Решение № 73 от 12.5.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 378/2024 г.

Производството е по чл. 318 и сл. НПК. Образувано е по жалба на подсъдимия С. П. Б. срещу присъда № 17 от 16.06.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 77/2023 г. по описа РС – С.. С обжалваната присъда подсъдимият С. П. Б. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК, за това че на 08.05.2021 г. в гр. С., област София, е нанесъл удари в лицето на Б. В. Б., от които Б. В. Б. е паднал на земята, с което причинил на последния средна телесна повреда, изразяваща се в оток и охлузване на носа, оток и кръвонасядане на палеца, счупване /абрис фрактура/ на крайната костица на първи пръст /палеца/ на лявата ръка, контузия и хематом в основата на палеца на лявата ръка, за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. С присъдата първоинстанционният съд е уважил предявения от Б. В. Б. граждански иск, като е осъдил подсъдимия С. Б. да заплати на пострадалия сумата в размер на 10 000, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му на 08.05.2021 г. с деянието, увреждания, ведно със законната лихва върху сумата 10 000 лева, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Б. е осъден да заплати на Б. В. Б. сумата в размер на 1 500 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Осъден е да заплати и на С.ския районен съд сумата в размер на 400 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и сумата в размер на 600 лева за направените по делото разноски, от които 400 лева – на С.ския районен съд и 200 лева – на ОДМВР София РУ – С.. Недоволен от присъдата e останал подсъдимият С. Б., който чрез защитника си – адвокат Д. С., в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал въззивна жалба. С жалбата и с допълнителното писмено изложение се предявява искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият С. Б. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Това искане се поддържа с довод за недоказаност на обвинението. В тази насока се твърди, че решаващият извод за авторството на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, е постановен въз основа на неправилно кредитиране на показанията на свидетеля Б. Б., който е заинтерисован от изхода на делото, а същевременно без основание са игнорирани обясненията на подсъдимия Б. и показанията на свидетелите П. и Б. в подкрепа на защитната теза, че през време на извършване на деянието подсъдимият С. Б. не е бил в гр. С.. Твърди се, че е недоказано обвинението инкриминираната средна телесна повреда, получена от частния обвинител и граждански ищец Б. Б., да е причинена от подсъдимия Б. на посочената в обвинителния акт дата, тъй като от показанията на свидетелите П. и Б. се установявало, че именно на инкриминираната дата подсъдимият е бил с тях в планината, а не в гр. С., както се твърди в обвинителния акт. Счита се, че липсата на разграничение на телесните увреждания както в обвинителния акт, така и в обжалваната присъда е нарушило правото на защита на подсъдимия С. Б. да разбере в какво е обвинен и да се защитава в процеса. Евентуално се твърди, че наложеното наказание се явява несъразмерно тежко и следва да бъде намалено. Счита се, че липсва пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и получените от Б. Б. травматични увреждания. На последно място се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е конституирал пострадалия Б. Б. в качеството му на частен обвинител и граждански ищец, тъй като искането за конституирането му е направено извън срока по чл. 77, ал. 3 и чл. 84, ал. 3 НПК, поради което моли обжалваната присъда да бъде отменена и в гражданско-правната й част. Адвокат Цветан Т., повереник на частния обвинител и граждански ищец Б. Б., е подал писмено възражение срещу подадената въззивна жалба и допълнението към нея, с което счита присъдата на РС – С. за правилна, и моли същата да бъде потвърдена. Претендират се разноски за въззивното производство. Районна прокуратура – С. не е депозирала становище по жалбата. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на С. изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се счита такава в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Мотивите към присъдата според прокурора съдържат необходимия доказателствен анализ на различните групи показания, а тези от тях, които са били кредитирани с доверието на първонистанционния съд, са в съответствие със заключението на съдебномедицинската експертиза за причиненото на пострадалия телесно увреждане. Наложеното на подсъдимия С. Б. наказание се счита за правилно индивидуализирано. Повереникът – адвокат Цветан Т., оспорва изцяло въззивната жалба и счита, че първоинстанционната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена. Защитникът – адвокат Д. С., поддържа изцяло въззивната жалба по изложените в нея съображения. Оспорва се направения от съда извод за виновността на подсъдимия С. Б. в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност и се моли същият да бъде оправдан. Подсъдимият С. Б. се придържа към казаното от своя защитник, а в последната си дума пред съда прави искане да бъде признат за невинен. СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното: При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, възприета и изложена от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната присъда. