ценени с оглед нейната заинтересованост предвид разпоредбата на чл.172 ГПК, а същите не кореспондират на другите доказателства по делото. Така св.Ю. е посочила, че работели на лозята на г-н Р. и че хората на Р. им казвали какво да вършат и как да го извършват, като не е посочила за коя фирма точно са работили. Видно от Търговския регистър, който е публичен, Д. Р. е управител на и представляващ още дружества-„Винарска изба-Р. и синове“ ЕООД, „Хед-2000“ ЕООД, “Мерсие България“ ООД, „Лом Валей“ ООД, „Агро сервиз“ ООД, със сходна дейност в областта на лозарството и винарството.Следва да се вземе предвид и посоченото от самия Г. както в сигнала до Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, така и в този до ОД на МВР-Русе, в които е посочил, че е работел за „Винарска изба-Р. и синове“ ЕООД. Дори и св.И. Г.а в показанията си е посочила, че от „Винарската изба“ идвали да ги вземат с техен превоз, с който ги извозвали до масива и обратно. Фактът, че от Инспекцията по труда е констатирано, че „Винарски съюз“ АД стопанисва лозовите масиви в м.“Могилата“ в с.Нисово не може да обоснове извода, че именно това дружество е възложител на работата на ищеца, предвид наличието и на други дружества, управлявани и представлявани от Д.Р. със сходен предмет на дейност, предвид липсата на писмени доказателства в тази насока-за собствеността и стопанисването на точно този лозов масив, както и на доказателства, че точно в този лозов масив ищецът е извършвал дейността по издърпване на лозовите пръчки. Както бе посочено по-горе, фактът, че този лозов масив е стопанисван от „Винарски съюз“ АД би имал значение, доколкото може да се направи извод, че стопанисващият имота е и възложител на работата на Г. в него. Такъв извод в случая обаче би бил произволен както с оглед на факта, че Д. Р. е управител и представляващ и други дружества с такава дейност, така и предвид липсата на други доказателства, които да установяват това. Не може да се възприеме тезата на ищеца, че това обстоятелство-че ищецът е работел за „Винарски съюз“ АД когато е получил увреждането, е установено в досъдебното производство и предвид на това следва да се приеме за доказано в настоящото производство. Разпоредбата на чл. 235 ал. 2 ГПК задължава съда да формира убеждението си по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред. Няма съмнение, че това са тези доказателства, които са събрани пред и от съда, който разглежда делото. Само след цялостната им преценка, поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Принципът на непосредственост не допуска решението на съда да се основава на свидетелски показания събрани в друго производство, в т.ч. в досъдебно производство, на постановления на прокурора, други констатации и мнения на разследващите органи и др. За гражданския съд е задължителна за съобразяване само присъдата на наказателния съд и то по въпросите, изрично посочени в чл. 300 ГПК /извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/, като в тези случаи законодателят е ограничил приложението на принципите на непосредственост /чл. 11 ГПК/ и свободно формиране на вътрешното съдийско убеждение / чл. 12 ГПК/. Всички останали правнорелевантни факти по гражданското правоотношение, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство. Трайна е съдебната практика по отношение на актовете, съставени в досъдебното производство-принципно ВКС приема, че макар да са официални документи по смисъла на чл.179 ГПК, тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват мнението на съответния орган относно наличието или липсата на предпоставки за наказателно преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието /решение № 1121 от 16.05.2023г. по гр.д. № 152/ 2023г. на Първо г.о. на ВКС/. Предвид на това, установеното в постановленията за прекратяване на досъдебното производство не е задължително за настоящия съд, и факта на възлагане на работата от „Винарски съюз“ АД на Г. следва да бъде доказан от него при условията на пълно и главно доказване с допустимите по ГПК доказателства, което в случая не е сторено. Допустимо е приложените по друго дело писмени доказателства да бъдат ползвани, ако то е било приложено по реда на чл. 86 ал.3 т.2 от Правилника за администрацията в съдилищата. Следва да се отбележи, че и в приложеното към настоящото дело досъдебно производство липсват писмени доказателства относно собствеността върху лозовия масив, и от кого е бил стопанисван същият, а тези факти се установяват именно с такива доказателства. Обстоятелството, че според показанията на св.Г.а, Д.Р. й е предоставил сумата 1000лв., след като тя му казала, че синът й е в болница, не е достатъчен, за да обоснове извода, че именно ответното дружество е възложител на работата. Не само поради факта, че Р. е представляващ и управител и на други дружества със сходна дейност /за едно от които ищецът сам е посочил в сигналите, че е работил/, а и защото този факт сам по себе си /без опора в другите събрани доказателства/ не може да бъде третиран като признание за посоченото обстоятелство и за вина от страна на Р., както счита ищецът. Дори да се приеме, че са налице косвени доказателства, които обсъдени в тяхната съвкупност могат да обосноват извода, че „Винарски съюз“ АД е възложител на работата на Г., то липсват категорични доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за неизпълнение на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд-за бездействие от страна на служители на дружеството да му предоставят лични предпазни средства, и по-конкретно предпазни очила, както и да извършат инструктаж. Отговорността на възложителя е деликтна-той отговаря за противоправните действия или бездействия, изразяващи се в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила, или от характера на работата /ППВС № 9/ 1966г./.