Решение № 61 от 7.8.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 118/2024 г.

Производството е по чл. 25, ал. 4 от ЗТТРЮЛНЦ. Образувано е по повод жалбата на „Фас трак интернешънъл Бургас“ ООД, ЕИК 202900096, със седалище град Поморие и адрес на управление ул. „Солна“ № 46, представлявано от Т.Г., чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град Поморие, ул. „Солна“ №46, партер против решение № 167 от 17.06.2024 година, постановено по търг. дело № 160/2024 година по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърден отказ № •••3/13.05.2024 година на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията. Жалбоподателят твърди, че обжалвания съдебен акт е незаконосъобразен. Развива съображения за неправилност на направения от съда извод, че постигнатото между съдружниците съгласие, обективирано в писменото споразумение с нотариална заверка на подписите, съпроводено с апостил следва да бъде и с нотариално удостоверено съдържание, съгласно чл. 129, ал. 2 от Търговския закон. Счита грешен и извода на съда, че взетите от трима от общо четиримата наследници на едноличния собственик на капитала решения не могат да се приемат за надлежни, което от своя страна съставлява пречка за вписване на заявените промени в подлежащите на вписване за дружеството обстоятелства. Поддържа, че по отношение на процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове приложима е разпоредбата на чл. 98 от КМЧП и по-специално правото на държавата по местоизвършване на сделката, доколкото други правила относно формата на сделките в цитирания нормативен акт не се съдържат. По-специално такива не се съдържат в нормата на чл. 56 от КМЧП, уреждащи придобиването и изгубването на членство. По отношение на така цитираната норма разпоредбите на чл. 61 и чл. 98 от същия акт се явяват специални като предвиждащи алтернативни възможности - прилагане или на правото, приложимо към самия договор, или на правото на държавата по местосключване на сделката, а ако страните към момента на сключването и се намират в различни държави, правото на една от тези държави. В случая сделката е била извършена от граждани на Великобритания, във Великобритания, в която държава законът не предвижда възможност за заверка на съдържанието на документ. С оглед нормата на чл. 98, ал. 1 от КПЧМ, липсва основание да се изисква нотариална заверка и на съдържанието на споразумението, след като правото на държавата, в която то е сключено не предвижда такава. Следователно, представеното със заявлението такова поражда присъщите му правни последици, които следва да бъдат взети предвид и съобразени от съда. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество, като бъде отменен отказа на длъжностното лице по вписванията и бъдат дадени задължителни указания да се извърши исканото обявяване. Не са направени доказателствени искания. В законоустановения срок не е постъпил отговор на жалбата от Агенция по вписванията, със седалище и адрес на управление: град София 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20, представлявана от Даниела Митева - изпълнителен директор. Бургаският апелативен съд като съобрази изтъкнатите в жалбата доводи, представените доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, намира следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което подлежи на разглеждане. Регистърното производство е било образувано по повод заявление вх. № 20240507212549/09.05.2024 година, с което са заявени за вписване промени в подлежащите на вписване обстоятелства, свързани с промяна наименованието на дружеството, заличаване на досегашния едноличен собственик на капитала, вписване на нови съдружници, заличаване на досегашния управител и вписване на нов, както и увеличение на капитала. На заявителя са били дадени указания от длъжностното лице по регистрацията да представи удостоверение за наследници на починалия едноличен собственик на капитала, издадено от компетентен орган на съответната държава, документ за внесен в банка капитал от страна на заявените за вписване съдружници в размера на дяловото им участие, както и декларация по чл. 141, ал. 8 от Търговския закон. Впоследствие по заявлението е постановен обжалваният отказ № •••3/13.05.2024 година. В мотивите към него, длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията е посочило, че дадените указания не са били изпълнени в цялост, като е изтъкнало, че в изпълнение на същите е представена единствено декларация по чл. 141, ал. 8 от Търговския закон. С решението, чиято отмяна от настоящата инстанция се иска, Окръжен съд - Бургас е потвърдил отказа по съображения, че на основание чл. 56, т. 6 от КМЧП изискването за форма на договора за прехвърляне на дружествени дялове по чл. 129, ал. 2 от Търговския закон се прилага към договора, без значение къде е сключен и дали другият правов ред предвижда удостоверяване на съдържание. В случая споразумението между наследниците - писмено, с нотариална заверка на подписите