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са убедително доказателствено аргументирани и въззивната инстанция изцяло се съгласява с тях. При собствена преценка на събраните в наказателното производство доказателства, настоящата съдебна инстанция установи следната фактическа обстановка: Пострадалият Б. В. Б. с ЕГН •••••••••• към момента на извършване на деянието е на 85 години и живее в гр. С., ул. „С. в.“ № 24 заедно със синовете си – свидетелите Христо и Васил Б.и. Пострадалият Б. В. Б. има наследствен имот в гр. С. на ул. „С. в.“ № 1, от който той и двамата му братя притежавали определени идеални части, като наследници на техните родители. Първоначално Б. Б. живеел в тази къща, но след като направил друга, находяща се на ул. „С. в.“ № 24, се преместил със семейството си да живее в нея. В наследствената къща, намираща се на ул. „С. в.“ № 1 останал да живее подсъдимия С. Б., който е син на един от братята на Б. В. Б. и негов племенник. Отношенията между Б. В. Б. и подсъдимия С. Б. били влошени и подсъдимият не искал чичо му да идва в наследствения имот на улица „С. в.“ № 1. Б. В. Б. обаче си бил направил малка градинка в наследствения имот, за която се грижел. На 08.05.2021 г. около 17, 00 ч. Б. В. Б. пристигнал в двора на останалата по наследство от родителите му къща на ул. „С. в.“ № 1 и започнал да почиства градината. При него дошъл подсъдимия С. Б. и го попитал защо е там и имал ли нотариален акт за дела си. Пострадалият Б. Б. му отвърнал, че подсъдимият няма право да му иска документ за собственост. В този момент подсъдимият С. Б. му нанесъл удари с юмрук по лицето, от които Б. Б. паднал на земята. При падането напред по лице Б. Б. се опитал да се подпре на ръцете си. При допира на земята с ръце, усетил силна болка в палеца на лявата си ръка и същият се счупил. Когато пострадалият се изправил, племенникът му – подсъдимия С. Б., вече не бил там. След нанесения му от подсъдимия побой и като видял че С. Б. избягал пострадалият Б. Б. седнал на един стол в градината. Изпитвал силна болка по лицето и от носа му потекла кръв. След като се съвзел, успял да се прибере в дома си. Там го видял синът му – свидетелят Васил Б., на когото пострадалият Б. Б. разказал какво се случило. Свидетелят Васил Б. му помогнал да измие лицето си и поставил тампони в носа му да спре кръвта. След това дошъл и другият му син – свидетелят Христо Б., и свидетелите Б.и поискали да заведат баща си на лекар, тъй като кръвта от носа му не спирала и палецът на лявата му ръка се подул. Б. В. Б. отказал, защото било събота и предположил, че болката в пръста и лицето ще премине. Тъй като и в неделния ден болката в пръста не преминала, на следващия ден пострадалият Б. В. Б. потърсил лекарска помощ в МБАЛ-С. от травматолог Д-р П.. Била направена рентгенова снимка, от която се установило, че пръстът – палец на дясната ръка, на Б. В. Б. бил счупен. Видно от кредитираното от съда заключение на съдебномедицинската експертиза, следствие на побоя на пострадалия Б. В. Б. са причинени следните наранявания: оток и охлузване на носа и оток, кръвонасядане на палеца, счупване /абрис фрактура/ на крайната костица на първи пръст – палеца на лявата ръка, контузия и хематом в основата на палеца на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение в движенията на левия горен крайник на пострадалия Б. Б. за период по-голям от 30 дни, неговия захват. Като изрично е посочено, че травмата на носната пирамида е причинила на пострадалия Б. Б. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От комплексната съдебномедицинска експертиза се установява, че травмата е увреда тип „пръст-чукче“ на палеца на лявата длан и е настъпила при пресрещане на пръста в твърд предмет или тяло, като би могла да бъде реализирана при падането на пострадалия на земята, вследствие ударите нанесени му от подсъдимия С. Б.. Установената фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа на показанията на свидетелите Б. Б., Васил Б., Христо Б., както и от заключението по приетите по делото съдебно-медицинска (стр. 38-42 от ДП) и комплексната съдебно-медицинска (стр. 47-52 от ДП) експертизи, както и от събраните по делото писмени доказателства – медицинско свидетелство, резултати от образно изследване и CD-R “Maxell” рентгенография на палец на лявата ръка. Неоснователни са упреците в жалбата към дейността на първия съд, свързана с анализа и оценката на събрания доказателствен материал. Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото при стриктно съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата. Дал е правилна оценка на събраните гласни доказателствени източници, които е обсъдил в съответствие с действителното им съдържание, без да допуска превратното им тълкуване. Гласните доказателствени източници са били подложени на внимателен и прецизен анализ от първоинстанционния съд, обсъдени са поотделно, съпоставени са помежду им и с останалите доказателствени източници. Първоинстанционният съд е констатирал наличието на противоречия в гласните доказателствени източници и е изложил съображения кои от тях и в кои части възприема и кои отхвърля и защо. Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. Събраните гласни доказателствени източници могат условно да се разделят на две групи, установяващи противоречиви данни относно авторството на деянието. Първоинстанционният съд е отграничил двете групи гласни доказателствени източници и това са от една страна показанията на пострадалия Б. Б., а от друга – обясненията на подсъдимия С. Б., според които подсъдимият на инкриминираната дата и час не се е намирал в гр. С., тъй като е бил планината, и правилно съдът е дал вяра на показанията на пострадалия. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира показанията на пострадалия Б. Б.. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е кредитирал показанията на пострадалия Банев, които са последователни, логични и безпротиворечиви от една страна, а от друга – кореспондират и се подкрепят от обективни данни по делото относно вида и характера на уврежданията, причинени на пострадалия и механизма на причиняването им, установени от медицински документи и от СМЕ-зи. Първият съд е подложил на детайлен анализ показанията на пострадалия, отчитайки евентуалната му заинтересованост от изхода на делото, установил е тяхната вътрешна последователност, логичност и достоверност от една страна, а от друга – обстоятелството, че показанията му напълно кореспондират на данните по делото, установени от СМЕ-зи за начина на причиняване на телесните увреждания и механизма на причиняването им. Във връзка с наведените в жалбата възражения относно авторството на деянието съдът намира, че показанията на Б. Б. досежно времето, мястото, начина и участието на подсъдимия Б. във възникналия между тях инцидент намират опора в други доказателствени източници, което дава основание на съда да им се довери. На първо място твърденията на пострадалия се подкрепят от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, назначена и изготвена в хода на досъдебното производство, според което давността на травмата отговаря на твърдения от частния обвинител момент на получаване и може да се твърди със сигурност, че при инцидент на 08.05.2021 г. пострадалият е получил фрактурата на палеца на лявата ръка. В подкрепа на показанията на Б. Б. са и писмените доказателства, събрани в досъдебното производство, а именно: резултат от образно изследване, издадено от рентгенолог на дата 10.05.2021 г., медицинско свидетелство от 10.05.2021 г., издадено от ортопед-травматолог, както и CD-R “Maxell” рентгенография на палец на лявата ръка на Б. Б. от 10.05.2021 г., които описват травма, идентична на описаната от Б. Б.. Датата на медицинските документи също съвпада с показанията на Б. Б. относно времето на причиняване на травматичното увреждане. Показанията на Б. Б. се подкрепят и от показанията на свидетелите Васил и Христо Б.и. Техните показания съдът цени при съобразяване на обстоятелството, че свидетеля е роднина на частния обвинител, негов синове, но при техния анализ съдът намира същите за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. Датата на рентгеновата снимка – 10.05.2021 г., напълно съвпада със съобщеното от частния обвинител и свидетеля Васил Б., а именно, че частният обвинител е посетил ортопед и е извършен рентген в първия работен ден след инцидента, а не в деня на инкриминираното деяние – 08.05.2021 г., и се подкрепя от останалата медицинска документация по делото – медицинско свидетелство и резултати от образно изследване. От показанията на частния обвинител Б. и на свидетелите Васил и Христо Б.