Отговорността на възложителя, когато е лице, притежаващо предприятие или място, където се осъществява трудова дейност, произтича от задължението му да осигури там здравословни и безопасни условия на труд-чл.2 и чл.14 от ЗЗБУТ. На осн. чл.2 от ЗЗБУТ законът се прилага за всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата. Понятието работодател обхваща това по пар.1 от ДР на КТ, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието и организацията- пар.1 т.2 от ЗЗБУТ. На осн. чл. 14, ал. 1 и 2 от закона юридическите и физически лица, които самостоятелно наемат работещи са длъжни да им осигурят здравословни и безопасни условия на труд, във всички случаи, свързани с работата. Съгласно чл.3 ал.1 ЗЗБУТ осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се извършва съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото, технологичното и социалното развитие с цел защитата на живота, здравето и работоспособността на работещите лица. Лични предпазни средства се използват, съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗЗБУТ, при работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, като те трябва да осигуряват защита срещу опасностите, да не са вредни за здравето и да не пречат на извършването на работата. По смисъла на пар.1 т.7 от ДР на ЗЗБУТ „лично предпазно средство“ е всяко приспособление, екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел. За да се приеме, че е налице противоправно бездействие на едно лице, следва да се установи задължение за действие от конкретен вид, което лицето е пропуснало да извърши. В настоящия казус твърдението на ищеца е за неизпълнение на задължение на ответното дружество да му предостави предпазни очила, което той има с оглед осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В случая относима нормативна уредба е и Наредба № 3/ 19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място.Съгласно чл.9 от Наредбата условията за използване на личните предпазни средства, особено времето, през което се носят от работещите, се определят в зависимост от работното място на всеки работещ, от експозицията, от степента на риска и от характеристиките и ефективността на личното предпазно средство. В Приложение № 3 към чл.17 от Наредбата е посочен списък на дейностите и на областите на дейност, които могат да изискват осигуряването на лични предпазни средства. Видно от този списък, в т.I Физични рискове, конкретно „механични наранявания /охлузвания, пробивни или порезни рани, ухапвания, контузни или прободни рани/“, за засегната част на тялото очи и/или лице, са посочени лични предпазни средства очила, защитни маски, лицеви щитове, и дейностите, при които може да е необходимо използването им-работа с ръчно управляеми машини и инструменти, заваряване и коване, шлифоване и разрязване, работа с длето/ секач, експлоатация и преработване на скали, работа с машини за механична обработка на материали с отделяне на дребни частици, щамповане, преместване и натрошаване на отломъци, пръскане на абразивни вещества, ползване на храсторез или верижен трион. Макар и изрично да е посочено, че списъкът е неизчерпателен, видно от изброените дейности е, че използването на предпазни очила като лично предпазно средство е предвидено като необходимо при дейности, свързани с боравене с машини и инструменти, които биха могли поради естеството си да представляват опасност и да създават риск за здравето на работещия с тях. Тъй като няма друга нормативна база, уреждаща задължение на работодателя, извършващ дейност в областта на лозарството, да осигури конкретни безопасни условия на труд, вкл. лични предпазни средства, то в случая следва да бъде изходено от техническите правила и характера на работата. В случая работата-издърпване на вече изрязани лозови пръчки от теловете в лозов масив не е свързана с работа с машини, инструменти, за да представлява източник на риск за здравето, и то конкретно за очите. Самата лозова пръчка също сама по себе си не представлява такъв източник, освен ако върху нея не се въздейства физически неправилно от лицето, упражняващо въздействието, както е осъществено в случая. С оглед спецификата на извършваната от ищеца работа- издърпване на лозови пръчки от теловете в лозовия масив, липсва както нормативно установено, така и от гледна точка на техническите правила, а и от същността на работата, задължение на работодателя /по смисъла на ЗЗБУТ/ да предостави за тази работа предпазни очила като лични предпазни средства. Както и сам ищецът е посочил в жалбата си, за движението на пръчката при нейното издърпване са от съществено значение