не е породило целения прехвърлителен ефект за дела, получен от съпругата на починалото лице - едноличен собственик на капитала на дружеството, поради което решенията на Общото събрание, като взети от трима от четиримата наследници не могат да се приемат за надлежни такива на едноличния собственик на капитала по смисъла на чл. 147, ал. 2 от Търговския закон. Съдът е направил извод, при отчитане на горното, че липсата на надлежно взети решения от всички наследници по закон представлява пречка за вписване на заявените промени. Съгласно нормата на чл. 129, ал. 2 от Търговския закон, прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър, след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. Както е посочил и окръжният съд, постигнатото между наследниците на едноличния собственик на капитала писмено споразумение с нотариална заверка на подписите, представено по делото, може да се разглежда като договор за прехвърляне на дружествения дял на съпругата на същия на децата им. Страните по него, видно от съдържанието му и посоченото по-горе, са чуждестранни физически лица, а мястото на сключване е извън територията на Република България. Това налага обсъждане на въпроса за приложимото право към формата на този договор. Стълкновителните норми относно този въпрос се съдържат в българския КМЧП. Формата на сделките в КМЧП е предмет на уредба в сочените и от жалбоподателя две разпоредби - чл. 61 и чл. 98. В случая, обаче спазването на формата за действителност на процесната сделка - договора за прехвърляне на дружествени дялове не е от значение, тъй като съдът е приел, че процесното разглеждано споразумение не съответства на задължителните императивни изисквания на българския закон, който е приложим по отношение на промените в обстоятелствата на дружествата в Република България. Същият не е извършвал преценка на валидността на самия договор като правна сделка, а само дали е спазено установеното императивно законово изискване при прехвърляне на дружествен дял от дружество, което е учредено и вписано във водения в Република България търговски регистър и за което се прилага българския закон, в случая Търговския закон и в частност разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от същия. Твърдението на жалбоподателя, че сочените от него две норми са специални не може да бъде споделено. В чл. 56, ал. 1 от КМЧП е посочено, че юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани. В относимата съдебна практика се приема, че посочената разпоредба се явява специална и изключва приложението на останалите разпоредби от КМЧП /така и в определение № 42 от 20.01.2016 година на ВКС по търг. дело № 3725/2014 година, I т. о., решение № 25 от 20.01.2023 година на ВнАС по въззивно търг. дело № 7/2023 година/. В чл. 58 от КМЧП изчерпателно са регламентирани обстоятелствата, свързани с юридическите лица, които се уреждат от правото на чуждата държава, а именно: 1. учредяването, тяхната правна природа и правно-организационна форма; 2. името или фирменото наименование; 3. правосубектността и системата на управление; 4. състава, компетентността и функционирането на органите; 5. представителството; 6. придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения; 7. отговорността за задължения; 8. последиците от нарушения на закона или на устройствения акт; 9. преобразуването и прекратяването. По силата на цитираните норми, за приемането на решения на дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно законодателството на Република България и със седалище в Република България, и за сделки с дружествени дялове на ООД се прилага българското дружествено право. Безспорно е, че с прехвърлянето на дружествените дялове се постига придобиване, респективно загубване на качеството съдружник и свързаните с това права и задължения, поради което договорът за прехвърляне на дружествен дял е специфичен вид сделка, свързана със самото юридическо лице и следва да се регламентира от правото на държавата, в която е регистрирано дружеството. Конкретното дружество е регистрирано в Република България, поради което следва да се съобрази императивната разпоредба на чл. 129, ал. 2 от Търговския закон, изискваща едновременна заверка на подписа и съдържанието на договора. В случая същата не е спазена, поради което правилно съдът е приел, че заявените промени в подлежащите на вписване за търговеца обстоятелства не са се осъществили валидно. Цитираната в жалбата практика, на която жалбоподателят се позова, съдът намира неотносима към настоящия случай, доколкото същата касае формата на упълномощителната сделка и извлечените от нея пороци на последващата сделка, сключена от пълномощника. Водена от гореизложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение по изложените в него доводи и съображения, които тя изцяло споделя, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 258 и сл. ГПК във връзка чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, Апелативен съд-Бургас