и се установяват обстоятелствата около въпросния инцидент – точното време и място, действията, които подсъдимият Б. е извършил, механизма на причиняване на телесното увреждане и действията, които пострадалия е предприел след причиняване на травматичното увреждане – посещение на медицинско заведение на по-следващия ден – рентгенография и образно изследване, както и неблагоприятните последици от травматичното увреждане и възстановителния период. Съдът кредитира и изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на пострадалия, доколкото същата е обоснована, а изводите на вещото лице са мотивирани и допълнително разяснени в съдебно заседание. Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза пострадалият е получил средна телесна повреда, изразяваща се в оток и охлузване на носа, в оток и кръвонасядане на палеца, счупване /абрис фрактура/ на крайната костица на първи пръст /палеца/ на лявата ръка, контузия и хематом в основата на палеца на лявата ръка, което е причинило на пострадалия и реализира медикобиологичния признак на трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни, в неговия захват. Съдът кредитира и изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-медицинска експертиза на пострадалия. Съгласно заключението счупването отговаря да е получено по описания от пострадалия механизъм и е посочено, че възстановяването движенията на крайника при подобни травми в случай, че се лекува оперативно отнема от 30 до 45 дни. При изслушването си в хода на съдебното следствие вещото лице посочва, че процесното счупване е увреда тип „пръст-чукче“ на палеца на лявата длан и е настъпила при пресрещане на пръста в твърд предмет или тяло, като би могла да бъде реализирана при падането на пострадалия на земята, вследствие ударите нанесени му от подсъдимия С. Б.. В хода на изслушването експертът обосновано изключва травмата да е причинена при падане на пострадалия от собствен ръст, тъй като в този случай обикновено се пада върху дланта и юмрука и тогава фрактурите са на по-големите кости на дланта и на китката, т.е. на предмишницата. Неоснователно е твърдението в жалбата, че обясненията на подсъдимия С. Б. по отношение на невъзможността му да извърши инкриминираното деяние се подкрепят от показанията на свидетелите Никола П. и Валентин Димитров Станчов. Техните показания са без съществен принос за изясняване на обективната истина по делото, тъй като показанията на свидетеля П. се отнасят до първата половина от деня на 08.05.2021 г., а показанията на свидетеля Станчов се отнасят за случилото се след шест часа или шест и половина следобед на същия ден, поради което е вярна констатацията на първоинстанционния съд, че където и да е бил подсъдимият С. Б. през деня на 08.05.2021 г. за времето между пет и шест часа следобед на същия ден вече е бил в гр. С. и е могъл да извърши инкриминираното деяние. Още повече свидетелят Станчов изрично посочва, че с подсъдимия към шест часа или шест и половина часа на 08.05.2021 г. заедно са тръгнали от гр. С. за гр. София, поради което настоящата съдебна инстанция счита за несъмнен и убедителен фактическият извод за авторството на подсъдимия на инкриминираната средна телесна повреда. След анализа на доказателствата настоящият въззивен състав счете, както това е сторил и първоинстанционният съд, че от тях несъмнено се установява, че от обективна страна подсъдимият С. П. Б. причинил на Б. Б. средна телесна повреда, посредством нанасяне на удари в лицето, от които последният е паднал на земята, изразяваща се в оток и охлузване на носа, оток и кръвонасядане на палеца, счупване /абрис фрактура/ на крайната костица на първи пръст /палеца/ на лявата ръка, контузия и хематом в основата на палеца на лявата ръка, което е причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни. В случая се установи и наличие на пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия С. Б. – нанасяне на удари в лицето на пострадалия, от които последният е паднал на земята, и получените от частния обвинител увреждания. Инкриминираното деяние представлява средна телесна повреда, тъй като получените от пострадалия телесни увреждания по своята медикобиологична характеристика са довели то трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за период по-дълъг от 30 дни. За разлика от първата инстанция, въззивният съд счита, че от субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при форма на вината непредпазливост – не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Разграничаването между непредпазливото и умишленото причиняване на средна телесна повреда се извършва в зависимост от субективното отношение на дееца към настъпилите общественоопасни последици. Субективната нагласа на дееца и съответно формата на неговата вина, по смисъла на закона и установената практика по прилагането му, се определя от анализа на всички налични обективни признаци на деянието. Такива в случай на нанесена средна телесна повреда се явяват предшестващото поведение на дееца и пострадалия, техните взаимоотношения, средствата, с които е извършено деянието, силата и