физическите и психомоторни качества на ищеца. Как точно ще издърпва отрязаната лозова пръчка, така че да не рискува здравето си, е изцяло под контрола на лицето, което извършва тази дейност, и е в зависимост от неговите способности и необходимо внимание и предпазливост при извършването й, така че да не се нарани. При невнимателно въздействие върху отрязаната лозова пръчка при издърпването й би било възможно същата да нарани и други части на тялото, вкл. жизненоважни такива, което /ако се следва логиката за твърдяното задължение да се осигурят очила/ би обосновало необходимост да се защити цялото тяло на работника. Това естествено е житейски нелогично и неоправдано, след като защитата му може да бъде осигурена чрез извършване на работата с нужното внимание и предпазливост, като прояви необходимата грижа за собственото си здраве /каквото задължение има по чл.33 от ЗЗБУТ/, и е изцяло в зависимост от неговите действия. След като в случая предотвратяването на възникването на евентуална опасност при извършване на работата, предвид същността, характера и естеството й /обикновена работна операция, изискваща определено физическо усилие, без да са нужни специални умения, знания и опит/, зависи изцяло от способностите на лицето и начина на изпълнение на работата, то не може да се приеме, че при тази работа е налице конкретен риск точно от увреждане на очите, за да бъде преценен този риск от работодателя и да възникне за него задължение за предоставяне на предпазни очила. С оглед на това, в случая не може да се направи обоснован извод, че за извършването на тази работа е необходимо използването на предпазни очила, респ.-че е налице неизпълнение на задължение на работодателя да предостави такива. Полученото нараняване се дължи единствено на проявената груба небрежност от ищеца при осъществяване на посочената дейност. По отношение твърдението за непровеждане на инструктаж-същото е неоснователно: както бе посочено, работата по издърпването на отрязаните лозови пръчки от теловете в лозовия масив не се характеризира със сложност и не изисква конкретно определени специфични действия, изискващи специални знания, умения и опит. Касае се за обикновено физическо действие, за което не е нужен специален инструктаж. Въпреки това, видно от показанията на св.Ю., такъв на практика е проведен-същата е посочила, че хората на Р. им казали какво и как да извършват, обяснили им начина на работа. Досежно солидарната отговорност на ответника Д. Р. по чл.49 от ЗЗД: Същата се претендира доколкото Р. е управляващ и представляващ ответното дружество и като такъв, осъществявайки задълженията си по организацията на стопанската дейност по отглеждането на лозя, е извършил управленски действия по намирането на работници за лозовия масив, транспортирането им дотам, определянето на конкретните производствени дейности и оперативно ръководство на работата без инструктаж и без да се дадат лични предпазни средства. И този иск е неоснователен по изложените по-горе доводи. Следва да се отбележи и че липсват доказателства, че Д.Р. в лично качество или като управляващ и представляващ ответното дружество, е възложил работата на Г., както и че е налице бездействие от негова страна в лично качество и като представляващ ответното дружество по изпълнение на задължения по извършване на инструктаж и осигуряване на лични предпазни средства на ищеца. По отношение на възражението за погасяване по давност на исковете по чл.49 ЗЗД: с оглед неоснователността им, съдът не дължи произнасяне по това възражение. Предвид изложеното, съдът счита, че следва да отмени решението на ОС-Русе в частта, с която е осъден „Винарски съюз“ АД да заплати на Т. К. Г. на осн.чл.49 вр.чл.45 вр.чл.52 ЗЗД сумата 80000лв., представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, настъпили от увреждане и загуба на зрение на дясно око, настъпило на 17.03.2018г. в лозов масив в с.Нисово, собственост на дружеството, и сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди вследствие на увреждане на ляво око, като последица от увреждането на дясно око, настъпило на 17.03.2018г. в лозов масив в с.Нисово, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.03.2018г. до окончателното им плащане. Предвид на това, следва да се отмени решението и в частите, с които е осъден „Винарски съюз“ АД-с.Нисово, обл.Русе да заплати на адв.М. Р.М. от АК-Русе на осн.чл.38 ал.2 ЗА адв.възнаграждение в общ размер 9250 лв., и е осъден „Винарски съюз“ АД да заплати по сметка на РОС държавна такса в размер на 4000 лв., както и 250 лв. направени от бюджета на съда разноски. Вместо това следва да бъде постановено друго решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Т. Г. искове за обезщетение за неимуществени вреди за загуба на зрението на дясно око, настъпило на 17.03.2018г. в лозов масив в с.Нисово, в размер на 80 000 лв., и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за намаляване на зрението на лявото око като последица от увреждането на дясното око, настъпило на 17.03.2018г., в размер на 20000лв., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 17.03.2018г до окончателно плащане.В останалата му обжалвана част решението на ОС-Русе следва да бъде потвърдено.