насоката на ударите, броят на ударите, характерът на нараняването, мястото на нараняването и други. В случая подсъдимият е осъществил престъплението при форма на вината непредпазливост, като за това се съди по обективните фактори, относими към конкретното деяние – възрастта на пострадалия, съответно намалената му възможност за отблъскване на физическо посегателство и надмощието на подсъдимия спрямо него, предвид разликата в тяхната възраст, както и от обстоятелствата, касасещи конкретните действия на подсъдимия, с които е осъществил изпълнителното деяние. Това налага съобразяване с факта, че нанесените удари в областта на лицето, каквито са установени в случая, биха могли да доведат до загуба на равновесие на пострадалия, а оттам до падане и причиняване на травматични увреждания. Отсъстват обаче данни по делото, от които да може да се направи обоснован извод, че с посочените действия подсъдимият Б. е искал настъпването на престъпния резултат, т.е. да е действал умишлено за причиняване на средната телесна повреда, тъй като падането на пострадалия на земята и счупването на палеца на левия му горен крайник е само възможен, но не и неизбежен резултат от ударите на подсъдимия С. Б.. Изложеното обосновава извод, че подсъдимият С. Б. е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на пострадалия, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди, което дефинира деянието му като непредпазливо по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК. Посоченото води до извода, че подсъдимият С. Б. не е осъществил престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, което може да бъде извършено само при умишлена форма на вина, за което му е повдигнато обвинение, а е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 133 във вр. с чл. 129, ал. 2 НК – причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост. Предвид извършената преквалификация на деянието, съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно особената разпоредба на чл. 161, ал. 2 НК за престъпление по чл. 133 НК наказателно преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане, тоест престъплението по чл. 133 НК е такова от общ характер, но делото, което се образува е такова от частно-публичен характер, тоест досъдебно производство се образува, ако е подадена тъжба от пострадалия до прокурора, каквато в случая е налична, предвид на подадената от Б. В. Б. жалба, послужила като законен повод за образуване на досъдебното производство. В случая безспорно се установява желание от страна на пострадалия да се образува наказателно производство, което е и сторено. Следователно престъплението по чл. 133 НК е такова от общ характер и извършената от съда преквалификация на установената престъпна деятелност в по – леко наказуемо престъпление спрямо повдигнатото обвинение, не обуславя извод за прекратяване на наказателното производство, доколкото не се касае за престъпление от частен характер. При това положение и доколкото престъплението по чл. 133 НК се явява по-леко наказуемо от престъплението по чл. 129, ал. 2 НК за съда е налице възможност да осъди подсъдимия за престъпление по чл. 133 във вр. с чл. 129, ал. 2 НК. При така установеното от фактическа страна се доказва по категоричен и несъмнен начин според стандартите, поставени в разпоредбата на чл. 303 НПК, че подсъдимият С. Б. е осъществил състав на престъпление по чл. 133 във вр. с чл. 129, ал. 2 НК. Предвид изложеното са налице основанията по чл. 337, ал. 1, т. 2 НК НПК за изменение на обжалваната присъда като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, като подсъдимият С. Б. бъде признат за виновен за причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост – престъпление по чл. 133 НК, а по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 НК същият следва да бъде оправдан. За извършеното престъпление по чл. 133 НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до една година или пробация. При индивидуализацията на наказанието "лишаване от свобода" първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващи обстоятелства – напредналата възраст на пострадалия и фактът, че побоят е нанесен без пострадалия да е провокирал подсъдимия по какъвто и да е начин. При определяне размера на наказанието на подсъдимия, обаче, първоинстанционният съд не е отчел всички релевантни за индивидуализацията на наказанието обстоятелства. От значение за определяне на справедливо наказание в случая е също и поведението на подсъдимия след извършване на деянието, а именно изразеното от него безразличие и непредоставянето на помощ на пострадалия след деянието, както и наличието на близки родствени отношения на подсъдимия с пострадалия. При така установените релевантни за индивидуализацията на наказанието обстоятелства се налага извод за определяне на наказание при превес на отегчаващите обстоятелства, поради което въпреки извършената от настоящата съдебна инстанция преквалификация на установената престъпна деятелност в по – леко наказуемо престъпление спрямо повдигнатото обвинение, наложеното на подсъдимия С. Б. от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода за срок от една година се явява справедливо и съответно на целите на личната и на генералната превенция. Първият съд е изложил убедителни съображения за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, като правилно е отчел, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително то да се изтърпи и е отложил изпълнението на същото за срок от три години. При проверката на присъдата в гражданскоправната й част, въззивната инстанция счете, че са налице основания и за нейното изменение. Неоснователно е обаче възражението за недопустимост на предявения граждански иск, поради неспазване на срока по чл. 85, ал. 3 НПК. Гражданският иск е предявен в срока до започване на разпоредителното заседание, с писмена молба, както допуска чл. 85, ал. 2 НПК и има необходимото съдържание, указано в чл. 85, ал. 1 НПК, тъй като са посочени характерът и размера на вредите, за които се иска обезщетение от престъплението, предмет на делото, поради което правилно е бил разгледан от първоинстанционния съд. Още повече пострадалият Б. Б. е бил конституиран в качеството му на граждански ищец при предходното разглеждане на делото, преди прекратяването и връщането му на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Неоснователно е и възражението за нарушено право на защита на подсъдимия Б. с включването в обвинението на всички вреди причинени от него на пострадалия, включително и на тези причинили лека телесна повреда. Посочването на всички увреждания в обвинителния акт, а не само на квалифициращата средна телесна повреда се явява необходимо съдържание на обвинителния акт и е от значение именно за определяне на размера на гражданската отговорност на подсъдимия С. Б. във връзка с осъщественото от него противоправно деяние. За да е осъществен съставът на непозволеното увреждане, е необходимо да е налице виновно и противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. В случая е установено, че подсъдимият С. Б. е действал противоправно и е причинил на пострадалия Б. Б. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на нанесените му с удари в лицето и събаряне на земята увреждания – счупване на палеца на лявата ръка, оток и охлузване на носа и оток, кръвонасядане на палеца, както и оисаните контузия и хематом в основата на палеца на лявата ръка. При определяне на справедливия размер на обезвредата за неимуществени вреди от престъплението въззивният съд взе предвид, че въпреки че осъщественото деяние безспорно е причинило на частния обвинител и граждански ищец Б. Б. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от доказателствата по делото не се установява пострадалият да е трайно засегнат от поведението на подсъдимия, така че физическото му състояние да се е променило трайно. Обезщетението за претърпени неимуществени вреди има функция да възмезди ищеца за преживяното, а не да служи за източник на доход или допълнителна санкция за извършеното. Следователно, претърпените от пострадалия Б. Б. неимуществени вреди не са с твърде висок интензитет и справедлива обезвреда за тях се явява сумата от 5 000 лв., като сумата се дължи от датата на деянието, в какъвто смисъл се е произнесъл първоинстанционният съд. С определения от въззивния съд размер на обезщетението изпитаните от пострадалия Борислва Б. болки, страдания и негативни емоции биха били напълно обезвредени в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Предвид това съдебният акт следва да бъде изменен и в тази част, като на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 200 лева. Съобразно постановената осъдителна присъда, осъществените разноски в хода на производството правилно са присъдени в тежест на подсъдимия. С оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени и разноските по делото, сторени от частния обвинител в настоящото производство. Съгласно представения пред въззивния съд договор за правна помощ и съдействие (л. 40 от настоящото дело), частният обвинител и граждански ищец Б. Б. е заплатил сумата от 1 500 лева на своя повереник адвокат Цветан Т., поради което направеното искане се явява основателно. При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира основания за отмяна, или други основания за изменение, поради което в останалата част същата следва да бъде потвърдена. Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 НПК, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК и чл. 338 НПК Софийският окръжен съд